Andral 76-77 a, 2013

Andral 76-77 koritsa 1

На корицата: „Недовършени изречения“, Иван Димов, 1978 г., масло, НХГ

bresh deshupanjwngu 

76-77 * 2013

http://www.ceeol.com
savsavchev@yahoo.com
ssavchev@abv.bg
zarzala.wordpress.com

STOP

Protiv fashizma 3

София, 17 ноември, неделя, 13 часа.

Protiv fashizma 2

София, 17 ноември, неделя, 13 часа.

Protiv fashizma 1

София, 17 ноември, неделя, 13 часа.

*****************************************************

*****************************************************

14 белега на първичния фашизъм

В корена на първично-фашистката психология винаги има обсебеност от някаква форма на заговор.
И най-лесният начин да се разреши заговорът е апелът към ксенофобията

Умберто EКО

eko

Въпреки известната неяснота по отношение на разликите между отделните исторически форми на фашизма, мисля, че е възможно да се очертае един списък от отличителни черти, типични за онова, което бих желал да наричам първичен фашизъм, или вечен фашизъм. Тези черти не могат да бъдат организирани в система; много от тях си противоречат, а освен това те са типични и за други видове деспотизъм или фанатизъм. Но е достатъчно да присъства само една от тях, за да стане възможно фашизмът да започне да набъбва около нея.
1. Първата черта на първичния фашизъм е култът към традицията.
Традиционализмът, разбира се, е много по-стар от фашизма. Той е типичен не само за контрареволюционната мисъл след Френската революция; той е роден в късната елинистка епоха като реакция срещу класическия гръцки рационализъм. В средиземноморския район хората от различни религии (повечето от вярванията, снизходително приети от римския Пантеон) започват да мечтаят за някакво откровение, получено в зората на човешката история. Това откровение, според традиционалистката мистика, в продължение на много дълго време е останало скрито под покритието на забравени езици – в египетски йероглифи, в келтски руни, в скрижалите на слабо познати религии от Азия.
Тази нова култура е трябвало да бъде синкретична. Синкретизмът е не само, както ни подсказва речникът, “комбинация от различни форми на вярвания или религиозни практики”; една такава комбинация трябва и да толерира противоречия. Всяко от оригиналните послания съдържа някакъв отломък от мъдрост, и макар да изглежда, че казват несъвместими едно с друго неща, всички те насочват по алегоричен начин към една и съща първична истина.
Като следствие от това не може да има никакъв напредък на познанието. Истината вече е била произнесена веднъж завинаги и единственото, което можем да направим, е да подпомогнем разясняването на нейното неясно послание.
Ако поровите малко в лавиците, които в американските книжарници са обозначени като New Age, можете да откриете там дори Свети Августин, който, доколкото ми е известно, не е бил фашист. Но комбинацията от Свети Августин и Стоунхендж – това вече е симптом за първичен фашизъм.
2. Традиционализмът предполага отричане на модернизма.
Както фашистите, така и нацистите се прекланяха пред технологията, докато традиционалистките мислители обикновено я отричат като нещо несъвместимо с традиционните духовни ценности. И макар че нацизмът се гордееше с индустриалните си постижения, неговата възхвала на модернизма беше само повърхност на една идеология, основаваща се на кръвта и земята (Blut und Boden). Отхвърлянето на модерния свят беше маскирано като отхвърляне на капиталистическия начин на живот. Просвещението, Векът на разума, се разглеждаше като начало на модерната поквара. В този смисъл първичният фашизъм може да бъде дефиниран като ирационализъм.
3. Ирационализмът зависи и от култа към действието заради самото действие.
Действието, бидейки красиво само по себе си, трябва да бъде прието преди, или без, размисъл. Мисленето е форма на автокастрация. Ето защо културата е нещо подозрително, доколкото тя бива идентифицирана с критическо отношение към света. Недоверието към интелектуалния свят винаги е било симптом на първичния фашизъм, от привързаността на Херман Гьоринг към една фраза, заимствана от пиеса на Ханс Йост (“Когато чуя думата култура, се хващам за кобура”), до честото използване на изрази като “изродени интелектуалци”, “яйцеглави”, “изхабени сноби” и “университетите са гнезда на червените”. Официалните фашистки интелектуалци бяха ангажирани предимно с атаки срещу модерната култура и либералната интелигенция, защото били предали традиционните ценности.
4. Критичният дух прави разграничения, а способността за разграничение е признак на модернизъм.
В модерната култура научната общност насърчава несъгласието като начин за подобряване на познанието. За първичния фашизъм несъгласието е предателство.
5. Освен това несъгласието е признак на разнообразие.
Първичният фашизъм расте върху експлоатирането и изострянето на естествения страх от различното – и търси консенсус на тази основа. Първият апел на едно фашистко или незряло фашистко движение е апелът срещу чуждите. По този начин първичният фашизъм е расистки по самата си природа.
6. Първичният фашизъм има в корените си индивидуалното и социално разочарование.
Това е причината, поради която една от най-типичните черти на историческия фашизъм е апелът към разочарованата средна класа – една класа, страдаща от икономическа криза или чувства на политическо унижение, изплашена от натиска на местните социални групи. В наше време, когато старите “пролетарии” се превръщат в дребни буржоа (а лумпените биват до голяма степен изключени от политическата сцена), фашизмът от утрешния ден ще намери публиката си в това ново мнозинство.
7. На хората, които се чувстват лишени от ясна социална идентичност, първичният фашизъм казва, че единствената им привилегия е най-общата – това, че са родени в една и съща страна.
Това е произходът на национализма. В един много прост смисъл, единствените, които могат да дадат идентификация на една нация, са нейните врагове. Ето защо в корена на първично-фашистката психология винаги се открива обсебеността с някаква форма на заговор, по възможност международен. Последователите трябва да се чувстват обкръжени. И най-лесният начин да се разреши заговорът е апелът към ксенофобията, омразата към чуждите. Но заговорът може да идва и отвътре: обикновено евреите са най-добрата мишена, защото те притежават предимството да бъдат едновременно и вътре, и вън. В Съединените щати един много ясен пример за обсебеността от заговора е книгата “Новият световен ред” на телевизионния проповедник Пат Робертсън, но освен него има множество други.
8. Последователите трябва да се чувстват унижени от крещящото богатство и сила на враговете си.
Когато бях момче, ме учеха, че англичаните са хора на петте ежедневни яденета. Те ядели по-често от бедните, но сдържани италианци. Евреите са богати и си помагат едни на други чрез секретна мрежа за взаимопомощ. Освен това обаче последователите на първичния фашизъм трябва да бъдат убедени, че могат да надвият враговете. Ето защо, чрез едно постоянно изместване на реторичния фокус, враговете са едновременно твърде силни и твърде слаби. Фашистките правителства са осъдени да губят войните, които водят, защото са по природа неспособни да оценят обективно силата на противника.
9. За първичния фашизъм няма борба за живот. По-скоро животът се води заради борбата.
По този начин пацифизмът се превръща в пазарлък с враговете. Той е нещо лошо, защото животът е постоянна война. Но това влече със себе си един комплекс за Армагедон. Тъй като враговете трябва да бъдат победени, трябва да има някаква последна битка, след която движението ще получи окончателен контрол над света. Но такива “окончателни решения” предполагат една последваща ера на мир, един Златен век, който противоречи на принципите на постоянната война. Никой фашистки лидер не е успявал да разреши това противоречие.
10. Елитизмът е типичен аспект на всяка реакционна идеология, доколкото той е фундаментално аристократичен, а аристократичният и военен елитизъм предпоставя грубо презрение към слабите.
Първичният фашизъм може само да защитава един популярен елитизъм. Всеки гражданин принадлежи към най-добрия народ в света, членовете на партията са най-добрите сред гражданите, а всеки гражданин може (или трябва) да стане член на партията. Но не може да има патриции без плебеи. Всъщност Водачът, знаейки, че властта му не е извоювана по демократичен път, а получена чрез сила, знае същевременно, че силата му се основава на слабостта на масите; те са толкова слаби, че се нуждаят от някого, който да ги управлява.
11. В една такава обстановка всеки бива възпитаван така, че да стане герой.
Във всяка митология героят е изключително същество, но в първично-фашистката идеология героизмът е норма. Този култ към героизма е стриктно свързан с култа към смъртта. Не е случаен фактът, че един от лозунгите на испанските фалангисти е бил Viva la Muerte (Да живее смъртта!). В нефашистките общества на обществото се заявява, че смъртта е нещо неприятно, но трябва да бъде посрещната с достойнство; на вярващите се казва, че това е болезненият път към достигането на свръхестествено щастие. В противоположност на това, първично-фашисткият герой не просто приема героичната смърт, той се стреми към нея, тъй като тя се възхвалява като най-добрата награда за героичния живот. Първично-фашисткият герой няма търпение да умре. В нетърпението си той нерядко изпраща на смърт и други хора.
12. Тъй като и постоянната война, и героизмът са игри, трудни за играене, първичният фашизъм прехвърля своята воля за власт и върху сексуалните въпроси.
Това е произходът на мачизма (който включва както презрение към жените, така и нетърпимост, и осъждане на нестандартните сексуални практики – от целомъдрието до хомосексуалността). Но тъй като дори сексът е игра, трудна за играене, първичният фашизъм е склонен да си играе с оръжия – при което това се превръща във фалистично упражнение.
13. Първичният фашизъм се основава на избирателен популизъм, един вид “качествен” популизъм.
При една демокрация гражданите имат индивидуални права, но като цяло те имат политическо въздействие само от количествена гледна точка – следват се само решенията на мнозинството. За първичния фашизъм обаче индивидите като такива нямат права, а Народът се възприема като количество, една монолитна единица, изразяваща Общата воля. Но тъй като никое голямо количество хора не може да притежава обща воля, Водачът претендира да бъде неин тълкувател. Изгубили властта си да упълномощават, гражданите не действат; на тях се позовават само когато играят ролята на Народа. По този начин Народът се превръща в театрална измислица. В нашето бъдеще може да се появи някакъв вид телевизионен или интернетски популизъм, при който емоционалната реакция на избрана група граждани бива представена и приета като Глас на народа.
Поради качествения си популизъм, първичният фашизъм трябва да бъде против “гнили” парламентарни правителства. Винаги, когато някоя политическа каста се съмнява в легитимността на парламента, защото той вече не представлявал Глас на народа, ние можем да подушим първичен фашизъм.
14. Първичните фашисти говорят Новговор.
Новговорът беше измислен от Оруел в “1984” като официален език на онова, което той наричаше Ангсоц, Английски социализъм. Но елементи на първичния фашизъм са общи за различни форми на диктатури. Всички нацистки и фашистки учебници използват беден речник и елементарен синтаксис, за да ограничат инструментите на сложното и критично мислене. Но ние трябва да бъдем готови да идентифицираме и други видове Новговор, дори и ако те приемат привидно невинната форма на популярно телевизионно токшоу.

* * *

Първичният фашизъм все още ни заобикаля, понякога в цивилни дрехи. Би било толкова по-лесно, ако на световната сцена днес би се появил някой, който да каже: “Искам отново да отворя Аушвиц, искам черноризците отново да правят паради по италианските площади.” Но животът не е толкова прост. Първичният фашизъм може да се завърне под най-невинни маски. Наш дълг е да го разкрием и да го посочим с пръст при всяка от появите му – всеки ден, във всяка част на света. Свободата и освобождаването са нескончаеми задачи.

