Andral 82-83 a, 2015

Basic RGB

bresh deshueftangu

82-83 * 2015

http://www.ceeol.com

savsavchev@yahoo.com
ssavchev@abv.bg
zarzala.wordpress.com

Попитали индийския мъдрец Рамана Махариши

„Как да се отнасяме към другите?“

Отговорът бил:

„Няма други.“

Asked the Indian sage Ramana Maharshi

“How do we treat others?”

The answer was:

“There is no other.”

Puchlili indieku gozever manush anovisa Ramana Maharishi

“Sar ti inkeras amin [ti zhivindzas] averw manushwntsa?”

Johapi syasli:

“Avera nanwy”.

……………………………………………………………………

…………………………………………………………………..

Най-голяма в България е

ПАРТИЯТА НА ОМРАЗАТА

На описанието на тази случка попаднах случайно в мрежата.
Понеже считам, че не трябва да се мълчи, я копирах и пуснах и при мен.
Заглавието е мое – С. С.

@ Olia Al-Ahmed:

Тази вечер, връщайки се от работа, около 21 ч. бях нападната от скинари в рейс № 76. Рейсът беше препълнен. Аз си седях кротко на седалката, изморена и замислена. Пътувах за вкъщи. На спирка „Стадион Васил Левски” се качиха 4-ма младежи с бръснати глави и татуировки. Двама от тях бяха изключително агресивни, единият подпийнал. Започнаха високо да крещят: „Смърт на циганите! Всички цигани вън от България! България за българите! Всички на кола!” По дребният поздрави пътниците с „Хай Хитлер” и вдигна високо изпъната ръка! По едрият и почерпеният започна да агитира другите да създадат партия, да се съберат където трябва и да убият всички цигани до един. Другарчето му започна да го укротява, като му каза да е по-тих, защото е в рейса пред много свидетели. Но той не се впечатли от думите му. Напротив, грубо изблъска и бутна един по-мургав гражданин от рейса /който не беше циганин, а почернял българин след почивка. Момчето говореше по телефона с гаджето си на чист литературен български!/ След това копелето се захвана с мен. Започна брутално да ме обижда и да се заяжда с мен заради цвета на кожата ми. „Брато, дай да я ликвидираме тая чернилка! Напълни се България с цигани, чернилки и какви ли не! Дай да я смажем, бе!”, каза той и започна да ме гледа втренчено. Аз си мълчах… В един момент станах вече да слизам. Тогава скинарът започна да ме блъска и ми рече: „Какво държиш тоя „Стандарт” в ръка, ма, мухите ли да биеш с него?! Ще те ликвидирам, ей!” Тогава търпението ми се изчерпа и му отвърнах да се вразуми и да се държи по-кротко и прилично. Другият младеж с него ми каза, че България се командва от такива като тях! „Ние сме властта, не полицията! Ние командваме. К`ва полиция, ма. Тук ние сме фактор!”, ми каза в очите по-дребният, когато ме видя да вадя нещо от чантата, мислейки, че вадя телефон. Всъщност аз извадих диктофон! Обидите продължиха, като кулминацията беше, когато дребният ми каза, че живее в блока пред мен и много добре знае коя съм и къде живея. Наблюдавал ме отдавна и с нетърпения чакал момента да ме намушка и да ме унищожи! Целият рейс чу всички обиди и заплахи към мен, без нищо да съм сторила никому… Просто се прибирах от работа. Не само че никой не ме защити, но един гражданин дори се намеси, като ми рече ”Я, слез от рейса, ма, циганко! К`во се возиш сигурно без пари!”… Да сляза!!! Защо, по каква причина. Аз съм редовен гражданин с платена карта за цялата градска мрежа за един месец. Плащам си данъците, работя, живея скромно и на никого не правя нищо лошо. По каква причина да сляза, на какво основание, попитах. Нямаше отговор… Младежите продължава с обидите си. Дребния дори ми каза да съм научила добре български, да не му говоря на цигански! Опитах се да се защитя, да им обясня коя съм, какво работя. В резултат последваха още повече обиди и подигравки. Изумителното в случая беше, че никой от пътуващите не зае позиция, чувайки заплахите „всички ще бъдете унищожени, един по един! И ти в това число”. Дребният слезе с мен… Каза, че ще ме изпрати до нас, за да ми види сметката… По случайност се бях разбрала с мой много добър приятел, доста известен арменец от шоу бизнеса, да ме чака на спирката, тъй като имахме разговор по работа и трябваше да вечеряме заедно… Звъннах му още от рейса… Той ме чакаше. Когато дребния видя, че наистина ме чакат, избяга в тъмното.
След случилото се звънях продължително на 112, но никой не ми вдигна. Звъннах на мой приятел полицай от 4 РПУ, който се оказа в отпуска и чието име ще спестя. Той ми каза, че хулиганът е прав. Те командват, полицията не може да направи нищо. С моя приятел арменеца догонихме с кола рейса до последната му спирка. Снимах номера. Качих се вътре и се легитимирах като журналист на водача. Попитах го защо не се намеси, защо не спря рейса и да предприеме каквото и да било. Забранено му е. Аз го попитах, ами ако ме бяха намушкали? Водачът повдигна рамене и ми каза „Нищо не мога да направя по въпроса”. Той потвърди, че е чул абсолютно всичко, но отказа коментар. Представи се като Петров. Този път няма да мълча! Чашата ми преля! Имам запис на всяка една обида и на целия екшън в рейс № 76 около 21 ч и 21 минути на 19.08.2015 г. Този запис ще го кача в yuotube, но с превод, със субтитри. Нека светът чуе как тази вечер беше жестоко малтретиран в собствената си страна прибирайки се от работа БЪЛГАРСКИ журналист, преводач и поет с нежна душа… Обичам те, Българийо, родино моя!

………………………………………………………

………………………………………………………

Джордж Сорос и Съвета на Европа
постигнаха съгласие за създаването
на новия
Европейски ромски институт

Джордж Сорос, председател на Фондации “Отворено общество” и генерал­ният секретар на Съвета на Европа Турбьорн Ягланд са автори на статия, публикувана в „European Voice“, в която определят целите на новия институт.
В нея се казва: „Повече от четири десетилетия европейската ромска общност има желанието да бъде създадена институция, която да дава възможности и да покровителства тяхната музика, изобразително изкуство, уникалните традиции в собственото им развитие.
Мнозина усещат остро тази липса, особено ромските активисти, препода­ватели и интелектуалци. Това утежнява чувството им за изолация и не дава възможност в пълна степен да бъде разкрито влиянието на ромите в общия европейски културен живот. Ние обединяваме усилията си, за да помогнем това да стане реалност.
Дванадесет милиона роми остават най-голямото и най-устойчиво малци­нство на европейския континент. По-голямата част от него продължава да живее изолирано от основното общество, в много случаи сегрегирано от стена на предразсъдъци и недоверие. Тази вековна непоносимост няма място в отворена и модерна Европа. Ние вярваме, че една нова европейска ромска институция може да помогне в процеса на приобщаване“.
Новият институт „ще разполага с правомощия за образование, които да съдействат постепенно да бъдат премахнати негативните стереотипи, които все още просмукват политиката в целия континент“.
Авторите се надяват институтът “да се превърне в мощен източник на самочувствие“ и да действа като „важен символ“. Може би най-важното е да бъде ориентир за ромските деца – да изпитват чувство за принадлежност и гордост“.
В статията се потвърждава, че „проектът ще бъде ръководени от роми“ и ще има силно участие от страна на Съвета на Европа и Фондации “Отворено общество”, участие, описано като „естествено партньорство“.
„Съгласно предложението, нашите две организации ще действат като уч­редители на нова група – Алианс за европейски ромски институт, – добавят авторите. Алиансът ще бъде съставен от съществуващите ромски групи, включи­телно, например, Ромският музей от Румъния и Центърът за документация и културен център на синтите и ромите в Германия. Заедно, ние се ангажираме с финансирането на Европейския ромски институт за петгодишен начален период.
Институтът ще съхранява ромското наследство, като същевременно разчитаме опитът на ромите да спомогне той да действа и като оживена креа­тивна индустрия. Той ще бъде място за ромите в областта на изкуството, за да работят заедно и да се свържат с творческата общност в Европа за обмен и развитието на идеи.
Чрез своите прояви, изложби и представления, Институтът ще се стреми широката общественост да се образова по отношение богатството и значимостта на ромската култура и постижения. От институционална гледна точка той ще действа и като политически съветник към Съвета на Европа и страните-членки, с цел установяването на партньорства с подобни организации по целия свят.
Такава институция не е съществувала никога. Новата институция ще има нашата пълна подкрепа. Заедно с партньорите ни от ромски произход ние ще се стремим да я превърнем в реалност. В продължение на десетилетия воде­щи ромски мислители спорят как могат да пресичат границите на Европа, за да действат заедно срещу дискриминацията, усещана от всички тях. Европейски­ят ромски институт може да бъде авангард в преследването на тази изключително важна задача“, завършва статията.

George Soros and the Council of Europe reach agreement
on new European Roma Institute

Billionaire financier and philanthropist George Soros and the Council of Europe are to help set up a new European Roma Institute, it has been announced.
Soros, chairman of the Open Society Foundations and Secretary General Thorbjørn Jagland today authored an article published by ‘European Voice,’ which sets out the purpose of the new institute.
They write: “For more than four decades Europe’s Roma community have wanted to establish an institution that would give their music, art and unique traditions their own stage.
“Across the continent, such bodies exist to celebrate an array of cultures, nationalities and identities, yet there is nothing of this kind for Roma.
“Many feel this absence, particularly among Romani campaigners, educators and intellectuals. It compounds a sense of exclusion and denies all of us the opportunity to celebrate the Roma influence on our shared cultural life. We are joining forces to help put this right.
“Europe’s twelve million Roma remain the continent’s largest minority – and its most resilient. The vast majority continues to live segregated from mainstream society, in many cases set apart by a wall of prejudice and mistrust. This centuries-old intolerance has no place in an open and modern Europe. We believe a new European Roma Institute can help.”
The new institute would “have the power to educate, chipping away at the negative stereotypes which still pervade across the continent.”
The authors believe the institute would “become a powerful source of self-esteem,” acting as an “important symbol.”
They add: “Such an institute could also explore the ways in which Roma life has shaped, and been shaped, by other cultures and forces, underlining similarities as well as difference. Perhaps most important, it would provide a landmark for Roma children to look upon and feel a sense of belonging and pride.”
The article confirms that the “project will be Roma-led” and will have strong input from the Council of Europe and the Open Society Foundations, described as a “natural partnership.”
The authors declare: “Under the proposal, our two organizations will act as founders alongside a new group – the Alliance for the European Roma Institute. The Alliance will be made up of existing Romani groups including, for example, the Romani museum from Romania and the Documentation and Cultural Centre of German Sinti and Roma from Germany. Together, we will commit to fund the European Roma Institute in its five-year start-up phase.
“The Institute will celebrate Romani heritage while also recording the Romani experience and acting as a vibrant creative hub. It will be a place for Roma in the arts to work together and connect with the creative community across Europe for the exchange and development of ideas.
“Through its events, exhibitions and performances the Institute will seek to educate the wider public on the richness and greatness of Roma culture and achievement. Institutionally, it will also act as a policy advisor to Council of Europe and member states, seeking to establish partnerships with similar bodies around the world.
“No such institution has ever existed – and this one has our full support. Together with our Roma partners we will now seek to make it a reality. For decades leading Roma thinkers have debated how they can cut across European borders to act in concert against the discrimination they have all experienced. A European Roma Institute can be at the vanguard of this extremely important pursuit.”

