Andral 68-69 a, 2012

bresh deshushtarwngu 
68-69 * 2012

http://www.ceeol.com
savsavchev@yahoo.com
ssavchev@abv.bg
zarzala.wordpress.com

На корицата: Златният храм на сикхите в Амритсар, Индия

****************************************

 100 години от Балканската война

Ще призная, че много отдавна имах идеята и желанието да изпратя официално питане до Архива на Военноисторическия музей във Велико Търново за смърт­та на двама от прадядовците ми, участвали в Балканската война. Знаех, че двамата са загинали в боевете, но кога и къде – не се помнеше в семейството. Много по-късно открих някъде запазен леко пооръфан официален документ за смъртта на единия от тях, който отпечатах в брой 3 на “Andral”, като смислена реплика към глуповат историк и който отново препечатвам тук в тази книжка – нека го има, тук му е мястото да събера съхранените и новооткритите документи за прадедите ми от Балканс­ката война.

НИКОЛА КРЪСТЕВ ВАЧООЛУ

Име: Никола
Презиме: Кръстев
Фамилия: Вачоолу
Чин: ред.
Набор: 1889
Военна част: 32 оп. др.
Месторождение: гр. Сливен
Околия: Сливенска
Ново име на
населеното място: гр. Сливен
Дата на смъртта: 9. 7. 1913
От какво е починал: починал

Ф. 39, оп. 1., а.е. 11., л. 64

Имаше още от детските ми години някакви разхвърляни спомени на един от дядовците ми, чийто баща също е бил, доколкото си спомням, участник в събитията и който е бил поручик в армията. Името на този последния е Димитраки, от гръцко потекло, дадено и взето дете в Горната махала, чиято майка починала (доколкото помня) и чиито вече поотдалечени бургаски роднини преди време са идва­ли в Горната махала на Сливен и са разговаряли с наскоро починалата леля Добра, дъщеря на дя­до Илия, единият от братята на дядо ми. Но дядо Димитраки не е умрял във войната, той е останал жив до началото на 1952 г., и е починал (когато съм бил бебе) на солидна възраст, вече сляп.

МИНЧО ИВАНОВ МИНЧЕВ

Име: Минчо
Презиме: Иванов
Фамилия: Минчев
Чин: ред.
Набор: 1906
Военна част: 29 пех. п., 1. р.
Месторождение: с. Сърнево
Околия: Карнобатска
Ново име на
населеното място: с. Сърнево
Дата на смъртта: 4. 11. 1912
Място на смъртта: с. Тарфа
Околия: Чаталджанска
От какво е починал: убит
Място на гроба: с. Тарфа

Ф. 39, оп. 1, а.е. 10., л. 67

Дядо ми, на когото съм кръстен, отвреме-навреме споменаваше името на един от генералите от онова славно време – генерал Радко Димитриев. В очи­те му припламваше някакво необяснимо за мен огънче, дори някъде нещичко съм намекнал по този повод, но в ония години или не съм знаел какво точно да попитам или и той не е имал желанието да разкаже нещо повече от онова, ко­е­то знае и което беше запазил като спомени. Днес разговорът ни би бил съвсем различен… Уви.

Факсимиле на страницата,
в която са записани данните за Никола Кръстев Вачоолу.

Факсимиле на страницата,
в която са записани данните за Минчо Иванов Минчев.

Ще призная, че не вярвам тъй много на българските историци, но онова, което казват за Балканската война, че е била наистина “народна”, е сто процен­това истина. Свидетел съм 60 години след онези паметни събития как дядо го­вореше за ония времена. С две думи – било е героична епоха! И нека потом­ците не забравят, че за да я бъде България, своя живот за нея са дали и българи, и роми, и турци, и арменци, а много от ония, които в Архива носят турски имена са всъщност хораха­ни-ромà, т.е. роми с ислямско вероизповедание! Работа на бъдещите изследователи е да ус­тановят и колко от хората с български имена са на роми-христиани – за да бъдем честни и към загиналите, и към бъдещите поколения, и към Историята. Щото на стъкмистика и клисава пропаганда сме се наслушали и нагледали в годините…

Свидетелство за народна признателност

Случайно запазен документ, удостоверяващ героичната смърт на редник
Никола Кръстев Вачоолу, убит в Балканската война на 9 юли 1913 г.
“в неизвестност”.

Не крия, че се зарадвах на инициативата да бъде оповестен чрез интер­нет списъкът на загиналите в архива за Балканската война. Това улеснява из­следова­телите, потомците, новите поколения.
Отпечатвам тия документи с истински непресторе­на гордост! Заставам смирено в поклон към героизма на всички уча­стници в Балканската война, заставам смирено в поклон към смъртта и на двамата ми прадядовци, дали живота си за България.
Поклон пред паметта на Никола Кръстев Вачоолу!
Поклон пред паметта на Минчо Иванов Минчев!
Сведенията, които тук отпечатвам на стр. 3 и 4, съм взел от сайта “Загина­ли военнослужещи в Балканските войни (1912-1913)”. Данните отпечатвам тъй, както са дадени в официалните страници.
Данните за Никола Кръстев Вачоолу открих на страница 1208 под № 30191 в посочения архив.
Данните за Минчо Иванов Минчев открих на страница 1068 под № 26672 в посочения архив.
Ако читателите пазят материали за ония времена и имат желание тия материали да видят бял свят, нека се свържат с мен по някакъв начин или да ги изпратят на е:адресите на редакцията. Има сериозен смисъл непрекъснато да информираме обществено­стта и да доказваме с факти за не знам кой път, че истините, с времето, не увяхват.

Савчо Савчев

Новите емигранти

”За тия документи
кръв съм повръщала!“

Разговор с Мариана Будакова,
от дълги години на работа в чужбина

[…]
– Предложи ми аз да взема заведението…
– И защо не го направи? Нямаше пари ли?
– Защо не го направих ли? Не заради парите, ама нямах превоз, нямам с какво да се предвижвам.
– Е, добре де, що ни са хвана?
– Спрях са, спрях са… Ама… Предложиха ми и от едно друго място и са замислям…
– Сега в Гърция толкоз ли е лошо? Снощи гледам по телевизията пенсионерите тръгнаха на бой едва ли не, един припадна…
– Е, не е къкту беши…
– Е, вий бяхте щастливите деца на евросъюза…
– В предишните години хем на нивите работехме, хем нощно време работехме в някое заведение. С 5000 драхми влизаш в магазина и пълниш чанти с продукти…
– Сега тия драхми колко евро са?
– 17 евро и някакви центове.
– Около 40 лева…
– Имаше пари. На нивата взимах 5000 драхми и нощно време още толкоз, общо 10 000 драхми.
– Това – на ден…
– На ден! Последните пари, които пратих на майка преди да почине, бяха 100 000 драхми… Тя тогава много са притесни, щото изчезна торбата… Послед­ните драхми, дето й пратих, от последната работа, където работех на две места. […] Сега не е както едно време… Но гърка си е свикнал! На обяд като седне – с мезетата, с ципурото, с узото, след туй – с рицинката, биричката… Ама сега започнаха да са стискат яко! Навремето те са нямали данъци да плащат! На къщи, на сгради, ток…
– Е как се е издържала тая държава?
– От миналата година откакто им дойдоха тея данъчни ревизии от Евро­съюза, тука им казват ”хараци“… Ами … те полудяха! Не знаят откъде да са хванат, откъде да… Например ако една сграда е 50 на 60 квадратни метра, им казват, че за два-три месеца трябва да платят данък, да речем, 500-600 евро плюс тока.

– Това – като данък към държавата?
– Да.
– Е, преди те не са ли плащали веднъж на годината данък?
– Е, те нямаха такива данъци. Затуй на всички сега им идва доста зор.
– В момента на много хора им е зле, изглежда, нали ти казвам – онзи ден даваха по една телевизия стачка на пенсионери. От друга страна чета в пресата, че на запад гърците държат в банки стотици милиарди евро спе­стявания…
– Тука например има две осигуровки – едната е земеделска, другата е ико­номическа. На тия, които са със земеделската осигуровка в момента им спряха намалението на лекарствата. Ако лекарствата ми струват 60 евро, когато си покажеш здравната книжка, преди плащахме 2-3 евро за тях, другото го поемаше държавата, а сега плащаме всичко до цент. Васил онзи ден ходи и плати 50-60 евро за лекарствата на майка си… До сега плащаше 2-3 евро.
– Е да, де, ама на тях им се струва много, защото до сега не са плащали!
– Именно, именно!
– Когато в България взимаш 250 евро заплата, по тукашни цени, нас питат ли ни как издържаме?!
– Ама те гърците точно това казват в момента: ”Ние ще станем по-зле от България и от Албания“!
[…]
– Тука повечето работна ръка е от Албания. Албанците казват за нас, че откакто сме тука им подбиваме пазара.
– Може и тъй да е…
– Когато дойдохме тука в началото аз работех с албанеца наравно. Колко­то взимаше той, толкоз взимах и аз. Новодошлите сега – без документи, без осигуровки, без нищо – са съгласни да вземат три пъти по-малко от мене. Ако аз взимам 30 евро на ден, той се съгласява да работи за 10 евро. Че може и за 5.
– Ами при положение, че няма пари и няма какво да яде човека…
– Аз си плащам всичко тука, той какво плаща?! Съгласна съм да работи, ама да иска парите, които вземам и аз. Да си каже ”Слушай, шефе, 20 евро е надника, искам 20 евро, или 25, колкото върви на мястото“. А не да си съгласен да взимаш 5 евро или 10 евро. И аз като шефка ще предпочета да взима тебе на работа за 5 или 10 евро, отколкото да плащам 30 или 25 евро. Другите пари ще си ги сложа в джоба.
– Същият проблем го има и в Западна Европа с наш`те хора. Наш`те хора отиват и подбиват цената на ония.
– Гърците гледат телевизия, медиите непрекъснато говорят ”Тъй ще стане в Гърция, тъй ще стане в Гърция“ … има един техен политик, – Ципра, – той казва тъй: ”Ако се обяви бедност в Гърция, ще отпаднат заемите, които са се дърпали от Европейския съюз, ще се върне драхмата“ и много гърци са на това мнение.
– Е, да, ама Меркел се страхува, че ако Гърция излезе от Евросъюза, ще се разпадне самия съюз…
– Не само Меркел, всички политици туй говорят…
– Меркел е в дъното на цялата работа.
– Туй е ясно, ама целия Евросъюз се притеснява, че Гърция излезе ли, ще се разпадне всичко.
– Меркел е в дъното на цялата работа! Тя казва ”Гърция отдръпне ли са, ще се отдръпне Италия, Испания и всички други“.
– И Испания са зле. Колко са зле – те си знаят, ама…
– Ами Италия? И те са зле. Не ми прави снимки, снощи работих до късно и не съм си отспала…
– Ами ти си хапни първо, нищо не си яла!
– Понеже като ми са обадихте и като ми казахте, че ще позакъснеете, реших, че има още малко време да поспя. А той автобуса от нас закъсня още един час…
– Колко път имаш до тука?
– 39 километра.
– Е, не е много, половин час път.
– Ний с Васко щяхме да дойдем, ама … има много работа.
– Тъкмо щяхме да го видим.
– Той днеска полива. И е на нивите, и на овцете. Той е земеделски човек.
– Той се е скапал…
– Тая година се е скапал яко: полива – изсъхва, полива – изсъхва…
– Ний видяхме Струма, че е изсъхнала…
– Същото е и с Тунджа, преди беше река, сега е вада.
– К`о има в Сливен?
– Ами бях за две седмици…
– Ти си му звънила там…
– Ами аз му са обадих точно на рожденния ден на Нели. Докато му кажа, ”честито“ и той затвори. Имаш, вика, много поздрави … от кой беше? От Мария и от другия … кой беше? Цигулка-Мигулка, ха-ха-ха…
– Колю…
– Кои бяха те, не мога да са сета?
– Ами две седмици бях там, ходих три пъти на гробища, един път, като палех свещтa, изтървах клечката и тревата лумна като бензин, толкоз сухо е! Една свещ не може да изгори – все уж много горещо, все няма вятър, ама там на Старите гробища – винаги има. Толкоз вятър да има и свещта гасне! Бях на гроба и на леля – и там сухо…
[…]
– Кажи ми сега какви са тез много червени знамена тука?
– Утре им идва шефката на комунистите – Папарига.
– Имат ли много поддържници?
– Сега вече имат…
– Сега вече имат? Е, какво искат те, какво обещават?
– Не знам. Знам за неодемократùя, за тия … за сините, ама за Папарига не знам. Ама Папарига обещава неща, каквито и наш`те червените в България. Такива – и тя.
– Леви…
– Леви искания, леви обещания. Е, според тебе – изпълними ли са? Какво говорят гърците?
– За туй затъване на гърците – нищо не е. Който и да дойде. Много е затъ­нала Гърция, много дължат. Мно-ого. Милиарди, милиарди дължат на Европейския съюз, много милиарди.
– Някъде четох за около 300 милиарда евро…
– Знаеш ли колко ток взимат от България?! Половината Гърция взима ток от България.
– Ток?
– Да. И знаеш ли колко пари дължат?!? Даваха го по телевизията, по гръцката. И от България са им дали срок, до-о-о 2 месеца да си платят, иначе ще им спрат тока. Какво ще правят без ток?
– Много ми е интересно България откъде намира ток да им предлага?
– От атомната електроцентрала.
– Че тя нали не работи?
– Е, не е така. България продава и на Турция. България ползва повече ток [произведена] от тецовете, от вецовете, от тия – зелената енергия, повечето от тока на атомната отива за чужбина. Гърция, Турция…
– Много дължат. Те вече не знаят на кого дължат… Тоя, който им беше преди – Коста Караманли – преди да са оттегли, направи това, което можеш. Не можеш да изкараш един народ от калта, ама като казвам ”от калта“ – много вътре от калта! Човека вдигна ръце – и са отказа!
– В автобуса говореха, че нарочно оставяли къщите си недовършени, за да не плащат данък. Тъй ни каза екскурзовода – че преди в Гърция не завършеш ли къщата си – не плащаш данък… Нарочно оставяли железата да стърчат…
– Е, те оставят, за да продължат след време строежа, ама иначе всичко си плащат. Кой го каза туй, че не плащат?! На Васили брат му миналата година си завърши къщата и за да направи още един етаж – си остави железата да стърчат. Ама за всичко си плаща!
– Туй да не е отскоро?
– Не.
– А за националистите какво ще кажеш?
– Сега излезе една нова партия, казва са ”Хриси аки“. Те са против чужден­ците без документи. И аз съм тия да ги изгонят.
– Е и какво ще стане? Гърците сега са някъде към 11 милиона, четох някъде, тия чужденци колко са?!