(Сп. “Модърн уърлд” чрез librev.com, 2011 г.)
в. “Сега”, 07.11.2013

*******************************************

*******************************************

Amnesty:
България трябва да обуздае ксенофобското и расисткото насилие

Българските власти трябва да изпратят ясен сигнал, че ще вземат необходимите мерки да обуздаят нарастващия брой на атаки срещу бежанци и мигранти по улиците на столицата София, заяви правозащитната организация “Амнести интернешънъл” (Amnesty International) на официалния си сайт.
Призивът е отправен, след като двама сирийци бяха ранени при нападение в района на “Захарна фабрика” в София на 30 ноември през нощта. Трети човек също е бил мишена на нападението, но успял да избяга без наранявания. Това е седмото подобно нападение по улиците на града от началото на ноември, е отбелязано в съобщението.
“До момента, вместо да разследват извършителите на тези нападения и да ги изправят пред правосъдието, българските власти се опитват да ги омаловажат и да ги представят като обикновени грабежи, заяви Йезерка Тигани, заместник-директор на програмата за Европа и Централна Азия на организацията.
Тя припомня, че България е задължена по силата на международното право да разследва възможността тези престъпления да са мотивирани от омраза.
“Българските власти трябва да излязат с ясно становище, че ксенофобските и расистките престъпления няма да бъдат толерирани. Бежанците и мигрантите трябва да бъдат защитени от всякакви бъдещи посегателства и насилие”, призова още тя. Според организацията продължаващите нападения показват, че българските власти не предприемат адекватни мерки за предотвратяването им.
Начинът, по който властите се отнасят към ситуацията, е смущаващ. Те се опитват да представят настоящите атаки срещу чужденци като всичко друго, но не и като престъпления от омраза, цитира организацията мнението на Борислав Димитров, координатор на местната група “Приятели на бежанците”. По думите му фактите говорят именно за престъпления от омраза и трябва да бъдат подобаващо разследвани.

в. “Дневник”,
04.12.2013

**************************************

**************************************

ЕС прие първия правен инструмент за приобщаване на ромите

Всички 28 страни членки на Европейския съюз се ангажираха да изпълнят набор от препоръки,
предложени от ЕК, за увеличаване на икономическата и социалната интеграция на ромските общности

Приет бе първият правен инструмент на ЕС за приобщаване на ромите, съобщиха от пресслужбата на Европейската комисия (ЕК).
Всички 28 страни членки на Европейския съюз се ангажираха да изпълнят набор от препоръки, предложени от ЕК, за увеличаване на икономическата и социалната интеграция на ромските общности.

Това е първият в историята
правен инструмент на равнище ЕС
за приобщаване на ромите.

С приемането на препоръката държавите членки се ангажираха да предприемат целенасочени действия за премахване на разликите между ромите и останалата част от населението.
“Днешното споразумение е ясен сигнал, че държавите членки са готови да работят конкретно по трудната задача на ромската интеграция. Министрите единодушно поеха ангажимент за подобряване на положението на ромските общности по места”, заяви заместник-председателят Вивиан Рединг, комисар на ЕС по въпросите на правосъдието.
“Приемането на препоръката е важен израз на съвместния ангажимент, поет от държавите членки, за повече и по-резултатни инвестиции в човешки капитал за подобряването на условията на живот на ромите в Европа”, заяви еврокомисарят по заетостта, социалните въпроси и приобщаването Ласло Андор.
“Не можем да си позволим да не оправдаем очакванията на тези хора. Сега е моментът държавите членки да отпуснат значителни средства за съюза за периода 2014 – 2020 г., както и да предвидят национални средства за реализиране на пълния потенциал на ромските общности. Държавите членки следва да демонстрират политическа воля на всички равнища за осигуряването на резултатно усвояване на тези средства”, посочи още той.

655-402-romi-cigani

В приетата днес препоръка на Съвета се дават конкретни насоки за подпомагане на държавите членки да засилят и увеличат усилията си.
Въз основа на докладите на Комисията за положението на ромите през последните години в препоръката се набляга на четирите области, в които лидерите на ЕС приеха общи цели за интегрирането на ромите – достъп до образование, заетост, здравеопазване и жилищно настаняване.

От държавите членки се иска да заделят
не само средства от ЕС, но и национални средства и средства
от трети страни за приобщаването на ромите.

Освен това препоръката съдържа насоки, чрез които държавите членки да създадат хоризонтални политики за интегрирането на ромите, като например осъществяване на стратегиите на местно равнище, укрепване на правилата за борба с дискриминацията, придържане към подход на социални инвестиции, защита на децата и жените от ромски произход и мерки против бедността.
Въпреки че препоръката не е правнообвързваща, от държавите членки сега ще се очаква да предприемат конкретни мерки за постигането на реални подобрения в живота на ромите по места.
През пролетта на 2014 г. Комисията отново ще докладва относно напредъка, постигнат от държавите членки.

VESTI.bg,
09.12.2013

****************************************

****************************************

Антонина Желязкова, социален антрополог: „Доброволческите отряди лесно излизат извън контрол и трудно се разпускат“

Интервю на Слав ОКОВ

Antonina Zhelyazkova

Снимка: Надежда Чипева

Създадена е нова националистическа партия, готви се и партия “Помак”. Появиха се граждански патрули, “Атака” става все по-активна. Антонина Желязкова, историк, социален антрополог и директор на Международния център за изследване на малцинствата и междукултурните взаимодействия, коментира има ли вълна от ксенофобия, срещат ли основания страховете на хората, адекватна ли е реакцията на държавата и медиите.

– След изследване на “Галъп” политологът Първан Симеонов коментира, че не може да се твърди, че има бум на ксенофобия у нас. По думите му по-скоро в момента избуяват страховете на хората, примесени с тежката социална ситуация. Споделяте ли неговата теза?
– Споделям донякъде тезата на г-н Симеонов. Защото към социалния егои­зъм и ревност на бедните българи се наслагва политическата злоупотреба със страховете от бежанците и имигрантите – сочени като фактор, който би задълбочил кризата.
Когато пенсиите и заплатите са мизерни, здравеопазването в колапс, съществува пълна несигурност за дребния и среден бизнес, не е трудно да се създаде нездрава среда на омраза към придошлите, към чуждите, които са тук, не само за да натоварват бюджета, но и да увеличават заплахите за националната сигурност.
Това състояние не би било коректно да се дефинира като ксенофобия, а по-скоро като дълбока социална несигурност, граничеща с обществена депресия, стигаща до истерия.
– Имат ли основания хората да се страхуват? От кого?
– Хората се страхуват, защото не познават бежанците, а и затънали в собственото оцеляване, не са склонни да проявяват хуманност и социална солидарност. Политиците и изпълнителната власт извършват престъпление, защото не инвестират в академични проучвания и просветителски кампании, които да направят по-видими, познати и разбираеми бежанците.
Има социални и културни антрополози, които без голямо усилие биха могли да изработят моментна снимка на бежанците, да направят обобщен образ, а и избирателни индивидуални портрети на сирийци, а и други бежанци от предходни години, на тяхната лична и културна история, на съдбите им, на проблемите им. Възможно е бързо да се направи социален, културен, професионален и морален профил на бежанците, все пак те са не повече от 10 хиляди.
Иронията е в това, че подобни профили, съчетани с краткосрочни геополитически прогнози чрез анализ на нагласите, политическите и религиозните възгледи, изследователите са правили нееднократно в бежанските лагери и сред разселените лица по време на югославските конфликти и войни, които се ползваха с успех от всички международни институции. А сега няма политическа воля, за да се възложат проучвания на академичната общност за този неголям брой от хора, които търсят закрила и убежище. В България. Ако българските граждани знаят кои са бежанците и какви са техните житейски планове, няма да се страхуват и ще проявят по-голямо разбиране и гостоприемство.
Подобен тип експресни изследвания и тяхното популяризиране би неутрализирало до голяма степен и речта на омраза, както и безпочвените обвинения срещу тях, които се разпространяват от фашизоидните партии и движения.
Новата “Националистическа партия на България” даде заявка, че ще осигури доброволци, които да патрулират из София. Граждански отряди организира и Боян Расате, а след него ромска организация обяви, че сформира контрапатрули. Как ще коментирате бума на националистическите патрули? И адекватно ли отговарят малцинствата?
– Дори силно развитите общества и икономики, където законите се спазват стриктно, се стремят да не прибягват към подобен тип доброволчески формирования, защото истината е, че те бързо се превръщат в неконтролируеми. Още по-опасни са, когато се сформират в бедна и раздирана от политическа конфронтация държава, където на най-ниската си точка е доверието в институционалните елити и в правораздавателната система.
Към това се добавя и фактът, че те се сформират от крайни националистически движения, което предварително вече залага неизбежен конфликт. Това се видя и от незабавната реакция на ромските барони, които се подготвиха да финансират доброволчески групи за защита. Перспективата е да се трепем едни други по улиците. Подобни параполицейски или паравоенизирани структури, много бързо се самоовластяват без мяра, започват да живеят свой собствен живот в особена йерархия, подобна на глутница, с напълно унифицирано мислене и реакции. Бойците от подобни групи се самонавиват в омразата и агресията, започват (ако не са) да се въоръжават по един или друг начин. Имат собствена, най-често расова и религиозна, система и класация, за да идентифицират и посочват враговете. В крайна сметка тяхната “листа” се разширява, разраства, хипертрофира и жертва поетапно може да стане всеки от нас, дори техните създатели.
С облекчение научих, че прокуратурата и полицията ще предприемат строги мерки, за да спрат действието на тези, по своето естество, щурмовашки отряди. Опасявам се, че се забавиха – това трябваше да се пресече в зародиш. Изследвала съм подобни отряди в други балкански страни и твърдя, че много труден е етапът на тяхното възпиране и разпускане. Усещането, че си силен, безнаказан и всяваш страх, е като наркотик. Тази зависимост ще премине през етапа на нелегалност, така че МВР и прокуратурата ги чака тежка работа. Впрочем законът забранява политически партии и движения да имат бойни отряди, би трябвало да се преразгледа регистрацията на партийните инициатори, а обществото е длъжно да ги бойкотира в името на общата сигурност.
– Адекватно ли реагират медиите?
– Медиите реагират според възможностите си. Някои се опитват да представят хуманно лицата на бежанците, но и журналистите също имат нужда от допълнителна експертиза, за да бъдат по-убедителни. Други медии подклаждат напрежението, защото, онези, които ги финансират, се нуждаят от хаос и нестабилност в България. Дълго е да се коментира, защото в България има добри и лоши медии, интелигентни и пошли медии, и наистина е очевидно, когато една медия е независима, както и когато е очевидно зависима.
– Какво трябва да направи държавата в сегашната ситуация?
– Докато прокуратурата и полицията поправят щетите, които нанасят политиците, то е време елитите да помислят как биха могли да свалят общественото напрежение. Прекомерното вкопчване във властта е разрушително не само за социалната тъкан, но и за самата политическа система и за институциите. Не е измислен по-добър начин за изпускане на парата от изборите, пък каквито и да са следващите резултати.
– Как оценявате извинението на лидера на БСП Сергей Станишев за т. нар. възродителен процес на митинга преди седмица?
– Като обикновен популизъм.
– Как ще коментирате създаването на партия “Помак”?
– Инициаторът за създаването на партия “Помак” е един много объркан човек с месиански претенции. Прочела съм всичките му писания, издадени като книги, което затвърди усещането ми за личностни отклонения. Намирам за некрасиво да обсъждам такъв човек, не че би бил единственият в българската политика, ако се озове там.
– Има ли опасност от етническо напрежение? Ако да – откъде идва тя и в кои райони то би било най-силно?
– Няма опасност от етническо напрежение. В България има политическо и социално напрежение. Ако излезем от политическата криза по живо-по здраво, ако институциите успеят да тушират и да запушат най-големите икономически и социални пробойни, няма да усещаме и етническо напрежение. Бихме били по-доверчиви и добри, за да приемем и интегрираме онези от бежанците, чиито бъдещи планове са да се установят у нас. Няма да е за първи път.
– Как Ви звучи в сегашната ситуация тезата за прословутата етническа толерантност на българина?
– Сегашната ситуация потвърждава онова, което винаги са твърдели българските големи умове, а именно, че това е част от обичайната за всяка нация историческа митологема. Всяка нация има своя самообраз – утвърдени стереотипи за себе си, повечето от които са ласкателни. И ние си имаме такива – толерантни, работливи, гостоприемни, забавни (веселяци), търпеливи. Нито едно не е вярно, но сме дълбоко убедени, че сме такива и няма реална необходимост да бъдем разубеждавани.