…………………………………………………..

…………………………………………………..

Фотопътешествия

Blagiyat Shiva, Katmandu, Vera Genova

Катманду.
Благият Шива.

Тризъбецът (rromanis – trushul) в ръката му символизира трите етапа на еволюцията (създаване, поддръжка и разрушение), а също и трите времена – минало, настояще и бъдеще. До него е Нанди, белият бик, с който той се придвижва, символ на контролираната мъжественост и преданост,
на чистата дхарма, която внася ред в обществото и вселената.
Кобрата, прехвърлена през рамо, е символ на контрола на вътрешната енергия, на мъдростта и вечността.

Фотограф: Вера Генова
VESTI.bg
06.05.2015

…………………………………………………..

…………………………………………………..

Изоставени

Животът на една от най-големите и изолирани
общности в Европа не се подобрява,
пише авторитетното издание

В статия, озаглавена „Изоставени“, британското сп. „Икономист“ разглежда проблемите на ромската общност в България и още няколко европейски страни.
Статията започва с кореспонденция от ромския квартал „Лозенец“ на Стара Загора и със среща с двама представители на местната ромска общност.
Звезделина Атанасова е студентка и признава, че съчетанието ром, жена и студент е рядкост в България, където ромчетата престават да ходят на учили­ще около 15-годишната си възраст. Според нея причината за липса на мотивация на децата от нейния етнос да се образоват е отсъствието на ролеви модели.
Ганчо Илиев казва, че седем от десет ромчета признават, че искат да станат сводници, защото само тази работа може да им донесе хубава къща, скъпа кола и вниманието на привлекателни жени, пише списанието.
Изданието отбелязва, че според официалните данни от преброяването в България ромите са 5% от населението, но се смята, че всъщност са много повече. Много роми питаят недоверие към местните власти и отказват да се регистрират или лъжат за етноса си заради предразсъдъците, че ромите са изо­станали и се занимават с дребни кражби.

В шест централни и източни европейски страни
ромите съставляват 7-10% от населението

В Европа половината от ромите не разполагат с удобства като течаща во­да, а едва 15% имат средно образование, пише „Икономист“.
Ромското население обаче е младо и бързо се увеличава. Но училищата в ромските квартали, в които живеят между 30 и 60% от ромите, са неприветливи, допълва списанието. Сегрегацията е често срещно явление.
В българските и румънските училища една четвърт от ромските ученици се обучават в отделни класни стаи. В Унгария половината от ромските ученици също учат в отделни стаи.
В Унгария сегрегацията на ромите нараства, отчасти поради това, че унгарците бягат от районите, в които живеят големи ромски общности, посочва „Икономист“.
В Чехия една трета от учениците в училищата за деца с проблеми в умст­веното развитие са роми. През септември ЕК започна наказателна процедура за дискриминация срещу Чехия. През април ЕК направи същото и срещу Сло­вакия. Ако двете страни не променят нещата, ги заплашват големи глоби, посочва изданието.

Списанието отбелязва, че в България и Унгария
се засилват антиромските настроения,

че на словашкия премиер Робърт Фицо не са чужди антиромските изявления, нито на унгарския му колега Виктор Орбан.
В Унгария и Словакия ромите, кандидатстващи за работа, имат по-малко шансове да я получат в сравнение с хора, които не са от това малцинство. Тези перспективи карат ромите, които са успели в училище, да крият етническата си принадлежност и да прекъсват връзките си с местата, в които са отраснали, лишавайки тези населени места от добри примери за подражание, цитира изда­нието мнението на хърватина Желко Йованович, представител на фондация „Отворено общество“.
Няма данни за ромската миграция, но се знае, че ромите присъстват в повечето богати европейски страни, където получават смесен прием. Импрови­зираните им лагери са сривани с булдозери в Италия и Франция, а в Белгия и Германия им се осигуряват помощи.
Много роми са привлечени към богатите европейски страни от щедрите им социални системи. Някои роми търсят там по-доходоносни дейности, които са в нарушение на закона – от джебчийство до сериозни престъпления.
Допитвания обаче показват, че повечето от ромите, които емигрират, го правят, за да работят.
В около една пета от ромските домакинства в България има член на семейството, който работи в чужбина, казва Алексей Пампоров от Българската академия на науките, цитиран от списанието.

04.06.2015
VESTI.bg

…………………………………………………..

………………………………………………….

Съветът на ООН по правата на човека изслушва специалния докладчик на ООН по въпросите на малцинствата
за правата на човека

Задълбочено проучване на специалния докладчик на ООН по въпросите на малцинствата Rita Izsák за състоянието на човешките права на ромите в целия свят, с особен акцент върху феномена “антиромски настроения”, ще бъде представен на Съвета по правата на човека на Обединените нации на 15 юни 2015 г.

В своята резолюция 26/4, приета на 14 юли 2014 г. на Съвета по правата на човека на ООН призна, че ромите са изправени, за повече от пет века, пред повсеместна дискриминация, отхвърляне, социално изключване и маргинализация навсякъде по света и във всички области на живота. Той изрази загриженост, че ромите продължават да са социално и икономически маргинализирани, което подкопава спазването на човешките им права, разпространяват предразсъдъци и възпрепятства тяхното пълноценно участие в обществото и на ефективното упражняване на граждански отговорности. Резолюцията също така признава, че антициганските настроения представлява основна пречка за успешното социално приобщаване на ромите и пълно зачитане на човешките им права и покани специалния докладчик по въпросите на малцинствата да се подготви задълбочено проучване на ситуацията с човешките права на ромите в света с препоръки за консултация със страните-членки, националните институции за правата на човека, организациите на гражданското общество, регионални споразумения, както и съответните специални процедури и структури по договорите, както и да го представи на Съвета по правата на човека на неговата Двадесет и девета сесия. Специалният докладчик ще представи доклада си на 15-ти юни 2015 г., който може да бъде проследен чрез видео връзка.
В доклада специалният докладчик предлага общ преглед на състоянието на човешките права на ромите в целия свят, като припомня малцинствените права и подход в защитата и насърчаването на правата на ромите, включително защитата за тяхното съществуване; превенцията в насилието срещу ромите; опазването и популяризирането на ромската идентичност; гарантирането на правото на недискриминация и равнопоставеност, включително борбата с расизма, антициганските настроения и структурна дискриминация; и гаранцията за правото на ромите за ефективно участие в обществения живот, особено по отношение на решенията, които ги засягат. Въз основа на отговорите на въпросника си, специалният докладчик по въпросите на малцинствата прави преглед на тенденциите в държавната практика, подчертавайки положителни примери, както и предизвикателствата.
Специалният докладчик е създала специална уеб-страница, за да представи цялата необходима информация по отношение проблемите на ромската общност.
Специалният докладчик е на разположение за всякакви въпроси и коментари на адрес

minorityissues@ohchr.org

…………………………………………………

…………………………………………………

Съд на ЕС:
електромерите в ромските махали

Нели ОГНЯНОВА

Публикувано е решение на Съда на ЕС С-83/14 по случая с електромерите, които се закачат високо по стълбовете в ромските махали. Става дума за ромската махала в Дупница.
Електромерите на всички потребители, включително на тези от ромската етническа група, са поставени обикновено на достъпна височина от около 1,70 метра, най-често в имота на клиентите, на фасадата на сградата или на оградата. Но в ромските махали те са на 6 метра височина.
Анелия Георгиева Николова извършва дейност като едноличен търговец в българския град Дупница. Там тя стопанисва магазин за хранителни стоки, който се намира в квартал „Гиздова махала“ и се снабдява с електроенергия от предприятието ЧЕЗ. Николова подава жалба до българската Комисия за защита от дискриминация (КЗД) и твърди, че спорната практика на ЧЕЗ е дискриминационна. КЗД се произнася в полза на Николова, ЧЕЗ обжалва, АС София – град се обръща към Съда на ЕС с преюдициално запитване.

