Andral 80-81 a, 2014

koritsa Andral 80-81

bresh deshushovingu

80-81 * 2014

http://www.ceeol.com

savsavchev@yahoo.com
ssavchev@abv.bg
zarzala.wordpress.com

Agus rromani chshibati

Katar “Evendiskw ratsya”

Hristo SMIRNENSKI

Смирненски 3

***
Santsan shundzilili u rroibi laku,
santsan guj sini andw yuvisti –
ghantikerdi opra indriymnangu dromurrwsti
u ziya i garazi dukhwpnasti.

Izdrwyas i yola roykerzi,
sepnisei odiya i indra evendiski,
kshantis palal lati, biuzhardis,
prastadi u ghant pala u ghant.

Dwy na sini pali u purani rroma?
Dwy na kurrna pali andu skutsizi?
Papazya, zhivdis vadina pis –
zhivdis ohlwyna pis, chalwyna.

Izdrwyas i rastsiri angwymnangi
alwybi ohtwymnangu ti halka,
pali chandiyatar kazimi
phirna sapurrw pahustar.

Alwyas aptsin almaziski
bandzerla pis, swskerla, phirla sar sap –
pharw papazintsa humimi,
datilla odiya asuya sonalni.

Nilani, pitakw ti loli
u alwybya khelna ti izdrana,
andw yagakw uchshala aladi,
kali burguzhedis kurrna.

Irizyas S. Savchev

Smirnenski Al Zhendov

Илюстрация Ал. Жендов

……………………………………………………..

……………………………………………………..

Внимание: ФАШИЗЪМ!!!

НС

valeri-simeonov

Внимание: ФАШИЗЪМ!!!

Посолството на САЩ:
Расисткото говорене е шокиращо

Да чуем публични изявления, унизяващи хора въз основа на тяхната раса или етническа принадлежност е шокиращо. Тъжно е да станем свиде­тели на публичен дебат, отровен от реч, която трябва да е неприемлива в модерно, демократично общество, особено по време на празничен период в годината, белязан с добра воля и пожелания за мир.
Това се казва в изявление на посо­лството на САЩ относно проявите на етническа нетолерантност.
“Надяваме се, че в този сезон на мир и добра воля всички българи ще се замислят върху своята вековна традиция на толерантност и ще положат усилия да отстояват своята световна репутация за мирно съжителство с хора от различни етноси. Всички народи се борят с проблемите, свързани с раса и дискриминация, включително и САЩ, но сред ценностите, които споделяме е и уважението към всички наши граждани, независимо от тяхната раса, религия или етническа принадлежност”, продължава деклара­ци­ята.
“Днес, както и всеки друг ден, ние призоваваме българските граждани да осъдят всички форми на принизя­ваща реч и да бъдат положителни гласове в изграждането на едно приоб­щаващо общество, което отразява нашите общи ценности, без дискриминация и нетолерантност”, се казва в заключение на позицията на посолст­вото на САЩ.
В сряда в пленарната зала съпредсе­дателят на Патриотичния фронт Валери Симеонов обяви, че ромите са извън закона.
Според него е безспорен фактът, че “голяма част от циганския етнос живее извън всякакви закони, правила и общочовешки норми на поведение – за тях законите не важат, данъци и такси са неразбираеми понятия, сметките за електричество, вода, социалното и здравното осигуряване са заменени от убеждението, че имат само права, но не и задължения и отговорности”.
Изказването му от парламентарната трибуна бе в подкрепа на позицията на здравния министър Петър Москов за линейките и ромските гета.
В позицията на посолството на САЩ имената на Симеонов и Москов не е са изрично назовани.

18.12.21014
VESTI,bg

Внимание: ФАШИЗЪМ!!!

ОТВОРЕНО ПИСМО

до председателката на Народното събрание г-жа Цачева по повод изказванията на г-н Симеонов
17 декември 2014

София, 17 декември 2014 г.

ДО
ГОСПОЖА ЦЕЦКА ЦАЧЕВА
ПРЕДСЕДАТЕЛКА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

КОПИЕ:
ГЛАВНИЯТ ПРОКУРОР НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Уважаема госпожо Цачева,

Обръщам се към Вас по повод изказването от трибуната на Народното събрание на народния представител и съпредседател на Патриотичния фронт, г-н Валери Симеонов, на 17 декември 2014 г. В него той заяви, че българските роми са се превърнали “в нагли, самонадеяни и озверели човекоподобни, изискващи право на заплати, без да полагат труд, искащи помощи по болест без да са болни, детски за деца, които играят с прасетата на улицата, и майчински помощи за жени с инстинкти на улични кучки”. Нашата организация, Българският хелзинкски комитет, от много години следи проявите на расизъм, включително словото на омраза в българското общество. Мога отговорно да заявя, че до този момент не сме се сблъсквали с подобно отровно расистко, подстрекателско и вулгарно изказване, направено от високата трибуна на Народното събрание. Тя бе осквернена и това, за съжаление, стана под Вашето председателство. Възмущение и отвращение предизвиква фактът, че изказването не предизвика отпор сред парламентарните групи на управляващата коалиция.
Обръщам Ви внимание, че подбуждането към дискриминация, насилие или омраза на етническа основа е престъпление, за което член 162, ал. 1 от нашия Наказателен кодекс предвижда наказание лишаване от свобода от една до четири години. Това, че за расисткото си подстрекателство г-н Симеонов използва трибуната на Народното събрание, което Вие му позволихте без нито една забележка или опит да го прекъснете, е отегчаващо вината обстоятелство. Оправдаването и подбуждането към расова омраза и дискриминация под каквато и да било форма е заклеймено и в член 4 на един от най-старите международни договори на ООН – Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация, по която България е страна. Тази конвенция, както и редица други международни документи, изискват налагането на строги санкции за подобни деяния.

Уважаема госпожо Цачева,

Апелирам към Вас, в качеството си на председателка на българския парламент, да предизвикате най-решително, незабавно и категорично разграничаване на Народното събрание от расисткото заявление, направено от трибуната му от г-н Валери Симеонов. Моля също така да изпратите официалния протокол от заседанието на главния прокурор за предприемане на предвидените в закона действия за наказателно преследване на този народен представител.

С уважение,

Красимир Кънев,
Председател на БХК

……………………………………………

…………………………………………..

Престъпление и безнаказаност

Действията на българската правораздавателна система по отношение на престъпленията от омраза са в разрез с практиката на Европейския съд по правата на човека. В България има слово на омразата, защото има безнаказаност към словото на омразата. И това е най-сериозният провал на наказателното си правораздаване.

Красимир КЪНЕВ

Определянето на словото на омразата среща няколко трудности. Според една препоръка на Съвета на Европа, която е възприета и в практиката на Европейския съд по правата на човека, това определение се отнася за расистко и ксенофобско слово на омраза. То не отива по-далеч. Конвенцията на ООН за борба с расовата дискриминация също говори за “расова дискриминация”, за дискриминация на расова, етническа и национална основа, или за дискриминация на такава основа, която днес схващаме като близка до раса, етнос, народност. Ако добавим и Конвенцията на ООН за геноцида, в която се определя какво е геноцид, а именно – масово убийство на хора заради някакъв техен признак – ще видим, че този признак е раса, народност и религия.
Ето толкова тясно е определено забраненото поведение по отношение на престъпленията, свързани с вербални посегателства срещу човешката идентичност. Липсват забрани по отношение на хората с различна сексуална ориентация, по отношение на хората с различни политически убеждения или на хората, които са с увреждания, на възрастните, на децата.
На фона на всичко, което говорим за слово на омраза, следва да заявим ясно, че всякакво публично подбуждане към омраза, дискриминация и насилие е неприемливо и е увреждащо както по отношение на групата като цяло, така и по отношение на отделните представители на групата. Както е неприемливо да се казва “циганите на сапун”, така е неприемлив и викът “червени боклуци”. Но тази неприемливост не е в еднаква степен. Защото в единия случай, този с етническата принадлежност, ние засягаме сърцевината на човешката идентичност. Ние не можем да избягаме от своята етническа принадлежност. Когато става дума за политически убеждения, за политическа принадлежност, това не се смята за

сърцевина на човешката идентичност,

а по-скоро за част от нейната периферия. Освен това, по отношение на политически убеждения, които са свързани с това как трябва да е устроено обществото, е нормално да има конфронтация, нормално е да има дебат, нормално е да има отхвърляне, нормално е да се отива и към по-експресивен език.
За това чий етнос е по-добър – моят или чуждият – не може да има разумен обществен дебат. Това не е така с политическите убеждения. И това е може би единствената рационална причина международното право днес да защитава дискриминацията на основата на раса и етническа принадлежност по-строго, отколкото дискриминацията поради политически или други убеждения.
Нека уточним обаче, че съвременното международно право започва прогресивно да добавя към кръга на забраненото слово и дискриминацията по други признаци, които също толкова тясно са свързани с човешката идентичност. Сексуалната ориентация, например. За религията това се отнася в по-малка степен, доколко съществува възможност религията да се променя. По отношение на това ядро словото на омразата може да бъде наказуемо и такъв е подходът в новия проект за Наказателен кодекс, който скоро влиза в НС. Там е очертана една такава ядка от признаци, по отношение на които ще се носи наказателна отговорност, включително и за подбуждане към омраза, дискриминация и насилие.
Нека отделим и няколко думи за обхвата на явлението. Тази сутрин чухме от вицепремиера [Зинаида Златанова, бел.ред.], че ние сме един толерантен народ. Освен, че ние самите знаем това, не знам кой друг го знае. Аз по професия съм социолог и съм се занимавал много с изследвания на нагласите към етнически и религиозни групи и имам представа горе-долу колко толерантно е българското общество. Навремето даже ми беше забавно да слушам приказки колко толерантен народ сме, но вече започнах да се дразня. Питам се на какво се дължи това непризнаване, че има много

сериозен проблем с толерантността

към различни групи в българското общество. Той се изразява в статистиката, която видяхме по-рано днес: за 10 години имаме осъдени шестима души по чл. 162, ал. 1 за подбуждане към дискриминация, омраза и насилие и то половината от тях са роми. И това се случва на фона на едно много масово подбуждане – включително от парламентарната трибуна, включително от ефира на няколко медии, да не кажем на повечето медии.
Ние трябва да се изправим пред този проблем, да го признаем. Едва тогава ще можем да вземем адекватни мерки. Тогава осъдителните присъди няма да са 5-6, а повече. И няма да има медии, които от сутрин до вечер да насъскват аудиторията срещу хора въз основа на техния етнически произход, религия, националност, сексуална ориентация и т.н.
Тази статистика ни казва нещо за състоянието на българското наказателно правораздаване. Тя подкрепя и нашия печален опит в контактите ни с тази система. В България има слово на омразата, защото в България има безнаказаност към словото на омразата. Тук искам да разкажа една история, която е много показателна в това отношение.
Нашата организация, наред с много други неща, се занимава и с наблюдение на местата за лишаване от свобода. Ходим по затворите и подпомагаме много затворници в защита на техните права, включително и с правни средства. Преди година бях на една среща на сродни организации от цяла Европа. На тази среща един германец, представляващ подобна организация, ми каза: “изправени сме пред много сложна ситуация. Извън затвора, когато има престъпление от омраза, слово на омраза, ние натискаме прокуратурата да вкара извършителите в затвора. А те, след като влязат в затвора, започват да ни се оплакват от условията и ние трябва да защитаваме техните права”. На въпрос “колко са тези хора?” той отговори “повечето от тези, които ни пишат. Говорим за хиляди хора”. Руската статистика посочва, че в Русия също става дума за хиляди хора, които са в затвора заради подбуждане към расова (национална, както те я наричат) омраза, дискриминация и насилие. Аз казах на моя колега, че при нас няма такива хора. Аз не съм виждал никога през живота си нито един човек в затвора, който да е осъден за слово на омраза. Но хора, които използват това слово, се срещат в парламента. Такива хора всеки ден се явяват по българските медии.
Ето това е

