Andral 66-67 a, 2012

Andral 66-67 copy

bresh deshushtarwngu 
66-67 * 2012

http://www.ceeol.com
savsavchev@yahoo.com
ssavchev@abv.bg
zarzala.wordpress.com

***************************************************

Четири области
за подобряване на интеграцията

В доклад, приет на 23. 05. 2012 г., Европейската комисия призова държавите членки да приложат националните стратегии за подобря­ва­не на икономическата и социалната интеграция на ромите в Европа.
Одобрената от европейските лидери рамка на ЕС за тези стратегии определя четири области, в които са необходими национални усилия за подобряване на интеграцията на ромите: достъп до образование, трудова заетост, здравеопазване и жилищно настаняване. За първи път всички държа­ви членки се ангажираха да разработят единен подход в четирите области на политиката и представиха национални стратегии, с които да се постигне напредък в тези приоритетни области.
В доклада ЕК заключава, че държавите членки са положили усилия да изготвят всеобхватен подход за интеграция на ромите, но се изтъква, че са необходими много повече усилия по отношение гарантирането на достатъчно финансиране за приобщаването на ромите, установяването на механизми за наблюдение и борбата срещу дискриминацията и сегрегацията.
В стратегиите си всички държави членки признават необходимостта от намаляване на дистанцията между ромите и останалото население в четирите ключови области, определени от Европейската комисия. Повечето държави членки представиха конкретни мерки по какъв начин възнамеряват да постигнат договорените цели.
Добрите примери включват насърчаване на приобщаването на ромите в областта на образованието в Словения, Испания и Финландия; програми за повиша­ване на заетостта в България и Испания; подкрепа за достъп на ромите до здравеопазване в Унгария, Ирландия и Румъния и мерки за подобряване на жилищните условия във Франция и Унгария.
Разпространеният от Агенцията за основните права доклад за ситуаци­ята на ромите в 11 държави членки показва, че един от трима участвали в допитването роми е безработен, 20 % нямат здравна осигуровка, а 90 % живеят под границата на бедността, пише БТА. Мнозина са обект на предразсъдъци, липса на толерантност и социално изключване в ежедневието си. Те са маргинализирани и живеят основно в изключително бедни социал­но-икономически условия.

Петъра – моят приятел от Батолова воденица (2), май 2012.

Правителствата пропускат възможности за по-високи приходи и производителност, тъй като потенциалният човешки ресурс би могъл да остане неоползотворен. Във време на криза е още по-наложително да се осигури по-добра икономическа и социална интеграция на всички граждани на ЕС, но за да бъде тя ефективна са необходими общи усилия на всички нива, за да бъдат преодолени различните причини за изключването. Проучване на Световната банка показва, че пълната интеграция на ромите може да допри­несе с около 0,5 млрд. евро годишно за икономиките на някои държави чрез подобряване на производителността, намаляване на социалните разходи и повишаване на постъпленията от данъци.

dariknews.bg
23. 05. 2012

САЩ: Маргинализацията
e най-големият ви проблем

Това твърди годишният

Доклад за състоянието
на човешките права по света през 2011 г.
на Държавният департамент на САЩ

Маргинализацията на ромското малцинство остава най-належа­щият проблем с човешките права в България, заявява Държавният де­партамент на САЩ в годишния си доклад за състоянието на човешките права по света през 2011 г.
В доклада се обръща внимание и на насилието от страна на крайнодесни екстремисти над роми, мюсюлмани и други религиозни общности.
Корупцията продължава да е пречка пред административния капацитет на правителството и общественото доверие в съдебната система и други държавни институции, се отбелязва в доклада.
Други нарушения на човешки права в България според Държавния департамент са тежките условия в затворите и други места за принудително задържане, включително пренаселеността. Има сигна­ли за лошо отношение към затворници и арестанти, особено към члено­ве на малцинства.
Отбелязват се бавене на съдебната система при вземане на решения, сигнали за злоупотреба със СРС, насилие и дискриминация над жени, насилие над деца, дискриминация на членове на ромското и турското етническо малцинство, антисемитски вандализъм, трафик на хора и дискриминация на хора с увреждания, срещу лесбийки, гейове, бисексуални и травестити, както и срещу заразени с ХИВ/СПИН.
Правителството е взело мерки за съдебно преследване и наказва­не на официални лица, извършили злоупотреби в службите за сигурност и на други места в държавното управление. Действията им обаче често са неефективни, а безнаказаността е проблем, се отбелязва в доклада.
Законът в България гарантира свободата на словото и на печата и правителството в общия случай спазва тези права. Има обаче изразено от много места безпокойство от доминацията на медийния пазар от бизнес интереси, търсещи политическо влияние.
Неправителствени организации съобщават, че журналисти практикуват автоцензура или вземат пари от политически и бизнес лидери и от организирани престъпни групировки за публикуване или на положителни материали за лидерите и престъпните групировки, или на отрицателни материали за съперниците им. Има освен това сигнали, че собственици на медии са принуждавали журналисти да променят начина, по който отразяват фактите. Журналисти са се опла­кали, че някои медийни компании държат неофициални списъци на политически партии, хора и теми, които трябва да се отразяват само в положителна светлина.
Медийната собственост остава само частично прозрачна и няма граждански мониторинг на субсидираните от правителството медии, които са най-популярните извън столицата, се отбелязва в доклада.
Наблюдателите определиха местните и президентските избори от 2011 г. като свободни и честни и като отразили ”съблюдаването на основните права и свободи“, но отбелязаха и сигнали за купуване на гласове и слабости в организацията, се казва в доклада на Държавния департамент.
През ноември и декември прокуратурата заведе 102 дела, а съдът осъди 18 души за нарушения на избирателния закон на местните и президентските избори от октомври. Продължава разследването по още 42 случая на изборни нарушения, се казва в доклада.

VESTI.BG
25 май 2012 г.

Сестри. София, май 2012.

Вкусът на ромския глас

Огнян ИСАЕВ

Изборът е право и задължение на всеки гражданин, който живее с кожата на демокрацията и я приема като своя политическа система. Демокра­цията би трябвало да се развива от всеки гражданин – тя е като човешки организъм. Нуждае се от храна, вода и грижи, за да има добър метаболизъм. Да желаеш демокрацията и да копнееш за усета й не означава само да отидеш пред квадратната урна и да пуснеш лист, на който си определил своята политическа ориентация. Демокрацията означава да бъдеш и отгово­рен към избора си – да бъдеш активен и деен в успешното осъществяване и представяне на политическия полюс, към който си пожелал да принадлежиш. Демокрацията не е ”избирам – да ме управляват“. Демокрацията е ”избирам, защото с тях мога да управлявам“. Както е казал Аристотел в своите полити­чески трудове – ”Трябва де се управлява законът, а не хората, а законът е разум“. Време е българите да променим настройката в главата си, че някой ще дойде да ни спаси или ще ни почисти задният двор, без наше усилие.
Демокрацията съществува в идеалната си форма, ако има нужните ус­ловия за виреене. Ние живеем в ширини, където демокрацията преживява невиждана колаборация между ценностите й, кюфтето, бирата и пасивността на гражданите. Време е изследователите на тази политическа форма на управление да издадат нови трудове. Да изследват най-новите й отклонения, които претендират да бъдат ”демокрация“, но не са. Защото в никоя истинска демокрация не се говори за цвета на избирателя и цената на гласа му. Нека да не се залъгваме – това не е демокрация, а търговия и разединение на народния глас на бели и черни, богати и бедни, правни и безправни, наши и ваши.
Добре е човек да са опита да разбере защо по време на избори изключително стриктно се следи как върви гласуването сред определени социални групи. Например, сред ромите. Журналисти, политици, експерти, купувачи, продавачи, посредници… Всички те говорят за това. Изключително успешно върви пропагандата на мисълта и тезата, че гласовете на ромите са фактор при определяне на крайния победител. Ако запитаме 10 човека на улицата как влияе ”ромският вот“ на изборите, поне 7 души ще отговорят, че мургавите ни събратя решават кой да ни управлява. Това невярно разбиране се прокарва и приема изключително добре. Невярно поради няколко очевадни факта – броят на ромите, които гласуват, не е чак толкова внушителен, че да определя крайният победител. Не е и толкова единен, което пък е признак за съществуването на демократичното право на избор. В големите и средните градове е така. Така е дори и в повечето малки градове.
Изборите в Кюстендил доказаха, че не ”гласовете на ромите определят бъдещето на българите“. Заслужава човек да се замисли защо всички политически субекти говореха за ”ромски гласове“ – преди и след изборите! Звучи и изглежда изключително злободневно и лесно да се говори за това, може би. Дори може да се доловят доказателства на умишлено концентриране на внимание върху твърдението, че ромите решават кой да е крайният победител в един избор. Риторичен би звучал въпросът кой има полза от лансирането на тази теза или кой ще спечели от това на следващите парламентарни избори. ”Ромите определят вашата съдба“, с този лозунг се манипулират етническите българи, което е жестока инсинуация. В политическата психология това се определя като морално недопустим метод за манипулация. Бедните българи, които не виждат изход от ситуацията у нас, виждат всъщност реалният ”виновник“ за ситуацията, до която ги докараха държавниците – ”избрани от ромите“! Любопитно – ”виновникът“ е посочен от същата група хора, които говорят за ”ромски гласове“ и вече години наред са държавници. Или както е казал Жан Пол Сартр – ”Всяка политика е действие на едни хора срещу други хора“.