Както казва Генералният адвокат J. KOKOTT, АС задава “цели” десет въпроса:

„1) Понятието „етнически произход“, разгледано в Директива 2000/43/ЕО […] и в Хартата на основните права в Европейския съюз следва ли да се тълкува в смисъл, че то се отнася до компактна група български граждани от ромски произход, като тези, живеещи в кв. „Гиздова махала“, гр. Дупница?
2) Понятието „сравнима ситуация“ посочено в чл. 2, § 2, буква „а“ от Директивата приложимо ли е във връзка с изложената фактическа обстановка, при която средствата за търговско измерване в ромски квартали се поставят на височина 6-7 метра, за разлика от обичайното разположение под 2 метра в други квартали без компактно ромско население?
3) Следва ли разпоредбата на чл. 2, § 2, буква „а“ от Директивата да се тълкува в смисъла, че поставянето на СТИ в ромски квартали на височина 6-7 метра представлява по-малко благоприятно третиране на населението от ромски произход в сравнение с това от друг етнически произход?
4) Ако се касае за по-малко благоприятно третиране, следва ли посочената разпоредба да се тълкува в смисъл, че при фактическата обстановка по делото, това третиране се дължи изцяло или частично на обстоятелството, че засяга ромския етнос?
5) Допуска ли Директивата национална разпоредба като тази на § 1, т. 7 от ДР на Закона за защита от дискриминация, която предвижда, че „неблагоприятно третиране“ е всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни интереси?
6) Относимо ли е понятието „видимо неутрална практика“ по смисъла на чл. 2, § 2, буква „б“ от Директивата към практиката на ЧЕЗ да поставя СТИ на височина от 6-7 метра? Как следва да се тълкува понятието „видимо“ — в смисъл, че практиката е очевидно неутрална или в смисъл, че практиката изглежда неутрална само на пръв поглед, т.е. е привидно неутрална?
7) За да е налице непряка дискриминация по смисъла на чл. 2, § 2, буква „б“ от Директивата, необходимо ли е неутралната практика да поставя лицата в особено по-неблагоприятно положение въз основа на расов признак или етнически произход или е достатъчно тази практика само да засяга лица от определен етнически произход? В този смисъл допуска ли чл. 2, § 2, буква „б“ от Директивата национална разпоредба като тази на чл. 4, ал. 3 от Закона за защита от дискриминация, предвиждаща, че непряка дискриминация има, когато едно лице е поставено в по-неблагоприятно положение на основата на признаците по ал. 1 (включително етническа принадлежност)?
8) Как следва да се тълкува израза „особено неблагоприятно положение“ по смисъла на чл. 2, § 2, буква „б“ от Директивата? То аналогично ли е на израза „по-малко благоприятно третиране“, използван в чл. 2, § 2, буква „а“ от Директивата или касае само особено значими, очевидни и тежки случаи на неравенство? Описаната в настоящия случай практика представлява ли особено неблагоприятно положение? Ако не е налице особено значим, очевиден и тежък случай на поставяне в неблагоприятно положение, това достатъчно ли е, за да обоснове липсата на непряка дискриминация (без да се изследва обстоя­телството дали съответната практика е оправдана, подходяща и необходима с оглед постигане на законна цел)?
9) Допускат ли чл. 2, § 2, буква „а“ и буква „б“ национални разпоредби като тези на чл. 4, ал. 2 и ал. 3 от Закона за защита от дискриминация, които изискват „по-неблагоприятно третиране“ за наличие на пряка дискриминация и „поставяне в по-неблагоприятно положение“ за наличие на непряка дискриминация, без да разграничават тежестта на съответното неблагоприятно третиране, както това е направено в Директивата?
10) Следва ли разпоредбата на чл. 2, § 2, буква „б“ от Директивата да се тълкува в смисъл, че изследваната практика на ЧЕЗ е обективно оправдана с оглед осигуряване на сигурността на електропреносната мрежа и надлежно отчитане на потребената електрическа енергия? Подходяща ли е тази практи­ка, като се има предвид и задължението на ответника да осигури свободен достъп на потребителите до показанията на електромерите? Необходима ли е тази практика, след като от публикации в медиите са известни други достъпни в техническо и финансово отношение средства за гарантиране сигурността на СТИ?“.

Заключението на ГА:

1) В район, населен предимно с хора от определена етническа група, на забраната на дискриминацията, основана на етнически произход, могат да се позовават и други живеещи там лица, които не принадлежат към тази етниче­ска група, ако са съдискриминирани чрез дадена мярка поради общия й и колективен характер.
2) Когато по принцип на потребителите се предоставят безплатни електромери, които се поставят в или до имота им по начин, позволяващ достъп за визуален контрол, докато в районите, в които живеят предимно лица от ромската общност, електромерите се поставят на електрически стълбове на недостъпна височина от около шест метра, е налице prima facie случай на непряка дискриминация въз основа на етнически произход по смисъла на член 2, параграф 2, буква б) във връзка с член 8, параграф 1 от Директива 2000/43.
3) Такава мярка може да бъде оправдана, доколкото има за цел да предот­врати измамите и злоупотребите и да допринесе за осигуряване на качеството на електроснабдяването в интерес на всички потребители, при условие че:
a) не могат да бъдат предприети по икономически приемлив начин други, също толкова подходящи мерки за постигане на тези цели, които биха имали по-малко неблагоприятни последици за населението в съответния район, и
б) взетата мярка не е прекомерно увреждаща за жителите на съответния район, при преценката на което:
– опасността от стигматизиране на определена етническа група е с отчетливо по-голяма тежест от чисто икономическите съображения и
– следва надлежно да се отчете интересът на крайните клиенти да проследяват индивидуалното си потребление на електроенергия посредством редовен визуален контрол над електромерите“.

Решението на Съда по дело С – 83/14 от 16 юли 2015 година:

Прилага се Директива 2000/43. Принципът на равно третиране се прилага не само към лицата с определен етнически произход, но и към лицата, които макар сами по себе си да не принадлежат към съответния етнос, съвместно с първите търпят по-малко благоприятно третиране или особено неблагоприят­но положение в резултат от дискриминационна мярка.
Практиката може да се възприеме като указваща, че всички жители на квартала са считани за потенциални извършители на неправомерни действия. В този контекст Съдът пояснява, че въпросната практика съставлява неблагоприятно третиране на тези жители както поради обидния й и стигматизиращ характер, така и поради крайните затруднения, ако не и невъзможност да следят електромерите си, за да проверяват своето потребление.
Ако българският съд приеме, че спорната практика не представлява пря­ка дискриминация, основана на етнически произход, Съдът посочва, че по принцип тя би могла да съставлява непряка дискриминация. Всъщност, ако се допусне, че се прилага изключително в отговор на злоупотребите в съответния квартал, тази практика би била основана на видимо неутрални критерии, но същевременно би засягала в значително по-голяма степен лицата от ромски произход. Така тя би създавала неблагоприятно положение особено за тези ли­ца, в сравнение с други лица, които не са с такъв произход.
В това отношение Съдът подчертава, че защитата на сигурността на електропреносната мрежа и надлежното проследяване на потреблението на електроенергия са законни цели, които по принцип могат да оправдаят такава разлика в третирането. Освен това обаче е необходимо ЧЕЗ РБ да докаже, че с електромерите в съответния квартал действително са извършвани злоупотреби и че понастоящем още има такъв риск. Българският съд ще трябва да прецени дали няма други подходящи, но по-слабо ограничителни мерки за решаването на констатираните проблеми.
Дори ако за постигането на упоменатите цели няма друга също толкова ефективна мярка като спорната практика, Съдът посочва, че тя изглежда несъразмерна спрямо тези цели и спрямо законните интереси на жителите на квартала. Българският съд ще трябва да провери дали наистина е така, като вземе предвид в частност обидния и стигматизиращ характер на въпросната практика и факта, че в резултат от нея отдавна и без никакво разграничение жителите на един квартал са лишени от възможността да контролират редовно потреблението си на електроенергия.

Блогосфера
16. 07. 2015

………………………………………………..

………………………………………………..

„Галъп“: Декадата
на ромското включване
постигна изключване

Откъсването на ромите от останалата част от обществото изглежда зас­трашително. Негативното отношение към тях не е индивидуално или повлияно само от лични преживявания, а е групово и принципно. Това сочат данните от национално представително проучване на “Галъп интернешънъл болкан”, резултатите от което са изпратени до медиите.
Въпросите са зададени между 26 юни и 2 юли на 1011 пълнолетни български граждани в цялата страна по повод събитията в Гърмен и Орландовци. Социолозите коментират, че напрежението в двете места определено се е отразило върху резултатите, но смятат, че и в по-спокойна обстановка изводите щяха да бъдат подобни.
70% от анкетираните са заявили, че не биха гласували за компетентен и честен кандидат от подкрепяна от тях партия, ако е ром, едва 18% биха го подкрепили.
Същото е разделението – 70% против, а 20% “за” и при останалите въп­роси от същия порядък: “да имате ръководител ром”, “началникът на полицейско­то управление да е ром”, “офицер от армията да е ром”, “вицепрезидентът на България да е ром”. При подобни въпроси, зададени в средата на 90-те години на миналия век, отрицанието към ромите изглежда по-ниско в сравнение със сегашния момент, припомнят социолозите.
Още по-изразени са отрицателните нагласи в личната сфера. Например на въпроса биха ли се оженили за ром, само 9% отговарят положително, докато 85% отговарят отрицателно. Сред етническите българи само 4% заявяват, че биха сключили брак с представител на ромското малцинство. И при турците делът остава много нисък – само 6%.
Като цяло, отношението към ромите не се влияе видимо от степента на образование, коментират авторите на изследването. То показва, че висшистите не са по-толерантни от среднистите. По-малко е отрицанието сред групите с основно и по-ниско образование, но обяснението на социолозите е, че именно в тази образователна група попадат немалко роми.
Отрицателното отношение изглежда дори още по-значимо в по-големите населени места, защото там ромските общности живеят в гета, а това буди не­приязън. Гетата създават и усещане за привилегированост пред закона, което е допълнителен фактор за отрицателните нагласи, коментират социолозите.
Партийните различия също не влияят съществено върху нагласите, е друг извод от изследването. Сред привържениците на ДПС преобладава не­бла­госклонното отношение към ромите, каквото е то сред етническите тур­ци.

Изображение1064

Цикъл “Улички”, XXIII. Сливен, Горната махала, август 2015.

В същото време 77% казват, че на са пострадали лично от ром, а близо половината имат познати роми, с които са в нормални, добри отношения.
Отношението към ромите се споделя като цяло, а не толкова заради конкретни лични негативни преживявания. Нещо повече: групите, за които може да се смята, че нямат толкова пряк досег с роми, каквито са висшистите, например, проявяват и повече признаци на отрицание. Това е допълнително свидетелство за потенциалната величина на отчуждението на ромите спрямо останалите етнически и социални групи в страната и за траен културен разрив, коментира “Галъп”.
Над 60% от хората споделят мнението, че ромите не могат да се интегрират дори и при усилия от страна на държавата. Тук според авторите на проучването вероятно се проявява двойно недоверие – към ромските общности, но и към потенциала на институциите и политиците да се справят с проблема. Над половината от хората споделят мнението, че политиците нарочно предизвикват проблемите между българи и роми, а 27% не са съгласни с това.
Три четвърти са съгласни с твърдението “Циганите са оставени да си мислят, че имат само права”, 13% са на обратното мнение. Отново в столицата делът на съгласните с това твърдение е най-висок, доближаващ 9 от 10 души.
Общо е и убеждението в неефективността на различните програми за интеграция – 57% споделят мнението, че “почти всички пари по програмите за подпомагане на цигани у нас се крадат”, 30% не знаят, а само 13% не са съг­ласни.
Една четвърт са съгласни с крайното твърдение, че “най-добре би било всички цигани да бъдат изгонени от България”.
Създава се усещането, че извън самите ромски общности навсякъде прео­бладава недоверието към ромите. Това е симптом на устойчиво обществено из­ключване, в следващ етап може да доведе и до нови напрежения, предупре­ж­дава “Галъп”.
Редовното изследване на “Галъп интернешънъл болкан” е проведено от 26 юни до 2 юли 2015 г., представително е за пълнолетното население на страната и обхваща 1011 пълнолетни българи чрез пряко интервю и е независимо от финасиране. Максималното стандартно статистическо отклонение при 50-процентните дялове е ±3%. Методиката е сравнима с всички ежемесечни редовни сондажи на “Галъп интернешънъл” в България от 1992 г. насам.