най-сериозният провал

на системата на българското наказателно правораздаване. Ярък пример в това отношение е изкачването на партия Атака на политическата сцена в България. За тези от вас, които са следили с какви послания тя се качи на политическата сцена, няма никакво съмнение, че в коя да е цивилизована държава всеки един от нейните представители досега трябваше да е в затвора, да е излежал по една присъда и евентуално да очаква втора. Тези деяния са съставомерни отвсякъде. И те са извършени пред очите на цялото общество. Ние се занимавахме с няколко такива дела. Най-интересното от тях, и то, може би, ще ви шокира, е нападението пред джамията Баня башъ през април 2011 година. Спомняте си – става дума за едно с нищо непровокирано нападение над мюсюлмани в петъчен ден, по време на петъчна молитва. Нападение, което е и вербално, и физическо. Няма никакво съмнение за подбудите за това нападение – че те са дискриминационни, на религиозна и на етническа основа, извършени също така с участието на високопоставени политици, няколко депутати от парламента. За това престъпление няма внесен обвинителен акт за престъпление от омраза. Има двама души, осъдени за това, че са се съпротивлявали на органите на реда и това е.
Към нас се обърна един от мюсюлманите, които в този ден бяха в джамията (между другото – той е почти напълно сляп). Той ни каза: “отделно дето викаха, но и камъни хвърляха, те покрай мен летяха, а аз нищо не виждам и не мога да се предпазя”. Ние поискахме този човек да бъде конституиран като участник в производството. Обърнахме се към органите веднъж, втори път, трети път. Отказаха ни. Тези престъпления в българското наказателно правораздаване се третират като формални. Като престъпления без индивидуализиран увреждащ резултат. Т.е. като такива, които не оставят жертви. Обжалвахме до последно и сега делото на този човек е в ЕСПЧ в Страсбург. Аз нямам никакво съмнение, че там делото ще бъде спечелено. Европейският съд за правата на човека вече прие, че лице, което принадлежи към някаква етническа общност има социална легитимация, т.е. има статут на жертва да участва в производството пред Европейския съд и трябва да му бъде даден такъв статут за участие в производството на национално равнище. В този смисъл очевидно, че този подход на българската прокуратура е в разрез с практиката на ЕСПЧ.
Когато партия Атака се появи на политическата сцена, ние подехме кампания за събиране на обществена подкрепа на хора и организации за стартирането на граждански дела срещу Волен Сидеров и започнахме такива дела по Закона за защита от дискриминация. Казахме, че става дума за подбуждане и тормоз – спомняте си за какви изказвания ставаше дума по онова време – 2005-2006 г. – включително и изказвания от парламентарната трибуна. Масово всички тези дела бяха загубени. Съдилищата приеха, че това е негово право на

свобода на изразяване.

Особено като се има предвид, че той е политик и участва в обществен дебат и може да нарича и ромите, и турците, и мюсюлманите, и хората с различна сексуална ориентация както си иска. Всички тези дела в момента в момента са в ЕСПЧ от името на тези, които ги започнаха.
С Комисията за защита от дискриминация е малко по-сложно. Аз мисля, че този орган в България започна добре и ние бяхме свидетели на едни много хубави решения, включително и на ясно тълкуване на подбуждането към етническа, расова, религиозна омраза като тормоз, като подбуждане по смисъла на Закона за защита от дискриминация. Имаше няколко добри решения. За съжаление една значителна част от тях бяха отменени от ВАС тогава. Но КЗД не е независим орган. Ние видяхме това и от последната подмяна на нейния състав. В България такава подмяна става на строго политическа основа. Както знаете, всеки един от членовете, комисарите, е с афилиация към някаква политическа партия, в това число и към Атака. Ние имахме нещастието с новия състав едно от нашите дела – то беше на едно мюсюлманско момиче, което носеше забрадка и го бяха изгонили от училище. Ние казахме, че това е тормоз, че е дискриминация. Делото попадна на представителя на Атака в КЗД и можете да си представите какво решение излезе – КЗД отхвърли тази жалба. Сега обжалваме по административните съдилища и вероятно пак ще стигнем до ЕСПЧ.
Като вземем предвид този опит на БХК, нека уточним на какво разчита­ме. Разчитаме на това, че един ден Европейският съд или някакъв друг орган ще се произнесе по всичките тези дела, които сме водили в системата на българското правораздаване. В момента срещу България има около 400 дела, които чакат да бъдат изпълнени и смятам, че делата, за които говорих досега, един ден ще се добавят към тях.

……………………………….

*Изказването на Красимир Кънев беше направено пред участниците в международната конференция “Речта на омразата и ролята на гражданското общество” през ноември 2013 г. Представяме го с известни редакции.

Статията препечатваме от сп. “Политики” на Институт “Отворено общество”, бр. 5 от 2013 г.

…………………………………………………..

…………………………………………………..

Лица от улицата

Изображение0880

Позиране пред обектива. Сливен, Горната махала, лятото на 2014.

Изображение0898

Настроение на пазара в Сливен, август 2014.

…………………………………………….

……………………………………………

Пищният бит на
кралските особи на Индия

Рупа ДЖА,
BBC News, Delhi

_81376734_624_elephant

„Човек не се притеснява за разходите по въпроси като този“, ми казва бащата на младоженеца.
И като се оглеждам и виждам пред себе си златните украшения за главите на слоновете и камилите, украсени със сложни бродирани тъкани, си давам сметка, че той знае за какво говори.
Сватбите са екстравагантни социални събития в Индия – от вас се очаква да разтворите пръсти, за да осигурите грандиозния спектакъл. Особено ако става дума за кралската сватба на принц Джадийп Джадея и принцеса Шиватмика Кумар, първата кралска сватба на която присъствам и която придаде нов смисъл на понятието „спектакъл“.
Това вероятно беше най-разкошната сватба в историята на независима Индия, а аз все още не бях видяла дори сватбената церемония.
Гостите прекарват цяла седмица преди действителната сватба в град Раджкот, историческото семейно жилище на 23-годишния младоженец Джадийп Джадея, син на принц Мандхата Синх Джадея, (бивш) потомствен принц на Saurashtra в щата Гуджарат.

_81376735_624_groom-rents-maybe

25-годишната неговата бъдеща невеста Шиватмика Кумар, (бивша) потомствена принцеса на Dungarpur в щата Раджастан, която ще загуби титлата си, след като двамата се срещнат в Бангалор на хиляди километри.
Rajkot е сънен град с около 1,3 милиона жители, но той оживява за тези седем дни. Основната атракция е голямото осемкилометрово шествие – 5000 души, включително 30 първенци (принцове) в царствени дрехи, ходят заедно върху камили и слонове, а един от слоновете е предназначен за младоженеца, седнал в златен трон.

_81391736_624_elephant-front

_81445924_624_palace

_81453294_624_ranjit

Кралската институция в Индия е загубила служебните си правомощия, когато нацията придобива независимост през 1947 г., но най-съвременните махараджи и днес са изключително богати и влиятелни. Те знаят как да организират пищна, приказна сватба.

_81459356_princess

Булката.

_81376736_624_prince-close-up

Младоженекът.

По целия път оркестри изпълняват популярни боливудски мелодии всред океан от зяпачи по улици, покриви, дървета и стълбища. Човешка верига предпазва привилегированите да бъдат малтретирани от доброжелатели.
Шествието може да бъде сцена направо за филм – блясъкът, вълнението, тълпите, всичко изглежда нереално.

_81445923_624_horse

В далечината се вижда пищно украсената Вила Ранджит, домът със 100-те стаи на кралското семейство на Saurashtra, построен през 1870 г. И целият този пищен спектакъл е за сметка на семейството.
Но в центъра на всичко това величие има рязко различие. Тук са възможно най-богатите и известни скъпи дрехи и бижута, гледани в страхопочитание и хвалебствия от тълпи от хора, много от които не печелят дори и 50 цента на ден. Питам някои от тях какво мислят за тази проява на лукс и богатство.
„Обичам всичко това. Те изглеждат толкова красиви“, казва 16-годишният Гиита. „Харесват ми тези гледки, защото са част от нашата традиция”.
Бащата на младоженеца е щастлив въпреки направените разходи. „Това е празник, в който сме включили всички слоеве на обществото,“ казва принц Мандхата Синх Джадея.
Той споделя, че семейството му допринася за местната общност в много отношения. „Ние нахранихме 17 000 души от Раджкот, проведохме кръводарителски инициативи, спонсори сме на бедните и нуждаещите се, като помагаме на организациите, които работят за тях. Правим огромни дарения за бедните. Така че сватбата не може да ни обърка дори и с всичките си разходи“.
Но достатъчно ли е това? Много индийци познават имената на световните милиардери и биха желали богаташите на Индия да направят повече за бедните в своята страна.

_81459359_red

„Да, съгласен съм“, казва той. „Богатите хора като нас трябва да имат по-голяма отговорност към бедните, ние също трябва да направим повече.“
След седмица на традиционни празници в Раджкот, повече от 600 гости летят хиляди километри на юг до Бангалор, родния град майката на булката. Сватбата е във великолепния дворец на Бангалор, изграден по подобие на замъка Уиндзор, една от официалните резиденции на кралица Елизабет II.
Тук купонът е не по-малко пищен от този в Раджкот, но този път това е частна сбирка на бивши кралски особи.
Подобно на много от кралските особи в Индия, това семейство с годините е направило добър бизнес – инвестирало е във водноелектрически централи, минното дело, биогоривата и други сектори. То е имало достатъчно финанси (повече от $ 500 000, £ 330,000), за да изкупи обратно Rolls Royce “Звездата на Индия”, кола, притежавана някога от фамилията, но продадена преди 40 години.
Двадесет и две годишният Ядувиир Кришнадата, наскоро коронован за крал на бившия княжески щат Майсур, е учил в САЩ, но се е върнал, за да продължи традицията и бизнеса на своето семейство. Той също скоро ще се ожени за момиче-принцеса, избрана за него от семейството му.

_81453295_624_stairs-watch

Когато питам този много срамежлив и тих млад мъж, ако можеше да се ожени за обикновена гражданка, би ли го направил, той отговаря категорично: „Бих искал да се оженя за момиче с кралска кръв. Дълг е да продължиш традицията.“
Младоженецът, чийто брак празнуваме, Джадиип Джадея, се смее на въпроса ми. „Основната причина, поради която хората като нас се женят в кралските семейства е, че за обикновените хора ще е много трудно да се справят с ограниченията, съществуващи в царското домакинство и семейство“, казва той.