Бъдещи избиратели от Кюстендил.
Поне по партиен принцип…

Явно някои политически партии сериозно са загорели за гласове преди парламентарните избори и се страхуват за бъдещето си. Явно много са я закъсали, за да започнат да говорят за ”етнически вот формации“, в чиято реторика този термин отсъстваше доскоро. Дори премиерът, който много лесно се хвана, а може би умишлено, на въдицата на някои политически субекти, заприказва за гласовете от ромския квартал на Кюстендил. Още по-интересно е защо никой не говори за гласовете от българските квартали и махали?! Дали всичките национални партии се срамуват от резултата си в Кюстендил?! И защо никой не обсъжда победата на листата на Петър Пау­нов, а само се замерват с ”ромски гласове“?! Нима се срамуват да признаят загубата си и правят тъжни опити да замажат последствията от тежкия шамар, като се оправдават с няколко хиляди гласа?! Избирателят трябва да си отговори сам, ако иска. Неслучайно Сартр е казал, че политиката се основава на съвпадение и несъвпадение на интереси.
В медиите настъпва все по притеснителна среда на работа, което вид­но влияе на професионалната журналистика. От кога мнението и тезата се превърнаха във факти и то не къде да е, а в сериозни българските електрон­ни и печатни медии?! От кога журналистиката ни спря да прави професионални разследвания, вместо да се занимава със слухове или ”факти“ от рода ”някой си, еди си кой“ чул, казал, видял, смята…?! Нима демократичната журналистиката е станала клюкарка? Свобода на словото, ще кажат някои експерти. Така е, свобода на словото е нужна. Докога обаче малкото ни съве­стни законотворци, СЕМ и ние като граждани ще търпим някои самовлюбе­ни подобия на журналисти да ни сервират театър рано сутрин от екрана или вестника, с който започваме деня си?! Етичният кодекс на българските медии най-вероятно се преобръща всеки ден в гроба си, от както е погребан. Бъркането на обществения интерес с интересното за обществото е безмило­стна практика, която всеки ден набира все по-голяма скорост. Дано провидят медийните експерти, че в случая интересното за обществото е опасно за интереса на обществото, а и за тях.
Между мъждукащите опити на журналистиката ни се пропуснаха сериозни съпътстващи активности около изборите в Кюстендил. Като например, че на 12 май, надвечер, бяха задържани за 24 часа Илчо Сашев, Сашо Кръстев, Орлин Мирчев, Георги Мирчев – активисти на ромското движение, лидери в ромския квартал ”Изток“. Първо са ги обискирали и след това са ги задържали за 24 часа. Официална причина, заявена от полицията – заподозрени са, че укриват акцизни стоки, редовен газов пистолет… В един от задържаните открили голяма сума пари. Интересно как са решили да ги обискират и задържат точно в деня на изборите за общински съветници в Кюстендил. Дали това е поредното доказателство как някои партии правят избори – остава да се досетим. Съвсем друг е въпросът дали задържаните ще свикат пресконференция, на която да разкажат как се чувстват и да споде­лят истините около ареста им. Или ще кажат мълчанието е злато. Да, но точно в случая мълчанието е злото, както е казал известен български журна­лист. Безспорен е фактът обаче, че на някого много се е харесал ”вкусът“ на ромски­те гласове в квартал ”Изток“.
Всеки граждански активист, който все още го боли за демократичните ценности, може да повдигне въпроса за тези мътни и безпричинни арести пред когото желае – редно е да го направи, без значение дали става дума за роми или нероми. Със сигурност това не трябва да се остави така. Защото на следващите избори могат да арестуват за щяло и нещяло всеки. Особено те­зи, които имат собствено мнение и могат да влияят по някакъв начин – разбира се, ако ”нямат акцизни стоки у тях“! Истината е, че успяха да уплашат хората и да опетнят чисти имена.
На анулираните избори за съветници Илчо Сашев не беше в листа, но работеше активно за листата, в която имаше роми и бе единствената ”ромс­ка листа“ в квартала, която събра над 700 гласа. Това уплаши сериозно големите политически сили. Именно затова на тези избори ромите нямаха обща листа, каквато идея се обсъждаше. Защо ли? Защото някои партии, които се тупат по гърдите, че имат здрав електорат, се уплашиха, че ще изпуснат ”ромските гласове“ и ще се изложат много сериозно пред своите съперници. И успяха да разбият всякакви идеи за обща ”ромска листа“ в кв. ”Изток“. Успяха – със сила, заплахи и … пари. Други ще се запитат защо е нужно да има ромска листа. Отговорът е елементарен – ”българските листи“ не допускат ромите на избираеми позиции. От ден на ден у ромите нараства потребно­стта да участват във взимането на решения, които ги засягат. Изборите са един от начините да са част от този процес.
Междувременно, стана ясно, че по време на изборите, полицията спирала колите от ромския квартал и ги проверявала за аптечки, за триъгълни­ци… Би било интересно да разберем дали са измервали и грайфера на гумите на колите. По погрешка журналистът Валери Леков е бил повикан в полицията, затова че е извозвал хора да гласуват. Скучно последователни и смешно противоречиви бяха действията на субектите, които целяха ромс­кия вот. Изключително добре следваха мисълта на Николо Макиавели – действаха така, че да се страхуват от тях, отколкото само да ги обичат.
От седмици журналисти говорят за купуване на гласове в Кюстендил, но никой не цитира факти. Мнения някакви, а какви са фактите, това не ги интересува. Професионализъм, няма що.
”Ония купуват гласове, другите купуват гласове, не знам си кои купуват гласове … извънземните купуват гласове“, повтарят някои политици със страх за бъдещето си на политическата сцена. Пишман държавниците обаче не прилагат никакви доказателства, след като сме се насладили на ораторс­ките им умения за купуването на гласове. А може би това могат и така им отърва да говорят?! Купуването и продаването на гласове у нас противоречи и на пазарната логика. Политиците, наддават и купуват нещо, което принципно не се продава никъде. Със сериозни усилия и упоритост обаче си намират пазар, без значение, че създадените от тях закони го забраняват.
Ще е наистина жалко, ако гражданите се подадат на тези лъжи, игри и подмятания малко преди навечерието на парламентарните избори! Би би­ло наистина трагично, ако гражданите на демокрацията не вярват, че могат да променят статуквото. Това би означавало, че все още у нас не можем да осъзнаем силата на лостовете на тази политическа система – гражданския глас и гражданската воля. Дано изневерим на историческата си действителност – поне веднъж сме длъжни да го направим.
А гражданите, които се поддават на купуване на гласовете им, трябва да се замислят сериозно, ако искат, върху въпроса ”Колко струват преди избори?“ – едно кюфте с 20 лв., равняващи се на вечна мизерия … контролиран катализатор на гласове по поръчка … или какво!? Ако струват нещо повече – да го покажат, не да се оплакват.

28.05.2012
От Блога на О. И. „Прочети нещо различно”

НА ГОСТИ НА БИРГИТ ИГЛА
В РАЗГОВОР ЗА НОВАТА КНИГА
НА проф. НОРБЕРТ БОРЕЦКИ,
ИЗДАДЕНА В БЪЛГАРИЯ

– В началото на книгата има списък с думи от индийски произход, които почти навсякъде имат една и съща форма. Като, например, achav или achovav… Също така няма голяма разлика при čiriklo, buhlo, čor. За такива думи, които са почти еднакви в отделните диалекти Атласът не предлага карти. За индийските думи, които се различават по един или друг признак (фонетичен или морфологичен) има списък с обяснения с тяхната диалектна вариация и голяма част от тези думи са представени на карти в Атласа.
– В различните диалекти…
– … В различните диалекти по един или друг признак… Например abіav. Изрича се или abiav, или biav. Или ahajovel, akhor… Akhor или khor – орех. Такива неща… И по тези думи, които се различават, по нататък има карти. Тука има един списък с картите, те са горе-долу същите както тука – думите, които имат вариация.
– Нека те попитам… Както обя­сняваш нещата тази книга е всъщност някакво продължение на онзи двутомник, който направихте с проф. Борецки преди време…
– Атласа, да… Ами…
– Нали има нещо общо? Има, как да няма…
– Ами то е погледнато от друга…
– Друга гледна точка.
– Тук е само за думите.
– А там беше въобще за диалектите в Европа…
– Атласът се отнасяше за фонетиката и за морфологията. А тука е само за старите думи.
– Но може да се каже, че и Атласа, и сега тази книга е всъщност една линия на … творческо поведение?!? Продължава линията на определено творческо поведение?
– Да.
– Може ли да се каже така?

– Да, ако искаш можеш да го кажеш и така. Тази книга ще обясни много неща на хората, които си задават въпроси за думите, за циганските думи, които не са много… Старите думи не са повече от няколкостотин. Шест-, седемстотин… Старите корени. Индийски, персийски, арменски. Тези групи етимони считаме за стари. Защото те са общи за циганските диалекти. Всички диалекти в Европа имат и персийски, и арменски думи. Ето тука имаш списъка с думите от индийски произход, които се различават в диалектите, а тука имаш обяснения. И по нататък започват картите. Ето – започ­ва с abiav … akhor, има различни знаци… Например думата akharav – викам. Има две форми: akhar или khar, akharav или kharav. Виждаш как са разпреде­лени тези две форми akharav и kharav според диалектите. А тук в началото имаш диалектните групи, а преди тях – обясненията за тези групи. Така че ще ти кажа … вие, например, ромите от Сливен сте познати на науката като ”дръндари“, което тебе ще те ядоса сега … ама то се използва … това вече е традиция… Тоест вие сте в група VII, изворите са от Kenrick/ Savčev/ Angāčev, да го знаеш!, група VII е SB II, което означава ”Южнобалканска група 2“. Южнобалканска група 1 са Софийските ерлии, а Сливен сте група 2. И ако вземем същата дума akharav, такава дума при вас няма, няма я и при група SB I. Иначе при другите групи тя съществува в едната или другата форма – akharav или kharav. Ето така можеш да видиш всички думи коя къде я има в различните диалекти, така се чете този Атлас. А втората част на книгата включва ирански и арменски думи, ирански тоест персийски. Тук – по същия начин. Почваме с akana.
– Akana каква дума е?
– Персийска – aknūn, но тук на немски е отбелязано, че ”не може да се изключва съвсем индийски произход на думата“, т.е. може и да е от няка­къв индийски език или диалект, който не ни е познат. Индийските и персийските езици са доста … близки…
– Да, още от ”Ригведа“ и ”Авеста“…
– Да, ето тук виждаш думата angustri – ето този знак показва, че идва от персийски: anguštar. Или avgin – от персийски angubīn. И така нататък… Ето baxt – пак…
– Baxt персийска ли е? Не е ли индийска? A!
– Не. Персийска е. Друга дума: ogi, ozi…
– А veš(t) каква е?
– Пак персийска, средноперсийска.
[– Syanas te khangiri avzis? Nanwy?
– Me na zhav te khangiri.
– Soski?
– Вече не вярвам в тия неща…
– Е, и аз не вярвам чак толкоз, ама отвреме-навреме не е чак толкоз лошо … ха-ха-ха. Е, така де, какво…
– Ха-ха-ха. Ходех, когато бях дете… Много, всяка неделя. До 14-години. Това е … достатъчно…
– Ха-ха-ха-ха, ”достатъчно, ви­ка“, о-о-о, Боже. Ха-ха-ха… Прави­лно, съвсем правилно…]
– Така… И … за тези персийски ду­ми имаш карти. По-нататък … вече е лесно. Кажи ми сега какво още искаш да знаеш?
– Какво друго можеш да ми кажеш за книгата, което би за­ин­те­ресу­ва­ло един евентуален читател? Кое би било интересно за него? Явно е, че това не е книга за обикно­вения читател… Тя е за специалист-лингвист, най-малко заради това, че е на немски…
– Да, но картите всеки може да ги чете. Ако те интересува какви ду­ми се използват в твоя диалект, напри­мер, и в други ромски диалекти навсякъде в Европа, тук това мо­жеш да го видиш…

Цветница, 2012 г.