– Много са! В момента полицията, която виждаш по улиците, ги дебне и ги прибира. Тия, които ги виждаш да продават между масите най-различни неща, всички са без документи. Аз съм с европейска лична карта, за да си изкарам тия документи, знаеш ли какво съм преживяла!? Кръв съм повръщала! Колко пари съм дала! Най-малко един милион драхми. Не подкупи, не, ама такси и други такива. Два пъти мъ прибираше полицията и Васили и други хора идваха да ма изкарат.
– Колко са милион драхми?
– Де да ги знам колко са… Някъде към 3000 евро. Сега документите са безплатни, плащат някъде към 15-16 евро. Само да си намериш работодател. Иначе навремето … какви опашки сме чакали, какви безсънни нощи сме изкар­вали за тия документи…
– Е, странно е! Тогава, когато е имало много работа – сте чакали, се­га, когато няма работа – не чакат?!? Защо?
– Не знам. Закони. Аз ако ти покажа колко документи имам в чантата си… И туй са само част. Винаги си ходя с тях, ако ма спре полицията, да ги покажа.
– Добре де, как си го обясняваш, много са зле гърците, пък гледай – кафенетата пълни?
– Ами то и в България кафенетата са пълни!
– И в Сливен кафенетата пълни…
– Абе нали скоро бях в Сливен, в кафенетата на главната няма никой! Като отивам на гробища, някъде към 10 – 10 и ½ са връщам през главната пеш и ми правеше впечатление, че няма хора…
– Щото са на морето. Ей сега като почнат училище децата?! Ей това ми е европейската карта, с нея имам право на работа във всички европейски държави. Ей за тез трите документа кръв съм повръщала.
– Нали оттука ще взимаш пенсия?
– Чакай да видим! Чува са, че няма да има и пенсии…
– Е, не, това е несериозно, не го вярвам…
– Знаеш ли какво четох някъде? Че колкото Гърция е зле, толкоз Герма­ния печели! Най-печеливша от цялата ситуация в Европа е Германия! И много гърци мразят Меркел, нали гледам какви лозунги вдигат по репортажите.
– Всички я мразят!
– Всички я мразят! Марианче, нали ти си имаш българска лична карта, нали си гражданка и на България?
– Е как бе, ха-ха-ха! Ей това е карта, която ми дава право на работа в таверни, в нощни заведения и … как са казва на български, чакай, че не мога да са сета… Ей туй ми е документа, че съм изкарала курс за помощник-готвачи.
– Тия готварски работи много вървят в днешно време! Браво! Хубаво, че си го изкарала.
– Ами аз на Халкидики работих две години помощник-готвач. Вчера знаеш ли кой ми се обади? Василчо, българския Василчо.
– Че той от къде ти знае телефона?
– Знае го, децата са му го дали.
– Той сега добре ли е?
– Ами сега нормално си говори, вече е на редовен режим, не е в болница.
– Господ бави, ама не забравя, Марианче… Аз съм на това мнение…
– Да би мирно седяло, не би чудо видяло!
– Като си говорим за тебе и за вас, все си казваме: тез хора, тез хора – тъй добре да бяха като са върнаха от Германия – и пари си имаха, и тъй добре си бяха … как не направиха някой хубав ма-а-алък бизнес, едно магазинче да бяхте отворили, сега нямаше да ходите по чужбина…
– Те децата ходиха при него декември месец. Казвал на децата: ”Толкоз да бях послушал майка ви, сега нямаше да бъда тъй“.
– Ама трябваше да мине толкоз много неща, за да се осъзнае.
– Е-е, ами… негов си е проблема!
– Аз не го съжалявам!
– Не-е, и аз не го съжалявам!
– Като знам колко злини ви причини…
– Не, не, не…
– Един ден го видях в двора на болницата, не ми се обади, сигурно му е било много неудобно…
– Той може и да не е бил добре тогава. Сега е добре, вчера му казах, че ви чакам, ”много, вика, са радвам“. Но е добре, в момента е добре.
– Може би тогава наистина не е бил на себе си…
– Той е прекарал много когато е работел на тировете – без да знай са му сложили в камиона някакви наркотици… После пък изчезнали… Не знам. Той гледа много филми, когато го хване кризата, започва да си фантазира – че носиш оръжие, че отиваш да правиш някъде нещо… Ей такива работи.
– Съжаляваш ли, че се разделихте?
– Не-е. Последният път, когато децата отишли при него, питал за мене. И му дали телефона да говорим…
– Кога беше… Някой ми са обади, обърнах са – непознат човек, пък той: ”Не можа ли да ма познайш, аз съм Здравко“. Ами той порастнал, не мога да го позная. Ако не са беше обадил, аз нямаше изобщо да го позная…
– Ами мъж…
– Малко наддал на килограми…
– А-а, сега отслабнал. Който ходи много по нощите…
– Той да внимава с тия болести…
– Аз съм го предупредила. Обажда ми са по телефона: ”Майко, вика, прати ми малко евро да си купя дрешки“, ха-ха-ха.

Солун, Бялата кула.

– Е нали работи?
– Ами на мама парите са по-сладки, не знайш ли? За рожденния му ден му пратих 150 евро… Той оправя сега баща си да взима пенсия.
– Е, това е добре…
– Баща му взима сега 130 лв. пенсия, ама Здравко му взима половината…
– Е пък да ги взима, той какво му даде като баща?!
– Е-е, това не е хубаво.
– Ивелина вика: майко, сина ти е ужасен! Вечно намира начин да намери пари отнякъде! Аз каква полза имам, вика, от тебе или от баща ми?!
– О-о, тя е много добро дете!
– Много хора ми казват, че Здравко ми е слабостта… Ивелина ми е слабо­стта! И то – голяма слабост.
– Ами той винаги е бил с тебе като малък, а пък тя винаги е била с ле­ля Здравка, далеч от вас, далеч от тебе.
– Да ти кажа, како, Ивето прилича на майка на хората, на нас, на майка на джинса – пълна е с енергия, разсъждава много трезво…

Солун.
Кея и атрактивно корабче за туристи.

– Тя от малка се учи да оцелява…
– Абсолютно на всяка тема. Докато Здравко е … малко джаста-праста.
– Е, той прилича на татко си…
– Е то не може – ген!
– Боже-боже, кога съм мислила, че с Мариана ще пием биричка на брега на морето в Солун…
– Тесалони-и-ки-и! Агапи-и!
– Виж корабчето, ох, че е хубаво!
– Ами да, ако бяхме седнали на корабчето, щяхме да се поразходим из залива и да си пием кафето там. Ама пък нищо. И тука е хубаво. Хапнахте си…
– Аз ям един път на ден…
– И аз ям един път, ама не мога да сваля и едно кило… С тез хапчета, дето ги взимам…
– Какви хапчета взимаш?
– За кръвно, за сърце, за всичко…
– Ами ще ги взимаш, от кортизона напълнява човек…
– Сега взимам някакво хапче, смесено с кортизон – за кръвно, за сърце, за успокояване, за всичко. То с много съставки вътре…
– Има ли много хора от Сливен тука?
– От Сливен? Ами-и-и, намират са.
– В сравнение с десетина години по-рано как са нещата?
– Много хора има от България. Ако дойдеш при мене в селото сега, ще видиш, че има много хора от Мъглиш, Старозагорско.
– Работят ли, какво?
– Къде работят, къде крадат…
– Нали казваш, че полицията ги гони?
– Ако има някъде да изкарат някой надник – добре. Ако не … Живеят без ток! Две години става живеят без ток! Мъчат са…
– Ами като няма пари?!
– Питам ги: какво правите тука? Чантите и са прибирайте в България, като гладувате – гладувайте там, що гладувате тука?
– Ти знайш ли там каква е дискриминация?
– Тука сигурно е по-малка! И ти говориш…

Градчето Каликратия. Бяло море.
Изглед към залива.

