Andral 84-85 a, 2016

Andral 84-85 b, 2016Andral 84-85 êîðèöà 1

bresh deshuohtongu

84-85 * 2016

http://www.ceeol.com

savsavchev@yahoo.com
ssavchev@abv.bg
zarzala.wordpress.com

Световна седмица на ромите

На 3 април 2016 г. в Шикша Бхаван, Делхи, Фондация Research In­ternational стартира Световната седмица на ромите.
Председателят на фондацията, д-р С. С. Шаши каза, че това е първи­ят институт в Индия, ангажиран с ромската тема и ромските изследвания.
Г-н Сандийп Марва, президент на Marwah Studios, говори за връзката му с ромите – да създава филми и да изследва теми върху тяхна проблематика.
Ачаря Нараин, генерален секретар на Световния религиозен парламент, Дийн Даял Агарвал, д-р Риша Сингх, д-р А.К. Сингх, Замиир Ануар и Сангита Мишра изразиха своите пожелания към ромската общност по света.
Президентът на Световната ромската организация Ro­ma­ni­pen г-н Йован Дамянович, връчи сертификати на благодарност на членовете – преподаватели и учени – работили като доброволци в осъществяването на успешна Международна конференция на ромите.

Media Research Centre

………………………………………………

………………………………………………

Прочетено в интернет

3 европрограми зависят
от контрола на ромската
стратегия

Десислава КОЛЕВА

Кабинетът дава 2 млн. лв. за нова система, с която да оценява и контролира изпълнението на ромската стратегия, за да спаси милиарди европейско финансиране по три оперативни програми. Това стана ясно при представянето на проекта за разработване на новата система, с която властите ще следят какво се случва с интеграцията на ромите у нас.
Изработването на системата е сред предварителните условия, които Брюксел е поставил на страната ни за отпускане на 2.1 млрд. лв. само по оперативната програма на социалното министерство. “ЕК прецени, че проектът за системата е едно от предварителните условия за изпълнение на новата ОП “Развитие на човешките ресурси” 2014-2020. Това означава, че неговото изпълнение е условие за отпускане на средства по цялата оперативна програма. Тъй като има свързаност между “Развитие на човешките ресурси” и оперативните програми “Наука и интелигентен растеж” и “Региони в растеж”, които също отпускат средства за интеграция, те също са обхванати”, обясни секретарят на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси Росица Иванова. Системата ще наблюдава достъпа на ромите до образование, заетост, здравеопазване и жилищна политика. Ще се следят и теми като антидискриминация, култура и медии, върховенство на закона.
Според Иванова този проект ще отговори на въпроса защо предишните подобни проекти не са били ефективни. “За нас ще стане ясно какво трябва да наблюдаваме и съобразим, за да не се повтори този лош урок, който имаме от предходния програмен период”, каза Иванова. Според нея не може да се отговори еднозначно дали страната ни има напредък или не в интеграцията. “Държавата работи, има напредък. Докладите на ЕК казват добри неща за напредъка. Към настоящия момент имаме над 5000 ромски студенти, имаме утвърден модел на здравни медиатори”, смята Иванова. Георги Стойчев от “Отворено общество”, който участва в консорциума ИИРА, спечелил търга, пък казва, че институциите “не са в състояние да дадат отговор на въпроса какво се случва с ромската интеграция”.

ДЕЙНОСТИ

Сред дейностите по проекта има обучение на 600 експерти, покупка на сървъри и преносими компютри, създаване на софтуер за системата. Страничните дейности по проекта са за публичност – 15 хил. лв. ще се дадат за две пресконференции, химикалки, брошури и прочие. Близо 100 хил. лв. пък са заделени за преглед и анализ на законодателството, както и за идентифициране на добри европейски практики. 400 хил. лв. ще струва изработването на концепцията за системата, емпиричните проучвания и плана за внедряването й.