”A“

****************************************

Магията на стария двор. Угърчин, май 2012.

*********************************************************

¡Tui – To! !Eso es!

Даниела ГОРЧЕВА

Theodosii Spassov kaval,
Joaquin Grilo dance,
Asaf Sirkis percussion,
Carmen Grilo vocals,
Juan Recuena guitar

Фламенко танц под ритъма на българска ръченица… Странно ли ви се струва?
Но кой знае. Може би идеята на прочутия фламенко танцьор Хоакин Грило и на признатия майстор на кавала Теодосий Спасов просто оча­ква своя Карлос Саура?
Всъщност тъкмо в предишния фламенко филм на Карлос Саура – “Фламенко” (1995), където Хоакин Грило партнира на грациозната Белен Майя, видяхме за първи път този страстен танцьор от Херес.
И… Туй то… Eso es!..
Кавалът на Теодосий Спасов не­що шепне, нещо разказва – ту радо­стно, ту тъжно, ромоли и искри като поток, който се задява със слънчеви­те лъчи, а краката на Грило по дървения подиум допълват ударните инструменти на лондончанина от Израел Асаф Сиркис и разказват истории за страст, за любов, за ревност…

По едно време се извисява великолепният глас на Кармен Грило, която от 13-годишна следва брат си по сцените, китарата на Хуан Рекена усилва носталгичната нотка на песента й… За какво се разказва в прекрасната фламенко песен на Кармен? Навярно за същото, откак свят светува – за любовна мъка, за тъга по родния край, за отминаващата младост… Кавалът на Теодосий се присъединява, публиката слуша, притаила дъх, като омагьосана е…
Краката на Грило отново тропат по подиума, страстта и тъгата настъпват и … отстъпват, идват моментът на радостта от живота, на закачката… В едно интервю Хоакин Грило казва, че в Херес така танцуват – винаги малко с ирония, с намигване…
Във вълшебния водо­въртеж от звуци, балка­нските и фламенко ритмите се срещат и разделят, сливат се, смесват се, противоречат си, подкачат се, надсвирват се… По някое време ту едните, ту другите благоро­дно замлъкват, заслуша­ни в отсрещния зов, после отново се обажват, търсят се, намират се… Приключението започва още миналата година – на третото издание на холандския фести­вал Dutch Flamenko Biennale, на който трима ненадминати майсто­ри – испанският пиано виртуоз Давид Пеня – Дорантес, произлизащ от прочутия със своите фламенко музиканти род Пеня, Теодосий Спасов – този съвременен Одисей и невероятният контрабасист Рено Гарсиа-Фонс създават Free Flamenko Trio.


Хоакин Грило е очарован и вдъхновен и пре­длага на Теодосий Спасов да опитат заедно.
Всъщност началото на фламенко опита за Теодосий Спасов е някъде в края на 90-те години, когато изве­стният продуцент Юг де Курсон (Hugues de Courson), който има дързостта да отведе Моцарт в Египет, кани българския майстор на кавала да запише общ албум с Давид Пеня Дорантес. Изглежда, че въпреки вавилонското смешение, Господ не ще да е бил твърде ядосан на човеците, щом все пак милостиво им е оставил музиката и танца като език, на който всички да се разбират великолепно.
А граници за въображението и таланта няма, това е известно.
Сп. “Диалог”, бр. 67, 2011


*********************************

Франсоа де Во де Фолетие,
Циганите във Франция през XIX в.
Издателство Ж. К. Латте, Библиотека “История”.

*********************************

ИДЕАЛНИТЕ ХОРА

Бойко ЛАМБОВСКИ

“Тези – вика – лъжат и крадат. Издигнете мен, аз ще докарам честни хо­ра и ще възродя страната”.
Кой вика така ли? Очаквате да кажа – Волен Сидеров, Слави Бинев, Ах­мед Доган, Миглена Кунева, Сергей Станишев, Иван Костов, Жорж Ганчев и т.н., и т.н. И мога да го кажа, но някак не ми изпълва картината, а ми я ограничава. Картината е по-всеобхватна.
И крайнолевите, и крайнодесните в Гърция викат така (десните, левите и центристите, впрочем, също), и Каспаров в Русия вика, и Оланд във Франция викаше, и всеки политик по цял свят, откак свят светува, говори същото, преди да вземе властта
Като я вземе, продължава другояче: “Тези преди мен всичко са разтури­ли и разсипали, още им сърбам попарата и чистя оборите…Но пречат, гадовете, инак три пъти повече ленти да съм окръцкал.”
Знаете ли какво са ми казвали не е един и не двама възрастни комунис­ти, когато ги питам защо рухна Системата, която са смятали за Най-справедли­ва и Най-прогресивна на Земята?
– Рухна, защото отгоре излязоха кариеристите и мошениците. Ако бяха сложили честните хора да управляват, нямаше да стане така.
Знаете ли десните и крайнодесните пък какво твърдят, Хитлеровите първенци, националсоциалистите и нашите Богданфиловци около краха на доктрината си през 1945-а?
– Кадрите ни, хората ни не се оказаха на висотата на момента. Проявиха слабост, колебливост, не схванаха еврейската опасност навреме – с две думи, човешкият фактор поддаде.
Знаете ли какво твърдят идеолозите на либералната демокрация, кога­то се засъкрушават, че политици и властници турят букаи на свободното предприемачество и спъват по тоя начин човешкия прогрес?
– Завистта на некадърните подкопава уменията и възможностите на те­зи, които могат. Слагат им вериги. (Айн Ранд в “Атлас изправи рамене” тъкмо това рисува – как Атласът на свободната конкуренция кине веригите на бюро­крацията и централното планиране. Бедата е само там, че нейните герои са досущ болшевики, само че – с фабрики. Не са алчни, не се опиват от властта си, не се поддават на пороци и не престъпват честта и законите. Тоест – не са живи. Като болшевиките от романите, получили Сталинска премия.)
Както и да е, обект на този текст няма да е неизтребимата способност на политическото, за все нови и нови мимикрии с все същото съдържание и все същата еволюция. Обект е едно мое учудване, което не ми дава мира. След като политическите градежи на партийните образувания най-често се събарят поради липса на качествени тухли, тоест на идеални хора, не можем ли да си правим обществената архитектура от норми?
Не пипай чуждо, не насилвай човек, не влизай без покана у дома му… Дори ми се струва, че колкото по-малко са нормите, толкова по-лесно ще е. Със сигурност можем, ако самите норми и спазването им не зависеха от нас, както градина от градинаря си.
Познавах едного, образован и интелигентен юноша, вбесяваше се от тоталитарната система. Е, не затуляше амбразурата с гърди, но категорично отказваше да се включва в нейните масовки и идеологически хигиенизации. Можеше да направи кариера по комсомолска още линия, не го стори. Сетне бе политически активен, проповядваше демократичните ценности и свободния пазар, вълнуваше се като Йохан на барикадата по време на ранните 90… По-късно облетя две-три политически формации, бе за кратко понашумял активист… ожени се, почна работа в една агенция, дойде друга власт и го уволниха. Опита бизнес с храни, не потръгна, стана хотелиер, но хотела купи друг, с когото се скараха. Разведе се, взе да пие. Доста пие вече. Сега е злъчен към всички, най-вече към бившите си съратници, голям мизантроп стана. Разкарва с един бус текстил по разни сергии. Познавам случайно шефа му, каза ми, че онзи покрадвал… Но малко, та не го гони поради стара дружба и предвидимост в липсите…
Да… Познавам и едного с бизнес в отпадъците. По-точно каруцар, обикаля със сина си, на около 10, по кофите, с дръгливо конче и воняща каруца. Два пъти съм приказвал с него. Каза ми, че е на 40, изглежда на 70. Циганин, макар доста светъл като боя. Но няма значение. Един път му дадох стара мебел, тогава приказвахме за първи път. След това изхвърлях боклук, видях го, че пребърква кофата, стана ми неудобно да пущам плика в ръцете му, та изча­ках. Той свърши и се поздравихме. В този момент синът му се появи, носеше железен стол без облегалка. Бащата нещо го попита, онзи отвърна, бащата го нахока. Детето със съжаление остави стола при кофата
Попитах го защо се кара на момчето.
– Взел стола от тротоара.
– Ами счупен е, казах аз – сигурно са го изхвърлили.
– Ако е при кофата, вземам, ако не – не пипам – заяви с достойнство старият циганин. Така съм, откак съм се родил. И него така уча.
Помислих си какъв кинематографичен сюжет щеше да е, ако имах власт да дам власт на този – за известно време, да поуправлява нещо. Я бизнеса с отпадъци, я града, я съда, я полицията.
После си казах – а как хубаво щяхме да се оправяме и без управление, ако всички бяхме като него.

в. “Сега”, 8 май 2012

*******************************

 

Циганка. София, 1909 г.
Блогосфера.

*******************************

Салвадор Дали. „Данте“.


КИЙТ РИЧАРДС И НЕГОВАТА
БОЖЕСТВЕНА КОМЕДИЯ

Савчо САВЧЕВ

Тия редове ги дължа… Преди 30 години писах в ”Литфронт“ за книга за ”Бийтълс“, тъй че дъл­жа на себе си и на своите връстници редовете по долу…
”Ролингстоунс“ чух доста след ”Бийтълс“, а ”Бийтълс“ най-вероятно да съм ги чул за първи път на панаира в провинциалния градец, който от­време-навреме гостуваше с бараки, отрупали сергиите си с най-различни заврангулки, неизменното Виенско колело, най-отгоре на диреците на кое­то бяха закрепени точно ония високоговорители, които се опитваха да разлагат морално току-що отварящото очите си поколение, а на излизане от пазара латернаджията с една голя-я-яма латерна, качена на писан кабриолет, ни препречваше пътя, с едни такива бавни безкрайни песни, а около него се тълпяха най-обикновени хорица и правеха опит да бъдат тихи, за да следят текста и да се опият от самата история, която певецът спо­деляше с нас, своите внимателни слушатели и зрители… Навсякъде обаче ще да е било шумно и уханието на кебапчестата-кюфтетаджийска соцпазар­на икономика ще да ни е обгръщала приятно-миризливо, смесваща се с мириса на топли семки и сладникавостта на розово-кълбестите бухнали за­хар­ни памуци и захаросани червени ябълки. И кой знае още какви атракции ще да е имало в ония почти безмедийни епични времена, но думата ми беше за спомена от онова ”Йе, йе“!, за магията на едни нови ритми, които се поя­вяваха ни в клин-ни в ръкав отникъде, кой знае как промушващи се през граничните кльонове, скътани на тайни места от циркаджии и от хора без каквито и да са нравствено-идеологически устои на едни малки черни (днес държат да ги наричат ”винилови“) плочи, за да забавляват най-вече поколението преди нас, поколението на малката ми леля, Бог да я прости, на Тошо Чикалито и на Фикович, израснало всред кресливите радиотонове на един априлски пленум и доста странните за ония времена буги-вуги моти­ви, трелите на някакъв Елвис, когото щях да разпозная много-много по-късно като истински печат на оная епоха, за която ми е думата, епохата на трандафорите и тесните панталони и милиционерските печати по бедрата на някои палави момичета, влезли дори в поетическото творчество от ония години. Епохата, когато по улиците можеха да се чуят доста неприлични текстове на песнички от сорта на

Докторе, докторе
искам джазово дете!
Мъжко, женско – к`во да е,
само хулиган да е!