в. “Дневник”,
27. 11. 2013

****************************************

****************************************

22 mart `93 Priyateli

Първа пролет 1993 г. , Сливен.
Приятели. Някои вече ги няма…

****************************************

****************************************

България ще получи 86 млн. лв.
от ЕС за жилища за 6300 роми (1)

Все още нито един блок,
финансиран с предишните 15 млн. лв., не е готов.
Във Варна и Бургас се бунтуват срещу строителството

Десислава КОЛЕВА

Европейските пари за изграждане на жилища за ромите и други социално слаби групи през следващите няколко години нарастват на 86 млн. лв., става ясно от проекта на новата оперативна програма “Региони в растеж”. За целево финансиране са определени 67 града в България. Те ще са длъжни да инвестират 5% от средствата за изграждане на къщи за най-бедните. Това означава, че около 86 млн. лв. са гарантирани за домове за социално слаби представители на малцинст­вата.
Парите са около шест пъти повече от около 15-те млн. лв., които бяха заде­лени за няколко общини в рамките на програмния период от 2007 до 2013 г. Досе­га обаче няма завършен нито един жилищен блок.
Специалният фокус върху ромите и акцентът върху осигуряване на съвременни социални жилища за уязвими, малцинствени и социално слаби групи от населението са сред изискванията на споразумението за партньорство на страната ни с Европейския съюз, е записано в проекта на оперативната програма. Общата сума за градско развитие в програмата е вдигната над два пъти и сега е над 852 млн. евро.
От нея обаче ще се възползват твърде малко хора – целта е 6243 души от малцинствата и социално слаби да са получили помощ към 2022 г. Те ще са от из­браните 67 града, в които живеят 117 375 души, определили се като роми според последното национално преброяване. Това са едва 36% от всички роми у нас. Все още не е официално обявено разпределението на 86-те млн. лв. по градове, но според предварителната информация страната ни преговаря 45% от средствата да се концентрират в 9-те най-големи града – София, Варна, Бургас, Пловдив, Русе, Стара Загора, Плевен, Велико Търново, Благоевград, плюс Видин, където живее голям процент ромско население.

Изображение0263

Баба Мича Дърлюица, която преди години нарекох “една от музите на “Andral”.
Е, вече я няма, да я прости Господ.

Средствата за жилища на социално слаби и малцинствени групи в предиш­ния програмен период от 2007 до 2013 г. още не са усвоени. Целеви пари за ромски жилища получиха Варна, Бургас, Девня, Видин и Дупница. Петте общини бяха избрани през 2012 г. след подбор между 36 града. С парите трябваше да се по­строят нови кооперации и да се ремонтират и обзаведат стари, както и да се свържат с водопровод, канализация и пътища. Жилищата трябваше да бъдат общинска собственост, а за да бъдат настанени в такъв дом, кандидатите трябваше да отговарят на няколко изисквания – да си плащат наема, децата им да ходят на детска градина и на училище, да участват в програмите за заетост, обясняваше бившият регионален министър в правителството на ГЕРБ Лиляна Павлова. Най-вероятно тези изисквания ще се въведат и в сегашния програмен период.
Намерението за изграждането на блок с нови жилища за ромите във варнен­ския квартал “Възраждане” изкара на протест живеещите там миналия месец. Проектът бе одобрен едва в края на януари и е на стойност близо 3.9 млн. лв. С парите се предвижда строеж на нова сграда с 42 апартамента.
Протести срещу същия проект имаше и в Бургас. В кв. “Меден рудник” тряб­ваше да се построи блок за 150 роми на стойност 4.5 млн. лв. Девня в момента из­пълнява подобен проект за близо 1.4 млн. лв., с които трябва да се ремонтират стари жилища и да се построят 33 нови къщи за 165 роми.

в. “Сега”,
03.02.2014

Специален фонд ще раздава жилища за роми и социално слаби (2)

Засега не е ясно нито колко ще струва начинанието,
нито откъде ще дойдат парите, нито колко са нуждаещите се

Десислава КОЛЕВА

Държавата и общините да предоставят терени, върху които частни инвеститори да строят жилища за хората с ниски доходи и специфични нужди, за самотни възрастни хора, граждани в неравностойно положение и маргинални слоеве. Всички те ще получават домове по облекчени процедури от новосъздаден социален сграден жилищен фонд. Тези намерения ще залегнат в жилищен кодекс, който ще се подготви от Министерството на инвестиционното проектиране (МИП). Оттам не съобщиха на какъв принцип ще предоставят домовете, но най-вероятно ще е както е при общинските жилища – срещу символичен наем.
Особен акцент във вижданията на експертите от ведомството на министър Иван Данов е подобряването на жилищното състояние на ромите. За тях ще се строят “благоустроени жилища в съседни терени”, където те ще бъдат настанявани. А на мястото на сегашните гета се предвижда да бъдат създадени производствени зони, в които да има условия за трудова заетост на малцинствата.
Тези идеи засега са само “добри намерения”, признаха вчера от МИП. Те нито са разписани в документи, нито е ясно колко ще струва реализирането им. Не се казва и откъде ще дойдат средствата. С новата инвестиционна инициатива министърът предлага само да се създаде “финансов жилищен фонд”, който ще плаща за изграждането на новите домове. За “създаване, управление и поддържане” на социалните жилища ще се появят и жилищни асоциации.
Според действащата в момента национална жилищна стратегия, приета през 2004 г., държавата би трябвало вече да е подпомогнала създаването на жилищни асоциации – “нов тип юридическо лице без стопанска цел, което в редица западноевропейски страни е поело функциите на общините по изграждането и стопанисването на социални жилища”. По всичко личи, че това е бил поредният приет документ само за отчитане на дейност, защото според 14-те страници на националната стратегия между 2006 и 2020 г. у нас трябва да се обновят 684 000 жилища. В онези години стойността на това обновяване е сметната на повече от 4.1 млрд. лв.
За да стане ясно колко граждани у нас се нуждаят от социални жилища, МИП вече е започнало проучване на наличните жилища за социално слабите, както и колко са нуждаещите се, които чакат. Информация за това ще дават общините и Агенцията за социално подпомагане. МИП е поискало и информация за “свободните терени, които могат да бъдат предоставени от общините за строителство на социални жилища”. Данните за бедните нуждаещи се от жилища хора се събират по общини, но няма обобщена информация. В София има около 10 000 общински жилища, а чакащите семейства са около 10-15 хиляди. В Добрич например 733 семейства са в списъка на крайно нуждаещите се. От кметството във Варна съобщиха наскоро пред “Сега”, че само в един от районите на града нуждаещите се от дом са около 6000 души.
“Ефектите от новата жилищна политика ще са осигуряване на заетост в строителството, подпомагане на строителния бранш чрез създаване на условия за публично-частни партньорства между бизнеса и общините, стабилизиране на живота на хората и борба с демографската катастрофа чрез осигуряване на субсидирани, достъпни жилища с добро качество”, пише в мотивите към новата инициатива на Иван Данов.

в. “Сега”,
14.03.2014

Бел. ред.: Да се чудиш на редакторите на “Сега”… Колкото и да са опитни. Което говори за нещо друго… Употребата на бъдеще време в заглавието им означава, че нямат съмнение в твърдението, че нещо ще се раздава. А в самата статийка съмнението е … повече от съмнение. Е, що за манипулативно заглавие тогава?

********************************************

********************************************

Заради „Атака“ България отново ще бъде осъдена в Страсбург

Красимир КЪНЕВ

През декември миналата година Европейският съд по правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ, Съдът) комуникира на българското правителство делото „Караахмед срещу България”. Това стана след като Съдът даде приоритет на жалбата, подадена само няколко месеца по-рано – през април същата година. Това само по себе си е знак за особената важност на това дело както за практиката на ЕСПЧ, така и за състоянието на правата на човека в България.
Жалбоподателят, Вели Караахмед, е български мюсюлманин, един от многото, оказали се в Софийската джамия „Баня Башъ“ по време на атаката срещу нея от активисти на партия „Атака“ на 20 май 2011 г. На този ден Софийската община издаде разрешение на политическия съюзник на тогавашната управляваща партия да проведе протестна акция пред джамията по време на петъчната молитва. Причината за протестната акция бе звукът на езана, който по това време се разнася от минарето на джамията, общо взето по същия начин, по който е звучал при падишаха, при царя и при комунистите. Близо петстотин години след построяването на джамията обаче ВМРО и „Атака“ решиха, че той е твърде силен и смущава софийското гражданство. Към този щрих следва да се добави и дългогодишният отказ на Софийската община, под натиска на „Атака“ и на ВМРО, да издаде разрешение за втора джамия за нуждите на увеличаващия се брой мюсюлмани в София, в резултат от което по време на петъчната молитва част от молещите се са принудени да изпълняват ритуалите извън сградата на молитвения дом.
На 20 май 2011 г., по време на молитвата, мюсюлманите бяха атакувани от шпицкомандите на „Атака“ буквално от прага на джамията с викове: “Турски мекерета!”, “Терористи гадни!”, “Еничари!”, “Резаци!”, “Фесове!”, “Вън от България!”, “Хайде в Анкара!”, “Не ни цапайте земята!”, “Спрете този срамен вой в центъра на София!”, “Да изчистим земята на дедите ни!” Молитвените килимчета на няколко от тях бяха отнети и запалени. След като активистите на „Атака“ решиха да поставят високоговорителите си върху сградата на джамията, напрежението ескалира. Мюсюлманите дадоха отпор, след което срещу тях заваляха камъни, очевидно специално донесени за целта. Разбира се, част от тези камъни се върнаха обратно срещу нападателите, но само за да послужат като повод за нови обвинения в „тероризъм“ срещу мюсюлманите от дошлите специално за събитието няколко лидери на „Атака“. Така жертвите на една бандитска шайка станаха виновни за насилията, издевателствата и униженията, на които бяха подложени.
Жалбоподателят, човек с тежко зрително увреждане, е по това време в джамията. Около него летят камъни, от които той не може да се защити и които могат да го засегнат във всеки момент. Във въздуха се носят обидни антимюсюлмански филипики. Около него се чуват стонове на ударени от камъните хора. Един от тях лежи окървавен на земята, а около него се суетят хора под град от камъни. И всичко това – пред обективите на многобройни телевизионни камери, български и чуждестранни. Пред камерите един от атакуващите разрязва фес, с думите: “Чувате ли ме? Сега ще ви покажем какво ще се случи с всеки един от вас!”
След инцидента жалбоподателят подава жалба в прокуратурата, в която подробно описва какво му се е случило на 20 май 2011 г. в софийската джамия. Иска да бъде конституиран като пострадал от престъпление с всички произтичащи от това права. В резултат става участник в една сага, доста типична за българското правосъдие, когато има замесени политици, в която има всичко – умишлено протакане, опити за заобикаляне на фактите, унизителни въпроси от следователя, прехвърляне на отговорността между институциите. Различните прокуратури вземат различни решения по случая, но в края на краищата Върховната касационна прокуратура се произнася – ако на 20 май 2011 г. пред джамията „Баня Башъ“ изобщо е имало престъпление, то е било „формално“, такова, при което няма индивидуализиран увреждащ резултат, поради което жалбоподателят не може да бъде конституиран като пострадал. Впоследствие се оказва, че по случая има осъдени само за хулиганство и съпротива на орган на реда, но не и за подбуждане към етническа или религиозна омраза и насилие. За жалбоподателя не остава нищо друго, освен да се обърне към ЕСПЧ. Негов процесуален представител е адвокат Маргарита Илиева, директор на правната прокрама на БХК.
В жалбата си пред Съда жалбоподтелят твърди, че на 20 май пред софийската джамия е нарушено неговото право на неприкосновеност на личния живот, че той не е бил защитен от нечовешко или унизително отнасяне, както и че не е имал ефективни вътрешноправни средства за защита на нарушените си права. Твърди и дискриминация. В решението си по делото „Аксу срещу Турция” от март 2012 г. Голямата камара на ЕСПЧ прие, че представител на етническо малцинство може да бъде засегнат от слово на омраза независимо от това, че то не е било насочено лично към него. В такава ситуация той/ тя е жертва на нарушение на своето право на неприкосновеност на личния живот по член 8 от Европейската конвенция за правата на човека, а държавата има позитивно задължение да ограничи словото на омраза със законови средства. В жалбата си в Страсбург жалбоподателят се осланя на този прецедент. Има обаче сериозни основания да се предполага, че по делото на Караахмед Съдът е готов да разшири подхода си. Във въпросите към страните след комуникирането на жалбата, той по свой почин, наред с въпросите, свързани с твърдените нарушения, задава и въпроси за нарушаване на правото на свобода на съвестта и религията по член 9 от конвенцията.
Разбира се, как точно ще подходи ЕСПЧ по делото „Караахмед” предстои да се види, вероятно през следващата година. Трудно е да си представим, предвид обстоятелствата по делото, че България ще избегне осъждането. Това със сигурност ще бъде едно малко удовлетворение за жалбоподателя. Какви поуки ще извлече от това обаче България? За съжаление, досегашният опит по подобни дела дава малко основания за оптимизъм. Към момента в Комитета на министрите на Съвета на Европа „висят“ общо 371 осъдителни решения срещу България. Това са решения, които изискват предприемане на общи или индивидуални мерки в допълнение към изплащането на обезщетения, за да се приеме, че те са изпълнени. България е на трето място сред страните-членки по относителен дял на неизпълнените решения, изчислен към броя на населението. Сред неизпълнените решения тези, които засягат политически интереси или нарушаването на права на етнически или религиозни малцинства, са с най-малък шанс за прогрес.