10.02.2016
в. “Сега”

Три сходни проекта на еднакви кандидати са одобрени за еврофинансиране в образователното министерство

Здравка АНДОНОВА

Три сходни проекта на дружества с нестопанска цел, в чиито управителни съвети участват едни и същи хора, са одобрени за финансиране от управляващия орган по оперативна програма “Наука и образование за интелигентен растеж” към Министерството на образованието и науката (МОН). За това информира днес просветният министър Меглена Кунева, която след сигнал на Национална мрежа за децата е назначила проверка на всичките 62 проекта, одобрени за финансиране на 3 юни.
Става въпрос за проекти по процедурата “Подкрепа за предучилищното възпитание и подготовка за деца в неравностойно положение”, по която най-често се кандидатства за подкрепа на деца от ромски произход или със специални образователни потребности в детските градини. Общата стойност на финансирането е 20 млн. лева, а подадените проекти са 133.
Повечето от одобрените 62 проекта са на общини. Последните три са на сдружения с нестопанска цел – “Детски свят – щастливо бъдеще”, “Детско царство” и “Детски усмивки”, заради които е и сигналът. Стойността на всеки един от тях е почти еднаква и е над 499 000 лева, при положение че таванът на финансиране е 500 000 лева.
“Сдруженията са регистрирани в един град, две от тях на един и същ адрес и са създадени много скоро след обявяване на насоките за кандидатстване през август м.г. В управителните съвети на сдруженията участват едни и същи лица. Прави впечатление и фактът, че сумата на проектите е сходна. На пръв поглед и самите проекти са доста сходно написани”, обясни Кунева, но не даде повече подробности.
В регистъра на правосъдното министерство излизат две от сдруженията – “Детски усмивки” и “Детско царство”. Първото е регистрирано на 3 август 2015 г., а второто – след месец, на 4 септември. И двете са с адреси във Варна, а в управителните им съвети влизат едни и същи хора – Димитринка Рашева, Пламен Найденов, Николай Стефанов, Биляна Илиева, Цветан Гачев, Емилия Сигмянова и Емануела Дуницова.
Не е ясно защо управляващият орган към МОН не е проверил предварително сдруженията. От ведомството заявиха само, че класирането на проектите е направено преди проверката за двойно финансиране. Такава проверка може да установи дали сдруженията не са получавали финансиране за същите проекти от други фондове.
“100% сигурност, че нещо лошо няма да се случи, не можем да дадем. Но можем да дадем 100% сигурност, че ще направим всичко възможно да предотвратим това”, заяви Кунева.