от устата на невъзпитани гамени и която цитирам доволно избирателно, тъй като за разлика от други поколения нашето, мисля, е запазило все пак някаква мяра…
Днес си давам сметка, че в десетината години след края на Втората голяма война в Европа като цяло ще да се е натрупала доста сериозна протестна енергия, която е търсела своя социален брод и който в различни държави е приемал различни форми, наречена от самия Кийт Ричардс ”неумолима конфронтация“. В някои от страните на соцобщността тя се е изливала и чисто политически, но редовият гражданин тук в България е нямало начин да ги знае тия работи, тъй като медийното затъмнение си беше повече от го­лямо. Ако някои тогава, а и днес, имат основателни претенции към подобни констатации, то това ще да са били наистина не тъй чак толкова много хора, а и дори днес да отдадем дължимото на тия претенции, то нека кажем и то­ва, че много от ”тия“ след Десети – от банките на Парламента и от други институции, – си взеха ”своето“, а се оказва, че и в ония времена те не са били тъй честни и чисти, каквито ни се представят днес…


Баста с тия и с ония, нека обърнем повече внимание на самата книга. С още съвсем малко отклонение. Не съм от хората, за които ”Ролингстоунс“ са били по-симпатични от ”Бийтълс“. Кой знае защо днес повече от бая гнусни­те ”разбирачи“, доказали в живота и творчеството си (просто ги слушам какви ги говорят от тоя и оня екран, а поназнайвам за тях и … дру­ги неща), че като настройка на духа не само нямат, но и никога са нямали ни­що общо с онова, което в ония години е движело и двете музикални групи, и които сега се изкарват, че Мик Джагър, Кийт Ричардс и компания са им би­ли по-привлекателни и още ”тогава“ са ги ”усещали“ като носители на нещо наистина ново, много по-истинско и ценно, отколкото интелектуалните търсения на Джон Ленън и Пол Макартни. Ако пък е имало такива хора в ония времена, то в България са били наистина много-много малко. И въпреки че през годините ”Бийтълс“ са ми били много по-симпатични, то сега, когато преди празниците видях книгата на грозника Кийт не се поколебах дори и за минути и си я купих почти автоматично, като имах желанието да ощаст­ливя човек от много младото поколение, може би от егоистичното ”виж от какво сме се вълнували ние – нещо наистина ценно и останало във времето“. И който, поне засега, изобщо не попи полуприкритото ми послание и си ми го каза в очите: ”Ами ти ще си я четеш“! И трябва да призная, че я прочетох наистина с рядко удоволствие, със стръв и рядка интелектуална забава, коя­то с годините май ме спохожда, уви, все по-рядко и с глупавата увереност, че рано или късно и младите не могат да не ни последват…
Книгата най-напред ме ядоса с това, че започва с едни петдесетина страници, в които едва ли не основното е … дрогата. После, след като прехвърлиш половината от тухлата, разбираш, че ”това“ е едва ли не от най-основните неща за тия момчета (тогава) и сбръчковци (днес). Но мен ме подразни не самият факт, отдавна знаех, че е тъй, разсъждавах от гледна точка на постройката на книгата и дори и сега не мисля, че, чисто структурно, подобно начало е било неизбежно. От какво ли е продиктувано тогава? Авторът (и стилистът му), най-вероятно е искал задължително да прихване вниманието ни, пък дори и с чувството за отвращение у читатели като моя милост (нека го кажем така, макар че тук несъмнено преувеличавам). Разбира се, че това говори и за други неща, като например целената абсолютна искреност на изложението, понякога стигаща до гадост, или да видим ”звездите“ и като обикновени хора, които имат ”нашите“ недостатъци, пороци, присъщи човешки идиотщини и всичко това обилно напоено с интелигентно чувство за хумор. Като читатели е вероятно да не можем да схванем от какво точно е продиктувана оная ”неумолима конфронтация“, довела до изкуството на протеста на ред поколения. Е, да, говори се за Никсън и компания, намеква се за гадостите на полицията и присъщата на западната култура, включително и американската, ирония и дори сарказъм да се отреаги­ра простотията на полиция и свързаните с нея служби, но по-скоро като че ли цялото ”това“ е просмукано в негативизма на ред млади поколения към властимащите и козируващите им служби и службици, които не правят друго, освен да ги охраняват, когато ония вършат безобразията си. И това не може да не е симпатично – демокрацията ражда слободията на властта и сие, виждаме го и ние вече двайсет и повече години, – всяка власт какво ли не прави, за да маскира истинските си намерения и действия. И понеже редовия човечец винаги е прецаканият, уви, такъв е животът, и понеже ”то­ва“ се натрупва с десетилетия, да не кажем – със столетия, идва момент, в който започваш да вършиш какви ли не изгъзици, за да избиеш я негативни емоции, я съвсем осъзнато да противостоиш я с предизвикателства против вла­стта, израз на непокорството ти, довело до ”неподчинение“, я с прикрито несъгласие с идиотщините на никога ненаялите се. Дан със сигурност има и непомръкващото чувство на човека към свобода, протест и непокорство. Може и да е случайност старец да пази снимка с намръщената си муцунка от невръстните си години, но със сигурност не е случайно, че тая снимка вижда бял свят пред милионите читатели – ”ей на, дори и когато не съм разбирал нищо, пак съм си бил несъгласен“! И оттогава – цял живот борба против ”тираните“, властимащите или както той нарича вътрешния процес на душата ”да прецакаш системата“…
В ”Life“ усещаме как се ражда една религия, пардон, всяка религия, пък била тя и музикална – зачатието е с някаква необяснима маниакална стръв към нещо – после някой го назовава ”идеи“, пък може и наистина да са такива… И ако говорим вече по принцип защо книгата на Ричардс ни приласкава като читатели, то това се крие именно и във факта, че ни говори за раждането на една легенда в модерното изкуство, каквато е ”Ролингстоунс“. Много неща правят впечатление в тия страници, включително и това, че авторът й разказва за свои близки, останали верни на социдеите си: след като прочетох тия редове веднага си казах, че тук няма начин някои наши политически великани да не се възползват от неговата изповед, ъ-ъ-ъ, ами да, ей сега се сещам, че още преди две-три години бившият ни премиер вече го направи – издаде някаква книга и топоса на корицата й негова милост търкалящия се камък, покрай много други, като велик дух-потомък на … социалисти. Ама експремиерът ни скри от нас, че ония социалисти никога са нямали нищо общо с нашите, както впрочем действат винаги, т.е. съвсем избирателно, с фактите и интерпретацията им политиците навсякъде по света. Впечатление прави и отношението на Кийт Ричардс към черните музиканти и тяхната музика, дълбокото уважение към тях, но то не е до ”черното“, а до истинската свобода в душите и музиката им и необикновено­то им майсторство и свидетелството му за псевдоинтелектуалците-сноби, които на думи се възхищават от хора като самия него, но в действителност вътрешно се подчиняват единствено на стаените си генно-расистко-меркантилни подбуди. Към един Джанго Райнхард, пък който знае кой е защо да му се обяснява нашироко, за оная съкровена за Кийт ”Малагеня“, превърнала се и в живота му, а и в страниците на книгата в почти митично-лирично-симво­лична метафора… А всичко е било до осъзнаването на онова усещане, че чрез музиката хората искат ”да се докосват истински, до душата и сърцето“, до усещането за свобода, която ти дава музиката, до абсолютното ”незачитане на каквито и да са музикални правила, до тоталното пренебрегване на публиката или когото и да е било друг“… И това заради онзи мръсен свят отвън, свят без ред и закони, в който всеки намира пътя си опипом и в който ”тъгата не се учи в манастир“… И тук в процеса на духовно израстване се намесват най-адекватните инструменти в проявата на дълбокия инстинкт: примерно, взаимното влияние между културите, инстинктивното докосване на духа до ценности, които отговарят на личния ти вкус и предпочитания. Опипом, както става винаги, когато нямаш нито нужната подготовка, нито пък има някой, който да асфалтира пътечката пред тебе, за разлика от някои тукашни боклучави титани, плещещи през секунди за някакъв power, power, power, ама защо не, те са истински български писатели, нали, които бършат в унес задника на английския… Удивлява ни и ужразпиляното чувство за … ”събраност“ у тоя Кийт: абе десетилетно момче-наркоманче, което облича к`вот му падне, ни яде-ни спи, пък пази тетрадчица от `59-а! Хайта, пък къта някакви писъмца от леля, от мама и от не знам кого си… Ама то стойностният човек, дори и да криви нанякъде, проявява себе си и онова, заради което е обичан от останалите, рано или късно. Пък кривиците на всеки в края на краищата нали са си личен кахър…
Раждането на новите тенденции, осъзнаването, че тъкмо ти си от малкото носители на тия нови тенденции и че тъкмо на тяхната група ”е вмене­но“ не само да афишират, но дори и да дирижират тия нови тенденции – ето това е най-удивителното в тая книга. Онзи стремеж да се откъснеш от унифицирането, схващаният устрем на младото поколение да извоюва и на­ложи за себе си тъкмо ”своя“ начин на живот. Но нека го кажем все пак: и самата банда, а и поотделно членовете на ”Ролингстоунс“ са имали и социал­ния шанс за това, примерно, отмяната на казармата – той Ричардс и сам си го казва, пък нали и си признава, че други … май са били и по-талантливи! Да го изречем с две думи: тия момчета са имали шанса и са се възползвали от него. Както са имали шанса и други, но не са успели, може би защото все пак нещичко не им е достигало в ония признати и от него качества, които е изисквала епохата, за да те изтласка на преден план…
Между другото в моето съзнание са живи ония времена на малките винилови плочи, на ”тавите“ по-късно, примерно времето на нашето студенстване десетина години по-сетне, когато Евгени Глътката, Женята Гринберг или Митко Канапа непрестанно говореха и слушаха еди-коя си група, състав, банда по явни и тайни радиостанции и на купони се спореше и се раздипляше ценна информация за всеки нов албум, песен, съдба на китарист и барабанист, все се разменяха някакви тави, записваха се, припяваха се мотиви и цели песни. Когато Ванко, Бог да го прости, ми говореше в края на 70-те за Джими Хендрикс, ”Лед Цепелин“, за подочути и от моя милост имена на групи и китаристи, но ми правеше впечатление с каква страст общуваха тия момчета за тях… Уви, мен никога не ме хвана и днес продължа­ващата тътнеща мания въобще към музиката от страна и на сегашните млади…
И ако не обръщаш много-много внимание на отделни инверсирани изрази на преводача, кой знае защо предпочел тук-там съзнателно да стряпа читателя в тях (то може и да има подобни похвати в оригиналния текст, не знам, може там и да звучат добре, но на български са си чиста тъпота, нека му го кажем, щом не е ревизирал натрапчивото си решение да ги изпол­зва и е проявил на места просто лош преводачески вкус) и се усамотиш в текста и в снимките, можеш и да пренебрегнеш и някои досадни кръстни мъки дори и на самия автор, по много странен начин груб и нежен, защото за него мо­же и да са необикновено важни, но не и за теб – ти обичаш или уважаваш тоя човек и тия хора не заради личните им мании, капризи и както казахме – кръстни мъки, – а заради онова, заради което съдбата ги е благословила: песните им и цялата оная аура, която носеха и носят вече петдесет години около себе си. Нищо, че за него и за тях в ония велики моменти на младежка арогантност най-важното е било ”за известно време [да] си се откъснал от тази планета и никой да не може да те докосне“. Днес наложилата се музи­ка у нас е с обърнат хастар в сравнение с ”оная“. В края на 60-те поне на Запад тенденциите в развитието на младежките музикални течения бяха в голяма степен свързани и с политическите брожения. У нас pro forma това се наричаше ”активно гражданско съзнание“, но то беше валидно само за западните млади, тук ”нямаше смисъл“ от подобни неща, тъй като къде ти тук подобни социални и политически условия… През 70-те вече можеше да се чуят по-свободно едни или други групи, едни или други песни, през `80-те в Благоевград всяка година се провеждаше един скапаноскучен фестивал на политическата песен. Досадна и прашасало-куха младежка политика, до голяма степен инспирирана и проведена и от днес действащи професори като Петър-Емил Митевци, доктори и пр. социологически великани, които и досега виждаме всеки ден на екрана и по страниците на вестниците – тогава обслужващи младокомунистически идеи и решения на пленуми на цент­ралните комитети на комсомола в различните години, те лично членове на тия централни комитети, но след Десети първи радетели и почитатели на ония яростнопротестни западни групи и … начин на живот… Има си хас. И люде с пагони, разбира се, тогава и сега, никак не се съмнявайте! Но Кийт Ричардс май и за подобни хора си има реакция: ”Няма как да станеш ченге, ако не си жалко копеле“.
Но Ричардс не говори през страниците само за музика – животът го свързва с хора от различните други изкуства и той говори въобще за тенден­ции в изящното – кино, живопис и други изкуства в ”успоредица“. И всъщност ”Life“ е своего рода пътешествие в откритията на един музикант и в това е един от нейните чарове, тя си е и откровена енциклопедия на забра­нените субстанции, както и на световната опаричена бохема от отминалите години, каталог е на протестната култура и живо свидетелство и обяснение как протестът става основна движеща сила в изкуството от втората половина на ХХ век. Кийт Ричардс – Вергилият на милионите си слушатели и читатели, водачът из Ада на духа на отминалото столетие…