_81459733_eeaf4d79-063b-42fd-870e-1d17693776f8

Може би наистина не е лесно да се живее живот, гравиран в миналото. В течение на сватбата видях стотици мъже и жени от кралски фамилии – всички най-високо образовани в чужбина, но неизменно всички все още обременени от стария си начин на мислене.
Булката, Шиватмика Кумар, отгледана в град Бангалор, има диплома по психология. Но жените в тези семейства си стоят най-вече вкъщи и не работят.
Когато се запознах с нея точно преди сватбата, тя седеше покрита от главата до петите в червено. Тя не поиска да вдигне воала си, за да ми покаже лицето си. „Това не е позволено“, казва тя.
Питам я дали е щастлива да напусне големия град Бангалор, за да заживее в много по-малкия Раджкот. „Да. Много съм щастлива“, казва тя тихо, като леко повдига воала си. „Моите родители са решили този въпрос и аз съм сигурна, че това е най-доброто за мен. Аз ще спазя моята традиция.“
До този момент тя се срещна съвсем за кратко с младоженеца. „Единственото ми изискване е мъжът да бъде добър любовник и да обича дома си, а той ще бъде такъв. Тъй че аз съм много щастлива.“
„Аз ще взема със себе си всичките си домашни любимци – моите костенурки, папагали и кучета“, добавя тя развълнувано.
Краят на сватбата е след няколко часа. Младата булка се отправя със съпруга си за Раджкот, за да продължи радостта и там.
Давам си сметка, че махараджите на Индия са преминали през какво ли не – исторически те са се опитвали да балансират между модерност и традиционни ценности.
За себе си пък осъзнах, че принцове и принцеси са не само главните герои от приказките на дъщеря ми – за миг и аз влязох в един свят, където приказка и реалност се срещат.

Кралската институция в Индия

_81455939_624_singh

Махараджа лов в Панджаб. XIX в.

Малко монархии могат да се доближат до разкоша на кралските дворове на Индия, във времената, когато тази институция е била в разцвета си. След като властта на мугулите рухва през 1739 г., се появяват нови махараджи, предимно от представители на видни хиндуистки семейства.
Те контролират огромни парцели земя и притежават прекрасни палати, луксозни каляски и някои от най-скъпите бижута в света. Техният златен период е от началото на 18 в. до средата на 20-ти век.
Раджа-институцията работи като двустепенна система – британците упражняват пряк контрол върху три пети от субконтинента, известен като “Британска Индия”, и непряк контрол върху останалата част от територията, която се администрира от махараджите. Според британците от индийските владетели се очаквало да защитават своите поданици, да се произнасят по спорове по отношение правосъдието и наказанията.
След обявяването на независимостта през 1947 г. и приемането на републиканската система на управление, индийските владетели трябвало напълно и наново да се адаптират към новите политически условия.

…………………………………………………

………………………………………………..

Дамгосана в продължение на векове, индийска река днес e изправена
пред нова заплаха

Тим СЪЛИВАН
Bhareh, Индия (AP)
Снимки Алтаф КАДРИ

5f81d80588e2d6086e0f6a7067009268

В продължение на много векове река Чамбал беше спасена от проклятие.
Всъщност това са били поредица от проклятия – низ от многовековни неумолимо лоши новини от скрития ъгъл на индустриалния пояс на Северна Индия. Първото проклятие е било убеждението, че река Чамбал е нечестива. Второто: че тук почвата е с много лошо качество. И третото: че тук върлуват бандити, криещи се в пустошта и причиняващи насилие и страх.
Но вместо да унищожат реката, всички тези проклятия са я предпазили от въздействието на цивилизования свят. Нейната изолация всъщност я направила светилище.
Това е обиталище на крокодили и чакали, на речни делфини и вълци. Стотици видове птици – щъркели, гъски, дроздове, чучулиги, соколи и много-много други – гнездят покрай реката. Застрашените птици снасят малки пъстри яйца в ямките, които те правят в плитчините. Гавиалите, – редките крокоди­ли – които изглеждат като същества от мезозойската ера, са често срещани тук. И никъде другаде.
Днес, във времената на много замърсени региони, където вонята на промишлени газове тровят въздуха в десетки градове и тонове непречистени отпадъчни води биват изхвърлени всеки ден в много индийски реки, река Чамбал си остава все още дива и чиста.
Но ако лошите мълви навремето всъщност са спасили реката, добрите новини днес заплашват да я унищожат. В съвременния свят се оказва, че това може да е най-опасното проклятие от всички и за всички.

Мъдреци и бандити

Мълвите, че река Чамбал и земята около нея са зле орисани, а селяните шепнели, че е нечиста, са поне от хиляда години. В култура, където реките отдавна са ареали на поклонение, земеделските производители избягват да заса­ждат и да отглеждат каквото и да е покрай бреговете на реката.
“Хората винаги са говорели най-различни неща за тази област”, споделя днес един селянин на име Гопал, който работи по поречието на река Чамбал в горещия следобед. Той е изпосталял, издържлив и с подчертано недоверие към външни лица. “Хората, казва той, винаги са се страхували да обикалят насам.”
С времето бандити намерили тук добро убежище – мъже, които се крие­ли в лабиринта от крайречни дерета, за да се пазят от външни погледи. И колко­то и странно да изглежда, се оказва, че тъкмо те са били последните истински пазители на Чамбал.
В продължение на стотици години, престъпниците управлявали лабиринта от оврази и малки села по поречието на реката. Разхвърляни на хиляди квадратни мили, Chambal Badlands е място, където черните пътища разкриват плетеница от тесни долини с високи брегове, в които човек или банда, с особено мнение за закона, лесно може да изчезне.
Мощта на бандитите е в офомянето на каста от множество хора в социална изолация, подхранвана от широко разпространената и трайна изключителна бедност. Безброй правителства, от британските вицекрале до индийските премиери, са обещавали и правили опити да усмирят дейността на тия хора. Без успех.

India The Rivers Curse

f888223088e4d6086e0f6a70670029f7

India The Rivers Curse

0f48ccd188e3d6086e0f6a70670026b2

След британското управление Индия тръгва по пътя на модернизацията, но районът на Чамбал остава място в изолация, а за селяните в региона политиците едва ли във времето са изглеждали по-различно от престъпниците. Това са села, в които истинската сила са тъкмо бандитите.
“Бяхме тъй изолирани за толкова дълго време”, казва Хемрудра Сингх от село Bhareh, любезен аристократ със семейна крепост с изглед към река Чамбал. Той няма нищо против тази изолация. До преди десетина години до Bhareh е можело да се стигне само с лодка и то в сезона на мусоните.
След 1990 г. животът в района на Чамбал започва бързо и трайно да се променя. Древните пътища биват павирани, села, изолирани в продължение на векове, биват открити за любопитния свят.
Местните политически покровители – бандитите, – биват прогонени от властта. Техните сподвижници биват убити при престрелки с полицията, а техните скривалища са били преместени по-дълбоко в деретата и по-далеч от разрасналата се пътна мрежа, т.е. от властта. Последният известен бандит, Нирбай Гуджар, бил убит от полицията през 2005-а.

India The Rivers Curse

India The Rivers Curse

Днес мобилните телефони, свръхмощните мотоциклети и сателитните връзки са навсякъде. Нови предприятия и нови училища са отворени. Земеделските производители се борят с бедните почви с торове и трактори.
Въпреки добрите новини бедността остава широко разпространена в целия Chambal, но сега са налице повече пътища, за да изпратите стока за пазара, както и мобилни телефони, за да се свържете с лекар, когато някой се разболее. Но безработицата пак е много голяма, а младите могат да намерят понякога, с повече късмет, и нови работни места.
С доброто, обаче, идват и нови проблеми, които застрашават Чамбал и дивата природа около нея: замърсяващи фабрики, незаконни кариери за пясък и бракониери на риба и дивеч, които не се свенят да убиват гавиалите с брадви, когато животните се оплетат в мрежите им. Населението расте, икономиката на Индия произвежда все повече, но и все повече хора живеят около реката.
Чамбал вече не е синоним на беззаконие. Хората видяха в ареала евтина земя и неизползвани ресурси и бързо започнаха да го населяват.
И пак тъй бързо с тях дойдоха и проблемите.

India The Rivers Curse

ae43a22788e3d6086e0f6a7067000c7c

India The Rivers Curse

Новото проклятие

Боклукът се трупа. Строителни предприятия в близост до реката станаха и промишлени замърсители. Найлонови торбички и сега задръстват деретата, а малките каменни кариери изхвърлят отпадъците си в поточетата, които се вливат в Чамбал.
През 2007 г. и 2008 г., повече от 100 мъртви гавиала бяха изхвърлен край бреговете на реката, а това са може би 25 процента от дивите гавиали в света в момента. Докато учените никога не са били в състояние да изяснят точно причината, населението нарастна до степен, която убива реката от органични замърсители-токсини, които изтичат в реката.
“В старите времена не е имало толкова много хора тук, за да пречат на реката и нейните обитатели”, казва ученият д-р Раджив Чоухан, експерт на Дружество за опазване на природата в Индия. “Бандитите ги няма, но проблемите на реката и сега са твърде много.”
На теория най-дивите части на реката са защитени. Тесен 250-километров участък от Чамбал в края на 1970 г. е обявен за официален резерват, затворен за всички, освен за местните селяни, специалистите-учени и шепата туристи.India The Rivers Curse

Но агенциите, чиято дейност е опазването на дивата природа на Индия са крайно неглижирани и недостатъчно финансирани. На служители по горите често се налага да наемат лодки, за да патрулират по реката. Бандитските прояви може да са поизбледнял спомен, но корупцията е широко разпространена: местните жители, които незаконно секат дърва за огрев в резервата, минават без санкции покрай контролно-пропускателни пунктове за управление на горите.
Нагоре по течението на реката продължават да се строят фабрики, чиито отпадни вещества-замърсители изтичат в реката. “Модерното” земеделие е довело до скок на процентите на опасни вещества от торове и пестициди, докато милиарди литри вода от реката се източват към нивите за напояване.
Най-неотложна е тревогата от незаконно производство на пясък, което може лиши коритото от речен бряг, а това да даведе до натрупването на огром­ни количества тиня, които да прелеят в реката и така да нарушат равновесието в деликатната екосистема.
Търсенето на пясък се е повишило в цяла Индия през последните години – икономиката увеличава темповете си на развитие. Тъй като най-новите индийски жилища се строят от бетон, а той изисква пясък, скокът на търсенето на пясък за новото строителство е дало възможност мрежата на пясъчните дилъри на черния пазар да се разрастне неимоверно. “Пясъчната мафия”, както я наричат индийските медии, няма колебание дали да унищожи девствения див речен бряг.

India The Rivers Curse

Вземете лодка по течението на река Чамбал и ще се уверите във властта на новата мафия.
Не далеч от село Бхопепура десетки трактори редовно пълзят до реката по новите черни пътища, дърпат ремаркета, препълнени с жилави чернорабо­тници с лопати в ръцете. Това е работната сила на пясъчната мафия, мъже, които могат да припечелят по 15 долара за един дълъг, много изтощителен ден работа. За тях това е добра надница.
Добивът е незаконен, а работниците казват, че техните шефове са се дого­ворили с местните власти. Макар работниците да крият пълните си имена, те не правят никакви усилия да скрият онова, което правят и с което си изкарват хляба. Докато мъжете работят, на тракторите са качени високоговорители, от които ечат песни от известни филми на Боливуд.
Има спокойствие и красота в сцената. Местните селяни минават, водят камили, които оставят отпечатъци с размера на чинии в мекия пясък. Когато вятърът се развихри, звънът на камилските звънци се чува надалеч.
Но хора като аристократа Синг се притесняват за утрешния ден. Попитан дали е оптимист за бъдещето на района, той просто гледа пода и клати не­до­верчиво глава.

India The Rivers Curse

Работниците, бедни хора, които прекарват по-голямата част от годината като работят в малки ферми, са загрижени за вземането на допълнителни пари, несвързани с работа извън дивата природа на реката. И това е най-голямото проклятие, пред което е изправена Чандал днес: пътят на прогреса, понякога, не оставя място за нищо друго, освен промъкващото се ново съмнение в съзнанието за пътя на цивилизацията…
“Казваш, че реката е светилище?”, пита реторично Гопал, работникът от реката, а от гласа му ка­пе презрение. “Че това е бозайник? А това – птица? Аз нямам време да се тревожа за такива неща.”