в. “Дневник”
14.06.2016

Заради 3 съмнителни проекта забуксуваха 20 млн. лв.
от европарите за ромчета

Едни и същи хора кандидатстват за 1.5 млн. лв.
с три сдружения и идентични идеи

Силвия ГЕОРГИЕВА

Първите съмнения за злоупотреби по апетитната европрограма за наука и образование са вече факт, въпреки че усвояването на средства едва започва. Вчера просветният министър Меглена Кунева разпореди спешна проверка на 62 одобрени проекта за включване на ромски деца в училище на обща стойност 20 млн. лв. Проверката е по сигнал на Националната мрежа за децата, откъдето са засекли нередности при три неправителствени организации, кандидатстващи за евросредства, още на първия етап от оценяването им.
Става дума за проекти по процедурата “Подкрепа на предучилищното обучение на деца в неравностойно положение” на оперативната програма, по която детски градини, общини и НПО-та могат да получат до 500 хил. лв. за различни дейности – допълнително обучение на малчугани с майчин език, различен от българския, осигуряване на подходяща образователна среда за включване на ромите в училище, повишаване на качеството на обучението в подготвителните групи в забавачките и т.н. Набирането на проектните предложения е започнало на 23 септември 2015 г. и е приключило в края на ноември м.г. От 136 подадени проекта през първото сито – дали проектите отговарят на изискванията, са минали 62.
От МОН разясниха, че за да бъдат сключени договори и да бъдат отпуснати средства, проектите е трябвало тепърва да минат на допълнителна проверка от Управляващия орган по програмата за двойно финансиране, свързани лица и други проблеми. На 10 юни т.г. обаче, още преди започването на тази допълнителна проверка, в министерството е получен сигнал от Национална мрежа за децата, че три от класираните проекти будят съмнение. Те са на сдруженията с нестопанска цел “Детски свят – щастливо бъдеще”, “Детско царство” и “Детски усмивки”.
От ведомството на Кунева отказаха конкретни детайли, но посочиха, че сдруженията са регистрирани в един град, две от тях – на един и същ адрес, и са създадени много скоро след обявяване на насоките за кандидатстване през август 2015 г. В управителните им съвети участват едни и същи лица. Впечатление правел и фактът, че сумата на проектите е доста сходна. Всеки от трите проекта бил с няколко лева по-малко от тавана от 500 хил. лв. По думите на Кунева на пръв поглед и самите проекти са доста сходно написани, но съдържанието им остана недостъпно за медиите. Не е ясно защо още на първата проверка експертите не са засекли въпросните свързани лица, както и дали това щеше да излезе наяве без сигнала от Националната мрежа за децата.
Проверка на “Сега” показа, че и трите сдружения са регистрирани във Варна в първите дни на септември 2015 г. И трите проекта с бюджет от 499 хил. лв. В управителните съвети и на трите влизат Емилия Сигмянова и Емануела Дуницова. Пламен Найденов подкрепя двете дами в управата на “Детски свят – щастливо бъдеще” и на “Детски усмивки”, а Биляна Илиева и Николай Стефанов са съуправители в “Детско царство”.
Въпросните лица имат богат опит – те имат още 5 неправителствени организации, регистрирани на техните имена. Две от НПО-тата отново са във Варна и са с подобни наименования – “Детски мечтания” и “Детски радости” (регистрирани на адресите на сдруженията, кандидатстващи по ромската програма), а трите са в София – “България и нейните деца”, “Деца на слънчева земя” и Децата в новия свят”, регистрирани вкупом към края на септември м.г. Не е ясно дали те са се пробвали и по някои от другите процедури на оперативната програма – например за предоставяне на помощ за учениците от малцинствата. Кандидатите очевидно имат опит в усвояването на евросредства, тъй като през предишния програмен период са спечелили 271 хил. лв. по програмата за развитие на човешките ресурси. Проектът е бил от името на сдружение “Младежка инициатива, диалог, развитие” с управляващ Емилия Сигмянова.
“За мен като юрист това е заобикаляне на закона – едни същи хора, били те на различни позиции, да кандидатстват. В насоките за кандидатстване е записано ясно, че една организация може да е водеща само веднъж”, коментира министър Кунева. Тя заяви, че традиционно с програмите за ромски деца има проблеми, но това е сфера, която се нуждае от устойчиви резултати. “Всеки лев трябва да отиде по предназначение, но когато става дума за деца в неравностойно положение, усилията ни трябва да бъдат десетки пъти повече”, посочи тя. Според нея в момента, благодарение на сигнала и на бързите действия на министерството, нямало нанесена щета. “Но искам да кажа ясно: “Никой да не си прави сметката, че може да се продължава по такъв начин”, закани се Кунева.
По подадения сигнал започва 8-дневна проверка от Звеното за вътрешен одит и Инспектората на МОН дали тези проекти са били класирани при надлежно спазване на процедурата за оценка и класиране. Проверката ще обхване цялостната процедура по оценка и ще включи всички 62 кандидата.

ЕНИГМА

От МОН заявиха, че 62-та одобрени проекта са били качени на сайта на министерството на 3 юни т.г. Вчера обаче те изчезнаха мистериозно от там, а до редакционното приключване на броя от министерството не успяха да ги представят. Одобрените кандидати обаче се откриват лесно при търсене по зададена дума в интернет. От листа с “печелившите” сдружения става ясно, че повечето кандидати са били общини. Единственото сдружение, което е поискало сума, близка до максималната – 495 хил. лв., е Българо-румънският трансграничен институт за медиация. Останалите проекти с толкова висок бюджет са предимно на общини – Луковит, Кърджали, Момчилград, район “Подуяне” на Столичната община, Габрово, Бургас, Аксаково и Русе.
Доста любопитно е и защо са променяни Насоките за кандидатстване по въпросната процедура за предучилищна подкрепа за роми. От сайта на европрограмите става ясно, че те са променяни веднъж на 3 юни, и втори път на 6 юни т.г. От МОН коментираха, че не знаят какви са причините за новите насоки и че разчитат на проверката да ги изясни.

15. 06. 2016
в. “Сега”

………………………………………..

………………………………………..