– Обажда са по телефона, например, разбрал от обява, че търсят хора. ”Да, има работа“. Отива и като го видят човека, че е малко по-черничък, направо му казват, че работа няма.
– Близо до наш`то село има едно друго село. Там пък – само роми. Продават – килими, зарзавати…
– Как са казва селото?
– Нефопетра. Значи ”Булка, направена от камък“. Легендата е, че навремето е имало някаква булка, която я зазидали и тъй е останало името.
– А-а-а, това е фолклорен мотив – за да стане един мост или една къща здрава… Той е много разпространен мотив в миналото…
– Иначе, Марианче, като е самò момиче, някой да не притеснява детето? Щото разбрах, че работи в заведение.
– След като не им дадеш повод няма проблем, ама малко да им дадеш повод и почват.
– Да, то си зависи и от човека…
– Хората, които ма познават знаят, че аз съм с Васили. Но аз си знам как трябва да са държа с тях и си ми оставят и бакшиши. Вечер почвам към 10 – 10 и ½, нямам работно време – докато има хора. Снощи клиентите започнаха да идват след 11 и ½ – 12. До сутринта до 7 – 7 и ½. Докато приключа със сметките, докато изчистя…
– Колко жени сте там?
– Шест жени. В наш`то заведение са сервира бира и алкохол, аз съм в бара.
– Няма ли някакви мезета, нещо за хапване?
– Има, разбира са, че има. Има плодове, кашкавал, саламче, фастъчки, чипс. В момента аз държа заведението, Ганка само прибира парите. И никой не ми й виновен. Нищо, де, не е късно.
– Имаш време, ще го направиш! Аз смятам, че ще се оправиш!
– Нека да видя сега как ще бъдат тез месеци, защото … идва зимата и го­лям глад ще ги натисне. Аз малко и затуй са спрях.През лятото малко са поотпускат, ама през зимата…
– Екскурзовода ни каза, че преди гърците са взимали 1000-1500 евро заплата, ама сега, вика, им паднаха заплатите…
– Една моя приятелка, гъркиня, тя работи в ”Бърза помощ“ тука в Солун старша сестра, заплатата й, основната, беше 1200 евро. В момента взима 700 евро.
– Почти наполовина…
– Разведена, с едно дете. С българи аз не са събирам тука…
– Щом са разбираш с тях…
– Дето вика Ива: ”Ти са оправяш с гърците, не с българите“. Ний българите сме грозна картинка…
– Навсякъде ли е така, всички говорят за тия проблеми в чужбина? Българите са оплакват, няма между тях разбирателство…
– Абе завистчии хора, какво искаш…
– Како, работат пет българки на едно място – едната на другата ще й изка­ра очите! Или българи – мъже…
– Ето…
– Грозна работа…
– Нещо ужасно е…
– Значи гадна история…
[…]
– И Васили й казва на Ива: ”Когато почина баба ти, кой беше близо до майка ти“? Тъй че… Ами даде ми човека 1000 евро в ръцете! Като бях в болница­та с инфаркта кой беше до мене?! Той беше до главата ми 12 дена! Той плати в онез години 300 000 драхми. Не са отделяше от мене!
– Ама тя го обичаше този човек…
– Тя пак го обича… Вика му ”Папà“! […] Колко ви излезе екскурзията?
– 500 лв. Туй ни е развлечението това лято – три дена, това е! Не сме си позволили нищо друго… 400 лв. екскурзията и стотина лева за подаръци…
– Преди три месеца като ти са обадих… Баща й почина и нещата бяха тежки, трябваше да направим нещо, за да разсеем малко напрежението. И тогава тя поиска да отидем до Керкини – едно езеро на 20 км от границата, по 30 лв. на човек, – буквално за един ден излязохме от София, колкото да видим малко зеленина и да подишаме друг въздух. В България май и юни бяха доста студени и неприятни… Та за туй…
– Много тежко беше… Не можех да издържам вече.
– Ами брат ти?
– Ами брат ми всеки ден е около майка ми, всеки ден е там, направи голям ремонт, похарчи 5000 лв., ама стана хубаво… Абе об­що взето живеем много затворено, ето и той ще ти каже… Той има двама-трима приятели, аз вече и приятелки нямам…
[…]

Солун, Гърция,
септември 2012

Бележка на “Andral”: Да, в разговора има и противоречия, но съзнателно не ги редактирах, оставих ги така, както говореше моята информаторка.

********************************************

********************************************

Живот на улицата.
Сливен, август 2012.

********************************************

********************************************

Съд на ЕС: българското дело за електромерите по стълбовете

Заключение на г-жа Kokott
по дело С 394/11 Белов/ЧЕЗ

Нели ОГНЯНОВА

Това е известният казус с електромерите, които в някои квартали и населени места в България се поставят на електрически стълбове на 7 метра височи­на, вместо на обичайната височина на равнището на очите.
Bъпросът към Съда е дали описаната практика съставлява дискриминация, основана на етнически произход.
Преди всичко Генералният адвокат смята, че Комисията за защита от дискриминация следва да се счита за юрисдикция по смисъла на правото на Съюза и запитването от КЗД е допустимо.
Според Директива 2000/43/СЕ проява на непряка дискриминация има, когато видимо неутрална разпоредба, критерий или практика биха поставили лицата от дадена раса или етнически произход в особено неблагоприятно положение в сравнение с други лица, освен ако тази разпоредба, критерий или практика са обективно оправдани от законната си цел и средствата за постигане на тази цел са подходящи и необходими.
Г-жа Kokott предлага на Съда да реши, че
. когато по принцип на потребителите се предоставят безплатни електромери, които се поставят във или до имота им по начин, позволяващ достъп за визуален контрол, докато в районите, в които живеят главно хора от ромската общност, електромерите се поставят на електрически стълбове на недостъпна височина от 7 м, е налице prima facie случай на непряка дискриминация въз основа на етнически произход.
. Такава мярка (обаче) може да бъде оправдана, доколкото има за цел да предотврати измамите и злоупотребите и да допринесе за осигуряване на каче­ството на електроснабдяването в интерес на всички потребители, при усло­вие че:
– не могат да бъдат предприети по финансово приемлив начин други, също толкова подходящи мерки за постигане на тези цели, които биха имали по-малко неблагоприятни последици за населението в съответните квартали на града, и
– взетата мярка не е прекомерно увреждаща за жителите на съответните квартали, при преценката на което трябва надлежно да се отчетат опасността от стигматизиране на дадена етническа група и интересът на потребителите да проследяват индивидуалното си потребление на електроенергия посредством редовен визуален контрол.

Блогосфера

**********************************

Сливен, Долната махала, август 2012.
Изследователят Георгий Цветков, бивш депутат от Руската Дума,
сред хора от Долната махала.

“Не може да се говори
за хората по инерция”

Интервю на Албена БОРИСОВА

Портокал Портокалов е роден на 4 март 1949 г. в ромския квартал на Сливен “Надежда”. Учил е в местното 8-о основно училище, отбива военната си служба в Малко Търново. Завършва школа за професионални шофьори в Ямбол и 26 години е шофьор в “Товарни превози”. Управлява 35-тонна “Мадара” и е награден със “Златното кормило” на Сливен. През 1991 г. е съкратен. Пенсионира се на 57 г. с голям трудов стаж и 131 лв. пенсия. Регистрира фирма и заедно с безработната си съпруга отваря хранителен магазин в кв. ”Надежда”. Има 2 дъщери, 4 внуци и 6 правнуци, всички учат.
През 50-те години дядо му внасял портокали от Турция и затова казвали на рода му Портокалчетата. Родителите му решили да го кръстят направо Портокал Портокалов.
Преди няколко години той се прочу с това, че принуди “Електроразпределение” да му отпусне персонално ток, тъй като е изряден платец и отказа да бъде наказван с режим. Неотдавна градската управа в Сливен и местното ВиК дружество подеха кампания за поставянето на водомери в ромската махала на града. Портокалов е част от екипа на кметския наместник в района и неформален лидер на циганската общност там.

– Г-н Портокалов, защо се ангажирахте да разяснявате на хората от квартала ползата от поставянето на водомерите?
– Тук беше много окаяно положението. Не можеше да се говори за хигие­на. Сега нещата се променят и то за много кратко време. В продължение на осем месеца направихме в кметството една организация. Аз съм главен консул­тант по инфраструктурата в квартал “Надежда” и съм задължен да променя този квартал съвместно с администрацията. Сега се минава улица по улица да предупреждаваме хората да си купуват водомери.
– Около 20 000 души живеят тук. Какви задължения за вода се бяха натрупали?
– Доста задължения имаше, но след намесата на съдия-изпълнителя започнаха да си събират таксите. В един момент ни заплашиха, че ще спрат водата на целия квартал и ще поставят четири чешми в четирите краища на квартала. Но това значи да се върнем към старата система, както едно време е било.
– Хората съгласни ли са сами да си купят водомерите и използваната вода вече да се отчита?
– Е, не може да няма някой несъгласен, но са единици – хора, на които не им стигат паричките. Предполагам, че такива ще са 30-40 семейства, които няма да могат да си купят водомер. Всички останали са в готовност, даже вече сме събрали тук в общината над 100 водомера. И имаме готовност да започнем да ги поставяме. Обаче ето – вестник “Атака” пише, че използваме българското общество, което ни давало от своите пари за водомерите. Обаче не е правилно така да се пише. На мен ми става неудобно да чета такива вестници.

Сливен, Долната махала, август 2012.
Живот на улицата. Коняр поправя сбруята на коня си.

– Трябва ли да се стигне до крайни мерки, за да се променят нещата?
– От ВиК не са си търсили задълженията от тук в продължение на 15-20 години. Къде са били през това време? Те знаят, че се занимават с прост, невеж народ. Те нали са по-умни от нас?! Защо не направиха така, че преди ние сами да вземем решението за водомерите, те да поставят въпроса? Те изобщо не бяха заинтересовани, бяха оставили един инкасатор за този голям квартал. Водомери няма. Не знам как са отчитали водата, но са взимали от хората по 5, по 10 лева на човек месечно. Къде са сега тези пари? Само казват, че имат раз­ходи, а са изпратили само един човек да събира тези пари. Сега ние сами поис­кахме да пратят четири души във всеки край на квартала, които да започнат да събират парите.
– А какво е качеството на услугата в махалата?
– Много лошо. На режим. Пускат я в 6.30 ч. сутрин, но докато дойде до чешмите, става 7-7.30 ч. Обаче налягането е много слабо и не може да захрани целия квартал. И става така, че тъкмо започне да приижда по чешмите, и я спират отново в 9 ч. От 13 ч. до 22 ч. се води, че има вода, обаче тя идва чак към 18 ч. Между другото, ние направихме проверка и се оказа, че хората от квартала не фигурират като абонати във ВиК. Има около 10-15 домакинства, които са изрядни. Но другите не се водят като абонати.

Сливен, Долната махала, август 2012. Днес площадчето наистина е чисто
и побира пазар за плодове, зеленчуци и други стоки.

– Да не би сами да са се свързали с мрежата?
– Свързани са още преди 20 години. Но преди няколко години от ВиК минаха, събраха всички водомери уж да ги подменят, но оттогава нови няма. А говорят, че нашите хора били продали водомерите си. Аз питам: на кое място ги продадоха? Ако дойдете да направите една анкета в квартала сега, всеки ще ви каже, че ВиК си ги взе и повече не ги е поставило. И вероятно заради това никой не се води абонат.
– Преди време в махалата е приложена почти същата кампания с електрозахранването. сега вече всички ли си плащат тока?
– Да. Всички и редовно. Обаче енергото си беше поставило за цел да подобри захранването и със свои средства постави инсталацията. И след това започнахме да си плащаме по една нова и една стара сметка, докато изчистим всички натрупани задължения. И сега вече никой нищо не дължи пари на EVN.
– Очаквате ли този успех да се повтори и с водата?
– Аз имам желание и вярвам, че ще стане. Сега има доста млади хора, ходили са в чужбина, видели са какво е там положението и всеки мечтае за своя вода. Не може да продължава така с режим на водата.
– Много ли от вашите хора работят във Франция? Следите ли какво се случва там с ромите от България и Румъния?
– Имаме само едно семейство във Франция, повечето са в Италия и Испания. Малко работят и в Германия. И споделят хората, че там се чувстват десет пъти по-добре, отколкото тук. Уважавани са, не са обиждани и ругани. Точно затова бягат.
– Защо тогава се появява този проблем с ромите?
– Не знам защо. Ето, ние говорим за самоинициатива в “Надежда”. Нещо, с което да дадем пример на всички останали в страната. Даваме пример, че със собствените си пари купуваме тези водомери, а в същото време ни ругаят, че ги купувало българското общество. Може ли такова нещо? Защо? Този, който написа това, дойде ли да провери на място? Наистина ли българското общество ку­пува водомерите? Аз нали ще му дам отговор, че не е така. Такъв журналист сега е готов за съд! Не може така да се говори по инерция. Говори се – циганите не плащат ток, не плащат вода. В същото време ние търсим пролуки…, а ни отхвърлят. Сега така една добра инициатива ще бъде окепазена. Аз питам цялата държава: на какво се дължи това нещо? И вие журналистите – след като не предавате истинските ни приказки, вие изкривявате нещата, така че просто ни става неудобно. Изкривяват се нещата.
– Смятате, че такива неща се правят тенденциозно?
– Аз не го казвам, вие го казвате.
– Очаквате ли заради предстоящите избори да се засилят такива крайно негативни настроения срещу ромите?
– Не ме интересуват избори, не ме интересува нищо! Аз съм дошъл да помогна на тази администрация, с моите 64 години, за да има някакво постиже­ние в места с ромско население. Защо стигнахме дотук? В продължение на 20 години никой не ни е потърсил. Ние мечтаехме за това, което се случва сега, но никой не ни беше потърсил до този момент. На нас ни е необходимо, както сега прави кметът, може и само една ръка да ни е подал, но доказахме, че знаем какво да направим.
– Защо това не беше направено с предишния кмет?
– Изобщо не искам да говоря за този случай, не искам да говоря за него. Някои неща не се говорят. Аз и затова дълго време не съм говорил с медии, защото нещата не се излъчваха точно и започваха конфликти. Аз мисля, че се показва само едната страна на нещата, а самата истина не се показва.