29. 07. 2015 г.

……………………………………………………….

………………………………………………………

Лица от улицата

Изображение1068

Сливен, Горната махала, август 2015.

……………………………………………………………….

……………………………………………………………….

“Аз искам всичките хора единни да бъдем, да са разбираме помежду си,
не да враждеем един към друг.
Да бъдем заедно всички,
да бъдем сплотени”

Изображение1060

– Казвам се Янко Стефанов Николов. Роден съм `59 година, 27 февруари в град Сливен. Женен съм, с две деца.
– Колко години стаж имаш?
– 35. В текстила.
– Къде си работил?
– Само в „Декотекс” – Сливен. Сега се нарича „Роже Вандербекер”, бел­гийска фирма.
– Туй е предишното …
– „Декотекс”, бившия „Съби Димит­ров”.
– „Съби Димитров”. Тъй. Какво работиш там?
– Мотокарист.
– И в какво точно се изразява рабо­тата ти, какво по-точно правиш с мо­токара?
– Ами-и, разтоварвам коли, внасям вътре нужните материали за становете, там, където тъчат килимите.
– Персийски килими…
– Персийски килими, да. Това е.
– Колко години има откакто се върна от чужбина?
– Вече трета година откакто се върнах и пак почнах работа на старото си място.
– Защо беше принуден и коя година напусна?
– Бях принуден да напусна 2009 г. и до 2013 г. работих в чужбина, в Гър­ция бях.
– Само в Гърция ли си бил?
– Да, само в Гърция.
– Къде беше?
– В Мармара съм бил, бил съм в Клевиси, бил съм в Солун… Работил съм там…
– Какво си работил?
– В селското стопанство, а в една фабрика пак бях мотокарист. С мойта съпруга бяхме заедно.
– В каква фабрика работи като мотокарист.
– Ами същата като „Иван Лилов” – обработка на плодове и зеленчуци.
– Значи си работил на няколко места… Защо беше принуден да на­пу­с­неш едно място, да отидеш на друго място?
– Ами-и-и, немотия, няма как…
– Там защо напускаше едното място и започваше другаде?
– Ами на другото място предлагаха малко повечко пари. Ами ний в Гърция работим така. Защото постоянна работа нямаме, там ний сме незаконно.
– А-а, вий там бяхте незаконно. Как мина границата?
– Не, ний вече бяхме в Европейския съюз, ама работехме незаконно. На чер­но – няма осигуровки, няма нищо.
– Значи тез години, през които си бил там…
– Леш, няма нищо наяве.
– Няма осигуровка, няма нищо.
– Няма.
– Доволен ли се обаче, общо взето, от Гърция?
– Да, доволен съм. Бях изтеглил каса 15 000 лв. и съм си я изплатил…
– С тия пари, които си изкарал…
– Да, с тия пари, които изкарах там, си изплатих дълга към държавата…
– Към банката…
– Да, към банката и съм си доволен.
– А защо напусна работата си ту­ка?
– Ами не стигаха парите. Банката искаше всеки месец от мене по 150 лв. А аз взимах по 320-330 лв. Затуй са принудихме с жената да заминем за Гър­ция.
– Значи не си останал, все пак, без работа?
– Не, никога не съм оставал без ра­бо­та.
– Парите не ти стигаха и за туй си напуснал?
– Да, да.
– Там къде ти хареса най-много?
– Там най-много ми хареса в Мармара. На острова. Мармара е едно село, което е много хубаво. С няколко хотела, ний бяхме в единия от тях, „Милитон” са казва. Беше прекрасен, построен навътре в морето. Мойта жена работеше в него, гладеше, туй й беше работата – гладеше дрехи. Аз бях поддръжка, как`ото ми кажат – такоз. Почиствах градини-мрадини, каквото ми каже управитела на хотела. Хранеха ни, спането ни беше безплатно и всеки ден взимахме по 60 евро.
– Е-е, че туй е хубаво, бе!
– Да.
– Сега обаче чувам, че хората в Гърция не са доволни?
– Да, не са доволни, щото в момента няма парички в Гърция…
– А защо са върна от Гърция?
– Ударих си крака.
– А-а-а, помня…
– Падна един палет на крака ми, крака ми са поду и там нямаше док­то­ри…
– Осигуровки нямаше…
– Осигуровки няма, нищо няма и бях принуден да напусна Гърция и да си дойда. А работата беше идеална… Дойдох си тука, насам-натам, ходех на лекар, опраях са, после са обаждам по телефона, ама те бяха взели вече друг човек. Иначе много ма харесваха, дори тогава още не можех да говора гръцки. И-и, човека мъ гледа, бос работя, шефа, управитела на хотела. Вика „Папуци защо нямаш?”, папуци значи обувки на гръцки. Аз вдигам рамене, в смисъл, че тъй работя. На следващия ден човека ми носи чисто нови маратонки, шведски ма­ратонки с бели чорапи.
– А ти защо работеше бос?
– Ами топло е, лятно време, по-добре ми е да работя бос. А е забранено да се работи бос. И … ми са скара. Не че нямах, имах…
– Какво ти е отношението към Гърция сега?
– Ами да ти кажа … не съм видял нещо лошо от тях. Не съм видял лошо… Мога да кажа с добро сърце, че там си изплатих дълга, който имах към банката, и видях много хубави и красиви неща в Гърция. Бил съм в Атина, която е много красива, бил съм на едно островче, на което има манастир…
– Спомняш ли си името на острова?
– Не, не си го спомням…
– Ти в коя част на Гърция си бил?
– В Северната.
– В Егейска Гърция…
– Да, в Егейска Гърция. Мармара е долу, Мармара е най-долу.
– Най-долу в смисъл към Атина?
– Да, към Атина.
– А нататък, към Корфу ходил ли си?
– Не, не съм ходил. Аз съм работар.
– Значи ти не си като мене, не си турист, ти си си работил и тол­коз.
– Да.
– В днешно време как си, Янко?
– Ами … благодаря на Бога … долу-горе … мога да кажа, че съм добре. Же­ната работи, аз работя, децата работят… Не мога да са оплача.
– Е, стигат ли парите или пак не стигат?
– Парáта никога не стига.
– Но ти си доволен – тя работи, ти работиш…
– Да.
– Имате ли възможност да почивате през годината? Позволявате ли си? Една седмица, примерно…
– Позволяваме си. Скоро ще ходим за няколко дена на почивка във Ве­линград.
– Нямате желание, обаче, да отидете до една Гърция като туристи за една седмица? Не като хора, които са работили там, а като туристи да я погледнете?
– Не, не.
– Защо тъй?
– Ами … не знам.
– Колко, например ще похарчите двама човека във Велинград? Горе-до­лу…
– 500 лева.
– Ний след две седмици заминаваме с жена ми за Лефкада. И ши ни излези някъде около 800 лева. Ама имай предвид, че става въпрос за шест нощувки. И там са едни от най-красивите места в Гърция ти поне знайш това, няма смисъл да та убеждавам. Щото, например, ако отидеш до един Тасос … за 4-5 дни, повече от … 500-600 лева няма да ти излезе… И ши ти кажа защо аз предпочитам да почивам в Гърция…
– Ами ний понеже там сме били доста време и затуй не ни е интересно… Може би за туй.
– А-а. Ами виж, ний отиваме там заради гледките, заради пейзажа. Страхотни гледки, страхотна природа… И не е толкова скъпо. На Корфу като ходихме ни излезе … колко … към 6-700 лева. За 4-5 дена. И бяхме много доволни.
– Аз имам голямо желание да отида във Венеция.
– Във Венеция е страхотно. Много е скъпо обаче. Виж, можеш да на­мериш и малко по-евтино… Много е красиво, много е ху­баво, заслужава си. 2001 година бях поканен там заради списанието, ме­жду другото. В Генуа една българка беше организатор на един фестивал на културните списания в Европа. И някой й казал за мене, не я познавах мо­мичето, учеше в Париж и през лятото се хванала да изкара някой лев като организатор. И ми са обади “г-н Савчев, тъй и тъй”, та за три дни бях в Генуа. Три дни, ама пос­ле минах покрай Пиза, след туй във Флоренция, задължително се ми­нава на отиване и на връщане през Венеция, просто там е жп възел. Тъй че на оти­ване останах във Венеция 12 часа, а на връщане – 10 часа. Просто си чакаш влаковете за следващото пъ­туване. Два пъти имах възможност да попия малко атмосфера от Ве­неция, много си заслужава. Бях в Пиза за час-два и за двайси и чет`ри часа – във Флоренция. Разплака ма Флоренция, защото … много скъпо … 160 лева ми искаха на вечер за спане и бях страшно изморен. Не ги платих. Казах си 160 лева не мога да дам за вечер, имах па­рите, ама си викам “не може жена ми да взима 200 ле­ва, а аз да харча 160 лева за сън”. И останах само 24 часа. Исках да ос­тана поне три дни и да видя повече, но… Хм-хм, тъй…
Намираш ли някаква разлика, със сигурност намираш, в махалата, примерно, от преди Десети и сега?
– О-о-о, разликата е много голяма. Голяма, огромна разлика.
– В какво се изразява? За добро ли е?
– Ами мисля, че не е за добро. Преди, може би, как да го кажа, не знам… Не съм за комунистите, обаче имаше по-голям ред, по-голяма дисциплина имаше. А тука сега, да кажем аз съм първа смяна на работа, моя комшия пуснал музика на една голяма колона, яде и пий, аз ставам и му казвам “Защо е така, утре аз съм първа смяна на работа?”, той ми отговаря “Тя си й твоя работа. Да не си правил къща до мене”. Огромна е разликата… Сега полицията не об­ръ­ща никакво внимание. “Оправяйте се сами”! Просто в момента няма никаква по­лиция! Никой не ти обръща внимание…
– В друго отношение?
– В друго отношение … хората станахме много злобни, завистливи, а преди бяхме задружни. Наш`те майки, наш`те хора отиваха едно време на “Салкъмите”, ядяха-пиеха всички заедно, а сега `секи злобей срещу другия. Бяха задружни хората едно време!
– На какво се дължи туй, според тебе? На бедността? Питам та, за­щото не може да бъде само бедността! Има хора богати и пак са злобни!