Бележка: Тим Съливан е старши кореспондент в Азия за Асошиейтед прес, със седалище в Индия. Виж в Twitter на http://twitter.com/SullivanTimAP.

………………………………………………..

………………………………………………..

В ярост заради груповите изнасилвания

Кати ДЕЙГЛИ,
Ню Делхи (AP)

Серията от последните нашумели случаи за групови изнасилвания в Индия породиха сериозни дебати: има ли такива престъпления, увеличавали се броят на тия случаи, или в момента обществото обръща по-голямо внимание на проблем, дълго крит в рамките на семейството, в рамките на малкото поселище? Експертите твърдят, че е тъкмо така.
Модернизацията подхранва кризата в сексуалното насилие в Индия – жените стават все по-независими, днес те работят във фабрики и офиси и място­то им на служащи в обществото, към които те традиционно бяха изключени, днес е все по-осезаемо. Тези жени са и по-склонни, от своите майки и баби, да споделят, че са били изнасилени. “Не бяхме свикнали да виждаме толкова много случаи на групово изнасилване от толкова много групи на млади, безработни мъже”, заяви във Върховния съд на Индия адвокат Кирти Сингх, специа­лист по проблемите на жените.
Въпреки че няма надеждна статистика за тези групови изнасилвания, според експертите тенденцията е за нарастващо чувство за несигурност между жените, довело до изблици на обществен гняв, породил амбицията в дългосрочен аспект да се прекрати епидемията от насилие срещу жените.
Тишината бе пробита през декември, когато в Ню Делхи студентка беше изнасилена в автобус особено яростно, от което тя почина две седмици по-късно. A съдът за непълнолетни постанови първата присъда по дело за изнасилване и убийство. Общественото мнение беше, че присъдата е твърде снизходите­лна, а родителите на момичето заявиха, че ще обжалват присъдата. Другите заподозрени по случая ще бъдат съдени като възрастни и тъкмо като такива ще бъдат изправи пред екзекуция, ако съдът, според събраните докадателства, ги намери за виновни.
Съобщения за нападения над жени постоянно се появят в Индия, често в рамките на дома, но жестокосттта и публичният характер на случая в Ню Делхи оставиха много хора шокирани. Хиляди излязоха по улиците в столицата, за да изразят своето недоволство и съпричастност с родителите на момичето.
Правителството, както обеща, създаде ускорени съдилищата за случаи на изнасилване, удвои затвора за изнасилване и криминализира воайорството, преследването, нападенията с киселина и трафика на жени.

bbe1da6e947d3a1d3c0f6a7067000ea0

Министерството на туризма стартира национална кампания “Уважавам жените”, след като швейцарски велосипедист беше изнасилен през март в централна Индия, а американка бе изнасилена два месеца по-късно в северната курортен град Манали.
Още един случай на групово изнасилване през миналия месец, на фотожурналистка в командировка в Мумбай, поднови обществения гняв и в медите започна широко обсъждане на тема как да се направи Индия безопасна за жените. “Не е много ясно как ще стане”, коментира с нескрит гняв адвокатката по правата на жените Флавия Агнес.
Всички петима обвиняеми в Мумбай са с ниско образование, а трима от тях преди това са били арестувани за кражба, съобщи полицията. Те живеят в гета в близост до изоставена текстилна фабрика, където е станало и изнасилва­нето.
Експерти твърдят, че бързото развитие на градовете в Индия и увеличаващата се пропаст между богати и бедни изостря проблема – младите мъже се борят да докажат своята традиционно господстващо положение в един променящ се свят. “Това са млади мъже в градовете, без перспективи, без надежда. Те не прикриват своя гняв”, коментира социологът Судхир Какар.
Полицейската апатия и съдебната некомпетентност отдавна прави безмислено жените да докладват за това, което им се случва. Но ако модернизация­та променя риска, а с него се сблъскват именно жените, то новите тенденции в обществените нагласи им дават възможност да говорят на висок глас в медии­те. През първите три месеца след изнасилването в автобуса през декември, броят на изнасилванията в Ню Делхи е нараснал повече от два пъти в сравнение с периода януари-март 2012 г. Тези факти, в град от почти 17 милиона души, се разглеждат от експерти като далеч под действителния брой случаи, но е шокиращо увеличението само за една година.
“Най-голямата промяна е, че жените от средната класа вече нямат страх да докладват за престъпленията,” каза Какар. “Преди тридесет години дори пускането в обращение в общественото пространство на думата “изнасилване” беше почти табу. Това се променя”, казва Раняна Кумари, активистка от Центъ­ра за социални изследвания. “Има толкова много случаи, всеки по-страшен от другия, и хората са загубили вече търпение, особено когато липсва каквато и да е справедливост”, продължава тя.
Фотожурналистката, нападната последния месец, дори смая нацията ка­то каза в местните медии, че “изнасилването не е краят на живота” и че много жертвите на изнасилванията често биват отхвърлени като осквернени. Много от тях са отбягвани от семействата си, уволнявани от работа или прокудени от родните си села. В резултат повечето от жертвите на изнасилване все още предпочитат мълчанието.
“Какво не е наред в системата?” Все повече този въпрос си задават родители, съдии, правозащитници. И все повече хора се питат “Защо 90 на сто от случаите на изнасилване завършват с оправдателни присъди? Положението върви от лошо към по-лошо.”

Със съкращения от английски

……………………………………………..

……………………………………………..

Прочетено в интернет

Село Дебелт на протест
заради изнасилено дете

Петокласник беше насилен в тоалетните на местното училище от по-голям ученик миналата седмица

протест в защита на детето, изнасилено в местното училище. Петокласник беше насилен в тоалетните на школото от по-голям ученик миналата седмица.
Заради инцидента жителите на селото обявиха, че се страхуват да пуснат децата си на училище и искат виновникът да бъде наказан.
Протестът се организира спонтанно в социалните мрежи, казва един от организаторите Николай Димитров, цитиран от БНР. “В градовете тези неща не се усещат и не се случват, но в малките населени места положението е страшно. В последните дни разговарях с много хора и се натъкнах на ужасни и грозни неща, случвали се години наред. Надяваме се, че с шума, който се вдигна, отговорните институции да си свършат работата”.
Димитров разказа, че същото дете, което досега е сочено за насилник, е провесило дете през прозореца на училището и заяви, че са предали този сигнал и е започнала проверка от Агенцията за закрила на детето
“Гражданите имат право да изразяват мнение. Не смятаме обаче, че имаме право да се саморазправяме помежду си. Идеята на това събиране е да предизвикаме вниманието на институциите и да ги накараме те да работят”, категоричен е той.
Димитров е викан и на справка в полицията относно опасения от размирици при протеста. Организаторите апелират протестът да е мирен и да не се стига до етнически сблъсъци, защото заподозреният за изнасилването е от ромски произход.
Нейля Мурад, началник отдел “Контрол по правата на детето” в Агенцията за защита на децата – Бургас, обясни, че започва проверка в училището в Дебелт.
“Целта на тази проверка е да установи причините за случващото се насилие в училище. Когато станат известни сериозни случаи на инциденти с деца, обикновено се установява, че в предходен период някой е знаел, че има дете в риск.
В повечето случаи се оказва, че информация не е подавана. В Агенцията не е постъпвала никаква информация за проблеми в училището в село Дебелт”, категорична е тя.

VESTI. bg,
15.12.2014

Прочетено в интернет

Ромската махала в Николаево е готова на бунт заради насилено момиче

18-годишната ученичка в девети клас на професионална гимназия в града е отвлечена от група роми от Нова Загора

655-402-romi-ot-nikolaevo

Ромската махала в Николаево е готова за бунт. Причината за напрежението сред ромите е отвлечена преди няколко дни девойка и зверски насилвана три денонощия, предаде кореспондентът на БГНЕС в региона.
Жертвата е 18-годишната ученичка в 9 клас на професионална гимназия в града. Девойката е успяла да избяга от похитителите си и сега е в дома на родителите си в тежък шок.
Ромите от махалата са категорични, че ако не бъдат задържани и осъдени извършителите, те сами ще вземат правосъдието в свои ръце. Те заплашват, че ще се стигне до убийства, ако не видят в затвора изнасилвачите.
Бащата се е обърнал с молба към прокуратурата и към съда, делото да не се гледа в Нова Загора или Сливен, а в Стара Загора, тъй като изрази съмнение, че насилниците ще подкупят съдебните органи.
Близки и приятели на семейството дежурят на групи пред къщата на семейството и на входовете на ромския квартал, притеснени да не би отново да отвлекат момичето. Те заплашват, че ще се лее кръв, ако това се случи. Притесненията им са, че е задържан само един от изнасилвачите, а другите трима все още се издирват.

VESTI. bg, 10.02.2015

Прочетено в интернет

Цыган Закарпатья мобилизируют в зону АТО на защиту Украины

на Востоке Украины никого не оставляют равнодушными. Речь идет не только о конфликте на Донбассе. Сейчас ставится вопрос о целостности нашей Родины, о существовании на карте Европы государства Украина.
Нас все время интересовал вопрос: есть ли среди бойцов Вооруженных сил Украины ромы из Закарпатья?

887

Кирвей Иван Людвигович был призван
11 февраля этого года в ряды украинских вооруженных сил.

58970796857463524

Найдя ответ на этот вопрос, можно ответить и на следующий – служили ли ромы за время независимости в украинской армии? Ведь все время среди недоброжелателей бытовало мнение, что цыгане не принимают участия в социальной жизни страны, вообще не выполняют воинскую повинность.
На днях нам по „ромской почте“ перезвонили родственники Ивана Кирвей из Ужгорода, который во время зимней мобилизации 2015 года, как бывший военнослужащий, призванный на военную службу в ряды Вооруженных сил Украины.

“Roma Virtual Network”
27.02.2015

Прочетено в интернет

Ромите отхвърлят радикалния ислям

Белград. Радикални ислямистки групи са се ориентирали все по-активно да набират роми-мюсю­лмани на Балканите, поради техните уязвимите социално-икономически обстоятелст­ва, а лидери на ромската общност апелират за повишаване на информираността по проблема и работят, за да го преустановят.
“Ислямски фундаменталисти, както и техните така наречени ”хуманита­рни организации“ наемат роми и ги принуждават да се ангажират с радикалния ислям, да започнат да се обличат и и да се държат в съответствие с правилата на радикалния ислям”, казва Дарко Трифунович, сръбският представител на Международната асоциа­ция за стратегически изследвания пред SETimes. Според него преди десетилетие радикализирани роми е нямало. Но през последните няколко години местните роми са били подложени на натиск да променят своите принципи за самоопределяне или да си сменят етническата идентифика­ция с религиозна.

“Roma Virtual Network”
23-02.2015

Прочетено в интернет

Наеха роми да просят в шведски музей като произведения на изкуството

Двама румънски роми, просещи по улиците на Швеция, си намериха работа, като произведения на изкуст­вото. Това обаче подхрани дебата за границите на човешкото достойнство, предаде АФП.
Лука Лъкатуш, дърводелец на 28 години, който е напуснал селото си в Северна Румъния, бил нает с приятелката си Марсела Череши, с която иначе проси по улиците на третия по големина град в Швеция – Малмьо.
Вместо между 30 и 60 крони (3,25 до 6,50 евро), събирани като милостиня под дъжда или вятъра, те направиха ежедневните си доходи четири пъти по-големи, като просто прекарват два часа в общински музей на съвременното изкуство. “По-добре е, отколкото на улицата. Навън е студено, а и хората са по-симпатични тук. И няма нужда да говорим много”, казва Лука Лъкатуш пред АФП.
Много хора от ромското малцинст­во в Румъния, предпочитат да опи­тат късмета си на друго място в Европа, а не да останат в родината си където, пазарът на труда остава до голяма степен затворен.