Сливен, Долната махала, август 2012.

– Какво имате предвид?
– Тук са идвали много телевизии. Но те искат да видят в циганското малцинство шоу. В своите програми не искат да покажат хубавите работи, а се насочват към лошите, за да бъдат впечатлени хората в чужбина, че ние сме много страшни. Но ако има 20% лоши, 80% са добри. Защо не показват добрата страна, а само лошата? Много е важно! Те искат да покажат по телевизора някоя мръсна циганка, разрошена, с един зъб, бебето у ръката й, гърдата й навънка. Нищо хубаво не се показва за циганското население.
– Как мислите, че могат да се променят нещата?
– Много лесно – там, където живеят ромите, да им се остави на тях иници­ативата. И още нещо важно – закони има, но не се прилагат. Примерно – за женитбата на едно дете от 10 до 16 години, как преди ги осъждаха? Къде спят сега, какво правят?
– Това често ли се случва при вас?
– Разбира се. Това е често явление.
– И смятате, че то се е поощрява, защото няма наказани заради не­го?
– Такива хора са оставени на произвола на съдбата. Оправяйте се сами – това е девизът. Добре, ама държава има ли? Има ли следствени органи, прокуратура? Аз в квартал “Надежда” за такъв случай на наказани не знам.
– Но правозащитниците ви защитават, като твърдят, че това са особености на културата?
– Никой не казва да не се женят, но при нас се получава нещо лошо и ако продължава по този начин да се живее и да се раждат деца, още двеста години няма да се оправим. Майката излиза неграмотна, пък камо ли да говорим за нейното дете какво ще излезе. Самата свекърва се грижи за снахата, която е още дете. Тя е малка, не става за работа, камо ли пък да е конкурентноспособна, да иде на работа и да се прехранва.
– Може ли някой насила да накара тези хора да се откажат от тради­циите си?
– Щом мислите, че това е нормално… Аз няма да кажа, че това е нормално. Ако продължаваме със същото темпо и по същия начин, нито тук в държава­та ще се оправим, нито в чужбина.
– Младите, които ходят навън и виждат друг живот, не влияят ли положително на останалите?
– В този квартал живеят доста хора. Има, да речем, 30% грамотни. Те из­лизат в чужбина. Неграмотните не ходят. Трябва да се прави разлика между грамотните и неграмотните. Ще дойде време, за никой няма да има работа. Няма да има кой да се ангажира с обучението им. А в предишното време как беше? Всеки втори циганин беше в средната класа на българското общество. Защо беше така? Защото ги караха принудително да учат. Майката му е знание­то, обучението, грамотността! Когато един човек е образован, ще има съзнание и култура. И всичко останало ще има. Но докато продължават на училище да ги женят 13-14-годишни и да не се взимат мерки спрямо родителите на такива деца… Едно време вземеш ли такова момиче, ти беше осъден. Сега защо не гледаме за това? Продължават си училището, всичко е нормално, защото целта е единствено да се попълни броят в паралелката. Няма ангажимент към хората.
– Това, за което говорите, не се ли случва с всички хора в България?
– Аз живея в Сливен. Когато срещам някой на улицата, искам да го гледам с открито лице и да ме приемат такъв, какъвто съм. Защото се говорят много лоши приказки, а ние далеч не сме най-лошите хора. Във всяко общество има и добри, и лоши хора. Неговата кръв е червена и моята е червена, а третирането е различно. Ние винаги сме подложени на най-лошото, а не бива по този начин да се говори. Затова приканвам всички цигани от цяла България да вземат пример от нас – че ние поемаме инициативата сами да се грижим за себе си, да има някакво подобрение, да не се говорят само лоши приказки. Защото всеки втори българин е убеден: ние работим, на нас ни удържат, на тях им плащат. Да спрат тези спекулации, защото не са така нещата!
Днес един социално слаб получава 42 лева, които взима за 14 дни работа по четири часа. Но целият Сливен видя ефекта от работата на хората, включени в програмата за заетост.

Сливен, Долната махала, август 2012.

– Работи ли се добре наистина, или времето се запълва само формално, за да се получат парите?
– Нека всеки да дойде тук и да види. Не може наизуст така да се говори. Нашите хора в Сливен имат програма по трудова заетост – над 600-700 човека са. Задачата им е да хигиенизират града. Ние тук ги разпределяме, контролира­ме и ако някой не се подчинява, му спираме помощите, остава извън програмата. Не може да се говори така по инерция.
– Добре, но самите хората не недоволстват ли че, това е твърде много работа за такава малка сума?
– Не сме ние, които да кажем малко ли са или много. Ние знаем, че са малко. Ако мисли някой, че може с 42 лева да храни семейство, лъже се. Никой не е наясно с това изтезание, на което е подложена циганската общност. С тези пари за храна ли да мисли, за дрехи ли да мисли? Къде в Сливен има работно място? Няма такова място. То в цяла България няма. И сега проблемът е, че се получават някакви си петдесетина лева.

Сливен, Долната махала, август 2012.

– А търсят ли работа вашите хора?
– Циганите са трудолюбиви хора. Всичко, което е направено в България преди, е минало през цигански и турски ръце. Всички мъже едно време отбиваха военната си служба в строителни войски. Те са украсили България. ЖП линии, пътища – всичко е украсено от цигани и турци. Да има българин, копал някъде? Ма сега се говорят много лоши приказки, защото няма работа. А българите са подготвени хора, децата им учат, живеят с 1000-1200 лева. Ами циганското семейство питате ли?
– Какво прави един човек без доходи? Как успява да подготви детето си за училище?
– Те идват сутрин от 8 до 12 часа, за да изработят парите си по социалната програма. След това търсят най-черната работа, за да изкарат 5-6 лева, които да занесат вкъщи. Даже и децата им работят, за да изкарат някой лев. А ако няма, остава си гладен и жаден. Това е.
– Продължават ли да се раждат много деца?
– Аз не мисля, че много деца се раждат. Ама защо трябва това да се забрани? Питам – това, че българското общество прави по едно дете или пък въобще няма деца. Кой е виновен за това? Работа ли няма? Че не получава майчинство ли? Че не му дават детски ли? Кой е виновен, че българите не раждат? Аз не мога да кажа. А ние сме хора милозливи – ние не може да си продадем детето. Няма да стане таз работа! Ще си го гледаме до последно. Може от глад да умрем, но ще си го гледаме.
– Какво планирате да се случи още във вашия квартал?
– Проектирано е сега да има аптека, да се почистят шахтите на канализаци­ята по улиците. Но и досега свършеното не е малко. Площадът беше сметище, улиците бяха сметище, неуредица голяма. Като цяло не ни биваше за нищо. В продължение на 8-9 месеца с тази администрация доста неща постигнахме. В центъра на Сливен няма такъв подлез, какъвто ние направихме с доброволен труд. На площада имаме вече градинка. Всички улици са обозначени. Преди нямаше място, където да се изхвърлят отпадъците. Сега имаме вече контейнери.
– Но ще трябва да плащате и такса смет?
– Тя и сега се плаща. Всички си плащат задълженията, поначало всяка година се плаща данък сгради, въпреки че бяхме в целия квартал само с шест контейнера. Сега вече са 45. Планирано е да се изчистят шахтите на канализа­цията. Хората ще го правят по социалната програма. Има доста неща да се правят, ще продължим. Докато се оправим, докато влезем в крак с българското общество. Ще стане, но няма да съм жив да го видя. Затова ви казвам, че нас не ни интересуват избори. Ние искаме да подобрим живота на хората тук. Дали малко ще направим, дали много – длъжни сме да опитаме. Ако оставим за утре, нищо няма да се промени. А хората имат желание. Те не са виждали такава хигиена, такъв начин на живот. Ама и това ще си дойде на мястото. Да видим след това какво ще се приказва за циганите.

в. “Дневник”, 31.08. 2012

Бележка на “Andral”: Чисто съвпадение е, че седмица по-рано и моя милост, заедно с двама доктори на науките от Москва – Марианна Сеславинская и Георгий Цветков, автори на книгата “Цыгане. Произхождение и культура”, – посетихме Долната махала на Сливен, разговаряхме с хора на улицата, снимахме и видяхме какво е положението там днес. Прочетох интервюто от “Дневник”, прочетох и коментарите под материала и реших да копирам диалога и да го пусна, като свидетелство за типа нрави днес – и на човека от квартал “Надежда” с наистина малко странното име, и на хората от форума под интервюто. Коментарите им нека оставя извън себе си и Вас – повечето от тях са проява на такава духовна гнъс, че с удоволствие се разграничавам от малоумието и от тоталната буздуховност на авторите им и единственото, което мога да направя е да не ги препечатам. Считам мой изричен коментар около интервюто за излишен – писал съм в тия години достатъчно. Но тия коментари от т.н. “форум” ги … има и който иска, нека намери оригинала и ако му е интересно – да им хвърли поглед.
Но тук, в тази публикация пускам и мои снимки, направени в Долната махала през втората половина на август 2012 г. Има и гледки там, които днес правят хубаво впечатление – някои неща са пооправени, личи си, че има хора, които работят в чужбина и влагат спечеленото там в нещо смислено тук – я кафененце, я подредено щандче на пазарчето, я по-хубава издигната къщичка или пооправена стара сграда. Има много още какво да се върши, има и гледки, които и сега не са за гледане, но … такова е положението – не искаме нито да захаросваме действителността, нито да я пресоляваме. На двайсетина метра от хората с каруцата (на една от предложените снимки) има сметище и в 40-градусовата жега на август можете да си представите живота на хората там… Мъка, мъка, яд и нерви и … много човешка омраза, която понякога избива в необичайни странности и наистина неразбираеми реакции, стигащи до лудост, а може би и до … чиста детинщина… Бог знае. Марианна Сеславинская по едно време дори изстена – “что-то напоминало мне Индию”. Повярвах й – с Георгий, покрай изследването си, са били два пъти натам.

Сливен, Долната махала, август 2012.

**************************************************

**************************************************

Прочетено в интернет

Кметът на Трън се опитва
да върне роми от Швеция

При тежки условия в Швеция, без договор, отишли да работят около 400 души от България, 40 от които от община Трън

40 роми от oбщина Трън живеят в нечовешки условия в Швеция от десет дни. Това съобщи за “Фокус” кметът Станислав Николов, който се опитва да върне българските граждани обратно в България. Ромите са заминали за Швеция, за да берат боровинки, но без договор. По думите му “излъганите” са някъде около 400 души от България, 40 от които от неговата община. На място се оказало, че условията са доста тежки.
Според Николов работодателите ги оставяли да живеят в палатки на поляни, като на два дни им давали во­да и храна.
“От 40-те трънски роми са избягали девет човека, които по някакъв начин са стигнали до нашето посолство в Стокхолм. Аз се свързах с посолството, което им осигурява храна и вода. В момента община Трън превежда пари, за да може да ги прибере до Белград със самолет, след което да се качат на влака Белград-София. С останалите 31 души, жители на Трън, не знаем изобщо какво се случва”, посочи Николов. По информация на българското посолство в Швеция там са дошли още 30 души от област Пловдив, които били излъгани по същия начин. “Говорихме с посланик Светлан Стоев, той ще провери какво се случва. По принцип българите работят нелегално там. В момента обаче не работят, защото боровинката е зелена. Ровят по кошчетата, нямат какво да ядат и нямат пари да се приберат”, каза още кметът на Трън.