31.01.2014
От сайта на БХК

Изображение0287

Bengyali kwzwya…
Sliven, nilwy 2013.

***************************************

***************************************

Международный Форум

„Нацистский геноцид цыган (ромов) и евреев в Восточной Европе: проблемы изучения, источники, методология“

6 февраля 2013 г . на площадке Российского Еврейского Конгресса (РЕК) в Музее Еврейского Наследия и Холокоста на Поклонной Горе в Москве состоялся Международный Форум „Нацистский геноцид цыган (ромов) и евреев в Восточной Европе: проблемы изучения, источники, методология“, посвященный исследо­ва­ниям уничтожения цыган (ромов) и евреев в годы Второй мировой войны.
Форум состоял из 2 частей – научной конференции, по вышеуказанной проблематике, и открытии выставки „Пути исчезновения. Память евреев и ромов Транснистрии“.
На открытии Форума с приветственным словом выступили его организаторы – Анна Абакунова (директор Центра изучения межэтнических и межкультурных отношений), Илья Альтман (советник президента Российского Еврейского Конгресса, сопредседатель Научно-просветительного центра „Холокост“, профе­ссор Российского государственного гуманитарного университета), Александр Дюков (директор фонда „Историческая память“), Правительство Москвы в лице советника руководителя Департамента межрегионального сотрудничества, наци­ональной политики и связей с религиозными организациями Москвы Ваграма Карапетяна, который подчеркнул важность проведения такого мероприятия, особенно теперь, когда в мире обостряются межнациональные и межрелигиозные противоречия, нужно совместными усилиями изучать и помнить историю Второй мировой войны, чтобы подобная трагедия никогда не могла повториться, ведь прийти к взаимопониманию можно только действуя сообща. Так на Форуме собрались представители различных национальностей и организаций, но все они были объединены изучением темы Холокоста и уничтожения цыган в годы вой­ны.
Академическая часть Форума включала в себя 2 секции и круглый стол. Непосредственными участниками Форума, выступив с докладами, стали ведущие ученые-историки из 8 стран: России, Украины, Беларуси, Молдовы, Швеции, Румынии, Израиля, Франции.
Первая секция была посвящена изучению и преподаванию темы уничтожения цыган (ромов) и евреев и речь шла, прежде всего, о постсоветском простран­стве. Интересно то, что, несмотря на исследования в одной и той же области, постсоветские ученые не всегда знают о том, что происходит в этом направлении в соседней стране, не говоря уже о странах дальнего зарубежья, и вопрос тут не столько в знании иностранных языков, сколько в доступе к литературе и источникам, возможности обмена мнениями. С другой стороны, и западные ученые с опозданием получают информацию о новых исследованиях, проводимых в бывших территориях СССР. В этой секции Форума как раз и была освещена современная ситуация в области изучения геноцида цыган и евреев.
Сопредседатель Центра „Холокост“ и профессор РГГУ Илья Альтман прекрасно раскрыл тенденции в изучении Холокоста в России за последние 20 лет, а доктор исторических наук и ведущий сотрудник Института этнологии и антропологии Российской академии наук Надежда Деметер сделала интересный доклад об исследованиях в России темы уничтожения цыган.
„Цыганскую“ проблематику, но уже в Украине, осветил украинский исследо­ватель, научный сотрудник Украинского центра изучения истории Холокоста и главный редактор журнала „Холокост и современность. Студии в Украине и мире“ Михаил Тяглый, который является специалистом как в изучении Холокоста, так и в исследовании уничтожения цыган на оккупированных территориях Украины.
Представители Беларуси – доктор исторических наук, профессор Академии Министерства внутренних дел Республики Беларусь Анатолий Шарков и доктор исторических наук, в прошлом – директор Национального архива Республики Беларусь Вячеслав Селеменев – также представили свои доклады по вопросам изучения геноцида цыган в Беларуси во время Великой Отечественной войны. Анатолий Шарков коснулся темы Нюрнбергских законов в отношении цыган и как они воплощались во время оккупационного режима в Беларуси, а Вячеслав Селе­менев сделал важное сообщение о документах по вопросу немецкой оккупаци­онной политики относительно цыганского населения, находящихся в фондах Национального архива Беларуси.
Докладчик из Молдовы – старший научный сотрудник Музея и Научно-просветительского центра „Еврейское наследие Молдовы“ Ирина Шихова – предоставила вниманию слушателей один из самых интересных докладов, осветив ситуацию в Молдове в изучении и преподавании как проблематики уничтожения цыган, так и геноцида евреев, а также затронув немаловажную проблему увековечивания памяти жертв нацизма.
Заведующий архивным отделом, научный сотрудник Центра „Холокост“ Леонид Тёрушкин посвятил свой доклад письменным источникам по Холокосту и уничтожению цыган в Латвии, коснувшись и современного состояния изучения этого вопроса.
Продолжил тему Прибалтики докладом о судьбе ромов (цыган) в Литве, Латвии и Эстонии в исторической и исследовательской перспективах ученый из Швеции – научный сотрудник Центра российских и евразийских исследований г. Уппсала, доктор истории Мэттью Котт. Его доклад показал владение огромным комплексом материалов и использованием новейших исследований, которые, к сожалению, не всегда доступны постсоветским ученым.
Все доклады вызвали массу вопросов, среди которых стоит выделить проблемы поиска и анализа документов о геноциде цыган и евреев, работы с устными свидетельствами, разработки методологии в „цыганских“ исследованиях; бы­ли обсуждены проблемы источников, публикации материалов, появление новых проектов по проблематике Второй мировой войны в целом и по геноциду цыган и Холокосту в частности; огромную дискуссию вызвали вопросы, связанные с мемориализацией: нахождение мест захоронений евреев и цыган, установка памятных знаков, современные интерпретации памяти о Холокосте и геноциде цыган, как звеньях одной цепи. Эти и другие темы и были обсуждены в рамках круглого стола.
Вторая секция была посвящена различным малоизученным аспектам преследования цыган и евреев. В этой секции был сделан интересный доклад о Фронте литовских активистов и их антисемитской политике в 1940 г . директором фонда „Историческая память“ Александром Дюковым.
Об эвакуации и бегстве евреев в связи с наступлением Вермахта на террито­рии СССР в начале 1941 г . говорил доктор истории из Израиля, руководитель научного и образовательного отделов Центра „Холокост“ Кирилл Феферман.
С пионерским докладом, осветив неизученную тему цыганского вопроса в коллаборационистской прессе, выступил доктор исторических наук, профессор Новгородского государственного университета Борис Ковалёв.
Еще один ученый из Швеции – доктор истории, научный сотрудник Содерторнского университета в Стокгольме Андрей Котлярчук – представил в своей презентации, как сегодня обстоят дела с памятью о геноциде ромов (цыган) в Украине.
Доктор истории из Румынии Петре Матей связал тему геноцида румынских цыган во время Второй мировой войны с современностью, показав влияние депортаций цыган на формирование их сегодняшней идентичности.
Также интересную тему религиозной идентичности евреев и влияния на нее Холокоста осветил раввин Московской общины прогрессивного иудаизма „Ле-Дор ва-Дор“ Леонид Бимбат.
Кроме того на Форуме был зачитан доклад доктора Шимона Самуэльса – директор международных связей Центра Симона Визенталя в Париже, который не смог лично присутствовать, но, тем не менее, прислал текст своего сообщения о международной политике памяти в отношении трагедии евреев и ромов (цыган) и необходимости борьбы с антисемитизмом и ромофобией сегодня.
Нужно сказать, что обе секции прекрасно модерировали Михаил Тяглый и Кирилл Феферман, а темы докладов были настолько интересны и вызывали массу вопросов и дискуссий, что запланированный второй круглый стол не вписался в программу Форума по времени.

Также в обсуждениях и круглом столе участвовали исследователи, доклады которых не вошли в программу – доктор исторических наук Наталья Кириллова (координатор проектов Белорусского фонда мира, г. Минск), доктор истории Виктор Дамьян (Институт культурного наследия Академии наук Республики Молдова, г. Кишинев), доктор исторических наук Валерий Кулишов (соавтор известной книги „В преддверии Катастрофы“, г. Москва).
Необходимо заметить, что подобное академическое мероприятие вызвало живейший интерес не только ученых, но и общественных деятелей, представителей еврейской и цыганской интеллигенции, ветеранов Великой Отечественной войны, студентов и журналистов, которые внимательно слушали доклады и живо участвовали в дискуссиях. Так среди присутствующих на Форуме активно принимали участие в круглом столе Виктор Гехт (ветеран, бывший узник гетто), Ольга Абраменко (директор Антидискриминационного центра „Мемориал“, г. Санкт-Петербург), Владимир Кутенков (председатель Цыганской национально-куль­тур­ной автономии Юго-восточного административного округа г. Москвы) и др.
Особое внимание на Форуме было уделено исследованиям оккупированных территорий СССР, т.к. именно постсоветское пространство до сих пор остает­ся наименее изученным регионом, ведь только последние 20 лет здесь стало возможным развитие исследования проблематики Холокоста и уничтожения цыган.

Triangle

Черният триъгълник бил задължителен за концлагеристите.
Буквата Z означавала, че носителят е Zigeuner.
Репродукциите препечатваме от
The Rromani Connection website
Rroma and Sinti Holocaust