– Не само бедността. Как да ти го кажа?!? И аз не знам как да ти го кажа! Не само бедността! Просто … хората са едни такива … всеки иска да бъде горе на върха. Да докаже себе си. Разбираш ли? Всеки иска да докаже себе си. А преди хората бяха всичките равни. Нямаше бедни, нямаше богати… Горе-долу. Пак имаше богати, ама бяхме някак си … равни. И бедните, и богатите сядаха на една маса. А сега няма такива неща! Сега … всяка жаба да си знай гьола! Аз тъй го разбирам, тъй го виждам. Сега, не можеш да видиш богат човек … или образован да седне с тебе, тъй, да разговаря … Няма!
– Значи има една сегрегация, има едно отделяне на човек от човек.
– Да, има едно отделяне на човек от човек, тъй го виждам аз.
– И туй не ти харесва?
– Не, не ми харесва! Преди хората бяха по-задружни.
– Сещаш ли са за нещо от ония времена … да кажем като дете, което ти е интересно, не си го забравил през годините и искаш да го разкажеш?
– Ами … беше интересно, защото … всяка събота и неделя са събирахме на I-во основно училище момчетата и играехме футбол…
– Кои години беше туй?
– Ами-и може би-и`76-а,`77-а,`78-а… До `85-а,`86-а са събирахме на I-во основно и … са карахме кой да играй! Беше интересно! Ставаха по 5-6 отбора и всеки искаше да играй!
– Състезанието, което го има сега по отношение на парите и по от­но­шение на добрия живот, тогава се е изразяваше в спортна злоба?!
– Да! Тогава също са играеше и шах! Играеха са карти… Имаше спортна злоба просто… А сега… Младежта само в компютрите, никой не играй футбол, никой не играй шах. Просто останахме 7-8 момчета, най-много дес`тина мом­чета да играйми шах. А преди половината от махалата играеха шах!
– Беше мода, помна…
– Много хора… Да взема да ги изреждам … Бай Михал, бай Йордан Пé­та­лата, бай Рунко, чичо ми Минчо, бат` Колю Цонкиния… Много бяха хо­рата…
– Чечи, а-а-а, как са казваше, не Чечи, как са казваше?
– Цéцито имаш предвид… Аз съм стоял цяла вечер да ги гледам ей-тъй… По-големите.
– Сега ги няма…
– Сега ги няма и-и-и всичко си отиде!
– Когато беше в Гърция имал ли си контакт с наши хора?
– Да-а, имал съм! Разговарял съм.
– Я разкажи.
– Ами-и, разговарял съм с гръцки цигани там…
– Кък разбра, че са наши хора?
– Ами-и … то си личи, че са наши хора. Питам гo “Phrala, so kersa?” И той ми отговаря “Lachshws, phrala”. И почваме да си говорим.
– Къде беше туй?
– В Кеависи. Село, в превод “студена вода”. Тъй са нарича селото.
– И какво?
– И-и-и разговаряме с тях, идваха ми на гости в квартирата, аз съм ходил на гости у тях с мойта съпруга. И ей тъй…
– А-ха, някаква разлика?
– Те не са хора като нас. Ний гледаме тука `секи да построи нещо, да нап­рай нещо, а те са …
– Пътуващи…
– Пътуващи. Или пък къщата им ши бъди цялата в найлони. И с някакви дъски, шпертплати там…
– Временна работа…
– Временна работа, да не ги вали дъжда.
– Ама не им пука на хората…
– Не им пука.
– Ама на едно място ли са, събрани ли са?
– На едно място са, в края на селото. И никой не ги закача. Самата полиция самия грък са държи добре с тях. И мога да ти кажа, че в Гърция почти всички търговци са само цигани.
– Всички търговци? Сериозно?
– Да. Които са с камиони – продават саксии, продават персийски килими, продават картофи, други зеленчуци, всичко е перфектно от тяхна страна. Ува­жителни към хората. Всички са само цигани…
– А хората уважават ли ги?
– Да, уважават ги. Никой не ги нарича цигани. А тука постоянно та оби­ж­дат, ха-ха…
– Разлика в диалектите, разлика в езика?
– Има разлика, ама аз са разбирам с тях, те говорат почти като румънските цигани. И са разбираш с тях… Унгарските цигани… Така говорат. И са раз­би­раш с тях. Аз са разбирам с тях. Мойта жена не можеше да са разбере, аз са разбирах…
– Странно… А тия новите политически движения там, като “Нова зора”, фашизираните партии в Гърция. Познаваш ли ги като дух, ти като беше там май нямаше такива неща?
– Не, нямаше такива партии.
– А как приемаш тука появата на тия фашизирани елементи, на тоя краен национализъм?
– Ами-и не е добре! Не е добре за нас.
– Защо не е добре, според тебе?
– Ами защото живеем в свободна държава, трябва да бъде по друг начин, да няма такива неща.
– Ами то точно свободата е в това, че всеки като има такава нагласа не може да му кажеш “не мисли по тоз начин, мисли по друг”…
– Да, ама не е добре, не виждам човещина.
– А-а туй вече е друго. И какво трябва да бъде, според тебе? Или … айде ши тъ питам по друг начин, щото аз съм изразявал мнение и съм го говорил на мои приятели българи. Ако имаш син, с тия настроения, които ги има и ако трябва да отиде в казармата, ще бъдеш ли съгласен, след толкоз обиди и негативно отношение в тия двайсе и пет години, да отиде, за да защитава границите на тяхната държава, щото те мислят за България само като за лично тяхна държава? Би ли му казал “Иди, защити България”?
– Не.
– И какво ще му кажеш? Аз директно им казвам: ако аз имам син не бих го пуснал в казармата. Да бяга навън. Ако трябва аз да отида днес, ще избягам и няма да им служа.
– А-а, аз по същия начин. Щом не уважават хората как да го пусна да слу­жи на държавата?!
– И как ги възприемаш тия тиквеници, те са вече в Народното съб­ра­ние, които освен да крещят, друго не знаят? Смейш са, ама със смях ли ги приемаш или с неприязън…
– Как да ги приемам?! Ами то-о, да, с неприязън, с омраза даже, защото … всичко зависи от тях, всичко идва от тях. То и от нас зависи, щото ний гла­суваме, ама в края на краищата всичко зависи от тях! Те трябва да направят да са подобри живота в държавата, а те не пра`ят нищо. Само гледат да крадат и т`ва е!
– Ами тия, дето сами са наричат “патриоти”, дето Ботев ей такива има предвид като казва “Пат­риот е, душа дава…”, к`во ши кажеш за тях? Разни Каракачановци, Джамбазовци, Сидеровци, Симеоновци, които освен да са тупат по гърдите и да противопоставят хората, друго не правят? И да лапат големите пари, разбира се?!
– Тоз Карачанов аз не го харесвам, щото и той един никак­вец.
– Двайсет и пет години стои в туй Народно събрание и човек не знае какви точно ги върши там. Имаше време, в което уж не беше депутат, а все в Парламента, все нещо плете. Бая пагон на раменете му! Майната му и на тоя, кажи според тебе накъде отива България?
– На зле отива! Не мо`йм са оправи скоро. С тез управници скоро няма да са оправим!
– Къде е проблема? Само в България ли е тъй или цялото движение на Ев­ропа е едно такова никакво и отива към фашизъм, към неофашизъм? Как си го обясняваш, че 50 години говорехме все против фашизма и изведнъж тъкмо фашизма са оказа модно политическо движение, много привлекателна идея? Как си го обясняваш?
– Ами самите наши управници го правят тъй да стане. Тъй си го обясня­вам.
– Питам та, защото това е характерно не само за България. Ако е само за България имам усещането, че много по-лесно може да са преодолее, ама то об­хваща една Гърция, една Югославия бивша, една…
– Ами всичко от Брюксел идва…
– Е, да, де, ама Брюксел какво общо има с неофашизма в една Унгария?
– Ами нищо общо няма.
– Е, как тогава? И Защо са появява тая омраза у хората, един към друг. За­що са появява? И защо в края на краищата все нас ни удрят, все ний трябва да избийм някакви тяхни комплекси? И са явяваме като парцал, де­то трябва да избърсва някакви техни душевни мръсотии?
– Ами ний сме малка държава, бедна държава, пък за нас … ами то винаги си е било тъй. Все циганите са им виновни за всичко. От едно време си`й било тъй.
– Донякъде е тъй, ама си спомни тъй наречената “голяма екскурзия”, тогаз пък турците бяха виновни за всичко. Все май в другите търсят ви­на.
– Ами те никога не са виновни, а всичко излиза от тях. Аз тъй го раз­би­рам.
– Значи, викаш, няма да са оправи?!
– Аз не виждам в близките поне 50 години България да са оправи, ако продължава тъй.
– А как я виждаш махалата в близките, да речем, 20 години? Имаш ли някаква визия?
– Виждам я зле!
– Защо?
– Защото: първо наш`те деца не искат да учат!
– Защо не искат да учат, според тебе?
– Защото в момента … ний родителите сме виновни! И в момента самото учи­лище, в което учат наш`те деца, I Основно, учителките са продават. Казват на децата “Купи ми това нещо”, наш`те деца го купуват и тя му пише тройка.
– Дали туй не е някаква шега от тяхна страна или…?
– Ами за мене дали е шега или “Дай да ги оставим тез цигани ей тъй не­грамотни!”…
– Съзнателно?
– За мене е съзнателно. Като имаш предвид, че някои хора там си правят паричките от тез програми… За мене туй е!
– Друго?
– Ами-и училището на първо място, на второ място след като нямаш об­разование нямаш работа, като та видат малко по-черничък, на портала не та пускат. И като нямаш образование и като нямаш работа… Пък сега почти нав­сякъде искат да имаш средно обазование!
– Гледам, че “Язаки” днеска вземат много наши хора.
– Да, взеха много наши хора, ама от по-старата генерация, хората имат поне осми клас, но сега в момента училището е ад! Псуват учителките, комар са играй в самото училище, продават са наркотици…
– Какви наркотици?
– Цигари. И самото училище остава на много заден план. Може ли една учителка да има час, а да са разкарва по коридора с цигара в устата?!
– С цигара?
– И директора не й прави никаква забележка!
– И туй нещо го има в Първо основно?
– Ами има го! Това не е училище! Едно време отговаряш за пет, тя ти пи­ше три. И утре пак та изпитва!
– Добре, да кажем, че тя няма желание да си върши работата както трябва, но няма ли някаква вина и у самите деца, които пък нямат же­ла­ние?
– Има, има!