VESTI bg
09.03.2015

Лица от улицата

Изображение0856

Денди. Сашо Салама.
Горната махала на Сливен, август 2014 г.

……………………………………………..

…………………………………………….

Текстът на Ригведа
и относителната хронология
на неговите части

Т. Я. ЕЛИЗАРЕНКОВА

Огромно по обем събрание, Ригведа се състои от 1028 химна с различна дължина: от 1 (I, 99) до 58 (IX, 97) стиха (средната дължина на химн е 10-11 стиха). Сред тях 11 допълнителни много късни химни, чийто текст е зле съхранен, – тъй наречените химни валакхиля (vālakhilya), вмъкнатите в мандала VIII след химн 48. В Ригведа има всичко 10462 стиха. Химнът традиционно се счита основна композиционна единица в Ригведа, химните съставят по-големите части на паметника.

Колко важно е било разбирането за химна като такъв, или хвалебствената песен, за поетите на Ригведа, може да се съди по това, че когато се говори за него в текста на Ригведа се използват повече от 50 синонима1, сред тях е думата r.c (от глагола arc “възпявам”), дало названието на цялото събрание и suˉkta (букв. “произнесен прекрасно”) – термин, употребяван в туземната екзегетическа литература.

Химните в Ригведа образуват цикли или мандали (man.d.ala букв. “кръг”, “диск”), които в сборника са общо десет. Те имат различни размери, но мандалите от I до X включват еднакъв брой химни – 191, което е свидетелство за специален замисъл на редакторите на събранието. Първите европейски изследователи на Ригведа са считали делението на мандали естествени за този паметник2; с развитието на екзегозата на текста на Ригведа става ясно, че делението е сравнително късно. Названието “мандала” явно не е случайно (в Атхарваведа, например, съответстващите големи деления на текста се наричат kān.d.a “отрязък”, “част”, “книга”). Поезията на ришите е съсредоточена около всичко на всичко няколко мита, съдържанието неизменно се повтаря, разстилано концентрично от едно ядро.
Тъй като Ригведа е била свещена, явно много рано е възникнала потребно­стта в химните да се въдеде ред, да се аранжират те по определен начин, да се кодифицира цялото събрание и по такъв начин да не се допуснат отпадания или вмъквания в неговия състав, като се отчита фактът, че разпространяване­то на текста се е осъществявало изключително по устен път.

RG 1Между периода на създаването на отделни химни и периода на ко­ди­фи­кацията трябва да са минали най-малко няколко столетия. Химните се пазе­ли в жречески семейства, от чийто предци някога са били създадени. Химните от мандали II – VII са обединени на принципа на принадлежността към един или друг полулегендарен род певци. Традиционният коментар е техен (anukraman.ī), понякога те се мяркат като имена и в текстовете на самите химни. По традиция се счита, че мандала II са създали ришите от рода Gr.tsamada, III – от Viçvāmitra, IV – от Vāmadeva, V – от Atri, VI – от Bha­radvāja, VII – от Vasis.t.ha. Тези мандали е прието да се наричат “фамилни”. Общопризнато е, че те съставят древната основа на Ригведа, върху която е издигнато постепенно цялото събрание. Названието е условно, тъй като групата химни в другите мандали също се приписват на определени родове певци. Коментариите назовават името на автора на всеки химн, но на този списък не всякога може да се има доверие (за какво – ще става въпрос по-ната­тък), тъй като понякога авторството на химна се приписва на божеството, на което съответният химн е посветен.
Химните на фамилните мандали са с някои характерни особе­ности по отношение аранжировката, които ги отличават от химните на други­те мандали. Те са посветени на различни богове, макар в рамките на всяка мандала да съществува приблизително една и съща последователност на богове­те. В началото са химните за Агни, после – на Индра, по-нататъшната последователност е спазена не тъй строго: на трето място често са разположени химните за Вси-Богове (Viçvedevāh.); химните за богинята Ушас обикновено следват химните за божествените близнаци Ашвини. Тези законо­мерности за първи път са отбелязали от А. Берген3, а след това – уточнени от Г. Олденберг4. В рамките на групите, посветени на едно божество, химните на фамилните мандали са разположени в съответствие с намаляването на броя на стиховете. Ако два химна са с равен брой стихове, то първо място заема този, чиито стихове са издържани в по-дълъг размер. На същия количествен принцип, но в обратна посока са се регулирали, очевидно, обемът и последователността на самите фамилни мандали. Те са били разположени по увеличаване числото на химните, но този ред е бил нарушен от по-късни добавки5 (мандала II – 43 химна, III – 62, IV – 58, V – 87, VI – 75, VII – 104.
Мандалите I, VIII и X не са свързани (всяка) с определен род риши. В тях химните са разположени по групи, които принадлежат на един род пев­ци, т.е. отново на авторски принцип. Но имената на тези създатели на химни не съв­падат с имената на творците и пазителите на фамилните мандали. Установено било, че най-ранни добавки към фамилните мандали трябва да се счита втората част от мандала I (химни от 51 до 191). Това, че първата част на тази мандала (химни от 1 до 50) е била впоследствие включена в нейния състав, подчертава нейното значително сходство с мандала VIII. Повече от половината химни на тази част на мандала I принадлежи на семейство Канви (Kān.va), на което принадлежи и първата част (химни от 1 до 66) на мандала VIII. Тези части на мандали I и VIII имат сходство по отношение структурата на химните, тяхното съдържание и стил. Мандала VIII забележимо се отлича­ва от фа­милните мандали и по аранжировка на материала (тя не започва с химни за Агни, той се появява в нея само след Индра, Ашвините и Марутите) и по много други параметри. Освен това, отбелязвало се е, че мандала VIII има несъмнена връзка с мандала IX: в тях се срещат цяла редица общи стихове. Накрая мандала VIII се отделя сред другите мандали на Ригведа с това, че нейните химни имат в основното изкуствена за Ригведа структура – в една строфа са обединени стихове от различен тип (брихати, какубх, ушних и др.). Тази мандала съдържа необичайно голямо число дълги химни. Тя се отличава също и с някои редки митове, имена на царе с явно неарийски про­изход. Мястото на мандала VIII в Ригведа не е изяснено съвсем.

RG 2

Мандала IX се отличава от всички останали мандали по това, че е посветена на едно божество – на Сома-Павамана (Soma-pavamāna) “Сома чистият”, т.е. сокът сома в процеса на приготвяне от него на напитката на безсмъртието и на боговете амрита (am r. ta)6. Доколкото ришите – авторите на химните от мандала IX принадлежат на същите семейства, които са и автори­те на фамилните мандали, първо, и фамилните мандали не съдържат нито един химн за Сома-Павамана, второ, бил е направен извод, че тези химни са били извлечени от фамилните мандали и обособени в особена мандала за литургически цели. Както справедливо отбелязва Я. Гонда, това означава също така отделяне на ритуалното ядро от текста на фамилните мандали и съ­ответно по-малка ритуална ориентираност на тези мандали7. С фамилните мандали мандала IX е обединена и от общи структурни особености, например, наличието на едни и същи рефрени, характерни за семействата риши, създали фамилните мандали. Това говори само за по-късния характер на мандалата като такава, но не и химните, които влизат в нейния състав. Сред тях може да има има и необикновено древни, доколкото култът на сома / хаома принадлежи още на общия индоирански период. Към такава гледна точ­ка за мястото на мандала IX в Ригведа-самхита се придържат Г. Олтенберг8, А. Кейт9, Л. Рену10. По-малко аргументиран е възгледът на В. Вюст11 и М. Винтерниц12 относно това, че мандала IX представлява най-древната част на Ригведа, която предшества дори фамилните мандали, само на основание индоиранския култ към сома / хаома.
Мандала X единодушно се разглежда от учените като по-късно прибавена към всички останали мандали. Л. Рену я нарича конгломерат от добавки, прибавени към вече завършеното и окончателно утвърдено събрание13. Свидетелство за това са по-късният характер на езика и метриката, различните принципи на аранжиране на химните, появата на нови теми и редица нови идеи в областта на космогонията, появата на някои нови митологически персонажи и изчезването на старите и др. По-малко архаичният характер на езика и дори някои следи на изместена диалектна база на мандала X в сравнение с другите, особено с фамилните мандали, се проявява съвсем отчетливо. Във фонетиката това е забележимо в разпространението на l в сравнение с r (свидетелство за диалектната промяна към изток – сравни по-нататъшното разпределение на l и r например, в средноиндийските пракритски диалекти); изменението и унификацията на характера на сандха на ударените i, u; свързаното с това, в някаква степен, разпространение на контракцията на гласните и по-рядко срещащия се хиатус*. В морфологията се забелязва определен стремеж към унификация (вариант на окончанието N. pl. -āsas, употребяван наред с -ās се наблюдава сравнително рядко) и към елиминацията на отделни неясни форми (частиците īm, sīm (по произход Acc. sg., употребявани недиференцирано по отношение на лице и число), близо до изчезване). В областта на лексиката е характерна появата на някои нови думи, обичайни за по-късния санскрит, но които не се срещат в други части на Ригведа, например: kāla “време”, laks.mī “щастие”, evam “така” и др.14. В митологията се наблюдават някои важни изменения и промени. Напълно запазват позицията си тъй популярните богове в Ригведа като Индра и Агни. Ушас напълно изчезва, губят своето значение Адитите, сред които Митра-Варуна са играли много важна роля. На преден план се извежда поня­тието “Вси-Богове” (Viçve devāh.) и, особено явно се извеждат на преден план такива абстрактни понятия като Гняв (Manyu), Вяра (Çraddhā) и др. В областта на съдържанието възникват нови теми: философско-спекулативни и космогонически. Срещат се нови жанрове на обредни химни: сватбени и погребални. Химните-диалози получават много по-широко разпространение в сравнение с другите мандали. Може да се каже, че този жанр се разработва именно в мандала X. Всички посочени особености убедително потвърждават късния характер на мандала X.