Grafeneck

То, что в рамках Форума удалось собрать уникальных специалистов не только изучающих Холокост, но и тех, к сожалению, пока крайне малочисленных ученых, которые занимаются исследованиями уничтожения цыган, безусловно, заслуга организаторов. Также в подготовке мероприятия огромную поддержку оказали главный хранитель фондов Музея еврейского наследия и Холокоста на Поклонной горе Наталья Анисина, заведующий Музеем Александр Энгельс и сотрудник Российского Еврейского Конгресса Александр Корольков.
Форум стал первым событием на всем постсоветском пространстве, где те­мы геноцида цыган и евреев (Холокоста) были представлены равнозначно и в качественном, и в количественном отношении, а в обсуждениях на высоком науч­ном уровне встретились ученые – представители различных школ и взглядов как отечественной, так и зарубежной науки.
По итогам Форума готовится сборник научных статей, который планируется издать до конца 2012 года. Участники Форума выразили надежду, что подобное мероприятие станет ежегодным и будет поддержано в большей степени также и с цыганской стороны.
После завершения академической части в рамках Форума состоялось торжественное открытие Выставки „Пути исчезновения. Память евреев и ромов Транснистрии“, посвященной судьбам евреев и ромов (цыган) во время румынской оккупации территорий Бессарабии и Северной Буковины.
Экспозиция была подготовлена интернациональной командой из Украины и Польши, в которую вошли Юзеф Маркевич (Варшава), Анна Абакунова и Георгий Абакунов (Днепрпетровск), Земфира Кондур (Киев), и реализуется в рамках программы „Тропы памяти“ („Paths of Remembrance“), которую проводит Geschichtswerkstatt Europa вместе с Институтом прикладной истории (Institute for Applied History) в сотрудничестве с Европейским университетом Виадрина (Eu­ro­pean University Viadrina) при финансовой поддержке фонда „Память, Ответственность, Будущее“ („Remembrance, Responsibility, Future“) (EVZ)).
В результате экспедиций по Украине и Молдове были выявлены никому ранее неизвестные бесценные свидетельства о выживании евреев и цыган в румынской зоне оккупации, установлены новые факты геноцида евреев и цыган, найдены уникальные документы: довоенные фотографии расстрелянных нациста­ми евреев и цыган, свидетельство о рождении, зашитое в подушку, которую перевозили с собой всю войну, фотография свинарника, где держали несколько еврейских семей в течении многих месяцев и многие другие. В экспозиции исполь­зованы фрагменты интервью с пережившими, взятые при подготовке проекта, оригинальные фотографии и документы из семейных архивов, а также науч­ные издания, архивные материалы, интернет-ресурсы.
Презентации выставки „Пути исчезновения…“ также успешно прошли в Кишиневе, Одессе, Киеве и Стокгольме в 2010–2012 гг. Фрагментарно экспозиция была представлена и в Москве 10 декабря 2012 г . в театре „Ромэн“ и в Междуна­родный День памяти Холокоста 27 января 2013 г. на Мемориальном вечере в Центральном Доме Литераторов.
На церемонии открытия выступил исполнительный директор Российского Еврейского Конгресса Бенни Брискин, обративший внимание слушателей на активную позицию РЕК в деле изучения и мемориализации Холокоста, а теперь также – и цыганской трагедии.
Поприветствовали участников Форума и всех, пришедших на открытие выставки, представители дипломатических корпусов: советник Посольства государства Израиль Алекс Кагальский, секретарь Посольства Германии Рольф Морманн, советник Посольства Украины Тарас Малышевский. Также в зале присутствовали заместитель Посла, советник Посольства Румынии Мэдэлина Лупу и Первый Секретарь Посольства Республики Молдова Андрей Костин.
Бывший узник гетто и ветеран Великой Отечественной войны Семён Додик, судьбе которого посвящен отдельный стенд в экспозиции, рассказал о своем выживании в гетто Транснистрии.
На форуме присутствовали известные артисты, общественные деятели. Авторские песни из документального фильма „В поисках идиша“ подарил гостям Алек­сандр Городницкий.
Неожиданностью для всех стало выступление народного артиста Советского Союза и России, руководителя театра „Ромэн“ Николая Сличенко, который, несмотря на болезнь, приехал на Форум и впервые рассказал о спасении своим отцом соседа-еврея.
В завершении вечера был показан документальный фильм „Личные страницы в истории войны“, сделанный Антидискриминационным центром „Мемори­ал“ в Санкт-Петербурге и привезенный специально для Форума директором Центра Ольгой Абраменко, в котором цыгане делились своими воспоминаниями о пережитых ужасах войны.
И, наконец, Николай Сличенко и Семён Додик, торжественно перерезав красную ленточку, открыли выставку „Пути исчезновения. Память евреев и ромов Транснистрии“, которая в течении месяца находилась в Музее Еврейского Наследия и Холокоста на Поклонной Горе в Москве и была доступна всем желающим.
Организатором Форума стал Центр Изучения Межэтнических и Межкультурных Отношений (директор – Анна Абакунова).
Проведение Форума и открытие в его рамках выставки „Пути исчезновения. Память евреев и ромов Транснистрии“ стало возможным благодаря финансовой и административной поддержке
Российского Еврейского Конгресса (РЕК) (президент – Юрий Каннер), Фонда „Историческая память“ (директор – Александр Дюков), при научном и организационном содействии Научно-просветительного центра „Холокост“ (сопредсе­датель – Илья Альтман).

************************************

************************************

Лица от улицата

Изображение0578

Папатака … с голямата лъжица. Сливен, август 2013.

Изображение0577

Папатака. Сливен, август 2013.

*************************************

*************************************

Прочетено в интернет

Заявление

В связи с вводом войск России на територию Украины, я как руководитель Международного Комитета при Ассоциации цыган-ромен стран СНГ и Балтии считаю необходимым сделать следующие заявление:
С учетом накопленной нашим Комитетом информации о современых военых конфликтах при распаде рада Балканских стран и стран Кавказского региона на Ближнем Востоке мы наблюдали ситуации геноцида физического уничтожения массовые расстрелы ромского населения исходящего от всех конфликтуюших сторон.
В связи с этим нашим комитетом разрабатывались действия способные предотвратить геноцид в будущих конфликтах. Анализируя ситуацию мы давно предвидели действия заинтересованых сторон к распаду Украины и отделению ее южных територий к Российской Федерации, о чем я неоднократно писал в моих статьях в ромской рассылке. Мы предупреждали ромен быть готовыми к данной ситуации.
Полагаем, что необходимой политикой в подобных конфликтах будет:
– заявить всем конфликтующим сторонам о нейтралитете ромен и их отказе от участия в вооруженых действиях, если это не касается защиты мест компактного проживания ромен.
– постараться на время конфликта покинуть неспокойный регион
– предварительно рекомендуем сделать копии документов на недвижимое имущество и переслать эти копии в ромские информационные центры или ромские организации.
Это необходимо сделать для того чтобы после возвращения в регион рома смогли бы доказать свои права на имущество, поскольку государственные организации учета будут умышлено уничтожены либо подправлены.
Ромским организациям рекомендуем сделать следующее:
1. Автономии российских цыган обратиться с Открытым Письмом к Президенту РФ Путину с ходатайством предоставить возможность всем желающим ромам Украины перейти на время конфликта проживать на територию РФ.
2. Международному Союзу Ромен обратиться к Евросоюзу с ходатайством о предоставлении всем желающим ромам возможности перейти на время конфликта проживать на територию Евросоюза.
3. Представителю Международного Комитета обратиться к генеральному секретарю ООН с ходатайством рассмотреть вопрос об организации охраны мест компактного проживания ромен на конфликтной територии и эвакуации части беженцев-ромен с территорий вооруженного конфликта.
4. Ромам Украины рекомендуем обратиться в ромские организации и получить справки о принадлежности к ромскому населению. Данные справки предъявлять на границах, в посольствах и миротворческим силам ООН.
5. Всем ромам Украины объединиться, забыть распри и объединить усилия на оказание помощи друг другу, не ждать когда ромов повезут к расстрельным ямам, но действовать.

Павел Лиманский, 03.03.2014

ОТЗИВИ

Могу понять озабоченность Павла. Но вот вопрос: когда Павел хоть немножко начнет думать о последствиях своих “инициатив” и “советов” для обычных, мало- или необразованных наших людей (каковых большинство), когда начнет хоть немножко разбираться в политике, международном праве, российском праве… И еще: а что, Паша, защищать свою страну не надо от Путина?

Нико Рерго

Посоветовала бы Павлу Лиманскому не летать в облаках, а опуститься на грешную землю.
Эти популистские советы вряд ли будут когда-либо даже частично применены.

Романо адвокато Мария Иванова

Очень разумно. В заявлении присутствует беспристрастный реализм. Сейчас много людей оказались втянутыми в конфликтное противопостояние. Не собираюсь давать анализ такового и принимать чью либо сторону. Семьи ромов и их безопасность являются для меня приоритетом. Сохраняйте полный нейтралитет и покидайте неспокойный регион немедленно в любом возможном безопасном направлении.
ДЭВЛЕСА!

Валентин Коваленко, Лондон

************************************

************************************

Прочетено в интернет

The Independent: Руският марш в Крим продължава безпощадно

russia_635x250_1393840288

Трескава предвоенна атмосфера обхвана Киев, след като десетки хиляди украински граждани излязоха по улиците, за да изкажат недоволството си от дей­ствията на Москва на Кримския полуостров и да покажат решимостта си да устоят на всякакви по-нататъшни нахлувания от източната им съседка, пише в. The Guardian. Първият президент на независима Украйна, Леонид Кравчук, дори заяви: “Аз съм на 80 години, но ще взема своето оръжие и ще защитя страната си”.
В ранните часове на 3 март руските спецчасти щурмуват украинската военна част в Белбек, Симферопол, предаде „Обозреватель”, позовавайки се на съобще­ние на журналиста Роман Бурко. „Руски специални сили са нападнали украинската военна част А4515 (летището Белбек) в Крим. Руснаците са поели контрол над летището със самолетите и командния пункт. Сега те се опитват да завземат два склада с оръжие”, написа Бурко във “Фейсбук”.
Журналистът пояснява, че руските войници са 450-500 на брой, с 12 камио­на КАМАЗ. Украинските военни са се барикадирали и са обявили, че няма да предадат складовете. САЩ дадоха сигнал, че може да предоставят на Украйна толкова финансова помощ, отколкото се нуждае, за да стабилизира икономиката си.
Главната прокуратура на Украйна предупреди военнослужещите от въоръжените сили на Украйна, че предаването на оръжието, оставянето на военна техника и дезертьорството ще се разглеждат като държавна измяна, предаде “Обозреватель”. По-рано главният прокурор на страната Олег Махницкий заяви, че прокуратурата е пресякла опити за нелегитимна смяна на прокурора на Крим.
Новите власти на Украйна водят преговори относно подписването на Спора­зумението за асоцииране към ЕС. Това заяви бившият премиер на страната Юлия Тимошенко, цитирана от РИА Новости.
Премиерът на Русия Дмитрий Медведев заяви, че на Русия й е необходима силна Украйна, а не “беден роднина, който вечно е застанал с протегната ръка”.
Държавният секретар на САЩ Джон Кери ще посети Киев утре, за да се сре­щне с правителствени представители, съобщи високопоставен служител от амери­канската администрация, цитиран от Ройтерс и Асошиейтед прес. САЩ смятат, че Русия има пълен оперативен контрол над Кримския полуостров и над 6000 войници в района, заяви той. По думите му Вашингтон следи за етнически сблъсъци в други райони на Източна Украйна. Друг служител на администрацията посочи, че САЩ са фокусирани върху икономически, дипломатически и политически мерки, за да накарат Русия да даде заден ход в интервенцията си в Украйна, а не върху военни опции.

rusПрезидентът на САЩ Барак Обама е обсъдил кризата в Украйна с германския канцлер Ангела Меркел в телефонен разговор и е изтъкнал “пълната нелеги­тимност” на руското навлизане в Крим, съобщи американски представител, цитиран от Ройтерс.
Финансовият министър на САЩ Джейкъб Лу, заяви че Вашингтон може да подаде ръка или чрез двустранни програми, или по-големи международни институции. По думите му САЩ са готови да работят с партньори, “за да осигурят толкова помощ, колкото Украйна се нуждае”.
Той добави, че Вашингтон следи ситуацията в бившата съветска република с дълбока загриженост след интервенцията на Русия в Крим. Лу посочи, че Украйна ще трябва да извърши икономически реформи, за да дадат САЩ подкрепа за каквито и да било пакети помощ на Киев.

VESTI. bg, 03.03.2014
Източник: Агенция «Фокус», БТА

Прочетено в интернет

usdos-logo-seal Най-належащият проблем в България

romi-geto

Маргинализацията на ромското малцинство остава най-належащия проблем на правата на човека в България, се казва в годишния доклад на Държавния департамент на САЩ за човешките права по света за 2013 г.
Според резюмето на доклада, публикуван на сайта на Държавния департамент,
продължаващото влошаване на медийната среда
и нарастването на автоцензурата на медиите поради корпоративен и политически натиск също са проблемни.
Корупцията продължава да бъде спънка за дееспособността на правителството и подкопава доверието на обществото и на бизнеса към съдебната система и другите правителствени институции.
В резоюмето се припомня, че наблюдателите са оценили парламентарните избори през май като отговарящи на основните свободи на изразяване, сдружаване и събиране, но са отбелязали и масови твърдения за купуване на гласове и липса на прозрачност.
Властите поддържат ефективен контрол над силите за сигурност, продължава текстът.
Силите за сигурност са извършили нарушения на правата на човека,
включително прекомерна употреба на сила, произволни арести, тормоз и сплашване. Имало е твърдения за незаконно подслушване.
Според доклада други проблеми в сферата на човешките права са пренаселеността и суровите условия в затворите и центровете за задържане. Има и продължителни забавяния в работата на съдебната система, съобщения за злоупотреби с подслушване,
религиозна дискриминация и тормоз,
лоши условия в центрове за бежанци, насилие и дискриминация срещу жени, насилие над деца, засилващ се антисемитизъм онлайн, трафик на хора, дискриминация срещу хора с увреждания, дискриминация срещу жени от ромското и турското етническо малцинство и дискриминация срещу лесбийки, гейове, бисексуални и транссексуални хора и хора с ХИВ/СПИН.
Правителството е предприело мерки за съдебно преследване и наказание на служители в службите за сигурност и другаде в правителството, които са извършили нарушения, но действията му са били недостатъчни и безнаказаността е проблем.

VESTI. bg, 27.02.2014
Източник: БТА

******************************************

******************************************

Лица от улицата

Изображение0575

Дори и на улицата децата не играят, предпочитат магията на екрана.
Манията по компютрите обхвана и махалите. Сливен, август 2013.