VESTI.bg, 21 .07.2012

МВнР: Връщаме част от
българските берачи от Стокхолм

Шест души от берачите отпътуваха за България,
за девет се организира отпътуване от Стокхолм утре

Българското посолство в Швеция е в тесен контакт с полицейските и социални служби на Стокхолм и търси решение на проблема с българските граждани – берачи на боровинки, пристигнали в Швеция без трудов договор. Това съобщиха от пресцентъра на Министерството на външните рабо­ти. Днес по обяд пред посолството ни в Стокхолм са се събрали 18 души от тази група. Те нощуват в автобус, осигурен от местните власти. Посолството им доставя храна, вода и кафе поне два пъти дневно. Шестима души от берачите отпътуваха за България още днес, за девет се организира отпътуване от Стокхолм утре, 23 юли.


Полагат се усилия към тази група да се присъединят и останалите трима от групата.
Вчера други 10 души бяха изпрате­ни за България. Посолството е подпо­могнало част от хората да получат пари от близките си за купуването на билети. Очаква се заминаването им да се организира при първа възможност. На 20 юли в Стокхолм посланикът на България Светлан Стоев се срещна с представител на шведското министерство на външните работи, като подробно бе обсъдена ситуацията с българските работници, отношението на шведските социални служби към проблема и търсенето на решения в конкретната ситуация. Обсъдени бя­ха и превантивни дейности, за да не се повтаря ситуацията с други наши ра­ботници. Деветимата роми – берачи на плодове, се прибраха в България, съобщи по-рано кметът на община Трън Станислав Николов, който пръв сигнализира за проблема и за опитите да върне съгражданите си. “Това са тези девет човека, които бяха стигнали до посолството, тях ги прибрахме. Нямам информация за другите 31, кои­то са от Трън”, уточни той. Около 250 евро на човек струва прибирането на ромите – 200 евро за самолетен билет от Стокхолм до Белград, други транспортни разходи и малко средства за храна. На въпрос, очаква ли възстановяване на тези средства, той каза: “Обещали са да събират, но е малко трудно. За момента съм ги дал от моите представителни разходи, вместо да имаме гости на общината. По-добре е да ги приберем, защото няма как по друг начин. От посолството съдействаха достатъчно – даваха им храна и вода и ги придружиха до самолета, но не могат да дадат средства за прибирането им”, каза Станислав Николов.

VESTI.bg, 22 .07.2012

Прочетено в интернет – продължение по темата

Трима от Швеция –
направо в ареста

Срещу трима български граждани,
заминали за Швеция да берат боровинки без трудови договори,
у нас се водят досъдебни производства

Срещу трима от депортираните български граждани от Швеция са образувани досъдебни производства и те са арестувани при влизането им в България. През граничните КПП “Връшка чука” и “Видин” снощи са влезли три автобуса с български граждани, заминали за Швеция да берат боровинки без трудови договори. Пресцентърът на МВР съобщи, че. трима са задържани в районните полицейски управления. Снощи около 21.30 ч. на ГКПП – Видин е пристигнал автобус с шведска регистрация, превозващ 69 български граждани. Извършен е граничен контрол, при който било установено, че единият от пътниците е об­виняем по досъдебно производст­во. Предаден е на районното полицейско управление Видин. Други два автобуса с общо 128 български граждани пристигнали тази сутрин около 3 ч. на ГКПП – Връшка чука. При провер­ка на личните им документи, както и в системата на ШИС и автоматизираната информационна система на “Гранична полиция” са били засечени други двама обвиняе­ми по досъдебно производство с нало­жена мярка за принудително довежда­не.
Полицаи са ги конвоирали до РПУ в гр. Кула.
Останалите пътници са ескортирани на автобусите до ж.п. гара Видин и към 6 ч. и са отпътували за родните си места. За 39 души от Сливенско е изпратен специален автобус от обла­стния управител Марин Кавръков, а останалите са отпътували с влак. До времето на отпътуването им по родни­те места е била осигурена охрана от служители на Транспортна полиция. В петък след обяд във Видин пристигна първият автобус с изпаднали в беда в Швеция български граждани. Повечето са без пари и разходите по пътуването им са за сметка на БДЖ. Работниците били привлечени от офертата за изкарат по 40-50 евро на ден от бране на боровинки, но реколтата се оказала слаба. Организаторът не им плащал нищо – гладували и успели да избягат. Приютили ги в църква, а след това със съдействието на полицията се добрали до нашето посолство. На българския бряг в полунощ срещу 28 юли ги чакаха само две коли от Ботевград, жур­­налисти и областния управител на Видин Цветан Асенов, който орга­низира и транспортирането им до видинската жп гара. “Какви са тези мошеници, които набират български граждани за сезонна работа. Всички сме без работа”, каза 57-годишната Пенка. Сезонните работници обвиня­ват хората, предложили им работа в измама. Почти всички се вричат, че случая ще им е като обеца на ухото, предаде Радио Видин. В Стокхолм ос­тават още 62-ма души, които са настанени в училище обзаведено с легла и душове в близост до българското посолството. Други 52-ма души са в лагер в околностите на шведската столи­ца. Министерството на външните работи отново настоятелно препоръчва на българските граждани, които възнамеряват да заминат на сезонна работа в Швеция, да имат сключени трудови договори, да разполагат с пълна информация за работодателя и да се уверят в неговата сериозност.

VESTI.bg, 29 .07.2012

Прочетено в интернет – продължение по темата

Н. Младенов: Настръхва ми косата
за нашите в Швеция

43-годишен мъж, наел с измама български сезонни работници,
е задържан в Стокхолм по подозрение в трафик на хора

Правителството гласува днес решение, с което се отпускат извънредни 170 хил. лв., за да се организира прибирането на нашите сънародници, които са отишли за сезонна работа в Швеция без трудови договори и са били измамени.

Това съобщи пред журналисти след заседанието на Министерския съвет министърът на външните работи Николай Младенов.
Начините на транспортиране се уточняват, за да може да са най-икономически изгодни и възможно най-бързо да могат хората да се върнат, допълни министърът.
Той отбеляза, че се работи в тясно сътрудничество с шведските власти на всички нива, за да може в най-скоро време да се осигури решаването на този казус.
Швеция не е съседна на България държава, има нужда от намирането на разрешителни и други документи, които да осигурят възможността за транспортиране на сънародниците ни, допълни министърът.
Това е еднократен акт, защото не искаме да създаваме прецедент, който да позволи на “мошеници, измамници и престъпници, които са подвели нашите сънародници, да злоупотребят със системата, която създаваме”, заяви Младенов.
Друг мотив за действията на правителството е големият брой на хората, които в момента са в тежко положение в Швеция.
По думите на министъра правителственото решение е и заради нарастващото социално напрежение в някои от групите в местата, където се намират.
По-късно днес Агенция Франс прес също съобщи, че “около 200 български сезонни работници, които от петък лагеруват пред българското посолство в Стокхолм, ще бъдат репатрирани с автобус. Българското правителство взе решение да финансира завръщането с автобус, заяви говорителката на Стокхолмската община Брита Молин.”Молин уточнила, че всички дошли в Швеция българи за събирането на горски плодове, които може да са няколко хиляди, ще могат да се възползват от репатрирането, организирано от посолството на България в координация със Стокхолмската община и местната полиция.
43-годишен мъж, чиято самоличност не бе съобщена, е задържан по подозрение в трафик на хора. Той е обвинен от сезонните работници, че ги наел с твърдения, че е имало отлична реколта от боровинки. Когато пристигнали в Швеция обаче, те разбрали, че реколтата е слаба заради лошото време, а освен това били настанени при лоши условия в импровизирани лагери без санитарни възли, отбелязва АФП.
Българите са граждани на ЕС и в това си качество не се нуждаят от разрешително за работа в Швеция, припомня Франс прес.
Днес към Стокхолм пътуват представители на МВР и на социалното министерство, за да се включат в усилията за справяне с извънредната, по думите на министъра, ситуация.
Премиерът е разпоредил днес да се започнат бързи действия по подвеждане под отговорност за трафик на хора на тези, които са подвели сънародниците ни, и са ги отпратили към Швеция без договори и без ангажименти за извършване на работата.
По предварителни оценки от няколко дни неколкостотин български граждани са отишли на сезонна работа в Швеция, без да имат трудови договори и са били измамени.
Те са намират в различни части на Швеция. Министърът допълни, че някои от тях са пред българското посолство в Стокхолм, което заедно със шведските власти съдейства за осигуряването на сънародниците ни на храна и вода.
“Това, което научих за начина, по който те са стигнали там, и някои от случаите, в които те реално са платили, за да стигнат дотам, ме кара да ми настръхва косата.
Това са анекдотични случаи, които не са все още проверени, нека да оставим следствието да си свърши работата”, допълни министърът в отговор на въпрос.
Младенов съобщи, че в министерството започва да работи група, която до септември ще изработи концепция за приемането на закон, който да регламентира задълженията на държавата към съгражданите ни в чужбина.
Министърът изрази надежда той да бъде приет в началото на следващата година. Убеден съм, че в ситуацията, в която се намираме, имаме нужда от кодифициране, за да не се чувстват хората измамени, когато имат нужда от подкрепа, да я получават и да знаят на каква подкрепа, в какви ситуации могат да разчитат, заяви Младенов.

VESTI.bg, 29 .07.2012

Прочетено в интернет

Френска сенаторка иска
българските роми да могат да работят във Франция

Френска сенаторка иска да улесни достъпа на български и румънски роми до френския трудов пазар, пише “Еурактив”

Френската сенаторка Алин Аршембо от партия “Европа Екология-Зелени” иска правителството да се откаже от мерките, ограничаващи достъпа до френския пазар на труда на българи и румънци, включително роми, съобщава информационният портал “Еур­актив” (Euractiv.com).
Във внесената от нея резолюция се посочва, че достъпът до пазара на труда ще позволи на ромите, живеещи във Франция, да излязат от несигур­ността и да се спестят държавни средст­ва.
Текстът, представен от Аршембо на 27 юни, няма задължителен характер и цели да бъдат премахнати “преходните мерки” във Франция спрямо румънски и български работници, отнасящи се и за ромите от тези две страни. България и Румъния последни се присъединиха към ЕС през 2007 г. и за тях все още се отнасят тези ог­раничения, които могат да останат в сила до 31 декември 2013 г. Освен Франция, Белгия и Германия също прилагат такива ограничения.
Според Алин Аршембо “не може да се гради Европа, като се поддържат дискриминационни мерки срещу ней­ните граждани”.
За да работят във Франция, българските и румънските граждани трябва да имат разрешително за работа, поискано предварително от работодате­ля. С други думи, те трябва да имат гаранция, че ще бъдат назначени още с пристигането си. Това условие обаче се спазва по-лесно от по-богатите слоеве, отколкото от бедните. Освен това работодател на българин или румънец трябва да плати такса на френската служба по имиграцията и интеграци­ята, която може да достигне до 50% от заплатата в рамките на два пъти и половина минималната заплата в страната.
Франция леко смекчи мерките, ка­то изготви списък със 150 професии, при които трудно се намират кадри, така че българите и румънците ползват улеснени процедури за получаване на разрешителни за работа.
Според сенаторката обаче това не е достатъчно. Още повече, че финансовата помощ при връщането в родината им на нелегалните имигранти струва много скъпо на Франция и е безполезна, тъй като повечето от тях се връщат отново, подчертава Аршембо.
По данни на имиграционните власти през 2011 г. българските и румънските роми са били основни ползватели на помощите за връщане в родината – 300 евро за възрастен и 100 евро за дете. Миналата година 7284 румънци и 1429 българи са върнати в родните им страни.
Сенаторката се надява социалисти­ческото правителство да я подкрепи. По време на президентската си кампания Франсоа Оланд застана на обрат­ната позиция от тази на предшественика си Никола Саркози.
Изданието дава пример с добрата интеграция на българските и румънските роми в Испания. През 2011 г. 53% български роми са имали работа в Испания.