Неведнъж са правени опити да се установят по-малките хронологически плас­тове в Ригведа чак до отделянето на различните хронологични слоеве в състава на отделните химни. Като цяло тези опити са нямали успех15. Няма успех установяването дори на отно­сителната хронология на отделни фамилни мандали – при различните из­следователи резултатите са различни.16
Това не изключва възможността за отделни късни интерполации (многочисле­ни) във вид на рефрени, стихове и дори цели химни. Но далеч не винаги се удава обективно и аргументирано да се отдели архаичното от по-късното.17

Освен делението на Ригведа на мандали, съществува и традиционно деление на текста на равни части за удобство на заучаването им наизуст. Целият текст се дели на осем равни части (as.t.aka), те от своя страна са разде­лени на глави (adbyāya), а главите – на раздели (varga). Това деление е олекотявало устното предаване на текста.
Ригведа е дошла до нас в две редакции: самхита (sam.hitā) – по-древен цялостен, единен текст, в който думите са съединени в единна последователност по правилата на фонетичната асимилация и изменения на местата на сглобките и по-късната падапатха (padapāt.ha букв. “четене по думите”), в която правилата на сандхата са отстранени и текстът е даден във вид на отделни думи (а в ред случаи и във вид на отделни морфеми) в онази форма, в която ги изисква граматиката. Например, III, 44, 2:

самхита: vidvā’m.çcikitā’vnharyaçva vardhasa índra víçvā abhí çríyah. |
падапатха: vidvā′n | cikitvā′n | hari`açva | vardhase | índra | víçvāh. | abhí | çríyah. |
превод:
“Ценител, прозорливец, о, обладателю на златистите коне,
ти растеш, о, Индра, над всички съкровища”.
Интересно е, че в падапатхата ги няма химните Vālakhilya – късните интерполации в мандала VIII, а също и на шест стиха от други химни (VII, 59, 12; X, 20, 1; 121, 10; 190, 1-3), добавени там, видимо, по-късно.
Падапатха е възникнала в резултат на редакторска дейност на учените брахмани в този период, когато в самхитата вече не всичко е било понятно. Стремежът да се съхрани свещеният текст като неприкосновен е довело най-напред до необикновено точното устно предаване на текста на самхитата, която няма варианти, макар и да се съхранява в жреческа среда, предавана устно от баща на син, във веки случай повече от хиляда и петстотин години. Второ, то е довело до създаването на различни допълнителни способи за запазване­то на текста дума по дума: kramapāt.ha (букв. “четене стъпка по стъпка”), където всяка дума се дава в съчетание с предидущата и със следващата (т.е думите a, b, c, d се дават като ab, bc, cd); и още по-сложно – jat.āpātha (букв. “сплетено четене”), при което всяка дума се повтаря три пъти, втория път – в обратен ред (ab, ba, ab, bc, cb, bc) и най-сложно – ghanapāt.ha (букв. “гъсто, или твърдо четене”) с твърде объркан рисунък на повторенията на всяка дума (ab, ba, abc, cba, abc, bc, cb, bcd, etc.). На трето място, започва да се създава спомагателна литература, чиято цел е да удържи и закрепи неприкосновеността на ведийския текст. Тук се отнасят пратишакхя (prātiçākhya), чието предназначение е да осигурят правилната рецитация на текста при прехода от дословна редакция към единен текст. Фактически това са първите образци на древноиндийското езикознание, достигнало в бъдеще изключително високо развитие. Тук се отнасят също и индексите (anukraman.ī), които назовават първите думи на химна, числото на стиховете в него, размерът, името на риши, мястото на химна в сборника, неговото ритуално предназназчение и божеството, на което е посветен химна.
Дошлият до нас текст на Ригведа е на школата Шакала (Çākala са последователи на ведийския учител Çākalya). Споменават се още четири редакции на Ригведа, но те не са се запазили; в същото време е известно, че школата Шакала е била най-авторитетната. Индийската традиция приписва текста на самхитата на легендарния мъдрец Вяса (Vyāsa букв. “съставител”), чието име свързват със съставянето и на други веди.
Както се спомена и по-рано, текстовете на ведите са се предавали устно. И до сега в Индия на различни места са се запазили продължители на жива­та традиция, брахмани, принадлежащи към определени школи и рецити­ращи наизуст, в съответствие с правилата на своята школа, своята веда (в това число влизат и ригведини). Най-доброто произношение (музикалният ак­цент, дължината и пр.) са съхранили жреците, изпълняващи мантрите на Ригведа по време на ритуалите, които обаче може и да не разбират тяхното съдържание, а да знаят само ритуалното им предзначение.
Ръкописите на Ригведа са много късни. В Древна Индия се е ценило устното слово, не буквата. Първите записи на индийските текстове са наскалните надписи на будисткия цар Ашока на пракрит и се отнасят към III в. пр. н.е. А първото споменаване на ръкопис на Ригведа в Кашмир се среща у знаменития пътешественик в Индия ал-Бируни през XI в. Дори и след възникването на отделни ръкописи на Ригведа, нейният текст е продължил да се разпространява устно.
От коментарната литература към Ригведа от ведийския период е била създадена “Нирукта” (Nirukta “Етимология”) от Яска (Yāska), живял, очевидно, не по-късно от 500 г. пр. н.е. В “Нирукта” се правят опити да се обяснят думи и изрази на Ригведа, станали неразбираеми, също така се тълкуват и контекстите, в които те се срещат.
Съществува много дълга традиция да се коментират ведийските тек­стове, преди всичко Ригведа, която не е била прекратявана до XVII в. Най-известният коментатор на Ригведа е Саяна (Sāyan.a), брахман от Южна Ин­дия с дравидски произход, живял през XIV в. Той се опирал на много свои предшественици. От тях до наше време са дошли откъслечни комента­ри (bhās.ya) на Скандасвамин (Skandasvāmin) от VI или VII в. сл. н.е. и пъл­ният коментар на Мадхава (Mādhava) от X в. сл. н.е. Саяна е коментирал също Яджурведа, Самаведа и Панчавинша-брахмана. Освен това той е бил се­ри­озен граматик, познавач на ведийския акцент и добре е познавал древ­но­индийските източници, но неговите коментари от съвременна гледна точка не са лишени и от някои сериозни недостатъци. Саяна е бил отдалечен от Риг­веда от огромен период от време, през което много от препредаването на древната традиция е могло да бъде изгубено. Неговия възглед за Ригведа е бил ритуален и той тълкува целият паметник от тази гледна точка18. За него Ригведа не е съществувала в историческа перспектива. Неговите коментари широко се ползват в най-добрите от пълните преводи на Ригведа на западен език – напр. в немския превод на К. Гелднер, – но да се превежда Ригведа като се опираш на Саяна е невъзможно.

1 Вж. Елизаренкова Т. Я. Грамматика ведийского языка. С. 40.
2 Вж. напр. Roth R. Litteratur und Geschichte des Veda. Stuttgart, 1846. S. 6.

3 Bergaigne A. L`histoire de la Samhitā du “Rig-veda”. P., 1886-1887.
4 Oldenberg H. Die Himnen des Rigveda. Metrische und textgeschichtliche Prolegomena. Berlin, 1888. Bd. I.
5 Според М. Блумфийлд, от 30 случаи на повторения в мандала IX, 10 са общи с мандала VIII: Bloomfield M. Rig-Veda Repetitions. P. 644.

6 За тази мандала вж. поясненията на К. Гелднер в т. 3 на негoвия превод на Ригведа на немски: Der Rig-Veda aus dem Sanskrit ins Deutsche übersetzt. The Harvard Oriental Series, vol. 35. Cambridge Mass., 1951. P. 1-9.
7 Вж. Gonda J. Op. cit. P. 11.

8 Oldenberg H. Prolegomena. S. 251.
9 Вж.: Keith A. B. // The Cambridge History of India / Ed. by E. J. Rapson, V. 1 Cambridge, 1922. P. 77.
10 Renou L. Les refrains dans le R°gveda // EVP. T. II. 1956. P. 39.
11 Wust W. Stilgeschichte und Chronologie des Rigveda. Leipzig, 1928. S. 165, 169.
12 Winternitz M. Op. cit. S. 53.
13 За тази мандала вж. Renou L. La composition du dixième man.d.ala // EVP. T II. 1956. P. 1-29.
* лат. “отвор” – неблагозвучие поради съседство на две предимно еднакви гласни в една дума или в следващи една след друга думи.
14 Вж. Macdonell A. A. Op. cit. P. 44-45.

15 Напр. неуспешният опит на Е. Арнолд да раздели Ригведа на хронологически плас­тове независимо от мандалите. Вж. Arnold E. V. Historical Vedic Grammar // JAOS. Vol. 11. 1890 – критикувана от Олденберг. Вж. Oldenberg H. Prolegomena. S. 78; JRAS. 1906. P. 484-490, 716-722; 1912. P. 726-729.
16 В. Вюст, напр., счита за най-древна мандала II, а В. Порциг – мандала III и пр.
17 Опитите на А. Естелер да разглежда дошлия до нас текст на Ригведа като па­лим­псест, създаден от работата на брахманите-редактори на мястото на древния текст, не срещат подкрепа. Вж. напр. Esteller A. // ABORI. V. 51. Poona, 1970 и др.

18 Подробно вж. Gonda J. Op. cit. P. 41-42.

Превод С. Савчев

……………………………………………………..

……………………………………………………..

ФРАГМЕНТИ И МЕТАФОРИ

Савчо САВЧЕВ

Да, наистина има хора, родени човекомразци. Признавам – не ги обичам. По-омразни обаче ми стават три дни преди смъртта си, когато изведнъж ги виждаш обляни в хуманизъм…

* * *
Германия в подем? О-о-о, нека звучат литаври и дитирамби! В противен случай Германия все я докарва до … световна война.

* * *
Има нещо общо между новите технологии и политиците. Те винаги ид­ват с обещание, първите – да те улеснят, а вторите – за “по-добро” бъдеще. Ре­зултатът обаче е, че им ставаш роб. Ако им се довериш, разбира се.

* * *
Журналистически бисери (8)
“Тази природа е олицетворение на книгата на Ръдиард Киплинг “Книга за джунглата”.
Репликата чух от иначе хубавия филм за природата на Индия на NatGeo Wild, гледан наскоро. На пръв поглед може и да не забележиш елементарността и, казано направо, глупостта на твърдението, но е недопустимо за световна медийна империя, която отдавна прави наистина страхотни документални филми. Не знам къде е грешката в случая – дали в оригиналния текст или в превода на български, но, че е глупост, е извън съмнение.

* * *
Историята не е курва.
Курва я правят политиците. И историците. Особено тия от ДС.

* * *
За необятната душевна грозота

Когато прочетох някъде, че приживе на Гагарин някакъв (или някакви, още по-зле) нов руски космонавт му се … подигравал, “какъв кос­мо­навт е тоя, направил там една никаква обиколчица около Земята”, го възприех, бих казал, трагично. До какъв душевен срив може да стигне човек (дали думата е точна?, за да има срив, преди това трябва да има въздигане?!?), настройка на отделни членове на иновативно-военна общност (това – без съмнение), държавна машина, народ или нация!!! Още повече, че го е изрекъл колега… Наистина необятна може да бъде душевната грозота, подобен случай е до­ка­за­телство за безмерното човешко просташко его…

* * *
Велико Търново. Къде-къде по-величествено звучи “Царевград Тър­нов”.

* * *
Препрочитам някои от последните работи на Емилиян Станев. “Антихрист” е прекрасен роман, кристална проза, макар към финала да има и страничка-две на приключенската юношеска литература. Но и в “Антихрист”, а още повече в “Насън и наяве” гримасите на душевния гърч стават все по-осезаеми, все пò “без изход”. За тях говори и Надежда Станева в “Ден след ден”. Омра­зата и закоравяващото старческо сърце наистина могат да провалят и най-талантливия човек… И тая нескрита близост до другаря Живков, до друга­ря Станко Тодоров, до другаря Пенчо Кубадински… Започвам да подозирам дори и недотам простими неща… А това за “закоравяващото старческо сърце” иска и други думи, то се е случвало в историята неизброим брой пъти и само Бог знае колко нещастия е довело на много и много народи, пък и на човечеството.

* * *
Надежда Станева говори за “иронична усмивка” в посмърт­ната маска на Емилиян Станев. Не. Изразът на Емилиян Станев беше тъкмо саркастичен гърч.

* * *
Помня деня на смъртта на Емилиян Станев. В асансьора на тогавашния Съюз на пи­сателите се засякохме със Светлозар Игов. В случая той изигра ро­лята на вестител на лошата новина, моя ми­лост не можеше да знае, беше още преди обед и не беше из­ве­с­тено… А аз съвсем по … детински се про­сълзих. През годините съм си задавал въпроса “защо?” Има­ше неколцина пи­сатели, които це­нях ис­ти­нски, за мен те бяха ико­ни. Емилиян Станев беше един от тях.

* * *
Мъдрият човек започва с “В начале бе слово”. Бездуховният завършва с “Дума дупка не прави”.

………………………………………..

……………………………………….