********************************

********************************

Прочетено в интернет

TCH

Президента Румынии оштрафовали за оскорбление ромов

Траян Басеску заявил,
что ромы избегают работы и только воруют

Националь­ный совет по борьбе с дис­кри­минаци­ей оштрафовал президе­нта Румынии Траяна Басеску за оскорбле­ние ромов. Как сооб­щает BBC Ru­ssian, румынский лидер заявил, что ро­мы избегают работы и живут за счет воровства. Эти слова Басеску сказал еще в 2010 году на конференции в Словении. “Лишь немногие из них хотят работать. Традиционно большинство ромов живет за счет краж”, – сказал президент Румы­нии.

BwseskuСначала Наци­ональный совет по борьбе с дискри­минацией не хотел принимать жалобу на Басес­ку, потому что он сделал скандальное заявление за пределами страны. Однако все же Верховный суд Румынии настоял на рассмотрении жалобы. Поэтому теперь президент Румынии вынужден заплатить штраф в размере 185 долларов США.
Напомним, что ранее во Франции разгорелся скандал, когда французский депутат напомнил ромам о Гитлера и пожа­лел, что их мало убивали.

12.02.2014

Смешно. Если-бы с каждого, кто оскорбил и оскорбляет ромов брали штраф по 185 долларов США, то наверное ромы стали бы самой богатой нацией на Земле! Очень много таких идиотов, которые ос­корбляют нашу нацию каждый день и по многу раз! Умножте на 185 долл­аров США! Это-же сумасше­д­шие деньги! Тгда нам действитель­но и работать не надо будет, а только охоти­ться на тех, кто нас оскорбляет! А если сер­ьёзно,то сумма в 185 долларов США, которую должен уп­латить Траян Басес­ку, может серьёзно пошатнуть его семейный бюджет. У него ведь и зарплата наверно 20 долларов США! Вот если-бы его оштрафовали на 185 000 долларов США, с конфискацией имущества в пользу голодающих детей Судана, тогда бы он точно повесился на собственном галсту­ке. Потому-что Траян Басеску – это абсолютный дебил, но дебил упёртый. Как наш украинский президент. Такой-же упёртый дебил, но дружит со всеми, кто ему деньги даёт.

Леонид Селимов

Прочетено в интернет

Варненци протестират
срещу блок за малцинствата

Десислава Колева

ГРИЖА

“Във Варна не е построено нито едно общинско жилище в последните години, а молбите на социално слабите само за район “Младост” са около 6000. От тях 50-60 са­мо са на роми”, каза Лидия Маринова. 42-те жилища в бъдещия блок трябва да имат основно обзавеждане – с кухненски уреди (пералня, печка и др.), легла, маси, гардероби, обо­рудвани бани.

Проектът за социални жилища за малцинствени групи е пред провал във Варна заради отказа на жителите на кв. “Възраждане” да приемат новодомците в квартала си. Заради съмнения, че в бъдещия блок ще бъдат настанени основно роми, варненци се бунтуват вече около месец и настояват вместо това на терена да има парк. Ако до края на този месец общината не постигне съгласие с гражданите, ще загуби парите от ОП “Регионално развитие”.
Варна е сред петте общини, избрани за финансиране с проекта за социални жилища за 3.9 млн. лв. по ОП “Регионално развитие”. Заради краткия срок няма време да се търси и друг терен. От кметската администрация уверяват, че в блока няма да има единствено роми, а според подробния устройствен план на квартала мястото е отредено за строеж. Според жителите това ще доведе до презастрояване. Те са си направили група във Фейсбук “Протест против строежа на малцинствен блок на последната зелена площ в кв. “Възраждане”, която има над 200 участници. От националното сдружение на сираците пък са направили контрагрупа в подкрепа на проекта.
“Водим ежеседмични разговори с протестиращите – поели сме ангажимент да ги включим в комисията по подбор на семействата, които ще бъдат настанени в блока, да реконструираме две улици и тротоари в квартала и да направим парк до самия парцел на блока”, обясни пред “Сега” зам.-кметът Лидия Маринова. Тя допусна, че в новия блок може да има 4-5 семейства от малцинства, както е заложено и в изискванията на оперативната програма, но разясни, че основните целеви групи са хора с увреждания, сираци, хора в риск от бедност, самотни майки и др. За тях ще има строги изисквания – да са работещи или да са съгласни да се включат в програмите за заетост, да искат да посещават центрове за рехабилитация, ако са с увреждания, децата им да ходят на детска градина или училище, с тях да работи психолог, ако е необходимо и др. Настанените трябва да плащат месечния наем – до около 50 лв. в зависимост от апартамента според общинската наредба.

в. “Сега”,
10.02.2014

Прочетено в интернет

ОБВИНЕНИЯ

Една от основните румънски асоциации за защита правата на ромите обвини френския президент Франсоа Оланд, че поощрява расизма. Изявлението бе направено няколко дни след инцидент, при който жител на Париж нападна роми с киселина, припомня АФП. “Вашата цел е да отървете Франция от ромите, без да се колебаете да нарушите конституцията, европейските закони и правата на човека”, съобщи асоциацията “Романи КРИСС” в отворено писмо до Оланд и до председателя на ЕК Жозе Барозу. “Вашият език и политиката ви поощряват расизма и насилието срещу ромите”, добавя организацията.

Румъния поиска
Швеция да забрани просията

Румънската посланич­ка в Стокхолм предложи вчера Швеция да забрани просията, което щяло да обезсърчи ромите, пристигащи с цел да се настанят в страната, предаде АФП. “Важно е Швеция да не окуражава уличната просия”, пише Матаке във влиятелния шведски в. “Дагенс нюхетер”. “Тук се отваря възможност за шведските общини да забранят просията, щом другите мерки с цел уреждане на проблема не дават резултат”, добавя тя. Румъния полага много усилия, за да подобри живота на 600 000 роми в Румъния, и шведите би трябвало да я подпомогнат, смята Радуца Матаке. Просията е забранена не само в Румъния, но и в други страни от ЕС като Дания и Холандия. “Фактът, че е разрешена в някои държави като Швеция, не улеснява действията на Румъния, насочени към социална интеграция и осигуряване на достъп до работа”, изтъкна дипломатката.
Крайната мизерия, в която тънат ромите, пристигнали от Румъния през последните години, се обсъжда все по-често в Швеция, където край големите градове изникнаха десетки нелегални катуни. В шведското общество е широко разпространено мнението, че повечето просяци в страната са роми, които са румънски граждани. През януари шведският министър за интеграцията Ерик Уленхаг разкритикува остро Букурещ заради проблема. “Обезпокоително е, че Румъния например не изисква наличните средства от ЕС, за да подобри положението на ромите”, каза той. Само една партия в Швеция е включила в своята програма забрана да се проси. Това е крайнодясната “Шведски демократи” и тя предвижда забраната да важи само за чужденци.

Прочетено в интернет

Желани ли са ромите в Германия?

Кои мигранти са желани в Германия: Висшистите от Испания?
Бежанците от Сирия? Ромите от България и Румъния?
В една дискусия по телевизия АРД се говори главно за последните.
В нея се стигна да някои смущаващи изказвания

А. АНДРЕЕВ

Репортерка държи в ръцете си две снимки: едната изобразява африкански бежанци, насядали в препълнена лодка пред бреговете на Лампедуза, а другата – източноевропейски роми, т.нар. мигранти по бедност. На кои от тях трябва да помогнем? Въпросът е отправен към случайни минувачи по една от централните улици на един германски град. “Африканците определено имат нужда от помощ, къса ми се сърцето, гледайки тази снимка. Що се отнася до другите – тях не ги харесвам. Не ги искам тук”, гласи един от отговорите. Подобно е и мнението на другите запитани минувачи.
С тази анкета започна предаването на водещия Франк Пласберг “Hart, aber fair” в понеделник вечер (21.10.). То се излъчва в най-гледаното телевизионно време по телевизия АРД. Тази седмица предаването беше озаглавено “Германийо, идваме!”. То подложи на обсъждане темата за притока на емигранти и бежанци в Германия, като в центъра на вниманието попаднаха т.нар. мигранти по бедност – главно роми от България и Румъния.

Заради работата или социалната система?

Участниците в дискусията потърсиха баланс между на пръв поглед непримирите гледни точки. От една страна хуманитарният дълг на богата Германия към хората от бедните европейски страни, християнските ценности, но и фактът, че голяма част от пришълците си намират работа и допринасят за благополучието на всички германци. От друга – трудностите на общините, чиито социални каси са претоварени, ръстът на престъпността, както и недоволството на онези германци, които лично са потърпевши от притока на бедни българи и румънци.
Политикът от Християндемократическата партия Волфганг Босбах се опита да обясни едно противоречие: между правото на свободно придвижване за всички граждани на ЕС и опитите да се ограничи законното заселване на българи и румънци в германските общини. Според Босбах свободата на придвижване на работна ръка не означава свободен избор на социално-осигурителна система. С други думи: българите и румънците имат право да изберат Германия като своя месторабота, но нямат право да предпочетат германската социална система пред тази в своите страни. Защото проблемът е в това, че пришълците автоматично получават детски надбавки, а според едно ново решение на съда в Есен в бъдеще те навярно ще имат право и на помощи за безработни, независимо от това дали изобщо някога са работили в Германия.

German
Социалният работник Андреас Стасиевич подчерта, че тези хора са не социални, а трудови мигранти и идват в Германия да търсят най-вече работа, не социални помощи. 80% от тях намират работа и плащат своите вноски в социалните и пенсионни каси, т.е. – те дават някакъв принос за германското общество, смята Стасиевич. “Никой не напуска родината си, ако там живее добре”, каза още той и припомни, че България и Румъния имат зад гърба си жестоки диктатури и една рухнала тежка индустрия. “На този фон не е никак чудно, че хората търсят щастието си другаде”, изтъкна Стасиевич. И според социалдемократа Гунтрам Шнайдер, министър по въпросите на интеграцията в Северен Рейн-Вестфалия, тези хора искат да работят в Германия, но често им липсва образование и квалификация.
Волфганг Босбах подчерта, че България и Румъния са били приети преждевременно в ЕС. Според него и в момента съществуват основателни съмнения дали мястото им е в Шенгенското пространство. Критика към България и Румъня отправи и Гунтрам Шнайдер. Според него в двете страни има много корупция, администрацията на функционира както трябва и не е никак чудно, че парите от еврофондовете не се усвояват или пък попадат не там, където трябва. В същото време Шнайдер остро нападна и някои западни политици, които, според него, в разговори на четири очи със свои колеги от България и Румъния подклаждали предразсъдъците Репортерка държи в ръцете си две снимки: едната изобразява африкански бежанци, насядали в препълнена лодка пред бреговете на Лампедуза, а другата – източноевропейски роми, т.нар. мигранти по бедност. На кои от тях трябва да помогнем? Въпросът е отправен към случайни минувачи по една от централните улици на един германски град. “Африканците определено имат нужда от помощ, къса ми се сърцето, гледайки тази снимка. Що се отнася до другите – тях не ги харесвам. Не ги искам тук”, гласи един от отговорите. Подобно е и мнението на другите запитани минувачи.
С тази анкета започна предаването на водещия Франк Пласберг “Hart, aber fair” в понеделник вечер (21.10.). То се излъчва в най-гледаното телевизионно време по телевизия АРД. Тази седмица предаването беше озаглавено “Германийо, идваме!”. То подложи на обсъждане темата за притока на емигранти и бежанци в Германия, като в центъра на вниманието попаднаха т.нар. мигранти по бедност – главно роми от България и Румъния.
Заради работата или социалната система?
Участниците в дискусията потърсиха баланс между на пръв поглед непримирите гледни точки. От една страна хуманитарният дълг на богата Германия към хората от бедните европейски страни, християнските ценности, но и фактът, че голяма част от пришълците си намират работа и допринасят за благополучието на всички германци. От друга – трудностите на общините, чиито социални каси са претоварени, ръстът на престъпността, както и недоволството на онези германци, които лично са потърпевши от притока на бедни българи и румънци.
Политикът от Християндемократическата партия Волфганг Босбах се опита да обясни едно противоречие: между правото на свободно придвижване за всички граждани на ЕС и опитите да се ограничи законното заселване на българи и румънци в германските общини. Според Босбах свободата на придвижване на работна ръка не означава свободен избор на социално-осигурителна система. С други думи: българите и румънците имат право да изберат Германия като своя месторабота, но нямат право да предпочетат германската социална система пред тази в своите страни. Защото проблемът е в това, че пришълците автоматично получават детски надбавки, а според едно ново решение на съда в Есен в бъдеще те навярно ще имат право и на помощи за безработни, независимо от това дали изобщо някога са работили в Германия.
Социалният работник Андреас Стасиевич подчерта, че тези хора са не социални, а трудови мигранти и идват в Германия да търсят най-вече работа, не социални помощи. 80% от тях намират работа и плащат своите вноски в социалните и пенсионни каси, т.е. – те дават някакъв принос за германското общество, смята Стасиевич. “Никой не напуска родината си, ако там живее добре”, каза още той и припомни, че България и Румъния имат зад гърба си жестоки диктатури и една рухнала тежка индустрия. “На този фон не е никак чудно, че хората търсят щастието си другаде”, изтъкна Стасиевич. И според социалдемократа Гунтрам Шнайдер, министър по въпросите на интеграцията в Северен Рейн-Вестфалия, тези хора искат да работят в Германия, но често им липсва образование и квалификация.
Волфганг Босбах подчерта, че България и Румъния са били приети преждевременно в ЕС. Според него и в момента съществуват основателни съмнения дали мястото им е в Шенгенското пространство. Критика към България и Румъня отправи и Гунтрам Шнайдер. Според него в двете страни има много корупция, администрацията на функционира както трябва и не е никак чудно, че парите от еврофондовете не се усвояват или пък попадат не там, където трябва. В същото време Шнайдер остро нападна и някои западни политици, които, според него, в разговори на четири очи със свои колеги от България и Румъния подклаждали предразсъдъците към ромското население и насърчавали антициганизма.
“Роми, какво да ги правиш, знаем си ги…” – този широко разпространен предразсъдък стана тема на остри спорове в предаването. Българската певица Люси Дяковска припомни на участниците, че бедността в България е повсеместна и не засяга само ромите. А бедността поражда и престъпност – в това бяха единодушни всички участници.
“България и Румъния разчитат на това, че ромите ще дойдат в Германия”
Председателят на полицейския синдикат в Германия Райнер Венд представи данни за драматичния ръст на престъпността в онези германски градове, където през последната година се заселвят хиляди бедни българи и румънци. Става дума преди всичко за джебчийство, обири и взломни кражби. “Там се стига обаче и до насилие, появяват се включително радикални групички, които атакуват пришълците – и всичко това е на гърба на полицията”, обясни Венд.