Ungarski restorant, 1969

Григор Найденов, “Унгарският ресторант”, 1969.
От Блогосфера.

………………………………………..

………………………………………..

Прочетено в интернет

По-малко известни събития за Холокоста

Otseleli  sinti pred AushvitsОцелели синти пред Аушвиц.

1. В началото на юни аме­рикан­ски­ят губернатор на Мичиган Рик Снайдер подписа законопроект за включване на темата за геноцида в инструкция за социални проучвания в учебната програма за осми и дванайсти клас в гимназиал­ния курс на обучение. “Знанието на младите хора от Мичиган за ге­но­цида е важно, защото ние трябва да помним и те да научат за тези ужасни събития в миналото ни, като същевременно продължаваме да работим за създаването на по-толерантно общество.”
Повечето хора са наясно с Холокоста, през който период германците убиха милиони хора по време на Втората световна война.
Инструкцията около това събитие се фокусира върху лагерите на смъртта, някои от които имат газови камери.
Марко Гонзалес е директор на Yahad-В Unum, организация, която изследва германската инвазия към Съветския съюз, на чиято територия системно бяха избити евреи и роми в похода на изток.
“Повече от 12 години от село от село търсихме свидетели за тези престъпления, пред нас говореха онези, които са били деца, онези, които са били тийнейджъри и кои­то са видя­ли какво се е случило с евреите и ромите във всички тези се­ла,” каза Гонзалес. “Евреи и роми са били систематично убивани в тези малки села.”

2. От ноември 2010 г., Yahad-В Unum работи по документиране на ромския геноцид. Организацията работи за събиране на свидетелства за кланетата, които са били извършени на територията на бившия Съветски съюз (Украйна, Беларус, Русия) от нацистките войскови единици, както и депортирането на населението към Приднестровието от Румъния и Молдова. Изследователите работят и по идентифициране­то и на масови убийства.
Село след село, от семейството на семейство, чрез разказите на преживелите са събрани свидетелст­ва от румънски, немски и съветски архи­ви. Така Yahad е идентифицира­ла 51 масови убийства на роми в Украйна, Беларус и Русия – интервюирани са 30 свидетели за кланетата на роми в тези страни. Пет изследователски пътувания в Румъния и едно пътуване в бившата югославска република Македония, дадоха възможност да се съберат повече от 150 свидетелства за оцелели роми.
Към днешно време Yahad е събрала повече от 180 свидетелства за гоненията на ромите в Румъния, Русия, Беларус и Украйна, в сътрудни­чество с нашите партньори. Тези свидетелстват за съдбата на ромите като жертви. Свидетелите описват стрелби, депортации, глад, болести, и принудителен труд – на които ромите са били подложени от нацистите и техните съюзници. Yahad-В Unum работи с млади роми-изследователи по места в Източна Европа, за да съберат свидетелства от оцелелите.

3. Новото издание на списани­ето Études Tsiganes (ромски изсле­двания), се спира изцяло върху преследването на ромите в Източна Европа по време на Втората световна война. Това издание е продукт на повече от една година работа – дълго сътрудничество между наши­те Yahad изследователи, Фондацията “Ромско достойнство” и Ален Рейние, редактор на Études Tsiganes и професор в Католическия универси­тет в Лувен.
Изданието пуска няколко статии от изследователи­те на Yahad, въз основа на архивни материали и разследвания в Източна Европа. Както Отец Пат­рик Дюбоа заявява във въведението, “Това издание е призив към Европа, че тя не може да съществува върху масов гроб, включително и този на ромите”.

Etudes tsiganes 56-57

4. На 16 май ромите в Европа отбелязват годишнина от въстанието в т.н. Zigeunerlager (“Gypsy Camp”) в Аушвиц-Биркенау. Днес идеята за ромска устойчивост се разбира като постоянство в борбата с различ­ните форми на потисничество – сега и в миналото. За ромските творци в Унгария концепцията за устойчивост е от особено значение. Положението на ромите твор­ци се е влошило дра­­стично през последните шест години. Освен екзистенциалните трудности, които частни лица и ромски културни институции срещат пора­ди липсата на финансиране за малцинствени култури, осезаемото наследство на ромите е в действителна опасност: произведения на ромски творци са буква­лно гниещи в обществени ко­лекции, където те не са изложени и са недо­стъпни за обществено­стта. Ромските творци в Унгария работят в несигурни усло­вия: те не получават финансиране за своята културна продукция и имат много малко независими и подкрепящи ги съвре­менни арт простра­нства.
Националистическите наст­ро­е­ния в Унгария създадоха вакуум за ромски интелектуалци и движението на ромите. Цялата работа, извършена от 1970 г. насам по отношение на образованието за критично съз­на­ние вече не се гледа като на стойност. Ромският интелектуалец днес се възприема като заплаха. Критични, подривни и прогресивни стратегии се считат за нелегитимни в националистическия контекст.