VESTI.bg, 03 .07.2012

Франция облекчи достъпа до работа
за източноевропейци

Френското правителство ще отмени данъка,
заплащан от работодатели на източноевропейци
и ще разшири списъка с професии, които гражданите
на България и Румъния могат да упражняват

Френското правителство реши да смекчи ограниченията, затрудняващи достъпа до работни места за граждани на България и Румъния.
Френският кабинет е решил да отмени данъка, дължим от работодатели­те им за наемане на работници от тези държави, както и да разшири списъка на професиите, до които те могат да имат достъп.
Според данни на Ройтерс данъкът, заплащан на имигрантските служби от работодатели на източноевропейци, може да достигне 1800 евро.
Списъкът със 150 професии, които в момента са достъпни за работниците от България и Румъния, ще бъде раз­ширен, съобщиха още от френското правителство.
Целта на решението е да улесни интегрирането чрез труд, разширявай­ки и смекчавайки съществено ограниче­нията, които сега затрудняват ромите, желаещи да работят, заяви министъ­рът на благоустройството Сесил Дюф­ло /на снимката/ след министерското заседание.
Правителството обаче одобри операциите за разтурване на незаконните лагери, които се извършват по сила­та на съдебно решение или за да се сложи край на опасна ситуация или санитарен риск.
Париж подчертава, че отговорите относно съдбата на ромите трябва да се конструират също в европейски мащаб и ще поиска от кипърското председателство на ЕС ромският проблем да бъде вписан в дневния ред на следващото заседание на Европейския съвет.
Европейската комисия приветства съобщението на френското правителство по въпроса за интеграцията на ромите, същевременно насърчавайки Франция да отмени изцяло ограниченията, оставащи все още в сила, възможно най-скоро.
Приветстваме силно конструктивния дух на френското правителство в търсенето на адекватни решения, както и желанието му да сътрудничи с Комисията и с другите страни членки от ЕС, заяви в съобщение говорителят на ЕК Оливие Баи.
Днешното заседание е важен етап за интеграцията на ромите, заяви Еврокомисията, насърчавайки Франция да отмени всички оставащи в сила ог­раничения възможно най-скоро.
Правителството уточни в комюни­ке, че ще разгледа, след обсъждане със заинтересуваните страни Румъния и България, хипотезата за предсрочно отменяне на преходните мерки, ограничаващи достъпа на техни граждани до френския трудов пазар в сравнение с останалите граждани на общността. Тези мерки важат до края на 2013 г.
Освен това, Комисията е готова да подкрепи френското правителство за прецизиране на условията, при които са премахвани лагерите, предаде Франс прес.

VESTI.bg, 22 .08.2012

Лица от улицата

Лятна София 2012 г.
Около фонтана пред Народния театър трио музиканти
забавляват столичани с чудесните си изпълнения
на забавна музикална класика от 50-те и 60-те години…

*************************************

*************************************

С 2000 – 3000 евро ромите
ще стават бизнесмени

Еврокомисията и Световната банка
препоръчват на България и другите страни от Източна Европа
да приобщят бедните малцинства, като им отпускат микрокредити

Светослав ТЕРЗИЕВ

Ромите могат да бъдат приобщени, ако получат микрокредитиране
по 2000 – 3000 евро за развитие на собствен бизнес.
Това смятат експерти от Европейската комисия и Световната банка,
които участваха в конференция в Брюксел.
Целта на срещата бе да направи изводи от приключилата
в средата на годината в Унгария европейска програма
за социално микрокредитиране “Кютпрограм”
и да препоръча нейния опит в други държави от Източна Европа,
където има големи ромски общности

Световната банка предлага разгръщане на схемите за микрокредитиране на ромското малцинство, тъй като съществена част от работещите представители на това малцинство се определят като “самонаети”, т.е. развиват икономическа дейност, без да търсят работодател.
Унгарците са изпълнявали пилотния си проект две години – от юни 2010 до юни 2012 г., като финансовият дял на Еврокомисията е бил близо 1.5 млн. евро, или 90% от цялата сума. Той е бил управляван от Фондация “Полгар”, която е издирила инициативни роми, дала им е гаранция пред банки, следила е как изпълняват бизнес плановете си. Отчетено бе, че 150 роми са се справили със задачата, като не е била усвоена цялата сума. Еврокомисарят по заетостта, социалните въпроси и приобщаването Ласло Андор коментира, че не е достатъчно да се отпуснат пари на ромите, а трябва да им се даде и нефинансова подкрепа. “Как ще давате пари, без да се уверите, че получателите имат финансова грамотност?”, запита той на конференцията. Затова е необходимо и обучение, като ромите трябва да знаят, че в края му ги чака фондът за микрокредитиране. Ласло Андор съобщи, че 11 страни, сред които и България, участват в такива програми на ЕС. У нас от 2008 г. работи програмата “Микрофонд” за финансиране на уязвими малцинства, която се подкрепя от Брюксел, но не е известно нито колко пари са усвоени по нея, нито какъв е ефектът.
Според доклад за “Финансовото включване на ромите в Източна Европа”, изготвен от Световната банка, само 35-40% от ромското население в България, Чехия, Унгария, Румъния и Словакия работи, а в Словения резултатите са малко по-високи. На въпроса “Лягате ли си гладни?” утвърдително отговарят 44% от българските роми, сходни са резултатите в Унгария и Словакия, а в Румъния 60% от ромите не стигат до вечеря.

Това би трябвало да бъдат щастливите хора, които с 2-3000 евро
ще преобърнат света. Някои изключително щедри господа дори си и вярват…

При жените от ромски произход в посочените страни се отчита още по-висока безработица – близо 75% (България, Чехия и Унгария). Най-лоши резултати в тази област отчита Сърбия – едва 9% от ромските жени имат постоянна работа. В обхванатите от изследването държави е установено, че рискът от безработица сред ромите е два пъти по-голям, отколкото при останалото местно население. В България 81% от ромите се страхуват, че няма да си намерят работа, а в Румъния – 87%. В двете най-бедни държави от ЕС и местните роми са най-бедни – само 6-8% от тях заявяват, че биха могли да поемат непредвидени разходи.
Заместник-председателката на Европейската комисия и еврокомисар на правосъдието Вивиан Рединг, която завчера обсъди в Париж ромския проблем, посочи, че френското правителство одобрява създаването на “пилотна група” държави от ЕС, които да обмислят начини за по-добро интегриране на ромското население. Според Рединг групата може да включва “Франция, държави членки, взели на своя територия успешни мерки, сред които Испания и Финландия, и страни с голямо ромско население като Румъния, България и Унгария”, които да бъдат “събрани заедно, за да разработят действащи рецепти”.

в. “Сега”, 05.09. 2012

Прочетено в интернет

Български роми принудиха
властите в Лондон да им осигурят
безплатна къща

Деветчленно ромско семейство от България получи къща във Великобри­тания за сметка на данъкоплатците само три седмици след пристигането си в страната, писа британският таблоид “Сън”. Вестникът е озаглавил статията “Алчни българи”. Руси Георгиев (41 г.), жена му Мариана Събева (34 г.) замина­ли за Великобритания заедно със седемте си деца, тъй като били безработни. Ромите пристигнали легално с автобус и първоначално били в общинско жилище за нуждаещи се, но по-късно се настанили пред катедралата. Според в. “Сън” Руси споделил с приятели, че дошли във Великобритания, за да се възползват от лесната социална система. “Те са чули за социалните помощи тук и затова са пристигнали. Предложени са им били билети, за да се върнат в България, но те искат да останат. В България не могат да получат такива помощи, а още и още хора ще направят същото”, споделя друг българин.
Семейството роми сега живее в къща, плащана от британските данъкоплатците, докато молбата им за убежище се разглежда. Депутатът от Консерва­тивната партия Ник Соумс определя това като “недопустимо”. Според Матю Синклер от Алианса на данъкоплатците “министрите трябва да гарантират, че Великобритания не е лесна мишена за социален туризъм. Предоставянето на убежище не е предвидено за някого, който търси лесен живот на разноски на данъкоплатците”.
Междувременно френският мини­стър на вътрешните работи Манюел Валс заяви пред местен тв канал, че страната му не може да приеме цялата сиромашия на света и Европа. “Не можем да си позволим да приемем всички тези хора – често пъти част от клетниците на планетата, подлагани на гонения в страните си и дискримини­рани”, обяснява той. Според него до края на септември около 7000 румънци и българи ще бъдат изпратени в страните им в рамките на програмата за доброволно връщане в родината. Валс обаче отбеляза, че част от тези хора се връщат във Франция. Той заедно с колегата си, отговарящ за европейските въпроси, Бернар Казньов днес ще посетят Букурещ, за да обсъ­дят проблемите с ромите с румънските власти.
Срещата на министрите на вътрешните работи от ЕС, която бе насрочена за 20 септември, няма да се състои, тъй като не е добре подготвена, съобщи “Юропиън войс”. Министрите трябваше да обсъждат евентуалното присъединя­ване на България и Румъния към Шенгенската зона.

в. “Сега”, 12.09. 2012

Прочетено в интернет

Гетото от бул. “Европа” изчезва

Екатерина ВОЙНОВА

Ромското гето на бул. “Европа” в София, близо до кръстовището с “Около­връстен път”, е почти изчезнало, а от понеделник съвсем няма да го има. Повечето от регистрираните там стоти­на жители са настанени под наем в общин­ски жилища в кварталите “Люлин” и “Връбница”, а последните осем семейст­ва ще бъдат изселени на 17 септември.
Поселището възникна преди близо 12 години, когато на мястото на предиш­ното ромско гето на сегашния булевард “Царица Йоанна” беше построен мага­зин от веригата “Била” и тези, които не можаха да докажат собственост на жилищата, бяха преместени в няколко фургона на канала на булевард “Европа”. Оттогава фургоните и временните постройки се увеличиха и по официални данни 144 души живееха там до вчера.
Всички официално регистрирани семейства са получили настанителни заповеди за общински жилища – къщи и апартаменти – в които ще живеят под наем. Колко ще бъде наемът обаче не беше ясно нито на представителите на общината, нито на хората, които ще трябва да гo плащат.
“Аз и сега плащам, за тази мизерия, 200 лева ток”, казва сред глъчката една от местните жителки. Другите се обаждат в нейна подкрепа.
Ромите са щастливи, че общината “най-сетне е разрешила проблема” им. Обещаха да гласуват отново за кмета на “Люлин”. Въпреки че не знаеха, че се казва Милко Младенов, го благославяха.
“Много сме му благодарни, само той ни реши проблема”, каза една жена. Мъж зад нея се провиква: “И Бойко Борисов!”.