`72 g. romski mladezhi

Млади ромски семейства в добро настроение, Сливен, 1972 г.

Най-смущаващото изказване по време на продължилата повече от час дискусия направи именно председателят на полицейския синдикат. По повод на многократно прозвучалата констатация, че България и Румъния не усвояват милиарди европейски пари, с които биха могли да помогнат на ромите у дома, Венд каза: “Очевидно правителствата на тези две страни разчитат на това, че тези хора ще напуснат родината си, че ще дойдат при нас в Германия.”
В предаването бяха излъчени и отзиви на зрители, както и няколко репортажа от Германия и България. По повод на последния от тях, показващ шокиращите условия на живот в неназовано ромско гето в България, социалният работник Андреас Стасиевич възкликна: “Столипиново е позор за Европа!”.

Всички ли имат право на социални помощи в Германия?

Едно съдебно решение предизвика фурор в Германия: румънско семейство получи правото на социални помощи, въпреки че не е работило в страната. Това решение обаче е нож с две остриета за мигрантите по бедност. Ето защо: (16.10.2013)

Фридрих и пришълците от България

Бедните мигранти от България и Румъния продължават да създават проблеми на редица германски общини, смята германският вътрешен министър. Сега той е решил да привлече Еврокомисията в борбата срещу преселниците от Изток. (08.10.2013)

За българите и румънците – без предразсъдъци

Все повече българи и румънци заминават за Германия в търсене на по-добър живот. Много градове не са подготвени за такъв наплив – и се оплакват шумно. В същото време експертите апелират да не се изпада в излишна паника. (25.09.2013)

Там, където ромската интеграция не е утопия

В Германия винаги е имало роми. Сега обаче – покрай притока на роми от България и Румъния, броят им непрестанно расте. Това води до конфликти – и до избуяване на прастари предразсъдъци. Но има и положителни примери. (27.09.2013)

Ромите и училището

Висшистите сред ромите в България са 0,5%, а неграмотните – над 42%. Твърдението, че те не искат да се образоват не е правдоподобно. Проблемите се дължат предимно на българската образователна система, твърдят експерти. (24.09.2013)

Deutsche Welle,
23.10.2013

Прочетено в интернет

За Бангладеш и очарованието
на градската джунгла

Павел ГОСПОДИНОВ

Докато похапвам вкусна бангладешка храна, слушам приятния глас на Султана – около 70-годишна пенсионирана адвокатка от Върховния съд в Дака и собственичка на хотела, в който съм отседнал и вечерям. Тя ми разказва за работата си като юрист, за корумпираната правна система в държавата, за малкия си бизнес, за страната и накрая заключва, че за нея селската част на Бангладеш е прекрасна, но градовете са отвратителни и повече никога не би се върнала в Дака (действието се развива в хотелче недалеч от Srimangal, на около 200 км от Дака). Склонен съм да се съглася, макар да не бих използвал точно думите “отвратителен” или “мръсен, хаотичен, претъпкан и ужасен”, били те и верни.
Градският Бангладеш е повече от това – той е отделен свят, който заслужава да бъде изследван и открит от всеки лично за себе си. Като представителна извадка на градския Бангладеш ще ползвам Дака, столицата на Народната република Бангладеш – един от най-големите градове на Южна Азия с население от над 15 милиона души (или около 43 000 човека на кв.км), разположен на източния бряг на река Буриганга в делтата на Ганг. Най-често градът се свързва с два рекорда – брой рикши, пъплещи по улиците (около 400 000), и факта, че е един от най-гъсто населените градове в света.
Невъзможно е в един текст да се опише и разкаже всичко за Дака и градския живот в страната, затова ще се спра на няколко места, които всеки пътешественик и фотограф ще бъде доволен да види, пипне, помирише (много важно), снима и усети.

Daka 3Речното пристанище на Дака (Sadarghat Boat Terminal), разположено в южната част на града, е един от най-големите речни терминали в света. Той обслужва дневно около 200 големи и по-малки съда, а хората, използващи услугите му за същото време, са около 50 000. Докато се намирате в тази централна точка на града, ще стане ясно, че се разхождате, снимате и консумирате сандвича си върху бунище с дебел килим от боклук. Бетонните пътеки (без боклук по тях) водят само до платформите, където пристават по-големите речни кораби. Всички останали лодки и по-малки корабчета забиват нос директно в скрития под плътен пласт боклук бряг, който на места дори не се вижда. “Важно е да сте с отворено съзнание, когато пътувате из Бангладеш”, пише анонимен пътешественик от популярен интернет блог. Подкрепям го напълно. Когато човек не съди, не е високомерен, а е отворен към всичко и всички, може да прекара чудесно време в Бангладеш сред едни от най-усмихнати и добронамерени хора, които някога ще срещне.
Най-забележителните плавателни съдове са така наречените Rockets (“Ракети”) – пътнически кораби, произведени в началото на миналия век, притежавани и експлоатирани от държавната служба Bangladesh Inland Water Transport Corporation. Те обслужват най-известната линия в Бангладеш – от Дака до Кулна с 10 спирки и разстояние от 354 км, което изминават за около 28 часа. Едно е сигурно – Rockets не са декор в исторически филм, а масов транспорт, ползван както от туристи, обикновено изолирани на най-горната, луксозна палуба, така и от редовни граждани, ситуирани на по-долните палуби. Именно на тях се возих и аз, а преживяванията от няколкото нощни часа, прекарани сред мъже, жени, деца, денкове багаж, добитък и тоалетни, непочиствани вероятно от пускането на кораба на вода, са едни от най-ярките и осезаеми спомени от тази чудна река.
Улица Hindu (Hindu street), или както местните наричат това място – пазара Shankaria, е хиндуисткото сърце на стара Дака (Puran Dhaka).
Това е един от най-гъсто населените райони в града, а също и дом на най-голямата хиндуистка общност в иначе мюсюлманска Дака и Бангладеш. Местните тук са вегетарианци и последователи на бог Вишну и бог Кришна. Най-голямото удоволствие е да се загубите из малките улички и сутерени, попадайки в приказни малки занаятчийски работилнички, където се практикуват всевъзможни стари занаяти, включително и един от най-разпространените – изработка на скулптури на боговете Вишну, Кришна и др. В Shakhari Bazaar има множество богато украсени сгради, построени по време на колониалния период. Въпреки окаяното си състояние днес те са свидетелство на богатата и пищна традиция от миналото. Хиндуизмът е втората по значение религия в Бангладеш. Тя обхваща около 9.6% от населението, което отрежда на страната третото място по брой хора, изповядващи тази религия след Индия и Непал. По своята същност бангладешкият хиндуизъм се доближава до западнобенгалската разновидност и това е обяснимо с факта, че двете части на Бенгал – Западен (в днешна Индия) и Източен (днешен Бангладеш) са попадали в една държава (Индия) до 1947 г., до момента на разделението си. Култът към бог Вишну е еднакво разпространен сред всички касти в страната поради универсалните си човешки послания за разлика от почитането на бог Шива, практикуван най-вече от по-висшите касти.
Издигането на бог Вишну и суфизма (мистично течение в мюсюлманството) съжителстват съвместно по един особен и интересен начин в Бенгал. Основната и най-важна прилика е, че и двете течения използват земната плътска любов като израз на единение с божественото. На индийския субконтинент, където враждата между мюсюлмани и индуси е причинила множество страдания и жестокост, подобни послания наред с разбираемия и по-човешки език за общуване на двете религии са може би доброто лекарство срещу омразата и враждата.
Дака е царството на рикшите. Огромният им брой, както и впечатляващите улични задръствания, предизвикани единствено от тях, са толкова забележителни, че спокойно може да прекарате дни наред само като ги снимате или като техен пътник. Особено внимание заслужават украсите. В Бангладеш изкуството да се рисува по рикши датира от 50-те години на миналия век.
Най-често срещани са изображенията на цветя, птици и популярни артисти. Срещат се рикши, украсени по начин и с образи, представящи религиозните пристрастия на собственика, а понякога и такива с изографисани текстове и коментари по социални или религиозни проблеми. Макар и често хулено от местния елит, това “народно” изкуство всъщност е изключително живописно и напълно уникално, нещо, което го прави истинско и достойно за възхищение. Най-тъжната част от градският бангладешки пейзаж са бордеите и гетата, разположени най-вече около железопътни релси, бреговете на локалните реки и в покрайнините на града. В тях живее 40% от населението (или около 7 милиона души). Дака е най-бързо разрастващият се град в света, като според ООН населението му ще достигне 20 милиона души през 2025 г. Според статистики на организацията около 70% от основната миграция на хора от вътрешността на страната към гетата на големите градове се случва поради промените в климата – проблем, чиито най-мащабни последици изпитва именно Бангладеш.
Посетих няколко гета в Бангладеш (основните са Begun Bari, Karail, Kawnia, Lalbagh, Mohammadpur, Mymensingh), сред които и най-голямото от тях – Karwan Bazar в Дака. В него живеят 12 000 човека, помещаващи се в около 3000 колиби. Влакове минават на всеки 30 минути толкова близо до хората и къщите, че човек има чувството, че всеки момент ще настъпи катастрофа или някой ще бъде смачкан. За жалост това наистина се случва, и то много често, обясни ми моят водач – най-вече с малки деца, които все още не са изградили бързи рефлекси да се отдръпнат навреме.
Картината е твърде буквална и до болка очевидна – огромен брой хора от най-ниската социална и обществена прослойка, живеещи на ръба на оцеляването, наблъскани в малки колиби, направени с подръчни материали без вода и електричество. Вместо да ви залея с числа и статистки, ще ви разкажа за местните туристически фирми, които рекламират т. нар. услуга poverty tours за еднодневни или няколкочасови посещения на гета срещу заплащане. Тя представлява организиране на платени турове за туристи като вид туристическа атракция с цел печалба (независимо от декларациите на фирмите, че 80 % от доходите отива за подобряване на условията на живот в гетата) по лични наблюдения – изключително неприемлива. Посещението на гетата от журналисти, фотожурналисти, документалисти, кореспонденти и хора, които имат за цел да документират условията за живот, е повече от желателно, но да се ползват бордеите като туристическа атракция е дълбоко непочтенно. Докато вървях из тесните улички на гетото Karwan Bazar и разменях по някоя дума с хората с помощта на моя водач, си задавах непрекъснато въпроса как е възможно човешки същества да бъдат докарани до ниво на полуживотинско съществуване и до ситуация, в която туристи да идват да ги снимат и разглеждат като животни в зоологическа градина. Седях на железопътните релси и наблюдавах хората почти безмълвно. Няколко дни по-късно се бях настанил в удобното кресло на самолета на Турските авиолинии на път обратно за България, а прекрасно ухаещата стюардеса ми подаде пакетче, в което намерих следните вещи: малка четка за зъби, тубичка паста за зъби, чорапи със специално гумено покритие на ходилата, за да не падна, докато отивам до тоалетната, слушалки, кърпа за лице, маска за очите, за да не ми пречи светлината в самолета. Прибрах се вкъщи, а България никога не ми е изглеждала по-прекрасна.
Най-хубавото нещо в Бангладеш са хората и техните усмивки. Спомням си и сега с носталгия за всички, които срещнах по пътя си, и няма да е пресилено, ако кажа, че до известна степен ми липсват. Липсват ми неподправената доброта в повечето от хората, простотата на ежедневието, човечността, безкрайното им любопитство и жажда за познания и контакт с външния свят.