Прочетено в интернет

“За една роза милиони дадоха,
а истинското лого е
циганин бере рози”

Розоберът отдавна не е празник. За туристите е блясък,
за работниците – опустошение и безизходица

Диян БОЖИДАРОВ

На 22 май, неделя, към 10 часа сутринта, в казанлъшкото село Кънчево спира автобус. От него слизат туристи и започват да снимат. Руси девойки с вплетени цветя в косите пеят, играят, правят венци от свежи цветове – разиграват ритуала розобер. Младежи в китни носии им поднасят плетени кошове, усмихнато придърпват косите на момичетата и ги закичват. Туристите, основно японци, изпълват сърца с тази радост и хармония – берат се рози, долината грее, щастието полита към слънцето.

На 20 км на запад, няколко часа по-рано, в сърцето на Розовата долина, към землището на село Ясеново пристъпва Тюркян. На 10 юли тя ще стане на 12. Петокласничката отива да събира рози,

за да изкара 10 лв. за училище.

Часът е 5.30. Вали. Не е порой, но упорито. Тюркян е най-малкото от осем деца, а бащата, известен като Инката, два часа след нея с махмурлийска походка върви към изкупния пункт – отива, взема заработеното от предния ден и се прибира на сухо. Розоберът въобще не е това, което е.
“Няма работна ръка. Просто няма. А работната ръка е лимитиращ фактор при розопроизводството. Преди 12 години, когато започнах да гледам рози, беряха хора от заводи, взели отпуск, данъчни инспектори дори. Спират колите, слизат… След това идваха баби, пенсионери, небето ги прибра… После разчитахме на цигани – опитни работници, качествени, започнаха да ходят по Гърция, Испания… Сега рози берат хора, които са на дъното на социалната пирамида. От най-най-най-ниското дъно. Други просто няма, на тях разчитаме”, казва розопроизводителят Павел Пенев. Никой не кара Тюркан да бере, не я насилва. Но го прави. Край нея е 25-годишният й брат Рашко, учил до 5 клас. Там са 30-годишната Бонка, която не работи, 59-годишният Рашо, завършил 8 клас в строителен техникум, 29-годишната Анифе, която също не работи, и се притеснява да не й вземат майчинските… Това са розоберачите на България.
Липсата на работна ръка е следствие на опустошителното обезлюдяване на страната. Специално край Казанлък тази година има и друга особеност – оръжейният завод “Арсенал” е затрупан с поръчки, назначава работници. Хората нямат интерес да оставят дългосрочната служба, за да се занимават един месец с рози. А в последните години масивите от Карлово през Стрелча до Казанлък се увеличават. Появяват се стопанства от по 500-600 декара с дестилерии, построени с пари по САПАРД. Търсенето на хора вследствие на увеличените розовите масиви още повече катастрофира в… липсата им. Пенев, който притежава 40 декара и произвежда розово масло, обяснява: “Не може да си представите колко важни са берачите в нашия бранш. Трудът е изцяло ръчен, розата се бере на мига, не чака… Може най-добрите рози да отгледаш, да се грижиш за тях месеци, но като няма берачи… И знаете ли какво се получава – розите окапват. Идете в стопанство от 500 декара, да видите как цветът загива. Производителят губи. Сбъркан модел.

Не трябваше да се насърчават големи стопанства,

а по-дребната собственост. Така едно семейство само можеше да си ги бере, нямаше да са нужни толкова много работници. А и хората щяха да си останат по селата, свързани със земята”.

Циганин бере рози 2

Никой не насилва Тюркян, никой не я кара да бере. Освен животът.