*****************************************

Прочетено в интернет

Кметът на румънския град Бая Маре
изпраща 2000 човека във
“Фабриката на смъртта”

2000 роми са изселени в бивш химически завод,
в който все още има опасни химически вещества.
Още първата нощ мнозина се оплакали от повдигане,
повръщане, замайване и главоболие

Северозападният румънски град Бая Маре стана свидетел на мащабен скандал през последната седмица от предизборната кампания за местните избори.
Кметът от Социаллибералния съ­юз Каталин Керекеш премести 2000 роми от покрайнините на града в бивша химическа лаборатория, съоб­щава вестник “Евениментул зилей” в материал, озаглавен “Аушвиц в Бая Маре: 2000 роми са преместени във “Фабриката на смъртта”.
Решен да покаже на всички, че държи на предизборното си обещание да ликвидира ромската колония в зоната Крайка, кметът Керекеш реши да премести набързо първите ромски семейства, като ги заплаши, че ако откажат, ще изпрати жандармерията и булдозерите, посочва изданието.
Натоварени на открити камиони по време на поройния дъжд, ромите бяха откарани в блока, където годи­ни наред работеше химическата ла­боратория на известната фабрика за електролитна мед “Феникс”, наричана “Фабриката на смъртта”. След 1990 г. фабриката беше преименувана на “Купром”, а през 2006 г. беше закрита, като беше смятана за втория по големина замърсител в Румъния, пише вестникът.


Изданието посочва, че в помещенията, които не били пригодени за обитаване, все още имало стари контейнери с отровни вещества на по 15-25 години, а злокобната атмосфера на концлагер се засилвала от надписите с череп и предупреждение за опасност, които били останали по вратите и прозорците от времето, когато лабораторията функционирала.
След като видели условията, ромите поискали да се върнат обратно, но били спрени от местната полиция.
Накрая сложили на пода разпределените им дюшеци и си легнали, а към полунощ се появили първите симптоми – повдигане, повръщане, замайване и главоболие, разказва “Евениментул зилей”.
Според представител на Инспектората за спешни ситуации линейки­те откарали през нощта 11 деца и един възрастен, а според журналис­ти и ромски представители общо 22 деца и двама възрастни са били с интоксикация.
Миналата година кметът на Бая Маре Каталин Керекеш предизвика гнева на правозащитните организа­ции с намерението си да издигне близо двуметрова бетонна стена ме­жду ромски квартал и главния път в града.
Обвинен, че се опитва да създаде ромско гето, той обясни, че планът не е дискриминационен и че стената има за цел да предпазва от пътно-транспортни произшествия.
VESTI.bg
4 юни 2012 г.

Лица от улицата

Живот на улицата.
Сливен, лятото на 2011 г.

Прочетено в интернет

Меле с брадви, ножове
и газово оръжие във Ветово

Конфликтът е избухнал в центъра на града,
най-вероятно заради жена

Масов бой с брадви, ножове и газово оръжие посред бял ден се разиг­ра във Ветово.
Конфликтът е избухнал между две ромски фамилии, най-вероятно заради жена.
Пристигналият автопатрул заварил петима ранени мъже.
Очевидци разказват, че първона­чално са помислили изстрелите за гърмеж от пиратки, но след това разбрали, че се стреля с оръжие.
Полицаите са установили, че в боя са участвали лица на възраст ме­жду 20 и 53 години, представители на две от ромските фамилии в града.
В опита си да ги разтърве е пос­традал и 28-годишен мъж.
Четирима са откарани в русенска­та болница, след като първоначално раните им са били обработени в ме­стната медицинска служба.
Те са имали разкъсно-контузни рани по главите и ръцете, като единият е бил с гръдна травма.
Двама от пострадалите са останали за лечение в болницата, другите са пожелали да се приберат у дома на собствена отговорност.
Според местните жители причината за боя е жена.
През целия ден във Ветово имаше засилено полицейско присъствие.

VESTI.bg
9 юни 2012 г.

Прочетено в интернет

Побой в Червен бряг

Положението в ромската махала е овладяно,
но полицията ще остане и през нощта

Втора жена в критично състояние след масовия побой в ромската маха­ла на Червен бряг е транспортирана в болница в Плевен. Това съобщи за БТА регионалният говорител на МВР в Плевен Мариана Цветкова.
По първоначалните данни до момента побоят е бил между представи­тели на два ромски клана, уточниха от полицията.
По-рано беше съобщено, че жена в кома е транспортирана в болница­та в Плевен, а други две жени и един мъж са приети в болницата в Червен бряг след масов уличен бой в ромс­ка­та махала на Пети квартал в града.
Сигналът за инцидента е бил подаден в полицията в 16,40 часа.
Пристигналите полицаи са успели да овладеят ситуацията и боят е прекратен.
Според местни хора пияните ро­ми са се скарали заради пари за гласуването в отминалите избори.
Те разказват, че в края на минала­та седмица в махалата дошъл мъж с прякор Личко Бухалката със силова група, като тормозели хората заради гласуването им.
Полицаите извършват огледи, обиски и разпитват потърпевши и очевидци.
За да се гарантира спокойствието в махалата полицейски екипи ще дежурят цяла нощ.

01.11.2011
БГНЕС

Бой с брадви
в Благоевград

Сигналът за инцидента е подаден на тел. 112.
На ул. „Иглика“ станало сбиване между две компании роми.
Четири патрулки са пристигнали на мястото на инцидента.
Те са успели да овладеят масовия бой.
Въпреки това обаче двама души са пострадали – 34-годишна жена и 29-годишен мъж от с. Покровник.
Те са били приети в МБАЛ – Бла­го­евград с порезни и контузни рани по телата.
Раните по главите им са обработе­ни, след което са освободени за дома­шно лечение.
Причините за инцидента се изяс­няват.

23.01.2012
БГНЕС

Лица от улицата

Това и да го търсиш, няма да можеш да го намериш: деца са си направили подвижна градинка от цъфнали клонки в търсене на нещо различно в самсарата.
София, април 2012 г.