Изображение0899

В горещината не е лошо да проявиш и чувство за хумор…
Сливен, Горната махала, август 2014 г.

– Защо е тъй? Да не би самото знание да е чуждо на децата? Чуждо на душата му?
– Ами сигурно и туй го има.
– Примерно, защо едно ромско дете да не учи ромска история, защо трябва да учи историята само на други народи? Мислиш ли, че ако има дис­циплини, които пряко засягат едно дете, ши му бъде по-интересно?
– Ами със сигурност. Може би в началото ши им бъде странно, но после може и да прояват интерес.
– Да са върнем на въпроса как я виждаш махалата след 20 години.
– Зле я виждам. Ши има безработица, ши има хора… ши са върнат старите времена…
– В какъв смисъл, преди Девети?
– Свещите ши са върнат, газените лампи. Тъй я виждам махалата след 50 години.
– Нещо друго? Проституция, наркотици? Чувам, че някои хора про­да­ват жените си…
– Ами и туй го има. Отиват уж на почивка в чужбина, пък там тя върши друга работа. Търсат лесни пари…
– Или единствен шанс?
– Ами може и да е единствен шанс, ама за нас лесните пари май са най-предпочитани.
– А България как я виждаш след 20 години?
– При тъз управа зле я виждам. А ний циганите ши бъдем още по-зле. Политиците ши са избият кой да ръководи България…
– Да ръководи или да краде?
– Да краде, да…
– И има ли изход или изход няма?
– Освен да примем законите на Англия или на Германия, за да са промени изцяло. Тогаз ши са оправим.
– Абе то и туй не става. Каквито и закони да изберат… То човека тря­бва да са промени…
– Да. Абе … зле я виждам.
– За нас има ли бъдеще в Европа, според тебе?
– Май не виждам.
– Защо?
– Е, къде да го вида?!
– Е, как ши бъде тогава?
– Просто…
[Следва дълго мълчание]
– Твойте синове, дъщери, твойте внуци в момента… Айде, да кажем, внуците – учат, нали? Какво бъдеще ги чака?
– Аз ши бъда откровен с тебе. Мойту внуче в момента е 7-и клас. Не му са учи, не му са чете… Нищо не иска да напра`й. Не мо`й да гу изпратиш до магазина да отиде… Не са хубави децата. Младежта в момента е много страшна. Не я харесвам аз.
– Добре, бе, защо, как си го обясняваш туй? Майката – “такава”, ба­щата – “такъв”, дядото и бабата – “такива”, пък детето на съвсем друга страна отива?!? Как си го обясняваш?
– Обяснявам си го, че виновните сми ний!
– Самия въздух в държавата ли е лош?!? Обществото ли`й изкривено?
– Няма е предишната дисциплина. Живота беше един преди, сега е друг! Аз му са скарвам на детето, мойта дъщеря на мене ми са кара. Което не е пра­вилно. Щото … те са разведаха с моя зет. Оста`яха са, той избяга с друга ед­на. И сега дъщеря ми и внука ми живеят при мене. И-и-и … снощи в 11 часа той иска да отиде да играй на карти, аз му права забележка. “Как ши отидеш в 11 часа карти да играйш! Най-различни хора има по улиците! Наркомани, полиция можи да та спре, “дай документи”, к`о пра`йм?!? “Майко, виж, мо, дядо не мъ пуска”. И майката “Ами нека да отива, бе, татко”.
– Хм…
– Просто са разглезени…
– Криво разбрана милост…
– Да-а, точно така. Не е правилно! Едно време баща ми като ми свиреше с уста, само като му чуя свирката … петите ми идваха на гърба – да бягам, че баща ми мъ вика! Тряб`а да са прибера веднага…
– Като ми го казваш туй нещо … са сещам… наш`те са в София, аз съм при баба ми и дядо ми на Кайнака. И един ден играйм на първите борове, съвсем наблизо. Дядо ми като са появи, като ми извика само името и аз зам­ръзнах на бора. И са скрих да не мъ види. И минах тъ-ъй обиколно чак до вуйчо Захария, минах отдолу и отидъх чак до Първо основно и са връщам отдолу уж.
– Уж че надолу си бил.
– Уж на училище съм бил. “Къде беше”? “В училище”. “Утре искъм да ми донесеш бележка, че си бил на училище по туй време”. На другия ден “Къде е бележката, бе”? “Ами аз забравих”. “Утре да не забравиш”! На следващия ден – пак същото. И накрая му признах, че съм бил на боровете. “Що мъ лъ­жеш”?! К`о да му кажа!!! Пък нищо лошо не съм направил, играехме си. Бай Дечо един път като мъ хвана ей-тъй с едната ръка през рамото и като си разпери дясната ръка и като мъ шибна два пъ­ти, игличките на гъза ми ги усещах два дена след туй. Тъй! Много строги бяха хората!
– Сега … няма.
– Сега забраняват…
– Учителката като направи някаква забележка, майката и бащата отиват да са разправят. “Кой си ти, коя си ти?” Чакай, бе! Тя е педагог, тя тряб`а да го учи, да го възпитава! Затуй й плащат!
– Абе и те им плащат едни заплати не ти й работа…
– О-о, ти само можеш да мечтайш за такива заплати! На всеки шест ме­се­ца им дават по 600 лв. за дрехи, а всеки месец – 300 лв. върху заплатата.
– Е-е…, не знам, най-вероятно не е точно тъй. Ако едно училище работи по някакви специални програми…, но то пак е временно.
– На моя колежка сестра й е учителка от първи до четвърти клас. 800 лв. взима. И на всяко шестмесечие взима по 600 лв. за дрехи.
– Може, може. Искаш ли да кажеш нещо по-особено, нещо, което от­да­вна искаш да споделиш с някого?
– Ами-и, какво да кажа… Аз искам всичките хора единни да бъдем, да са разбираме помежду си, не да враждеем един към друг. Да бъдем заедно всички, да бъдем сплотени. Особено циганите да бъдем сплотени. А между нас няма та­кова нещо. Бяхме решили да прайм една партия с Големана, тъй ни излъга, стана нещо, което … пак в полза на българите.
– Защо е тъй, според тебе? Аз си мислех, че такова нещо никога няма да стане. Защото тогава беше забранено по Конституция. Както и да е – партията стана. Изведнъж са оказа обаче, че тъз партия са ръководи от човек, който… има съвсе-е-м други намерения, не такива каквито ти си мис­лел и аз съм мислел.
– Да!
– Защо стана тъй?
– Ами пак парáта са намеси. Тръгнахме много хора, много момчета…
– Хубу-у де, ама чак такава голяма парá е нямало. Може и да е имало, ама чак пък кой знай каква голяма парá е нямало.
– Ами пак парáта е изиграла роля, той вземá някой и друг лев…
– И? Голяма пара може да са каже, че има ДПС, там е … парá! Ама при него?!? И ти как си го обясняваш? Защо ни е толкоз къса листата? Айде тъй да го формулирам въпроса?
– Бързо са палим, бързо угасваме.
– Едва ли туй е обяснението.
– Такива сме – бързо са палим, бързо гаснем.
– Не влияй ли туй, например, че повече от 1000 години никой не ти й да­вал възможност да са развиваш като хората?
– Е, туй е несъмнено! През комунистическо сме имали всякакви хора – и учители сме имали, и адвокати сме имали, и полицаи сме имали и…
– Ама не сме имали политическа култура, нямали сме възможност да трупаме политическа култура…
– Ами не са ни давали възможност за такова нещо.
– С туй ли си го обясняваш?
– С туй, да – с туй. Самата власт тогава не ти даваше възможност…
– И сега, какво става с тая партия?
– Нищо няма…
– Имаше и други партии…
– Имаше и други партии, ама … нищо не става.
– Сега повечето махалата накъде клони?
– Ами повечето – към БСП.
– Да, ама на най-новия им кандидат за кмет на София рекламния му сло­ган беше, че бил първия комунист, първия социалист, който си признал, че е гей.
– Да. Аз го гледах, бе!
– Тъй. Значи – голяма гордост. Наш`те хора как го приемат това?
– А-а, не знам… Тъй ни й дадена водата от едно време – тогава имаше ра­бота за всеки…
– Всеки си имаше работа, всеки си е понаправил някаква къщица, по спокойно е било и сега понеже нямаш работа и понеже самата атмосфера грозна и по-грозна и затуй леко даваш предпочитание на червените… Не можеш да обичаш времена, когато не можеш нищо да направиш. Какво да му харесаш на днешното време?!?
– Тъй е. К`о да му харесам? Осем часа работа на електрокара, 400 лв. ти дава. Скоро ги увеличи на 550, за първи път ги взех тоз месец. 500 лв. – това е, край. Някой път оставам до по-късно, някой път – събота-неделя, оба­ждат ми са, дошла кола с мат`риали, отивам, разтоварвам… Парите – едни и същи. Някой път пък, като имам работа в къщи, мъ пуска. Българян е – добро момче, разбирами са… Докато българи ръководят предпрития като наш`то, парите за заплати няма да са увеличат. Никога! Щото на него му дават 5-6000 евро зап­лата…
– Сериозно? 5-6000 евро заплата?!?
– Да. Мой приятел е, `зима 5000 евро заплата и ши ни скъса главите от работа! Като надзирател! От много отдавна го познавам, от `81-ва. И аз му казвам направо: “Мите, ти не си началник, ти си надзирател”, тъй му викам. Ама само като сме двамата. “Ами аз, кай, к`о да напра`я?! И ти, кай, да си на мое място, и ти, вика, ши бъдеш същия! Ши гледаш работата да върви”! Не ми казва колко `зима, ама ний знайм колко му й заплатата. И … т`ва е! На стари години за изучи. Като са изучи… Отначало беше шлосер, после стана майстор. Извикаха го горе и го направиха заместник-главен механик на завода. Оттам тръгна да учи, отиде в Свищов, завърши Икономика и мениджмънт. Почна да учи и английски. На Тарзана дъщеря му му беше учителка по английски И виж до днеска къде отиде. Сега е директор на фабриката. Той коли, той беси. С бел­гийците. Ама държи.
– Иначе наш`те хора там, които работят, майстори ли са? Питам, защото едно време наш`те хора бяха майстори в текстила, сега как са?
– Сега машините са много по-модерни, да ти кажа. Сега няма цигани, ко­ито да работят на машини. Едно време имаше, сега – няма. Сега рабóтът с компютри, машините са сложни. Сега неграмотен човек не може да почне на станá, трябва да бъде научен. Има програми, на компютъра тряб`а да ги пу­с­неш, да ги оправиш… Едно време Веса Гегевата беше най-добрата тъкачка в “Съ­би Димитров”. Нямаше кой да я бий. Пък сега… бях я извикал там, той търсеше 2-3 жени, тя като дойде и като гледа машината … не мо`й са оправи. Преди бяха 34 стана, сега са 8 стана, произвеждат за 100 стана. На всеки 8 часа количката е до горе…
– Килимите, които сега произвеждате, по-качествени ли са от едно време?
– По-качествени са! Истинска вълна, истински кабел, всичко е точно. Преди време време получавахме вълна от “Миролио”, оттам получавахме пре­ждата. Сега ако видиш кабела не можеш да разбереш, че е кабел. Така е на­пра­вено, че не можеш да разбереш. Много фино е направено.