в. “Дневник”, 12.09. 2012
Фотограф: Георги Кожухаров

Прочетено в интернет

Чистят омразата
от стените в София

Младежи от различни етнически общности
заедно ще почистят свастики и други знаци на ненавист
от стените по инициатива на фондация “Етнопалитра”

Кампания “Да изчистим омразата” под патронажа на столичния кмет Йорданка Фандъкова започва в неделя, 16 септември, в 10.30 ч. на ул. “Стара планина” 14, ъгъла с ул. “Дунав”.
В навечерието на Празника на София – 17 септември, – младежи от различни етнически общности заедно ще почистят свастики и други знаци на ненавист от стените на сградите в столицата. “За да направят своя град по-приветливо и по-добро място за живот”, съобщават организаторите от фондация “Етнопалитра”.
Младежите ще бъдат подкрепени и от Малина Едрева – председател на Комисията по образование, култура, наука и културно многообразие на Сто­лич­ния общински съвет, представители на програмата “Европа -2012” на Столич­ната община, на районните администрации и неправителствени организации.
Кампанията е част от проекта “София – столица на толерантността и културното многообразие”, който се финансира от Столичната община по програмата “Европа-2012” и е в подкрепа на кандидатурата на София за Европейска столица на културата през 2019 г.
Проектът се осъществява от фонда­цията “Етнопалитра” в партньорст­во с районите “Връбница” и “Красна поляна”, Организацията на евреите в България “Шалом” и Федерацията на ционистите в България, със съдейст­вието на фондацията “Български духо­вен център”, “JCDecaux България” и “АВ дизайн груп”.
“Целта на проекта е да представи София като столица на толерантността и културното многообразие, да подпомогне и да популяризира интеграцията на етническите и религиозни общности в България, да представи успешни модели на мултикултурен диалог, да преодолее предразсъдъците и страха от непознаването на “различните”, да повиши чувствителността на обществото към проявите на омраза, ксенофобия, расизъм и антисемитизъм”, заявяват инициаторите.

VESTI.bg, 15 .09.2012

Прочетено в интернет

Германски журналист:
Хитлер живее в … България

Хитлеристките символи явно не правят впечатление на никого в България, човек може да ги срещне под път и над път,
пише Бернхард Хонигфорт

Снимка със странна колекция от книги, продавани в Созопол публикува лятото на миналата година БГНЕС.
Прилича на шега, но не е. В България се продават нацистки символи, които в Германия са абсолютно забранени. Можеш дори да се предрешиш като Хитлер, пише германският журналист Бернхард Хонигфорт в статия, публикувана във “Франкфуртер Рундшау”.


Да почиваш в България може да се окаже много вълнуващо преживява­не, продължава авторът, който наскоро е бил в България и установил, че навсякъде се предлагат стоки, които в Германия биха били незабавно конфис­кувани.Хитлеристките символи явно не правят впечатление на никого. Тях човек може да ги срещне под път и над път, пише Бернхард Хонигфорт и продължава: Хитлер се продава в България така, както се продават плодовете и зеленчуците – на сергии по тротоа­рите. От фюрера се правят даже пари. Книгата му “Моята борба” е в задължи­телната програма на всеки уважаващ себе си бит-пазар. В антикварните магазини на Созопол и Пловдив пък се предлагат бюстове на фюрера. Те правят компания на бюстовете на един друг вожд – на другаря Ленин. Не е много ясно кой купува тези предмети. Никога не ми се е случвало да видя някой да излиза от такъв магазин с бюст на Хитлер под мишница, пише Хониг­форт. Очевидно обаче има търсене. В България Хитлер гледа от циферблатите на будилници ново производство или пък от набързо изработени акварели, чиито автори дори не са си направили труда да ги нарисуват така, че да изглеждат стари. И още – образът на Хитлер е върху табакери и плос­ки джобни бутилки. Продават се също та­ка компаси с емблемата на Вермахта, пречупени кръстове и какво ли не още. Палмата на първенството грабва обаче един модерен сгъва­ем ловджийски нож с пречупен кръст върху дървената му дръжка и надпис върху острието, който гласи “Всичко за Германия”, пи­ше по-нататък авторът.
На созополския плаж пък има една будка, в която човек може да се преоб­лече с ретро дрехи и да се снима с тях за спомен. Големи и малки излизат оттам, предрешени като пирати или рицари, като Наполеон или като… Хитлер. В кафя­ва униформа и с лепенка-мустак. В България всичко е позволено, всичко е на шега някакси. Шегата обаче приключва, когато човек извади фотоапарат и се опита да заснеме всичко това, за да може по-късно да докаже, че не си измисля. Тогава изведнъж политат гневни думи. Защото ако тези кадри се поя­вят в YouTube или Фейсбук, това наистина ще бъде краят на цялата тази шега, пише Бернхард Хонигфорт.

VESTI.bg, 10.10.2012

*****************************

****************************

ЮНИ – МЕСЕЦ НА ФОТОГРАФИЯТА
В УНГАРСКИЯ КУЛТУРЕН ИНСТИТУТ

ФОТОГРАФИИ

Андре Кертес

Андре Кертес.
“Целуващи се циганчета”, Естергом, Унгария, 1917 г.

Андре Кертес.
“Сляп музикант”, Абон, Унгария, 1921 г.
(В лявата част на тази снимка има още една детска фигура с лице към показаните две, която си позволих да “изрежа”, тъй като снимката, която направих излезе некачествена на изрязаното място. Кощунствено е, да, но иначе щеше да е пък съвсем неприемливо…. За цялата тази “волност” поднасям най-искрено извиненията си на читателите.)

Андре Кертес.
“Циганин донаборник”, Естергом, Унгария, 1916 г.

*****************************

****************************

Лъх

Вървиш по тихите криво-чаровни провинциални улички и пред погледа ти внезапно “изскача” познат образ. Приближаваш старовремския дувар и прочиташ, че това е бащината къща на Симеон Султанов. Кой ли беше той?! Все едно – днес не се интересуват от тия неща, който знае – знае, който не знае – хич да не знае! Тъй приятен е лъхът от топлината на високия каменно-кирпичен дувар, над който зрелите смокини щедро приканват вкусовите ти усети, тъй приятен е лъхът от вечнозелените спускащи се водопадоподобни лиани, тъй приятен е лъхът от заспалата тишина на августовското сливенско лято… И колко чужд на всичко наоколо е грозният блок на двайсет метра от чаровната къща на писателя – с изтърбушени прозорци, сякаш нарочно изоставен, като закономерен въпрос “Абе кой и с какъв акъл ме е топосал точно тук”?!? Да замълчим, да се поклоним пред паметта на изтъкнатия критик Симеон Султанов, за който май днес никой не се сеща, дори неговите съграждани…

“А”

****************************************

****************************************

ФРАГМЕНТИ И МЕТАФОРИ

Савчо САВЧЕВ

Е, радетелите да унизят царя май най-сетне успяха. Дали ще му вземат имотите или не, частно казано, не ме интересува. Добре, ще ги вземат… И при кого ще отидат? Ако отидат при Отец Иван – чудесно. Но защо се съмнявам, че ще кривнат пак при някой или много голям духовен педе­раст, или при някой много преуспял неокапиталист – комуто и прадядо му, и дядо му, и баща му са били много големи капиталисти и са му оставили толкоз много мерà и банки, че той наистина би имал законното и напълно морално право да купи тия имоти и да ги колани както се следва…

* * *
Заимстването на идеи и разработващите ги похвати е нещо повече от нормално в световната история. Наложило се е, тъй като, колкото и разнооб­разни да са, събитията около отделния човек, пък и на общностите, са повтори­ми и едни и същи – сутрин ставаш, първо до тоалетната, след това ще си плис­нем няколко шепи вода по лицето, закуска с чай или кафе, или каквото и да е друго и след това трябва все нещо да се върши и пр., и пр. И това – буквално всеки ден. И когато човек, племе или народ е намерил начина да отреагира на екзистенциалното – чисто битово или свръхдуховно – действие или отношение, независимо какво е, и ако то е душевно съотносимо и приемливо за друг човек, друго племе или друг народ (както Европа свикна да се изразява от век и половина-два насам) той го заимства съвсем свободно и не се чувства задължен с нищо към онзи чужденец, от когото го е заел, а има и далеч не малко случаи, в които дори забравя за заемката и счита идеята за своя… Примери – колкото искаш и при когото искаш – и при евреи, и при гърци, и при римляни … нека останем до тук и да не ”прескачаме“ по-надалеч. Фрейзър само ги събира, компилира и систематизира в своите съчинения у различните племена, народности и етноси. Но същия процес – по-явен или по-прикрит, – го има и в ”авторското“ изкуство (да речем). Шекспир като пример е достатъчен, макар и в тая сфера да срещаме най-различни варианти – от откровената абсолютно неприем­лива и просташка кражба, наричана плагиатство, до свръхинтелигентното заимстване, минаващо при някои (да речем при Шекспир, понеже се сетихме за него) в гениалност.

* * *
Журналистически бисери (3)
”Брокерите очакват никакво поскъпване“ – bTV, Новините в 19.25 h в един от горещниците на юли 2012 г., в които мозъкът ти пуши и дори пропускаш да запишеш точната дата.
Че гафът е гаф – две мнения няма. Че се случва на всеки – е, да, случва се и е извинимо в разговор между двама на улицата, след което обаче винаги се ”поправяш“ или приятелят ти те поправя. Но когато си репортер на национална телевизия – не, не се прощава, още повече, че дори и не си се усетил и не си се извинил и ”поправил“ и по същество дезинформираш зрителя!

* * *
Журналистически бисери (4)
National Geographic наистина прави страхотни документални филми. Но и ”най-мъдрият си е малко прост“: в една от лентите си световното предаване ни убеждава, че ”религията е принудила хората да се занимават със … земеделие“. Боже, дали и авторът си вярва?!? Толкова по-ежедневна и ”прозаична“ е истинската причина…

* * *
Да, аз също считам, че България към днешна дата просто изнася проблеми. Защото е много по-лесно, отколкото да се опита да ги разреши. Да оставим настрана факта, че дори и да може да реши даден проблем, тя просто не иска.

* * *
О, постигнатото от другите наистина може да ме разчувства…

* * *
Много сериозна тема: когато юношата с изключително чистата си душа подхожда към образ (може и да е на човек от противоположния пол), проблем, явление или каквото и да е друго (религия, Бог), а отсреща вижда самсарата, голия секс без всякаква духовност, как някой потъпква чистотата в душата му. И се чувства скършен. (27 юни 2012)

* * *
Снощи National Geographic разбули тайната за келтите, упорито скривана от римляните. Този документален филм още веднъж доказва, че история­та се пише от победителите, на победените … най-малкото не им е до писане и … хвалби, каквото, всъщност, е “историческото” писане. “Писмените” народи са оставяли история, историята на неписмените и днес е обвита в тайни. Много повече са забулените във времето племена и народи, отколкото открилите лицето си. И в голяма степен това зависи от характера на тяхната култура – било материална, било духовна. (03 юли 2012)

* * *
Защо христианството тъй неистово ненавижда езичеството?!? Е, че как!!! Тамам си намерил дамара на богатството и властта, какъв друг шанс имаш да си запазиш трошица и за лична употреба, освен от устата ти непрекъснато да се излива зловонната пяна на “свещеното” отрицание?!? И не само това, но “щом се налага” и то без каквото и да е колебание – и употребата на сила, каквато и да е тя. Примери? Че има ли повече от подобни примери дори и днес?!?