Прочетено в интернет

Две жертви след бой
в Чирпан

Причина за скандала са реплики,
разменени между жени по повод съпруга на едната

Двама души починаха след масов бой между две ромски фамилии в Чирпан.
На 11 февруари около 22.10 ч. в районното управление на полицията в Чирпан е получено съобщение за сбиване в ромския квартал на града. До дом № 112 на ул. ”Победа“ се спречкват две групи граждани.
В едната са братята Ч.Д., 43 годишен, И.И., 34 годишен, И.Д., 45 годишен, синът му – Д.Д., 21 годишен и 18-годишният П.С. В другата група са К.С., 31 годишен, брат му Б.С., 41-годишен, сина му – Т.Т., 24 годишен, Б.С. 24 годишен и К.А., 41-годишна.
Причина за скандала са реплики, разменени между жени от двете ромски фамилии по повод съпруга на една от тях.
След употреба на алкохол една от фамилиите решава да защити честта си и отново атакува другата, въоръжена с подръчни средства – брадви, мотики, вили, лопати, дървени сапо­ве и метални тръби.
От масовото сбиване 43 годишни­ят Ч.Д. е ударен с тъп предмет по главата и загива на място. 41-годи­шната К.А. е приета в Центъра за спешна медицинска помощ в Чирпан с фрактура на черепа, причинена от удар с твърд предмет, където въпреки медицинските грижи починала.
”Деверът ми живее там – Илия Димчев, а с моя мъж Чавдар, ходих­ме там да се разходим. И те изведнъж направиха кавгата и когото са видели са удряли и убиха. Ако знам с какво ще обясня, ама не знам. Само видяхме една счупена лопата“. Това сподели пред Анка Демирова, жена на един от загиналите снощи след масовия ромски бой.
”Без Чавдар много трудно ще се оправям, имам 6 деца при мене. Имам ученици и съм с 60 лева зап­лата. Ако искам сега аз да ходя с някой мъж, можеш ли да ме спреш? Значи тя работата затуй е станала. Значи тя ходила, ходила и ние сега опрахме метлата“, добави Демирова. ”Утре нямам с какво да отида да го взема, нямам пари. И децата са гла­дни, днес няма какво да ядат и те, и ще го оставя там“, каза за съпруга си Анка Демирова.
При побоя са пострадали 34 годишният И.И. и брат му И.Д., 45 годишен, които с фрактури на черепа са прегледани, обслужени в Центъ­ра за спешна медицинска помощ в Чирпан и оставени за лечение в МБАЛ – Стара Загора, без опасност за живота.

Съпругата на един от убитите – Анка Демирова, – и нейни роднини.

Д.Д., който получил фрактура на лявата раменна кост, причинена от изстрел със самоделно огнестрелно оръжие, изработено от тръба, е настанен за лечение в МБАЛ-Стара Загора, без опасност за живота.
П.С. получил нараняване в областта на главата, причинено от удар с тъп предмет. Прегледан е и освободен за домашно лечение, без опасност за живота.
На местопроизшествието е извър­шен оглед – намерени и иззети са самоделно направен пистолет, брадва, две мотики, вила, две лопати, три дървени сапа и метална тръба, с ко­ито са били въоръжени сбилите се фамилии.
Установено е, че убийството на Ч.Д. е извършено от 31 годишния К.С., а убийството на К.А. – от 21 годишния Д.Д. от Чирпан.
Спрямо самия Д.Д. е извършен опит за убийство от 24 годишния Т.Т., който със самоделно огнестрелно оръжие, пригодено за стрелба с патрони 12-и калибър, му е причинил фрактура на лявата раменна кост.
К.С., брат му – Б.С., както и Т.Т. са задържани за срок до 24 часа, а Д.Д. е приет за лечение.
Случаят е докладван в Старозагор­ска окръжна прокуратура – работата по случая продължава.

12.02.2012
БГНЕС

Прочетено в интернет

Двама мъртви
след масов бой в Сливен

Разпрата започнала в ромския квартал и продължила
в болницата, наложила се е намеса на полицията

Масов бой между роми в Сливен е довел до два смъртни случая.
На 22. 06. в ромския квартал “Надежда” в Сливен е възникнал скандал между 58-годишния Б.К., 34-годишният Б.Б., 40-годишния К.М. – от една страна, и 23-годишния А.Р.
Разпрата е прераснала в побой, при който Б.Б. е нанесъл удар с метална тръба в областта на главата на А.Р. Пострадалият е получил тежка черепно-мозъчна травма и по-късно е починал.
По време на инцидента Б.К. е получил здравословни проблеми, загубил временно съзнание и по-късно и той е починал.
При извършената съдебно-медицинска експертиза на Б.К. не са установени данни за насилствена смърт.
Много от близките са отишли в болницата, продължили са самораз­правата и се е наложило полицията да се намеси.
Б.Б. и К.М. са задържани за срок от 24 часа в РУП – Сливен. Образувано е досъдебно производство.

22.06.2011
БГНЕС

Лица от улицата

Живот на улицата. Сливен, лятото на 2011 г.

Прочетено в интернет

Полицаи викат подкрепления,
за да разтърват роми

Масово сбиване в Ихтиман
вдигна на крак полицията в града,
съобщиха от пресцентъра на МВР

Масово сбиване в ромската маха­ла на Ихтиман вдигна на крак полицията в града, съобщиха от пресцентъра на МВР.
Агресивната тълпа от над 200 ду­ши не се подчинила на полицейските разпореждания, което наложило пристигането на допълнителни сили от ОДМВР – София.
В потушаването на напрежението са участвали и сили от районните управления в Костенец, Елин Пелин и Самоков.
Задържани за 24 часа са най-активните петима участници в сбиването на възраст между 25 и 29 години.
Патрули от жандармерията и местното районно следят за охрана­та на обществения ред в ромската махала “Изток”, близо до църквата.
Кавгата започнала с разпра между 26-годишния М.М., който видимо бил употребил алкохол, с роднини на съпругата му. Размяната на репли­ки довела до сбиване.
В скандала се намесили представители на двата рода, които започнли да се замерят с камъни, бутилки и предмети. По време на мелето били потрошени стъклата на един автомо­бил и къща.
След сигнала в полицията цялото районно управление било вдигнато на крак.
В охраната на обществения ред се включили и екипи на жандармерия­та, които патрулират съвместно с ихтимански полицаи и в момента.
По време на извършения оглед се установило, че по време на масовия бой двама души са стреляли във въздуха с пушки помпи.
Пред агенция “Фокус” министъ­рът на вътрешните работи Цв. Цвета­нов обясни, че полицаи са влезли на няколко адреса в Ихтиман. При претърсванията са иззети две пушки, автомат “Калашников” с пълнител, и над 100 стека цигари без бандерол.

20.05.2011
БГНЕС

Прочетено в интернет

Седем в болница
след масов бой

Сред простреляните при конфликта
между две фамилии в ромската махала
на плевенското село Буковлък е и 9-годишно момиченце

При конфликт между две фамилии в ромската махала на плевенско­то село Буковлък са пострадали седем души, сред които и 9-годишно момиченце. Според “Дарик радио” ранените са деветима.
Момичето и 31-годишен мъж са най-сериозно ранени при стрелбата, последвала масово сбиване, което започнал 17-годишен младеж.
По първоначални данни представител на едната фамилия имал огнестрелно оръжие, което попаднало в опонентите. Те стреляли срещу противниците си от другия род, с които имали стари вражди.
Според очевидци в побоя се включили над 50 човека, като по време на мелето някои от ромите извадили пушки и пистолети, съобщава БНТ.
Арестувани са трима мъже от ед­ната фамилия, а полицаите са иззели боеприпаси от различен калибър и незаконно притежавано ловно оръжие, съобщи Мариана Цветкова, регионален говорител на МВР в Плевен.
В Университетската болница в Плевен според агенция “Фокус” са настанени 21-годишен младеж с огнестрелни рани в двата крака, 44-годишен с рана в десния крак, 35-годишен – в дясното бедро, 29-годишен – с рани в областта на дясна подбедрица и подмишница, както и 25-годишен, ранен в двата крака. И петимата са без опасност за живота.
По-сериозно пострадало е 9-годи­шно момиче, простреляно в коремната област и лакътя. Направена му е операция и няма опасност за живо­та му.
Друг 34-годишен мъж пък е бил уцелен в гърдите, като проектилът е попаднал в белия дроб. Той е опериран спешно, но животът му все още не е извън опасност.
По случая е образувано досъдебно производство и е сезирана прокуратурата. През цялата нощ в ромската махала имаше засилено полицейско присъствие.

11.03.2011
БГНЕС

Лица от улицата

Дани, на годинка и два месеца, в борба с пластмасов стол.
София, Батолова воденица, март 2012.

Прочетено в интернет

Предотвратиха масов бой
в ромска махала

Трима братя от село Бозвелийско
пък са били задържани за нападение
над полицаи

Масов бой в Самоков е бил предотвратен
след бързата реакция
на полицаи от града
и от участъка в Боровец

Вчера [06.01.2011 – бел. ред.] следобед на тел. 112 е постъ­пил сигнал за масово сбиване на ул. ”Здравец“ в “Седми квартал”.
Пристигналите на място поли­цей­ски патрули установили, че една от къщите е с изпочупени прозорци и мебели, а паркирани на улицата коли – с изпотрошени стъкла. За щастие, собствениците в момента не били у дома си.
”Автори“ на погрома са седмина мъже, на възраст от 27 до 61 години, всички роднини на починал при пъ­тен инцидент, чието погребение е било вчера.
Освен тях още 50-ина души, повечето жени и деца, хвърляли камъни по къщата на 48-годишния С.Б.
Според разследването роднините на починалия са искали да отмъстят на фамилията на друг младеж, който се състезавал на пътя Самоков-София с Ч.Ч.
Ч.Ч. бил тежко ранен при инци­де нта, станал на 31 декември на разкло­ на за с. Злокучене, след като колата му се преобърнала.
С тежка черепно-мозъчна травма и други наранявания той бил транспортиран в софийската МБАЛ ”Св. Анна“, където по-късно починал.

В помощ на мама… Дете от Угърчин, май 2012 г.

Според неговите роднини катастрофата станала заради ралито, ко ето двамата младежи си устроили на правия участък на пътя. Продъл­жава работата за установяване на всички участници в хулиганската проява. Образувано е досъдебно про изводство.
Трима братя от село Бозвелийско пък са били задържани за нападение над полицаи на 6 януари, съобщиха днес от полицията във Варна.
Служители на полицията отишли в селото, за да разследват кражба от автомобил, извършена предната вечер в Провадия.
Те искали да огледат колата на един от задържаните мъже, който обаче отказал да съдейства и извикал двамата си братя и други родстве­ни­ци. Единият от мъжете взел брадва от двора, а другият – дървен кол, и нападнали служителите на реда.
Полицаите стреляли предупреди­телно, а малко след това единият от нападателите бил прострелян със стоп-патрон в крака. Той е настанен в болница във Варна.
Задържаните са на 38, 26 и 35 години. По случая е образувано досъ­дебно производство. Търсените крадени вещи са открити в колата на един от братята.
Магистрални полицаи са задържали и трима мъже, превозвали краден кон в микробус, обявен за издирване по Шенгенската информационна система, съобщиха от МВР.
Късно снощи в района на тунел ”Траянови врата“ на автомагистрала ”Тракия“ автопатрул спрял за проверка микробуса.
Той не бил пригоден за превоз на животни, а мъжете не могли да представят съответните документи и санитарни разрешителни.
От направените справки станало ясно, че и тримата са криминално проявени, известни за кражби на животни, а единият от тях е регистриран и за грабеж. Старите познай­ници на полицията са доведени в РУП – Костенец за изясняване на случая.
При направената справка за микробуса е установено, че е обявен за издирване от Италия на 16 юли. Бу­сът и мъжете са задържани в районното управление. Продължава работата по случая.