18 август 2015 г.
Сливен

………………………………………………………

………………………………………………………

Дребните гърци и едрите цигани

Бойко ЛАМБОВСКИ

Като дете трябваше да пиша в клас някакво съчиненийце. Написах как смe другарували, делили джанки и поступвали понякога с едно малко и щедро циганче. Децата се засмяха на думата „щедро“, стори им се префърцунено. А учителката, за да ни утихомири авторитетно, ме поправи. Каза, че като пишем, трябва да е не само вярно правописно, но и да е характерно, тоест да избягваме засукани и несъответстващи на действителността изречения. Аз заупорствах, че циганчето е било тъкмо щедро – даде ми шепа джанки от своите, децата още повече зашумяха и захихикаха, което мен обиди, а на педагожката досади. Тя предложи да заменим „щедро“ с „ведро“. На инат рекох, че ни така, ни така съм съгласен, и написах „едро“. Компромисното изречение стана малко нелепо, но поне предизвика живия интерес на задрямалия иначе клас. Помня, че четох как някакво „едро циганче“ дало сливи на приятелче, пък едно кученце ги лае­ло и прочее глупости.
Много по-късно, да не кажем наскоро, четох разказ на писателя Атанас Славов. Разказът се наричаше „Дребните гърци“. В него се разправяше, доколкото помня, за фъфлещ пияндур, който дърдори нещо историческо на главния герой. Това се случва в кръчма, с подобаващи за мястото патос, глъчка, несвързаност. Само че не му се получава на пияния събеседник да произнесе „древните гърци“ коректно, ами на слушателя се

причува нещо като „дребните гърци“

Поне така му се струва, де. Май Славов беше развил и наплел лапсуса до нещо като фентъзи а ла „Скъпа, смалих децата“ по-нататък.

Изображение1063

Цикъл “Улички”, XXII. Сливен, Горната махала, август 2015.

Харесвах Атанас Славов, лека му пръст. Беше чепат и дръпнат, от други чувах за него докачени и понякога нелицеприятни характеристики, но съм бил свидетел само на неговата неистова провокативност, на желанието му да наръси киселината на скепсиса в сладкиша и на най-възторжената заблуда. Мисля, че тъкмо свободомислието го водеше през житейската пустош и го поддържаше бодър, постоянно нащрек. Свободомислие нали идва от свобода – една подозрителна за мен дума, все я смятам за някакъв красив, но все пак мираж… Само че нали миражът де факто съществува някъде реално, какво като не е на една ръка разстояние, важното е, че някъде има такова нещо, философствам днес. Лаская се от мисълта, че и Славов ми харесваше писанията, поне ми е писал неща, с които бих се зафукал, ако не усещах как и двамата ще се захилим криво – той отгоре, аз оттука.
Та Славов написа и книга за циганите. Тя не е българо-цигански речник, както се указва в някои справочници за писателя, а историческо изследва­не, отчасти компилация, отчасти ярки лични обобщения. Самият Славов е от Сли­вен и въпреки че дълго време живя в САЩ и пътуваше доста и навсякъде по света, смяташе себе си за сливналия завинаги. Тоест за своя родина считаше тъкмо Сливен, а не толкоз България – така до края на живота си. А ако си слив­налия, не може да не си познавач на циганите. В тази книга за циганите той е краен, както в повечето си концепции. Бързам да кажа, че не споделям част от мненията му, но се радвам на провокациите. Тезата му е горе-долу такава – вси­чки искат да интегрират циганите, да ги направят като себе си. А то е грешка. Те не само не щат да се интегрират; те и не бива да се интегрират. Нека живеят, както са свикнали. Това прави света по-пъстър. Каква точно е ползата от тази пъстрота и кой я е замислил така шарена, не е наша работа да знаем.
Това го говоря във връзка с евъргрийн темата, която особено вълнува националисти и правозащитници. Първите имат навика да бранят българщинАта по телевизии и радиа веднага щом някъде стане и най-малкият конфликт с циганско участие, а вторите имат навика да скачат срещу всяко бутане на неза­конни цигански бараки у нас, без да обръщат внимание на бутането на цели ромски поселища, примерно във Франция.
И първите, и вторите обобщават по-зле от Славов. После обикновено идват избори и се явяват още едни, които обощават изборни резултати, като преди това водят „мотивационна кампания“ с таен ресурс…
Без да съм съгласен, повтарям, с крайните провокации на Славов, ми се ще да напомня, че циганите са много различни, дори само у нас. Има сред тях трудолюбиви, има адепти на най-различни вероизповедания, има образовани, има и талантливи, има и красиви.
Попадат също така скромни и честни хора, срещат се и крадливи негодници. Като изчетох горното изречение – ми все едно за нас, българите, съм го писал. Сигурно силно сме си заприличали, щом скоро една електрическа компания заяви, че най-много ток й крадели не в циганските махали, а в квартала на богатите.
Разбира се, че една съвременна държава не може да си позволи разпространяване на действащата юрисдикция само върху определени етнически и географски области, както един контрольор в градския транспорт не може да си позволи да проверява само тия, които имат билетчета или които миришат хубаво. Мисълта ми е, че затварянето на даден етнос в някакви скоби, били те и скобите на гетото, не правят другите етноси наоколо венец на мирозданието. Обикновено се случва тъкмо обратното, макар след време. Може би самото мироздание цени повече скобите на естетическото обобщение, когато става думи за етноси. Като например в стихотворението „Тримата цигани“ на австриеца Николаус Ленау:

Те ме научиха тройна наука –
тоя безсмислен живот на света
как се просвирва, пропуща, проспива,
гордо, с презрителен смях на уста.

Превод: Пенчо Славейков

в. “Сега”
28 . 07. 2015

Изображение0877

Някои с лице, други – с гръб към света.
Сливен, август, 2014 г.

……………………………………………………………

……………………………………………………………

Прочетено в интернет

The Budapest times

Индиец с желание да помогне на ромите в Унгария

Indian-ambassador-Malay-Mishra-II-300x168

Budapest, 2013. szeptember 25. Malay Mishra, India új budapesti nagykövete a Sándor-palotában, ahol átadta megbízólevelét a magyar köztársasági elnöknek 2013. szeptember 25-én. MTI Fotó: Kovács Attila

Индийският посланик в Унгария Maлай Мишра приключи 36-годишна­та си кариера с дипломатическата слу­жба през юли, но планира оттеглянето си да продължи с лична кампания, за да подобри живота на маргинализи­раната ромска общност.
Посланик Мишра, който е в Будапе­ща от септември 2013 г., е проучил положението на ромите като част от дисертацията си за Ph.D, за която той е регистриран в Института за междуна­родни изследвания в Corvinus Uni­versity в Будапеща. В нея той прави сравнително изследване на маргинализираните групи в Индия, Унгария, Румъния и Обединеното кралство, с особено внимание към ромските общности.
Вдъхновението му идва от д-р Д. Р. Амбедкар, главният архитект на Конституцията на Индия, след като страната получи независимост от Вели­кобритания през 1947 г. “Амбедкар е бил съвременник на Ганди, борец за правата на нуждаещите класи”, казва Мишра. „Той беше застъпник на положителни действия за далитите, или т.н. “недосегаеми”, на които са били дадени квоти в училища, колежи, университети и работни места за обществени услуги”.

Прочетено в интернет

Звезди на индийското
кино снимат у нас

Каджол

Каджол.

Шак Рук Кхан_13

Шак Рук Кхан.

Едни от най-популярните индийски актьори вече са у нас за снимките на мащабна продукция.
„Индийският Брад Пит“. Така почитателите наричат актьора Шах Рук Кан. От няколко седмици той и екранната му партньорка Каджол са в София за снимките на „Голямо сърце“.
„България е фантастична. Има вси­чко, от което Боливуд се нуждае. Има планини, има и море, а разстояни­ята между тях са кратки”, коментира Натараджан Рамджи, директор на компания за филмов туризъм.
„Боливуд е в сърцето на всеки инди­ец. Милиони ще гледат филма и местата, на които е заснет и ще си кажат: „Къде е това? Искам да отида там, където е бил и Шах Рук!“, смята Рамджи. За страната ни той чува от среща Стефан Йонков, българин, пребиваващ в Делхи, по време на междуна­ро­дно из­ложение.
„Малко по-късно Германия заплати 3 милиона евро за филм с Шарук”, разказа Стефан Йонков. Той също е убеден, че този филм ще увеличи броя на индийските туристи и то в пъти. През следващите няколко години Боливуд вече е планирал заснемането на 20 филма тук.
Според прогнозите навлизането на Боливуд у нас ще доведе след себе си над 50 хиляди индийски туристи.