Прочетено в интернет

В Самарской области откроется консультационный пункт по вопросам цыганского населения

В Самаре состоится открытие Консультационного пункта по вопросам цыганского населения.
Более 500 лет на территории России проживает цыганское население. В России цыган насчитывается более 220 тысяч человек. В Самарской области проживает более 5 тысяч человек цыганской национальности, которые относятся к разным этногруппам. Значительная часть цыган слабо интегрированы в общественно-политическую, культурную жизнь страны, остаются в самоизоляции; есть проблемы с образованием цыганских детишек.
Более активное вовлечение цыганского населения в современную жизнь России, консультирование по оформлению недостающих документов, ин­формирование о возможной социаль­ной поддержке, трудоустройстве и организации собственного бизнеса, правовая защита – вопросы, которые волнуют общество и государство. В 2013 г. впервые в истории страны принят и выполняется Комплексный план мероприятий по социально-эко­номическому и этнокультурному развитию цыган в Российской Федера­ции на 2013-2014 годы.
В рамках реализации Комплексного плана, федеральной и самарской программ ”Укрепление единства российской нации и этнокультурное развитие народов (2014-2020 годы)“ в Самарской области организуется широкое юридическое консультирование цыганского населения на основе бесплатного предоставления услуг.
Работу по организации консультационного пункта взяли на себя Ассоци­ация национальных общественных объединений ”Многонациональная Самара“ (руководитель Зограб Мирзо­ян) и Общест­венная организация ”Цыганская национально-культурная автономия г.о. Самара“ (руководитель Василий В. Кутенков).
В церемонии открытия консульта­ционного пункта примут участие представители Администрации Губер­натора Самарской области, Дома дружбы народов Самарской области, национальных общественных объеди­нений, представители цыганского населения города Самара.

12. 09. 2014 г.

Прочетено в интернет

ЭТНИЧЕСКИЙ СОСТАВ
НАСЕЛЕНИЯ МОСКВЫ

Результаты анализа статистических данных
по населению России дают богатую пищу для размышлений

Официальный консультант из силового ведомства РФ поделился весьма интересной статистикой.
Общая численность населения Ро­ссии, по последним сведениям, сос­тавляет, по разным оценкам, менее 132.000.000 человек. Из них 74% (97.680.000) проживают в городах и поселках городского типа, причем: в Москве – 10.969.000, в Московской области – 7.900.000, в Санкт-Пе­тер­бурге – 6.897.000, в Ленинградской области – 3.350.000.
Как передает 1news.az со ссылкой на ”РБК“, национальный и этничес­кий состав Москвы выглядит следующим образом:
русские – 31%
азербайджанцы – 14%
татары, башкиры, чуваши – 10%
украинцы – 8%
армяне – 5%
таджики, узбеки, казахи, киргизы – 5%
корейцы, китайцы, вьетнамцы – 5%
чеченцы, дагестанцы, ингуши – 4%
белорусы – 3%
грузины – 3%
молдаване – 3%
цыгане – 3%
евреи – 2%
другие народы – 4%
В Москве проживает свыше 11 млн. человек, из них русских, украин­цев, белорусов, всех вместе взятых – 4.620.000.
В России свыше 20.000.000 человек исповедуют ислам и официально считают себя мусульманами, в то время как истинных православных – не более 4,5%, что составляет не более 6 млн. человек. За последние 15 лет число мусульман в России увеличилось на 40%.
В России живет азербайджанцев больше, чем в Баку, а татар в Москве больше, чем в Казани.
К середине века мусульманином будет, как минимум, каждый четвертый россиянин.
Как утверждают представители Национальной организации русских мусульман, каждую пятницу в Петербурге как минимум трое русских принимают ислам. Подавляющее их число – студенты.

25.09.2014

Прочетено в интернет

Индийският премиер поиска
световен ден на йогата

8452919653_d1056d4e23

Премиерът на Индия Нарендра Моди предложи ООН да учреди официално Международен ден на йогата. В своето изказване на 69-ата сесия на Общото събрание на ООН той описа чудодейните свойства на йогата и заяви, че тя може да допринесе за разрешаването на световните проблеми.
“Йогата е безценен дар на нашата древна традиция. Тя олицетворява единството на духа, тялото, мислите и постъпките, хармонията на хората с природата. Тя помага на човек да усети единството със самия себе си, околните и природата”, каза Моди.
Той припомни възгледите, че йогата може да промени към по-добро начина на живот на хората, да събуди в тях чувството за отговорност и по този начин да помогне в борбата с глобалното затопляне, пише БГНЕС, позовавайки се на ИТАР-ТАСС.
Моди се ползва с репутацията на аскет. В момента дори спазва деветдневен пост в чест на богинята-воин Дурга – една от основните в индуизма като непобедимата и неразрушима победителка над злото.
Световната организацията вече е разпределила официално 118 от дните в годината. В събота, например, бе­ше Денят на туризма. Сред отбелязвани­те са Денят на щастието, Денят на майката Земя, Денят на джаза и много други.

pik.bg,
29.09.2014

…………………………………………….

…………………………………………….

Циганската лъжица

Откъс от романа “Испания”,
трета част от трилогията “Дневникът на една пеперуда”

Красимир ДАМЯНОВ

1948-2015

Изображение0481

След като дълго се колебах в коя най-сигурна банка да си внеса парите, избрах Банесто. Банката управлявана от Марио Конде, мой връстник и бизне­смен на годината. Внесох на мое име петстотинте хиляди пезети, изкарани на Гредос и крити досега по различни мес­та в стаята (покритото мляко котката не го лочи, извинявай за откровеността) и купих отново кола на старо. Този път бял Сеат124, четвърта или трета ръка, чийто собственик с радост се отърва от него срещу трийсет и пет хиляди (триста и петдесет долара) и моментално потег­лих за Астуриас, надявайки се да спася нещо от предишния. Макар и да го бях платил, от бързане не си бях дал труда да го прехвърля на свое име. Предишните собственици, подплашени да не сгазя някого за тяхна сметка, побързали да снемат от отчет возилото.
– Добре де, не искам вече колата, разбрах, а само акумулатора – обясних в гаража за задържани автомобили в Комияс. – Съвсем нов е, ето фактурата.
– Заминавай, да не задържим и теб. С тия документи нямаш право изобщо да си показваш носа от Мадрид!
Така че напразно прекосих Пиренеите. Но не съжалявах: река Есла, по чието поречие се бях качил, е една от най-красивите испански реки. С ждрела и кръжащи орли, с невидими пъстърви във вировете, планински ливади около тях, на които никой не ти казваше нищо, ако осъмнеш в палатка.
Не ми се тръгваше от провинция Леон – сякаш си бях в България…
От Астуриас поех да си търся работа към Галиция. По приказките на Делфин – обетованата земя. Символичното захвърляне на Алексовото приятелство – грозната псувня, с която се разделих с него – не ме напусна през цялото време. Отекваше още в ушите ми, когато стигнах в Луго, малко градче, оградено с крепостна стена – та чак до Сантяго де Компостела, следвайки приблизително Пътя на Свети Яков, по който вървяха поклонници с тояги и кратунки, вързани на тях, както преди единадесет столетия. Давах си сметка, че бедният Алекс я бе отнесъл не толкова заради метафората с прасето, а заради теб. Бях сигурен, че ти не беше посегнал на глупавото му касетофонче, което бе подарил някога на жена си в изблик на нежност в началото на журналистическата й кариера, но не и за парите. Ала и с тях нещата не се връзваха: един истински крадец ще­ше да вземе всичките пари, а не само една банкнота, най-горната, нали?
– Взела я е Пуси! – озъби ми се Сандра преди да замина. – Свършила е дневните, трябвали са й пари за пазар, а после е забравила, че ги е взела. Това е истината.
Но можех ли да бъда сигурен? Пътувах в понижено настроение.
Нямах голяма надежда, че ще намеря работа, макар и да ми допадаше идеята за живот на север; не се виждаха обаче строителни кранове да стърчат като в Мадрид. Общо взето навсякъде се отнасяха с мен доста сърдечно, успях да разговарям с много хора, които ми пожелаваха скоро да ми излязат документите с изключение на една ужасна секретарка със спрял мензис, която, като ме видя, небръснат и изморен, имах чувството, че ще повърне. Но пък точно там търсеха пътен инженер – ха де, късмет!
– Оставете си курикулума – прие ме смразяващо тя в някаква стъклена канцелария, подобно кобра в аквариум за опитни мишки.
– Все пак бих желал да говоря с някой колега, въобще с инженер – примо­лих се.
Инженер? Точно което, секретарките най не обичат – да ги прескочиш.
А във Финистере, има такъв нос в Галиция (на латински: краят на земята), най-неочаквано ми провървя. В Сан Хосе, строителна фирма, в чиято дейност влизаха реставрации на катедрали и манастири, ме прие възпитан червенокос мъж над петдесетте с уморено лице. Носеше необичайното презиме, Сааведра. В крайна сметка, според статистиките в Испания има още 11769 души със същото презиме като на Сервантес, но изглежда бях попаднал на точния: Сан Хосе се намирал в момент на експанзия и един млад инженер от Източна Европа им идел добре. Не каза евтин, но има ли значение? Веднага си го помислих. Обеща лично обаче да ми отговори по телефона, когато се върне босът им от отпуска.
Завърнах се при вас в Мадрид носен на крилете на надеждата.
Като че ли беше малко, но и от Луго се получи утвърдително писмо. Окуражителен резултат пристигна дори от Бургос, от фирма, която реставрираше катедрали. Сааведра наистина се оказа пророк: строителното инженерство се бе превърнало в най-търсената специалност в Испания в навечерието на олимпиадата в Барселона и Световното изложение в Севиля, изсмукали кадрите с по-високото си заплащане. Ликувах.
Защо не отидох, като съм толкова горд, да си меря оная работа с лъвовете там ли?
Защото не бях упражнявал професията си десет години. Този отговор стига ли ти?
И всичко наистина щеше да бъде наред, ако едно странно събитие не помрачи, а преди това не хвърли в напразни надежди задружния ни семеен екип. Точно в разгара на подготовката на заминаването, малко преди да напуснем Центъра за имигранти, цикълът на майка ти взе че спря. Мисълта, че щяхте да си имате братче или сестриче със сестра ти, отначало направо ни парализира, но постепенно страхът ни се смени от плахо любопитство, любопитството – от умиление (бебенце) и умилението – от философско примирение към радост (животът е този, който повелява). Но, уви, съответният преглед показа недвусмислено, че Сандра я бе споходило единствено онова, което и злата секре­тар­ка в Луго, преждевременна менопауза с всичките последствия от това: депресия, хормонален дисбаланс, раздразнителност, но вместо да си го изкара на мен (тъкмо се канех да я питам защо по дяволите тия наши деца ставаха все като съм в командировка!) тя просто тихо си поплака. Лежахме прегърнати в неудобните легла в приюта за емигранти в Алкобендас, изпитвах угризения, гледах в тавана и си спомнях добри и лоши дни. Беше ми мъчно за нероден Петко, за нас, за вас, за родителите ни, за цялото човечество.
Пет години, шепнех, още само пет, Сан. Потърпи. И ще се върнем богати…
Няма да познаем България.
Милият мой Санчо! Колко убедителен трябва да съм бил, за да ми вярва.