в. Капитал,
18.10.2013

Прочетено в интернет

Над 40 загинали
при пожар в автобус в Индия

Само петима от 49-те души в автобуса,
между които шофьорът и чистачът на превозното средство,
успели да разбият стъклата и да излязат

Над 40 души загинаха в Южна Индия при пожар в автобус, предизвикан от експлозия на резервоара. Сред жертвите има деца, съобщи Франс прес, позовавайки се на полицията.
Пожарът избухнал рано тази сутринта на 30 октомври, след като автобусът се блъснал в насип край пътя между Бангалор и Хайдерабад. Според ДПА трагедията се разиграла в Махабубнагар в щата Андхра-Прадеш.
Петима от 49-те души в автобуса, включително шофьорът и чистачът на превозното средство, успели да разбият стъклата и да излязат, преди той да бъде погълнат от пламъците.
Според полицията те са опитали да избягат, но били задържани за разпит. Другите трима оцелели са в болница.
По официални данни през 2011 г. при пътни катастрофи в Индия са загинали 131 834 души, което прави по 15 души на час.

Vesti. bg,
30.10.2013

Прочетено в интернет

Осем жертви в резултат на срутване в Индия

Най-малко осем работници са загинали в индийския туристически щат Гоа при срутване на строяща се сграда, съобщават индийските медии.
“Таймс ъв Индия” уточнява, че в строителството са участвали 40 души и че мнозина от тях може да са затрупани под развалините.
През септември се срути пететажна сграда в град Мумбай. Загинаха повече от 60 души. През април жертви на подобен инцидент в същия град станаха още 70 човека.

БГНЕС, 04.01.2014

Изображение0253

Сливен, август, 2012.

*********************************

*********************************

Прочетено в интернет

Арест на роми, получили в сметки
2,5 млн. долара от Палестина

Петима от ромска фамилия за периода 2010-2013 г. чрез банкови преводи от две юридически и 15 физически лица от Палестина са получили 2,5 млн. долара

655-402-dolari

Трима са задържани при съвместна акция на ДАНС, МВР и Окръжната прокуратура в Плевен срещу престъпна група за “пране на пари”.

Действията са предприети в Долни Дъбник по образувано досъдебно прои­зводство през юни т.г. От три адреса – недвижими имоти на ромска фамилия, са иззети три луксозни леки автомобили – едно “Ауди Q7” и два мерцедеса, на обща стойност 350 хил. лв., златни накити и златни монети около 3 кг на стойност около 150 хил. лв. и пари в брой.
Открити са и писмени доказателст­ва – извлечения от банкови документи, договори за покупка и продажба на лук­созни автомобили.
От прокуратурата уточниха, че в хода на разследването до момента е установено, че петима от ромската фамилия за периода 2010-2013 г. чрез банкови преводи от две юридически и 15 физически лица от Палестина са получили около 2,5 млн. щатски долара.
Задържаните са пълнолетни, на които ще бъде поискана постоянна мярка за неотклонение “задържане под стража” като Окръжната прокуратура в Плевен ще им повдигне обвинения за “пране на пари” и престъпления против данъчната система на България.

VESTI.bg, 04.01.2014

Прочетено в интернет

Брюксел: Полицията прочисти сграда

Полицията в Брюксел прочисти сграда в центъра на града, където се бя­ха самонастанили около 200 души, основно роми, съобщиха местните медии.
Акцията е била силова, а пристигна­лите на място 200 полицаи са били сна­бдени с палки и белезници, съобщават адвокати, защитаващи бездомници­те.
Няма данни за арестувани, но засега не е известно каква ще бъде съдбата на прогонените.
Медиите уточняват, че местните вла­сти са приготвили на тяхно разположение 10 апартамента в града, но там ще могат да бъдат настанени само онези, които разполагат с редовни документи за престой в страната.
Уточнява се, че сградата, където живееха до днес чужденците, ще бъде преустроена в хотел.
Предварително е било постигнато споразумение между собственика и адвокатите обитателите да останат до началото на ремонта.
Медиите отбелязват, че от настанява­нето на имигрантите през 2009 г. до днес сградата е претърпяла сериозни поражения.

Vesti.bg
03. 11. 2013

Прочетено в интернет

Bringing Romani issues
into the Australian classrooms

By Adam Bruin

Furthering the commitment to developing an awareness of an issue within the classroom, is challenging some of the deep seated ideologies held by both the community and curriculum development writers in Australia. From a global Human Rights perspective, attention is usually drawn to human rights abuses that occur in developing countries, or indeed any nation outside of the West. Human rights abuses within both Eastern and Western Europe are largely ignored. Specifically referring to the situation faced by the Roma diaspora in Europe, there is an obligation to include Romani perspectives in history. Currently, the curriculum content in Australia does not specifically address the non-Jewish victims of the Holocaust. Whilst homosexuals and those with disabilities were also experimented on and murdered in the death camps, the Porajmos, or Roma Holocaust has been largely ignored by both historians and the international community.
Whilst from a social justice point of view it is necessary to acknowledge the Roma Holocaust, it may be difficult to convey how the inclusion of other content relating to Romani people will enrich the Australian curriculum. In October 2013 the story of Maria, dubbed the blue eyed blonde angel by international media, became the focus of a global investigation and inflammatory media coverage that drew attention to the ingrained prejudices of the non-Roma community towards this ethnic minority. Victim to the false perception that Gypsies steal children, the adopted parents (who were eventually proven innocent) were accused of abducting the young girl based on the fact that she had fair skin and they could not produce official documents relating to her adoption. Subsequently, there was an international response which saw neighbours informing local authorities of fair skinned Roma children living with dark skinned parents, which resulted in more children being removed from their families for DNA testing. This blatant disregard for human rights was eventually queried by Australian media after they were contacted by the Romano Sinti Community Association of Queensland. In order to address the broader education of the community with regards to Roma history and the stereotype of child stealing, President of the Romano Sinti Community Association Yvonne Slee, engaged in both radio interviews and providing information to journalists for online newspapers. This resulted in a number of very positive articles that helped to shed light on both the reality of the Roma situation, and the false ideology that Gypsies steal children.
In order to link this theme back to an Australian context, obvious parallels can be drawn between the Anti-Roma laws of Europe and the assimilationist policies of the Australian government towards Indigenous Australians. The cultural fable of Gypsies stealing children is based on the perceptions of the European community when Roma families liberated their own children from state or foster care and went into hiding. Given the moral superiority Europe seems to assume within the global community, the fact that children are still being removed from their families based on race and ethnicity is a controversial issue worthy of investigation. In the broader context of education in the global community, it is worth critiquing the attitudes of the developed world with regards to the human rights of ethnic minorities. Given the lack of understanding of the history and culture of the international Roma community, this topic deserves particular attention in the international community.

*******************************************

*******************************************

Изображение0288

Ежедневие на провинциалната улица. Сливен, август 2013.

***********************************

***********************************

Otkritwy mir

Цыгане и цыганский язык

OM 3

Цыганский язык относится к индийской группе индоарийской ветви индоевропейской семьи языков. Прародиной цыган является Индия. Исход цыган из Индии начался предположите­льно в X веке н.э. Предки цыган проделали долгий путь через Иран, Афганистан, Среднюю Азию, Закавказье, Византию и Балканы в Европу.
Именно из стран Европы произош­ла миграция части цыган в Россию. По пути миграции часть цыган осела в Средней Азии, Иране, Греции, Закавка­зье, в частности, в Армении. Часть цыган проживает на территории современного Израиля.
Самоназвание цыган – «дом» (в этой форме оно сохранилось у индийских и израильских цыган) – в речи сред­не­азиатских и закавказских цыган трансформировалось в «лом», а позже приобрело форму «ром», известную на территории Европы и России.

OM 2
В результате лингвистических исследований было установлено, что на некоторых диалектах языков Северной Индии слово «дом» изначально имело значение «человек» и лишь позже превратилось в самоназвание цыганского этноса.
Проживающие на территории Средней Азии субэтнические группы, изве­стные под названием «люли» или «муган», утратили свой язык, и родными для большинства из них являются таджикский и узбекский языки. В связи с этим этнографы часто используют в отношении группы «люли» термин «цыганообразная группа».

OM 4
Цыгане, осевшие в Армении и изве­стные там как «боша», в настоящее время практически полностью ассими­лировались с местным автохтонным населением. Диалект боша, так называ­емый «ломаврэн», был окончательно вытеснен армянским языком еще в XIX веке.
Цыганский язык сложился в условиях изоляции от близкородственной индоарийской языковой среды, но сохранил при этом основной лексический фонд древних индоарийских языков и типологическую близость со среднеиндийскими и новоиндийскими языками. Основными чертами цыганского языка в области фонетики являются: оглушение звонких аспират: gh > kh, dh > th, bh > ph, ослабление аспирации: ch > с, th > t, bh > b, децебрализация: ṭ > r, d > r, ḍh > r, ṣ > s, ṣṭ > št, оглушение аффрикат: j > с и др. В области морфологии: превращение послелогов в новую падежную флексию, отсутствие у неодушевлённых имён существительных форм винительного падежа, противопоставление основы прямого падежа основе косвенных, появление сложных форм будущего времени и др.
Миграционные пути цыганских эт­нических групп были разными. По это причине в цыганском языке имеет­ся множество диалектов, в большей или меньшей степени подвергшихся влиянию окружающих языков в обла­сти лексики, фонетики и синтаксиса. Длительное пребывание цыган на те­рритории Византии способствовало проникновению в цыганский язык неко­торых черт, общих для всех языков, распространенных на Балканах. Одним из примеров такого влияния является появление определенного артикля.

OM 1
В цыганском языке имеются заимст­вования из иранских, армянского, греческого, румынского, немецкого, польского, украинского, русского и других языков. Однако базовую лексику все же составляют слова индийского проис­хо­ждения.
Цыгане «рома», проживающие в Европе, России, в республиках бывшего СССР и других странах, относятся к западной ветви цыганского этноса. Наз­вать рома единой во всех смыслах нацией можно лишь с большой натяжкой, поскольку под общим самоназванием объединено множество субэтнических групп, различающихся не только диалектом, но и обычаями, традициями, укладом, образом жизни и некоторыми особенностями менталитета. Среди субэтнических групп рома в качестве наиболее крупных и известных выделяются российские цыгане (русска рома), котляры (кэлдрары), сэрвы, влахи (влахуря), ловари, синти, урсары, ришари и другие. Некоторые цыганские этнические группы используют письменность, созданную на основе алфавитов, распространенных в странах их компактного проживания, но как такового общего для всех цыган литературного языка не существует.

Andral 76-77 koritsa grwb

Продължава в Andral 76-77 b, 2013

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s