07.01.2011
БГНЕС

Прочетено в интернет

Столичината община
губи дело срещу роми

Според Европейския съд по пра­вата на човека изваждането на ромските семейства от ”Баталова воденица“ не е необходимо в едно демократично общество и е нарушение на Европейската конвенция за правата на човека.
Европейският съд по правата на човека в Страсбург осъди България за действията на Столичната общи­на по изселването на ромите от квартал ”Баталова воденица“.
Съдът реши, че държавата няма право да изважда хората от незаконно построените бараки в ”Баталова воденица“, тъй като ще наруши правото им на дом и на личен и семеен живот, но не присъжда обезщетения.
Процесът от страна на жалбопода­телите беше воден от Българския хелзински комитет, които даряват присъдените 4000 евро за разноски на пострадалите.
Делото е било заведено от роми заради два опита на общинската власт в София да премахне ромската махала ”Баталова воденица“ – през 2005-2006 г. и 2008 г. Аргументите на общината са, че ромите незаконно живеят на общински терен, но в същото време не им предлага алтернативен подслон.
Последната офанзива срещу гето­то, в което ромите отглеждат коне, кози, овце и кокошки бе предприета, докато кмет на София беше Бойко Борисов. Тогава той реши да спре разрушаването на част от незаконните постройки, след като получи протестно писмо от евродепутати. По-късно някои от ромите бяха изселени в други гета в София.
Сега Европейският съд по правата на човека призна, че изваждането на ромските семейства от ”Баталова воденица“ не е необходимо в едно демократично общество и е наруше­ние Европейската конвенция за правата на човека. Съдът заявява, че заповедта за отстраняване на хората е основана на Закона за общинска собственост, а той самият е порочен, защото не изисква преценка за съразмерност на действията на властите.
Съдът задължава България да промени закона и практиката по не­го така, че заповеди за отстраняване на хора от публична земя или сгради, когато могат да се засегнат права на хора без значение дали те са в незаконно владение. Решението ще позволи на българския съд да спре или отмени или изпълнението на заповедта за преместване, докато не бъде поправено законодателството.

Метларя-я-я…

”Решението е прецедент с европейско значение за правата на ромите. То задължава държавите да преустановят безогледните изселвания на роми, които нямат друг дом“, заяви адвокатът по делото от страна БХК Маргарита Илиева.
Според съда в Страсбург жилища­та на ромските семейства съставля­ват техен ”дом“, защото те са ги обитавали в продължение на много години и е без значение, че това е незаконно по смисъла на българското законодателство.
”Това, че къщите не отговарят на основни санитарни и строителни изисквания, с последици за здравето и безопасността на хората, не може да оправдае отстраняването на хората, доколкото не са проучени алтернативни начини за справяне с тези рискове“, се казва в решението.
Като ”алтернативни начини за справяне с проблема“ съдът посочва узаконяване на жилищата, програмите за социализация и алтернативното настаняване, когато изваждане­то е необходимо.
В случая с ”Баталова воденица“ не било помислено за тези варианти.
Съдебното решение посочва, че преди да издадат заповедта за изва­ждане, властите не са взели предвид риска ромите да останат бездомни.

VESTI.bg
24 .04. 2012 г.

Прочетено в интернет

В Белград изселват
257 семейства

Част от семействата ще бъдат настанени във фургони с електричество и вода на пет места в Белград, а друга част ще бъдат върнати по местата, от които са дошли
Въпреки протестите на групи за защита на човешките права, властите в Белград започнаха днес изселването на 257 ромски семейства с общо 974 членове, живеещи от години в незаконно построени дървени бараки в сръбската столица.
Част от семействата ще бъдат настанени във фургони, пригодени за живеене, с електричество и вода, на пет места на територията на Белград, а друга част ще бъдат върнати по местата, от които са дошли.
Градските власти заявиха, че изселват ромите, защото на мястото, където са се настанили, трябва да минава улица.
Кметът на Белград Драган Джилас, който често е бил критикуван за изселването на роми, защити политиката си, като изтъкна, че на новите места те ще живеят по-добре.
В ромския квартал днес бяха изпратени екипи на Бърза помощ и десетки автобуси, които да превозят жителите му до местата, на които ще бъдат настанени. Покъщнината и вещите на изселените бяха натоварени на камиони.
Много от ромите протестираха шумно, други ронеха сълзи, а трети изглеждаха щастливи да напуснат мръсния и нездравословен квартал, посочва Асошиейтед прес.
Амнести интернешънъл заяви, че ”насилственото изгонване“ на ромите представлява ”крещящо“ нарушение на човешките права.
”Хората идват при нас със сълзи на очи, питайки ни какво ще правят и къде ще отидат“, казват от правозащитната организация. На бременна 17-годишна ромка й казали, че ще бъде изпратена в Ниш, където няма дом и няма при кого да отседне.
Ромите се оплакали на правозащитниците, че макар и да им разрешили да вземат личните си вещи, не им разрешили да вземат запасите си от скрап, от които си вадели хляба, а на новите места нямало да могат да събират вторични суровини.
”Сръбското правителство грубо нарушава международното право, като позволява на градските власти в Белград това изселване“, заяви Джон Далуйсен, директор на програма­та на “Амнести интернешънъл” за Европа и Централна Азия.
Организацията настоя Европейс­ката комисия незабавно да ”призове“ градските власти да прекратят операцията.
Белградските власти обявиха, че кварталът е незаконен и постоянно се разраства, тъй като ромите, изселвани периодично оттам, после се връщат обратно.
Бараките се намират близо до луксозен хотел. На стотина метра от ромския квартал е построен нов комплекс от 10-етажни сгради, наре­чен Белвил, чиито инвеститори се оплакват, че не могат да продадат апартаментите, докато не се махне ”гетото“.
В Сърбия живеят около 500 хил. роми, или 7% от населението. Те често са тормозени от сръбски крайнонационалистически групи.

VESTI.bg
27.04.2012 г.

Родилка почина
в болницата в Добрич

Бебето е оцеляло, няма информация
за сериозни увреждания при новороденото

Трийсет и петгодишна жена е по­чинала след раждане на третото си дете в многопрофилната болница за активно лечение в Добрич, пот­върдиха за инцидента от здравното заведение.
Фаталният инцидент станал меж­ду 21 и 23 часа на 20 май.
Информацията бе потвърдена от изпълнителния директор на ле­чебното заведение д-р Мариян Ана­ниев.
Той обясни, че до смъртта на ро­дилката, която е от ромски произход, се е стигнало след тежко акушерско усложнение вероятно амниотична емболия или дик-синдром.
Незабавно са информирани Ми­нистерство на здравеопазването, Районната здравна инспекция и по­лицията.
Сформирана е комисия в рамките на болницата.
Очаква се в следващите дни да пристигне и комисия от министер­ството.
До седмица ще излязат и резул­татите от съдебно-медицинската ек­спертиза.
Д-р Ананиев бе категоричен, че екипът, който е извършвал ражда­нето, е реагирал адекватно и свое­временно, положени са всички уси­лия да се избегне фаталния изход.
Бебето е оцеляло и за момента няма информация за сериозни увре­ждания при новороденото.

VESTI.bg
22.05.2012 г.

ФРАГМЕНТИ И МЕТАФОРИ

Савчо САВЧЕВ

Човекът е паднал преди минути, ”дишаше преди малко“, ми казва обезпокоената женица в совалката си за ”Бърза помощ“. По гръб, с лице към сивосиньото небе, снегът попива последните му секунди, закопчал само едно копче, забързал се най-вероятно … към смъртта си, бомбе на светли ра­йета килнато току до главата му… ”Край“, казах си, ”край“…
Толкова претенции към всичко… Цял живот, цял живот и то всекими­нутно… Само два пъти нямаш думата: къде и кога да се родиш, и къде и кога да си отидеш…

* * *
Уж Андерш, пък той – същински Брайвик…

* * *
10. 04. 2012. Съобщение до г-н Валери Леков:
У-ва-жаеми господине Леков,
От днес того Ви провъзгласихме за Почетен гражданин на Сатурн. Справка – вж. zarzala.

10. 04. 2012. Отговорът на господина Лекова:
Чакам си наследствения Сатурнов имот – крайбрежна ивица, две магистрали, бензиностанция и една митница!!!
Бъди здрав!
Валери

* * *
Преди дни гледах документален филм на ”National geographic“ за Бутан. Кралят прие журналистката и й говори за концепцията си за … ”брутно национално щастие“ [!!!] и че е задължил правителството си да работи по проблема.
Господи, има да го-о-оним не Запада, а тъкмо Изтока още хилядолетия…

* * *
Във времената преди Десети лайтмотив на социолозите, голяма част от които и тогава, и сега, забележете, са едни и същи, беше характеристиката на западното общество като консуматорско. Някак горди се чувствахме, че ние … не сме като ”тях“, а сме по-духовни, някак по-извисени хора. Днес виждаме, че това е било някаква своеобразна мимикрия, че нещата са били далеч по-прости – на нас просто са ни липсвали ”благинките“ на онова консуматорско общество, нищо повече. Живели сме в небулоза от капиталистическо невежество, соцегоизъм, гримиран от странна завист и бликащи пулсации от съмнителна духовна чистота. И това днес е видно и от пръв поглед. Толкова сме боси и голи именно в консумирането на блага, че дори и с боклука на консуматорското общество, към което се присъединих­ме всички вкупом с едва ли не учудваща готовност (и най-вече ония, които в далечните вече години прокламираха лична идеологическа духовна извисеност и почтеност) не можем да се справим и до днес. И не само с това – ние явно не сме били готови по който и да е ”параграф“ на онова, което ни е очаквало, съвсем, съвсем неподготвени сме били за него. И като психика, и като морал, и като съвест. Най-вече като съвест.