* * *
TV-битак или битакът като мяра за … култура, уви…

* * *
Ситуацията около някои страни от ЕС днес – примерно Гърция (или Португалия, или Испания) – е ни повече-ни по-малко опит за установяването на някакъв особен нов колониализъм, в който основен играч са … банките. Тъй и ще го нарека – банков колониализъм, целта на който е банкерите да бъдат неоспоримия каймак на Земята, а всички останали долу да врим в казана на ситото социално благополучие. Щом в Щатите и президентът, и останалите власти не можаха да ги лишат от комисионните, въпреки че додадоха на системата космическите 800 милиарда долара, и евробанкерите си дадоха сметка, че нищо и никой не може да им стори. И продължават да си вършат законовите безобразия. Шефа на една от европейските банки, с филиал и у нас и май в момента най-сериозната банкова институция, го “уволниха” заради, зебележете, негово прегрешение, като се … споразумяха с него да не приема оферта от друга банкова институция за период от, … колко мислите, една година, срещу което му изплатиха някъде около съвсем скромните 60-70 милиона евро … обезщетение (колебая се колко беше точно, тъй като информацията е отпреди време). Сами виждате колко лесничко раздават помежду си милионите, сякаш те са порили земята и те са отглеждали кравите. Днес чета по вестниците, че българските банки пък сторили печалба в края на септември в размер на повече от … половин милиард лева! Тия наши банки много трудолюбиви, много произвеждат, то затуй сигурно българската икономика цъфти и дава обилен плод.
За да платя годишната вноска за журналистическата си карта с трансфер до Виена – 40 евро, – банката ми поиска нищожните … 25 евро. И ми се кълне, че е “моята” банка. Та се наложи познат “на ръка” да ги занесе.
Не знам накъде сме поели като човеци, ама май идеята да се върнем към натуралната размяна ще вземе да ми хареса… Или пак да поскрия някое и друго милионче в буркана под леглото като едно време. М-м-м-м, май не е лоша идеята и за една малка революцийка, пък на революцийка … като на революцийка, в края на краищата…

* * *
Срещнах някъде, че в Южна Индия съществува храм на рибооката боги­ня Минàкши. В Сливенския диалект пък има дума, съвсем различна по “харак­тер” – meneksha [менекшà] наричат 1. мушкатото, и 2. човек с големи зъби (бог знае защо). Би било неправомерно да се търсят допирни точки, разбира се, освен, отчасти, фонетичните. Но понякога търсиш под вола теле в непрестанния си опит да раздереш някаква пелена, някаква завеса, спусната от времето, за да провидиш зад нея…

* * *
Понякога чета гнусните, в повечето случаи, коментари към една или друга статия в т.н. форуми и имам усещането, че тия хора просто нямат работа или запълват времето, когато уж трябва да работят, с тъпите си, невъзпитани, изключително некомпетентни, грозни и малоумни “размишления” по един или друг проблем и най-вече “ромския”. Те дори нямат желанието да прочетат нещо по-различно от самите себе си в спомената им еднотонна медийна среда, не ги интересуват различните истини, те са се наместили в своята си блатна мисловна воня и там им е … прекрасно, това е истината за тях. Нищо друго не мога да кажа, освен “Жалко…”. Иди после и имай претенцията, че човекът бил венецът на Вселената…

* * *
Мисълта у някои мъже е като нередовен мензис у болнава жена – отвреме-навреме и капка по капка.

* * *

Човек наивник ли си е, годините не му помагат.
Във времето назад кмет на малко градче изпъкваше някак сред колегите си с по-различно, хуманно отношение към определени прослойки. Поне тъй им се струваше на този и онзи човек и колега, дори на някои телевизии и други медии адвокатът правече много добро впечатление. Забелязаха го дори от Брюксел.
Въобразих си и аз, че у него има нещо много по-стойностно… Уви, няма. Може би е само по-хитър и по-лавиращ, но … толкова…

Прочетено в интернет

Как роми се извиниха
на цяла България

Младежите са от ромската махала в Стара Загора,
а изпълнението на българския химн е
техният отговор на случката с тримата ученици в Добричко

Група ромски младежи от Стара Загора се извиниха на цяла България за гаврата с портретите на Левски с изпълнение на националния химн. Младежите избраха този начин, за да покажат, че не всички от техния етнос мразят България.
Клипчето е качено във vbox7.com и youtube е едно от най-гледаните през последните три дни.
Младежите са от ромската махала в Стара Загора, а изпълнението на българския химн е техният отговор на случката с тримата ученици в Добрич, които позираха в неприлични пози с портретите на Васил Левски, Цар Симеон и княз Борис.
“Решихме да направим материал, с който да се извиним пред цяла България и да покажем, че ромите обичат България и могат да бъдат различни, не всички са еднакви, каза пред bTV 14-годишният Деян Асенов.
“Решихме да направим материал, с който да се извиним пред цяла България и да покажем, че ромите обичат България и могат да бъдат различни, не всички са еднакви, каза пред bTV 14-годишният Деян Асенов.
Идеята е на 26-годишния Стефан Ивов, който тази година се дипломира като юрист.”Икономическата криза, политическата криза и финансовата няма да ни съборят като народ, но ако паднем, ако загубим нашата свобо­да, като нация, то ще бъде, защото се по­губваме един друг чрез омразата и расизма”, казва Стефан.
Той е и неформален лидер на гра­жданската организация – “Рома дестини” (букв. Ромска съдба), в която членуват младежите и девойките, изпълнили българския химн.
“Чрез този клип показахме, че ние обичаме България, че не всички роми мразят България, че ние милеем за нашата родина,” добави Асен Петров.
Ромският лидер обяви още, че гла­вната цел на “Рома дестини”, която скоро щяла да получи и официален статут като гражданска организация, била социалната интеграция на ромс­кото малцинство. Първата кампания, която организацията подготвяла за края на годината, била срещу ранната женитба на ромските момичета.

VESTI.bg, 04.11.2012

Прочетено в интернет

ЮНЕСКО призна фламенкото

Песен, китара и танц са обединени под чудната дума фламенко, чийто колорит го превърна в истинско световно богатство

Испанското фламенко официално стана част от световното нематериално културно наследство на ЮНЕСКО.
Организацията на Обединените нации за образование, наука и култу­ра подчертава и зачита културната ценност на този традиционен жанр, родил се в Андалусия и го поставя “в международен фокус”, заяви по този повод министърът на културата на Испания Анхелес Гонсалес-Синде.
Кандидатурата на огненото фламе­нко като част от нематериалното културно наследство на света бе одобрена от междуправителствения комитет на ЮНЕСКО, заседаващ в кенийската столица Найроби.
Фламенко артистите отдавна са го превърнали в универсална ценност, заяви на пресконференция в Севиля световноизвестният режисьор Карлос Саура, чийто най-нов филм се нарича Flamenco.
Освен огненото фламенко, обеди­нило в себе си песента, китарата и танца, сред 46-те нови нематериални богатства, добавени в списъка, са традиционните ръчноизработен айзер­байджански килими, средиземномор­ската диета, чешката традиция по Сирни Заговезни, когато хората обикалят маскирани от врата на врата, за да прогонват злите духове.
Други са традиционният коледен джинджифилов хляб в Хърватия, който бива украсяван по специфичен начин, китайската акупунктура, Пекин­ската опера, колумбийската музи­ка маримба и френската кулинарна традиция.

VESTI.bg, 17.10.2010

Прочетено в интернет

Огнени ритми
с Антонио Ередия

Една от най-големите звезди на фламенкото Антонио Ередия и неговата група ще изнесат концерти в зала 1 на НДК на 20 септември и на 23 септември в Античния театър в Пловдив.
Огнените ритми на ръчно изработена китара ще погълнат двата града, които ще се превърнат в център на палещи испански ритми под звуците на ръчно изработената китара на Ередия.
Антонио Ередия е изнасял концерти по целия свят.
В родната Гранада той е винаги част от престижните фестивали и концерти, които се провеждат в двореца “Аламбра”, Палатът на конгресите, театър “Мануел де Файя” и театър “Исабел Католика”.
Издал е няколко диска с музика, а в Мадрид и Барселона може да бъде видян в най-големите концертни зали.
Ередия е свирил за филмови звезди от ранга на Антонио Бандерас и Анди Гарсия, както и лично на кралските семейства на Испания, Англия, Мона­ко, Мароко и Сирия.
Не случайно Ередия е сред най-големите майстори на фламенко. Големият му талант всъщност е наследствен, защото произлиза от музикална династия в Гранада.
Част от роднините му са описани в историческото изследване на фламен­кото “Легенди от Сакрамонте”.

VESTI.bg, 13.09.2012

Прочетено в интернет

Радост, безмерна тъга,
огън и страст

Татяна ДИМИТРОВА

Имало едно време в Гранада безкрайна радост, безмерна тъга, огън и страст. Такъв разказ и такава палитра от едната до другата крайност поднесе на публиката в НДК популярният изпълнител на фламенко Антонио Ередиа с помощта на ръчно изработената си китара и групата му.
Всичко започна на тъмно. Миг преди настъпването на утрото в андалуския град. Звукът, изтръгван от струните, не предвещава последвалия огън. Оскъдна светлина осветява мястото на китариста, а над него се виждат кад­ри от града, осеян с изящни сгради, които още носят духа на времето, когато в продължение на осем века владетели по тези земи са били арабите. Времето на Ал Андалус.
Ередиа изтръгва такива звуци от струните, които те удрят не само в сърцето, но карат и ума да забрави всяко друго време и място освен това.

След настанила се закратко пълна тъмнина към него се присъединяват още един властелин на китарата, вокал и изпълнителят на кохон – дървена кутия, от която с удари се изтръгва фламенко-ритъм, докато музикантът е седнал на нея. Светлината облива цялата сцена и тъкмо си мислиш, че единственото, което липсва е страстна испанка и ето я и нея. С опъната до скъсване назад черна лъскава коса и дълга червена пола на волани тя пристъпва властно по сцената с онези чупки на тялото, които сякаш са възможни за изпълнение само от хора в нейната родина.
Последва я дама в бяло. Към тях се присъединява мъж, за да отговори на танца и след известно премерване на силите се получава трио, сякаш движено от един.

След последвата отново пълна тъмнина на сцената лумва огън, около който продължи разказът за фламен­ко-вечерите в Андалусия. На фона на силното изригване от струните на Ередиа се изсипва поток от червени волани, които се носят буйно, следвай­ки дребните и бързи стъпки на танцьорката, огласяни и от мощния вокал на групата. От онези, които те разтърсват и не си сигурен през цялото време да­ли предвещават слънце или буря.
Дамата в червено има толкова силно присъствие, което не търпи възражения, а и на никого не би му хрумнало да й се противопостави. Съчетанието между движенията на ръцете, торса и неуловимото с просто око пристъпване и потропване с краката главозамайва. Омагьсан е и човекът до мен, който от самото начало попита на кой всъщност концерт е попаднал. Ръкопляска невъздържано и свири с пръсти в устата, напълно пора­зен от видяното. Овациите на публиката дълго следват изчезналите зад страничната завеса червени волани.
Китарата на Ередиа и кахонът въвеждат на сцената червено-черен контраст – този път в костюма на танцьора, който се появява изведнъж, за да се противопостави на властна жена с рокля в цветовете на Андалусия. От страстното изпълнение розата й пада от косата, около която се понасят двамата без никой да прекрачва неволно поставената граница.
Изгрялата над огъня луна предста­вя андалусец в черно, който следва бе­зумния ритъм на музиката. Краката му описват невъзможна бродерия по сцената. Ритъмът се променя, но на­бира все повече бързина, така че вади дъха на публиката, която до този момент ръкопляска, но вече е спряла, понеже й е невъзможно да го прави в ритъма на танца и музиката. И освен това е напълно невярваща на очите си, което й пречи да има власт над ръцете си.

“Това не е човек”, възкликва незна­ещият доскоро на какъв концерт е попаднал.
И когато темпото се успокои и танцьорът сякаш бавно започваше да се оттегля от бойното поле, в което превърна мястото пред музикантите и ето, че захвърли настрани елека си, което предвещаваше само едно. Вихрено продължение след изпълнението с крака, тяло и душа, за което всички вече си мислеха, че няма с какво повече да бъде надминато. Оказа се изобщо неприключил да си играе с емоциите на публиката и буквално я взриви.
Ередиа и групата му получиха толкова овации, сякаш наполовина пълната зала беше претъпкана до последното място. Напълно заслужено. Защото публиката изпита онова, което посветените наричат дуенде и което е трудно за обяснение, на напълно възможно за изживяване. И което обяснява защо Ередиа казва, че фламен­кото не може да се изрази с думи, но може със струни, глас и танц.

в. “Дневник”, 21.09.2012

Продължава в Andral 68-69 b, 2012

Advertisements

2 comments on “Andral 68-69 a, 2012

  1. Митко Кочев каза:

    Честито Рождество Христово, Савче ! Бъди здрав и продължавай . Прегръщам те …

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s