VESTI.bg, 22.06.2015

Прочетено в интернет

“Джайнистки борци за свобода”

Президентът на Индия приветства книга на хинди, наречена „Джайнистки борци за свобода“, чийто автор е д-р Amit Jain, научен сътрудник във Фондация International Research в Ro­ma Research Centre.
Книгата се спира на философията на джайнизма и ролята на мъжете и жените борци за свобода на джайни­стката общност в Индия. Джайнистите прокламират световен мир и ненаси­лие върху принципите и идеалите на ООН.
Предговорът на книгата е на вид­ния индолог и народен представител в Горната камара на Парламента д-р Каран Сингх. Той изрази възхищени­ето си от философията Jain, подобни думи се чуха и от Президентът на Индия Негово Превъзходителство Пра­наб Мукерджи. Други оратори бяха д-р Amit Jain, проф. Shyam Singh Ша­ши, DR. Madhubala Jain.
Г-н Рам Mahrotra, г-н и г-жа Ashu Jain Amit Jain също присъстваха на събитието.

President of India, released a book on „Jain Freedom Fighters“ in Hindi, autho­red by Dr. Amit Jain, a Research Associate of Research Foundation Inter­national, Roma Research Centre. on 23rd  March. 2015.

The book contains the philosophy of Jainism and the role of men and women freedom fighters of Jain community in India.  The Jains are the people who follow world peace and non-violence on the principles and ideals  of UNO.

The foreward for the book was written by the eminent Indologist and Member of Parliament (Upper House), Dr. Karan Singh. He admired the Jain philosophy and also told the President of India, Hon’ble Pranab Mukherjee about the Roma Research done by Prof. Shyam Singh Shashi.  The other speakers on this occasion were Dr. Amit Jain, Prof. Shyam Singh Shashi, DR. Madhubala Jain.  Mr. Ram Mahrotra,  Mr. Ashu Jain and Mrs. Amit Jain attended the programme.

Прочетено в интернет

Київ застосує європейську модель
вирішення питання
стихійних поселень ромів

Kиївська міська влада вивчає та поступово розпочне впроваджувати досвід Страсбурга в питанні співпраці з ромами та їх соціальної адаптації. На цьому наголосила заступник голови Київської міської державної адміністрації Ганна Старостенко після зустрічі з делегацією Ради Європи щодо вирішення питання ромів в столиці.
«Київ як європейська столиця повинен наслідувати європейські принципи та загальнолюдські цінності. Адже, незважаючи на національну приналежність, кожен з нас має рівні політичні, економічні і соціальні права. І для вирішення проблеми інтеграції ромської меншини у суспільне життя в Києві міська влада заручається підтримкою своїх європейських колег», – зауважила вона.
На сьогодні в столиці зафіксовано три стихійні поселення ромів – у Голосіївському, Дарницькому та Деснянському районах.
«Вони живуть досить ізольовано від місцевого населення та мають погані умови життя, низький рівень освіти та часто-густо поганий стан здоров’я. І завдання міської влади – підтримати цих людей у їхньому прагненні до стабільного життя, а також уникнути можливого загострення стосунків з місцевими мешканцями», – зазначила Ганна Старостенко.
Заступник голови КМДА впевнена, що Київ має всі шанси на успіх, втім наголошує, що цю проблему не вдасться вирішити за один день: «Місто Страсбург десятиліттями створювало умови, щоб сьогодні представники ромських меншин були соціально інтегровані, мали гідні умови життя та стали повноправними членами суспільства. Це лише наш перший крок, але в нас є прекрасна модель для наслідування».

30. 05. 2015

Прочетено в интернет

Prime Minister Modi’s Meet with Writers:
Dr. Shashi presents his Books
and Roma Literature to PM Modi

New Delhi, PM House, 30/03/2015
Prime Minister, Mr. Narender Modi said that the writers can play an important role in Nation building and development through their pen. He advised them to learn various languages and paid tributes to Hindi Poet and Parliamantarian, Ramdhari Singh ‘Dinkar’.

Mr. Modi was speaking at a literary function, organized by Dr. C.P. Thakur, Member of Parliament and Ex-Minister, Govt. of India, at PM’s House. Some writers presented their books to him. Padmashree Dr. Shyam Singh Shashi presented his book „Meri Vishwa Yatrayein“ carrying his journey to tribal areas in India and various countries where Roma, the People of India, live. He also presented his poetic collection „Sagar Matha“ alongwith Ramdhari Singh Dinkar’s thoughts, as well as a Special Issue of Research Foundation International Journal „Sabhayata Sanskriti“, April 2015. The Journal has a message about Roma byBharat Ratna Atal Bihari Vajpayee, the former Prime Minister of India. A bunch of his books includes Dr. Shashi’s articles on Atalji and Roma people and a poetic book on Modiji by Dr. Gulab Singh, Edited and Foreword by Dr. Shashi and message of Shri Raj Nath Singh, Minister of Home Affairs, Govt. of India. Other writers, who presented their books were- Mrs. Sarojini Pritam, Mrs. Padma Sachdeva, Dr. S.S. Awasthy, Secretary General, Authors Guild of India, Mr. Neeraj Kumar etc. On this occasion, Padma Bhushan Dr. Bindeshwar Pathak, Padmashree Alok Mehta talked to the Prime Minister on Dinkar’s literature. DR. Ramdarash Mishra expressed his views on Dinkar’s poetry. In his conversation with the Prime Minister of India, Dr. Shashi urged the need of research on Roma community, Romani Hindi and Gujarati Roma clan, livinig in USA.

Earlier, Pt. Saidpuri, the founder of ‘International Mahakavi Dinkar Sammelan’ and Dr. Thakur honoured Mr. Modi with Madhubani Shawl and Ramdhari Dinkar Samman.

By Media Research Centre,
New Delhi.

Прочетено в интернет

IRCF PRESENTATION RUS

Международен фестивал
на ромската култура

От 15 до 19 август 2015 г. в Латвия се проведе ежегодния Фестивал на Ромската култура. Това е най-голямо­то събитие на музикалната арена в Балтийския регион.
Световноизвестни музиканти от 15 страни, известни колективи и солисти взеха участие като запознаха слушателите с бисерите на циганското музикално изкуство. Галаконцертът на Фестивала бе събитие, отразено в пресата, интернет и телевизията. Апогей на Фестивала беше парадът и Гала концертът – ярко и красиво шоу, което продължи два дни в Голямата концертна зала Дзинтари.
Фестивалът привлече ансамбли и солисти от Норвегия, Унгария, Франция, Финландия, Испания, Украйна, Швеция, Индия, Италия, Латвия, Израел, България, Македония, Румъния, Литва и Русия.

IRCF PRESENTATION RUS 2

Световен конгрес на ромите
и Ден на града

На 16 август 2015 г. в Рига в здани­е­то на Градската дума се състоя Деве­ти­ят Световен ромски конгрес, на който присъстваха делегати от 30 страни. На него се проведе избор за нов Прези­дент на IRU (International Romani Uni­on) – Международният ромски съ­юз.
Фестивалът оказа подкрепа на управата на Рига по организацията на честването на Деня на града с поредица от концерти, в които взеха участие цигански ансамбли.
Фолклорът на ромите е удивително богат, той се е развил в продължение на столетия в съприкосновение с култури­те на страните, в които са се установили роми. И обратното – културата на ромите е била приета от техните съседи и също е оказала влияние върху народностната им култура. Живият обмен обаче съхранява оригиналноостта на ромската култура, нейната жизненост и самостоятелност.
В Латвия ромите живеят повече от 500 години. Културното наследство на латвийските роми е безценно и то също заслужава да бъде показано на света, защото се намира в разцвет и привлича към себе си големия интерес на зрители и почитатели.

IRCF PRESENTATION RUS 3

Реклама и фактор за икономическото развитие

7

Международният ромски фестивал e идеална реклама за развитието на региона, той е реклама на латвийския бизнес и икономика. Като отчита историческия контекст, географското разположение, забележителните музикални традиции, вкусът на местното население, включително и на туристи­те, за които Юрмала винаги е бил любимо място за отдих, всичките тези фактори допринасят за икономическото развитие на региона.

IRCF PRESENTATION RUS

……………………………………………………………

……………………………………………………………

Лица от улицата

Scan2199

Екзотични образи от стара София. От Блогосфера.

…………………………………………………………

…………………………………………………………

Изложба
„Японски гравюри XVII – XIX век“

в Сливен, Галерия “Димитър Добрович”. Изложбата продължава до октомври. Снимките, уви, са направени с непрофесионален фотоапарат, моля за извинение.

Изображение1061

“Цялата ми работа се гради донякъде върху японското изкуство и ако не казах нищо за това на Бинг, то е защото вярвам, че след пребиваването ми на юг ще се заема може би по-сериозно с този въпрос. Японското изкуство, което е в упадък в своята родина, пуска наново корени сред френските импресионисти. Тази страна на въпроса, която е от практически интерес за художниците, ме интересува, разбира се, повече от търговията с японски гравюри. Все пак тази търговия е интересна особено с оглед насоката, в която се развива френското изкуство”.

Винсент Ван Гог до брат си Тео

Изображение1070

Тойокуни Утагава /1769-1825/.
Замъкът на пеперудата, която ухае добре.

Изображение1071

Тойокуни Утагава /1769-1825/.
Две жени на терасата.

Изображение1073

Кунийоши Утагава /1797-1861/.
Сцени от битката…

Изображение1074

Андо Хирошиге /1797-1868/.
Врабче.

Изображение1075

Андо Хирошиге /1797-1868/.
Хакейдзака.

Изображение1076

Андо Хирошиге /1797-1868/.
Пейзаж с лодки.

Изображение1077

Андо Хирошиге /1797-1868/.
Сацума.

Изображение1078

Кунисава Утагава /1786-1865/.
Сказание за принц Генджи.

Изображение1079

Кунисава Утагава /1786-1865/.
Сказание за принц Генджи.

Изображение1081

Кунисава Утагава /1786-1865/.
Сказание за принц Генджи.

………………………………………………………

………………………………………………………

A 82-83 koritsa grwb

Към Andral 82-83 b, 2015

Advertisements