* * *
Борци, чийто завод откри любимият ни министър-председател преди месеци, ги хванаха с далавера по ДДС. Поне тъй твърдят от МВР, но нищо чудно, съвсем ”невинно“, хората на Цветанов пак да са останали без годни доказателства. Гриша Ганчев изкара за всичко виновни … цигани, чиито фирми направили голямата кражба, пък виж, синът му и хората около него били света вода ненапита. Пък то и от километри е ясно, че дори и ”цигани“ да бъдат намерени за виновни, то те са били предварително маркирани някой ден да бъдат натопени. И то много яко. За да измият очите на България пред ЕС за справяне с организираната престъпност.
По същия начин хора на ”Герб“, т.е. на Цветанов и духовния му водач Бойко Борисов, от парламентарната трибуна преди година нашироко прок­ламираха, че цигански фондации са крали и че ще бъдат строго проверени колко са крали. Днес, видно от в. ”Сега“, се вижда, че въпреки много-много сериозните проверки на всякакви нива, проверените ромски фондации не мог­­ат да бъдат упрекнати в каквото и да е. А че се краде в държавата и то безобразно – всеки вижда, – но кой е крал и колко – ами ”те“ си знаят… Ме­жду другото не е зле да бъдат прочетени материалите на ”Сега“.

* * *
Журналистически бисери (1):
BBT от 09. 03. 2012, петък, като завършек на вечерните новини воде­щата ни пожелава ”Феноменално релаксиращ уикенд“. Да се надяваме, че са я разбрали тетка й, баба й, дядо й, майка й, баща й, блестящите й преподава­тели от журна­листическия факултет и най-вече началниците й от телевизията. А ние какво друго да сторим, освен да й се възхитим: евалла, маце, вери си кул!
Журналистически бисери (2):
Вестник ”Сега“ от 10. 05. 2012, стр. 13. В, забележете, статия на истори­ческа тема авторът, който в годините юнашки се изказва и за неща от които си няма и хал хабер, смело предполага: ”При общите славяно-прабългарски военни походи през първата половина на VI в. може и така да е изглеждало бойното знаме“.
Е, май с десетилетията свикнахме българската историческа предполо­гистика и така да чете историята…

* * *
Каквото и да говорят за Бойко Борисов, едно не могат да му отрекат: че е сред най-добрите ученици и на червените, и на жълтите. Той не само е охранявал другаря Ж. и Негово Величество, той внимателно си е отварял очите и ушите в годините и доста нещо е попил и от двамата. Е, може би големият проблем е, че май не е имал и кой знае какво да попива чак толкова като идеи и политически ценности, което вече си е наистина за много голямо съжаление. Защото и двоицата бяха не повече от политически умели жонгльори и слало­мисти, т.е. бая празни хора, които във времето се грижеха повече за себеус­тройството си във властта, отколкото за държавата. Иначе клакьорите … нека дър­дорят каквото си искат…
Пишещите днес оди за Живков нека попрелистят отново все пак многотомните му съчинения (не бяха ли повече от 50 тия тухли?!?, че и аз вече не помня) и да се себеубедят, че не може повече от трийсет години да водиш една нация уж в една посока, а накрая да хвърлиш на боклука на времето цялото си това усилие (спомнете си дори само ду­мите от последния му период, че … социализъмът бил … недоносче, нещо, ко­ето ако някой друг бе изрекъл, би отишъл и в Белене в едни определени години). Чак да ти стане жал за някои писатели, като гледаш кориците на най-новите им книги-биографии за Живков, доста по-праволинейно-тъпи и от самия си ”герой“.
Царят е друго, за него още от невръстна възраст се погрижиха да изра­стне с перфориран характер и във времето май е нямало и начин да прояви нещо различно. И му е останало развитие в доста нища посока, уви…
И какво да попие Б. Б. и от двамата?!? Само как да лавира по балканс­ки и патерналистко-свойски да общува с електората… Което и прави.

* * *
Днес търговците (не само на книги, с много стоки е тъй!) май са най-облагодетелствани. Защо да произвеждаш домати, защо да гледаш животни, като има хора и за това (и то никак не са малко изглежда), които не могат да ”държат“ цени и си продават стоката за жълти стотинки, защото нямат възможност да реализират стоката си и конкуренцията между производителите е много сериозна, пък и отвсякъде им предлагат все по-изгодни оферти?! (Днес, например, кой може да се противопостави на цените, които предлагат китайците?!? И що да не купуваш от тях дори и мартеници на едро?)
Та питам една търговка на книги, с която в годините сме изградили все пак някакво доверие, ”Как беше днес“? ”О, днес беше добре, вика, продадох 7-8 книги, направих оборот от 180-190 лв.“. Доволна жената, при 42% от коричната цена, каквато й е тарифата, защо й е да продава повече (не че не би искала, разбира се)? Но защо й е и да показва всичко, каквото й предлагат? Избира си внимателно и си качва процента непрекъснато. Преди няколко години искаха до 35%, днес – 40-42%, а някои и повече… Те не мислят (и) за писателя, а и въобще за пишещия, мислят единствено за себе си – ”крави много“, ”мляко бол“ – и не доят кравата, режат вимето, режат главата на оня, от чийто труд, всъщност, се хранят. (Един, зад опашката на коня, книжарницата му на ъгъла, иска дори 50%)! Процентът им от година на година се качва, много от тях и хабер си нямат от книга и духовност, не че е задължително, то в тия двайсет години какво ли не видяхме – нима в т.н. народно събрание няма хора, които и пет пари не дават за народа си?!? Та и тая сфера на свободното пазарно стопанство от година на година ме уверява, че и в нея няма нищо ”свободно“. Мнима конкуренция, подкупи и тук (ще вкараме автори дори в кандидат-студентския справочник, за да ни купуват тиражите и ония, 90% от които иначе въобще не отварят книга и не ми казвайте, че в това няма далавера дори в съответното министерство!, иначе как да стане?!?). Общо взето добри тиражи правят преподавателите в университетите и научните институти, които тъй въртят нещата, та студентите да им купуват съчиненията. Общо взето … кой както може…

Има начини и тоя проблем да тръгне в по-рационална посока, разбира се – примерно, тъй многото на брой писателски съюзи, точно като професи­онални съюзи да направят необходимото и поне във въпросния смисъл да се обединят и да си направят жизнена и истинска търговска верига, която да има своите трийсетина книжарници в цялата страна с по-различна пазарна философия, която да се съобразява с поне една степен повече, отколкото се­гашните еднолични търговци, с интересите на хората, вложили много повече труд за създаването на една книга, отколкото само да намериш място от двайсетина сантиметра по стелажите на безценната ти книжарничка… Но в тия ширини едва ли и това ще е възможно, иначе в изминалите двайсет и две години и това да беше станало…

* * *
Днес в 14 часа и 14 минути в ”нашето“ народно събрание имаше … 5 (пет!) човека:
някакъв мустакат водещ, който се правеше, че води някого,
един депутат, който се правеше, че задава някакъв много важен въпрос,
една министърка, която трябваше да си изкара надницата и да ни докаже, че е много загрижена,
един квестор, който си държеше ръцете отзад
и една стенографка, която записваше всичко велико, което се говори…
И за тия хора на година отиват стотици милиони и то вече повече от двайсет години. Ще се вземе от всеки, но на тях … не-е-е-е!, на тях винаги им се дава и то с пълни шепи, щото … нали … те са просто много народни избраници…
Както казва един: твърд народ сме, твърд, като локум…

* * *
И наистина: защо продължаваме да наричаме депутатите ”народни“ представители?!? Те са си пар екселанс партийни представители, кои­то всеки ден упорито ни доказват, че нямат нищо общо със собствения си народ!!!
Инерцията да продължаваме да наименоваме и ония, които се возят в беемве­тата и мерцедесите членове на кабинета, т.е. ”министри“, не е ли съ­щото?! Министър значело ”слуга на народа“… Глупости!!!
Министър значи човек, прочут в швестерските среди, който е тъй удобен за манипулации, че сам недоумява (в компанията на изискани прости­тутки … е, колежки, к`во толкова…) “Горко на държавата, щом и аз съм министър!”.
Министър значи да възвеличиш собственото си мустакато величие като изречеш прословутата фраза ”брилянтно проведена операция“, а свещите на близките в памет на убитите от неговите хора полицаи (техни … колеги) още не са догорели. Пък ти, народе, разбъркай таратора и удари мъжки гълток.
Министър значи сам ти навремето да си бил човек на перото, а днес – забравил всъщност какво недоносче си бил, – да даваш авторитетни заповеди да нахранят ония там журналистчета…
Министър значи при включен микрофон да говориш мазно-мазно на ”народа“, а когато мислиш, че си го изключил да даваш акъл на колегата ”слуга на народа“ ”да свършваме със седянката“ и всъщност да ти видим ис­тинската физиономия без партийно посредничество.
Министър значи да си едновременно най-големият политик, най-голе­мият философ, най-големият хидроинженер и най-големият гълтач на хонорари.
Министър значи човек с фалшива диплома да си играе с милиарди който, въпреки престъплени­ята си, е осъден на … 3 години … условно! Щото си бил … признал?!? Че то и Сульо признава, че е гений, ама дали го титуловат?!?
Министър значи човек, който не знае собствения си език и говори буквални глупости, а журналистите от най-гледаните телевизии пей дават да го показват, вместо да му наложат простичката забрана да им се появява на екрана поне докато не се научи да говори смислен бълга­рски.
Министър значи да обиждаш собствения си народ, а след това да отричаш, че си го казал…
Но на народ, сам избрал си тия министър-председатели, а съответно и тия министри … май тъй му се пада!..
Отдавна стана ясно, че в България не се търсят свестни хора за управ­ници, под дърво и камък се търсят развратни и корумпирани идиоти, кои­то да крадат, да мълчат и да безчинст­ват на воля, защото всичкото това позво­лява на ония, от които зависи тяхно­то издигане … да правят същото в стократен размер.

****************************************

Магията на старите къщи. Угърчин, май 2012.

Изложба
на ромски художнички

В една от залите на Унгарския културен институт в София през април бе експонирана Изложба на ромските художнички Селам Пато и Клара Лакатош.
Селам Пато е писателка, художничка, журналистка. Родена е в Будапеща през 1975 г. Главен редактор е на списание ”Възраждане“ и на неговите алманаси. От 1996 г. е сътрудник на списание ”Khetano drom“ (”Общ път“), а понастоящем негов литературен редактор. Авторка е на книгите ”Молитви“, ”Битието вика“, ”Спомените ми са кървавочервени диви макове“ и др. Има самостоятелни изложби, участничка е в общи изложби. Завършила е История на изкуството.
Клара Лакатош е родена в Ченгер през 1968 г. Завършва Университета в гр. Печ. Има множество самостоятелни изложби. Автор е на стихосбирката ”Опит за дневник“. Днес преподава и води творчески занимания с деца.

***************************************************

Продължава в Andral 66-67 b, 2012

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s