2.
На осемнайсети август хиляда деветстотин деветдесет и първа година, в деня на опита за преврат срещу съветския президент Михаил Горбачов, натоварени цялото семейство на полураздрънкания сеат, потеглихме за Галиция. Защо свързвам едното събитие с другото?
Много просто – оттогава сякаш угасна и ентусиазмът на западните бизнесмени към страните от бившия Източен блок, а като добавим и току-що последвалата война в Югославия, и интересът им към индивиди, пристигнали ка­то мен от тая част на света, Аз обаче вече се носех с осемдесет километра в час на север към Галиция, изпълнен с надежди. Имах за пръв път от години насам автомобилна осигуровка (Сандра ме бе принудила да я направя почти насила), пет хиляди долара спестени в банката на най-харизматичния банкер, и обещанието за намиране на работа от човек с име на писател № 1 в Испания, а и в света. Пътят бе задръстен и едва привечер успяхме да се доберем до някакъв по-второстепенен, на река, край която да опънем палатката и да преспим.
Първото, което направих, бе да спусна бирените кутии в студените води под моста. Половин час по-късно след като опънах платката, напалих огън и опекох евтиния нарязан салам, слязох по задник по хлъзгавия бряг да ги потър­ся. Сандра переше на брега, а вие се карахте със сестра си. Намерих опипом найлоновия плик лесно – наистина малко встрани от мястото, където го бях оставил, а и ми се стори и по-тежък. Бръкнах да отворя една кутия и я изпия на хладно, още докато съм водата, но вместо бира… измъкнах един колт модел четиридесет и седма. Хм. Бръкнах втори път и извадих след него един парабел, после един броунинг, една съвсем ръждясала неизвестна испанска марка и накрая някакъв много малък никелиран, побиращ се на дланта ми пистолет!
Всичките те – в прилично състояние, обилно намазани с грес.
Не бяха седели на дъното дълго. Огледах се предпазливо и се измъкнах на брега.
– Какво е това! – изплаши се Сандра, когато ме видя с пистолет срещу нея.
– Ш-ш-т! – закимах отчаяно. – Не знам. Намерих го в реката.
– Красимире, веднага го хвърли обратно! Моментално!
– Я си гледай работата! – извадих и останалите и започнах трескаво да ги почиствам от тинята. В отделна торбичка имаше и две-три шепи различен калибър патрони. Просто нямаше как да не позная сред тях и тия от автомат Калашников, прочутите 7,65. Тях поне помнех добре от казармата. Следователно не бях попаднал на тайник от испанската гражданската война, а на съвсем съвременен арсенал, захвърлен по спешност в реката. Чий ли беше?
– Не ги пипай!.. Може би с някое от оръжията е извършено убийство.
Замислих се. Не беше изключено. Жените по принцип са по-интуитивни. Но пък защо щеше да хвърли всичките? И, най-важното – кой? ЕТА? Ти вече беше чувал за баските по телевизията. ГРАПО, въоръжената марксистка гру­пировка по подобие на Червените бригади, действащи навремето в Италия? Хубаво щеше да облещиш очи като ги видиш!
– Да ги занесем в полицията! – предложи тя.
– В полицията? Не и преди да спася ей тоя, най-малкият. Чакай да видя дали има муниции за него… Искам да ги покажа на Радой.
– Не! – Никога не я бях виждал такава. – Няма да ги качиш при децата!
– Ще го скрия на такова място в колата, че никой няма да ги намери. Мо­ля те!…
– Тръгвам да търся полиция. Ще вървя цяла нощ и докато не намеря, ня­ма да спра!
Сега пък вече аз се ядосах.
– Казах, ще взема само малкия. Млъкни! Хубаво е да разполагаме с оръжие.
– Хубаво е изобщо да не те бях срещала!.
– Дръпни се назад! – насочих пистолета към нея. Какво щеше да стане ако натиснех спусъка, ли? Нищо, беше празен. Щеше да изщрака и сигурно никога нямаше да ми го прости цял живот. Но не посмях.
– Татко, мамо?– обади се някъде от тъмното Дима. – Батко ме бие…
– Само да му ги покажа и ще ги хвърля обратно – прошепнах. – Моля те! Ти не си била момче, не знаеш какво е!…
– Посмей и няма да видиш повече децата си!
Разбрах, че не се шегува. Опитах да печеля време.
– В полицията само ще ни мотаят. Ще ги хвърля обратно. Така става ли?
Нагазих и затърсих подходящо място в подмолите. Беше вече тъмно.
– Какво правиш?
– Оставям ги на такова място да не може да ги намери някое дете, което се къпе – (Търсех им място зад някой корен, за да ги открия след време, запомних върбата, знаех, че един ден ще се върна). – Ето, връщам се с празни ръце!
Цяла нощ не спах. Или може би спах и само сънувах, че не спя. Сънувах, че те разбуждам, пропълзяваме до водата да ти ги покажа. Бяха прекрасни на лунната светлина! Металът студено блестеше, ти беше аз и аз бях ти, а двамата – непобедими! Сглобявайки и разглобявайки механизмите им един по един мислено, малкият леко заяждаше, заспах едва призори.

3.
Установихме се в околностите на град Луго на брега на реката с най-нежното име, което може да се даде на една река: Миньо. „Моя” на български. Като „мила моя, моя страна” и пр. И тя наистина стана моя за близо месец – по-точно наша – с тъмнозелените води, стария дървен яз със стени от побити колове, хлъзгавия улей, към някогашна мелница с надвиснали върби, досущ като край Стария Лом в родното място на баща ми. Единствено високите евкалипти над тях по хълмовете правеха различен пейзажа тук. Но и те бяха емигранти като нас, пришълци от далечни земи, доведени да се борят с влагата и останали завинаги. Щяхме ли да пуснем корени и ние? Нощем се къпехме със Сандра в разливите над бента, след като заспяхте, а после се любехме скрити далеч от палатката. Бяхме те оставили да спиш в колата, за да можеш на воля да си въртиш радиото преди да заспиш и да не ни досаждаш. Край Миньо чу за пръв път „Хотел Калифорния“. Беше вече голямо момче, разказах ти съдържанието, беше много тъжно:
През 60-те или преди това наистина имало в Щатите такъв хотел. Притежавал тъжната слава на обител, в която се приютявали хора, чийто животът им е омръзнал. Плащали пълен пансион, а в замяна получавали невероятни преживявания в иначе уютната обител. И всяка нощ, по съвсем случаен избор един от гостите бивал убит. Опразненото място веднага бивало заето. Веднъж един заблуден пътник случайно замръкнал там. Още с пристигането си се влюбил в момиче и останал да се весели в компанията му заедно с всички. Постепен­но осъзнал, че е открил жената, която винаги е търсил, и че за пръв път в живота си е щастлив. Дотолкова, че не забелязал надвисналата опасност, а когато се опитал да избяга, било вече много късно…
(Питам се сега дали успя някога да разбереш, че е създадена почти едновременно с теб, че е записана на рождения ти ден, шести декември и излъчена за пръв път два дена по-късно на осми декември хиляда деветстотин седемдесет и шеста, годината на твоето раждане? Има съвпадения, които не ми дават мира!…)
На сутринта те събудих рано.
– Ставай, ставай, че има една изоставена кола край бензиностанцията. Да й смъкнем карданения вал, докато не са ни изпреварили циганите! Нашият за нищо не го бива вече.
Казах го на шега, по израза на баба ми „яж, че да не те набори циганчето!“, защото предишната нощ наистина се бе настанил цигански катун около лагера ни. Два големи смачкани фургона Форд и Сеат по-запазен от нашия, не каруци с чергила, каквито помнех от детството си. Но пък във всичко останало си приличаха. Моментално се разкрещяха на сутринта, разпълзяха се кой знае защо руси деца край водата, вие веднага решихте със сестра ти, че са крадени, млади циганки с тях запретнаха поли да перат и запяха, майките им, а мъжете клекнаха под бента да ловят риба в бързея. Сестра ти не смееше да излезе от палатката, ти хвърляше по едно око на разголените жени. Подариха на Сандра истински калъп домашен сапун за пране като видяха да се мъчи с тоалетен. За разлика от мен мъжете им издърпваха все големи бели мрени. Я да видя на какво ловиш, дойде при теб по едно време един, най-косматият, със златна верига поне половин кило. Ела сега да ти покажа нещо, малчо, запретна крачоли той, останалите закимаха утвърдително с глава. Нагази в реката и започна да обръща камъните, събираше изпод тях едни зелени гъсенички в ципеста об­вивка, но не бяха ручейници, ручейниците бяха напуснали вече пясъчните шушулки, превърнати в бясно сновящи, неуловими мамарци. Гъсеничките пак бяха също някакъв вид ларви, на неизвестно какви пеперуди, мрените просто мрат за тях, каза ти.
Реших да се отблагодаря на новите ни съседи.
– Знам под Бургос едно скривалище с патлаци, момчета – подметнах свойски аз. – Ако ви кажа къде са, можете да ги продадете и вземете добри па­ри.
– Виждаш ли това? То ни стига за нашите си цели – показаха сгъваемите си чекии те („чекия” е нож на по-стар български, сине, а не онова, което си ми­слиш). С дълги закривени дръжки на синджир метър дълъг. – На клана ни му е забранено от старейшината да се докосва до дрога. А покрай тия, дето им е разрешено, можеш да купиш не един, а колкото щеш желязо, но не ни трябва беля. Тук е Галиция, момко! Царство на всякаква контрабандна стока!… Ние сме скромни вехтошари от Мадрид, също не лош бизнес, но сега сме във ваканция… Видя ли какво парче извади? Я си лови рибата, мой човек! Изобщо не сме те чули. Е, сега вече знаеш на какво кълве!
Абе бяха си страшнички, каквото и да си говорим. Макар и да се смееха дружелюбно… От време на време се скарваха ужасно, погваха се един друг или всички – децата, но им минаваше бързо. Черпеха ме с домашна ракия, каквато се прави единствено по тоя край. Само дето не свиреха на китара както по телевизията… Вечер, върнех ли се от Луго (ходех всеки ден да търся квартира, в крайна сметка ни се хареса това малко, спокойно градче и приех предложението на фирмата), се къпехме заедно в реката. Противната секретарка не бе могла да преживее факта, че съм получил утвърдително писмо, когато й го показах. Явно беше минало през главата й докато е била в отпуска. Прави, струва, въртя ме, мота, но накрая клекна и ме пусна при директора. В първият момент се изплаших като го видях, помислих си, затова го е крила: беше хипофизно джу­дже. Крачката му стърчаха напред от стола, ръчичките му – къси и яки – лежаха на масата като цепеници. Мургав с лъснало от пот интелигентно лице.
– На твое място не бих се кумил толкова – каза, като усети, че леко се дърпам, – Очертава се икономическа криза. Работа има, но това са договори подписани миналата и по-миналата година. Ние работим предимно с администра­цията. Улици, игрища, пътчета. Имаме поне за пет години напред. Нали си пътищар? Иначе, ако излезе някоя съборетина, твоя е – усмихна се сърдечно той. – Ще я реставрираш. Не се гнусим от нищо.
Само след година щях да си спомня думите му за надвисналата криза. Но реално не почвах работа, изчаквах уклончиво под предлог, че си търся квартира, докато се завърне от отпуск генералният директор на фирмата в Понтевед­ра. И когато разбрах по телефона от Сааведра, че се е върнал, тръгнах неза­бавно още същата вечер, за да бъда сутринта пред кабинета му. Ако нищо не станеше, щях да се върна до обяд в Луго и да кажа, че съм се успал или настинал. (Сега ми е смешно като си помисля до какви жалки хитрини съм прибягвал! Например една от квартирите по обявление се оказа в блока над службата, през един етаж, но се отказах от нея. Как иначе щях да си пиша командировъчни до понеделник и още петък да си се връщам вкъщи при вас, както правехме ня­кога в Института по паметниците, нали щяха да ме видят? А и да ме търсят на звънеца „за щяло и не щяло” всеки път, когато им потрябвам?… Боже, боже на социалистическото минало! Ела си прибери децата! Всички ония наивници, тарикати и шмекери на дребно, плъзнали по света!)
Какво е шмекер ли? Ами гледай мен от онези години и ще разбереш.

Продължава в Andral 80-81 b, 2014

A 80-81 grwb copy

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s