Рози се берат през втората половина на май и юни. В пиковите моменти, когато цветът е най-много, на декар е нужен един берач. Търсенето на работници увеличава цената на труда. За десетина години заплащането се увеличава от 30 на 60 стотинки, до 1 лв. сега на килограм. Бере се 3-4 часа сутрин. При 1 лв. на килограм за месец сръчен работник си докарва около 800 лв. “Бера всеки ден към 25-26 кила”, казва 59-годишният Рашо. “Около 20-40 лв. на ден с жената вадим. Вчера заедно имахме 41 кг”, съобщава 30-годишният Зибеид (той е “средна класа” – гледа 41 кози). А Анифе, която се притеснява да не й вземат майчинските, пита: “По 10-12-15 лв. на ден изкарвам, проблем ли има?”. Налага се да обяснявам, че съм журналист, не съм инспектор и няма да й взема майчинските.
Всъщност работниците са притеснени от еднодневните договори, които сключват това лято. Преди розобера социалните служби са провели кампания, в която са им разяснили, че никакви помощи не губят с тях. Производителят Пенев обаче е недоволен: “Досега не се сключваха никакви договори. А някой от нас е предложил граждански, а на другия ден ромите са отишли при друг, понеже не искат да изтърват помощите. За мен няма проблем да има договори, искам да има – досега им плащах пари, които никъде не ми се отчитаха като разход. Но еднодневните са пълна глупост. Той набрал за 5 лв. рози, а себестойността излиза над 6 лв. с осигуровките. Може ли да работи 2 часа, а да му платиш осигуровки за 8 часа?! Питам и друго – видяхте какви хора работят при нас; той никога не е сключвал договор, няма трудова книжка, партиди… Къде отиват осигуровките?”.

Циганин бере рози 1

“Бера всеки ден към 25-26 кила”, казва Рашо.

В долината има и други проблеми. Мощни фирми – френски и американски, са изкупили масиви, произвеждат розово масло, като едновременно са краен потребител – и диктуват цените. Говори се за подставени лица, които перат пари на мощни фигури, което още повече изкривява пазара. Както и за несправедливото субсидиране (колкото за пшеница, толкова и за рози). “Българските производители сме световни монополисти. Клиентите са изцяло външни, сред най-богатите в света, привличаме свежи пари. Трябва да се помогне на отрасъла – с добри цени, по-малко бюрокрация… Предлагахме да се върнат ученическите бригади, за да има кой да бере… Иначе и аз искам да давам по 2-3 лв. на килограм, но не мога да се конкурирам с Гърция, Англия, Испания… Дадоха милиони за една роза да нарисуват, но за да е реално, трябва да сложат един циганин, дето бере рози”, казва Пенев.
Цената на килограм розово масло миналата година наближи 10 000 евро. За повечето производители това не е милионерски бизнес – през 2013 г. България произведе общо 1.2 тона, през 2015 г. след слаба реколта – около три пъти по-малко.
На самия Павел Пенев, който е 44-годишен и ветеринар по образование, мечтата му е била да се занимава с животни. Но понеже животните в България са кът покрай унищожаването на животновъдството, се е насочил към рози. Би трябвало да е най-големият им ласкател. Шокира ме: “Един цвят тежи 2 грама. От 3500 кг розов цвят излиза 1 кг масло. 20 човека са станали днес в 5 часа. Газят в дъжда, калта. Продукцията е изцяло,

за да се удовлетворява нюхът на човека, капризи…

Цялата една промишленост се завърта, за да му мирише хубаво на някого, който лежи в легло в стил “Луи XIV”. Ние не храним бедните хора, а се стремим на някого да му мирише на хубаво. Човечеството е извратено”.

Циганин бере рози 3

Зибеид и жена му Зоя си докарват към 40 лв. на ден.

А дъждът продължава да вали. Тюркян е между редовете, снимам я. “Ще се разболееш”, казвам й . “Аз съм болна. От пневмония”, отвръща. Аз, журналистът, в този момент се обърках: “Как? От пневмония?!” “Да, лекарят каза. Даде лекарства, но свършиха”, отвърна братът Рашко. “Като се прибере, ще си стопли краката, ще й направим чай”, отговори добродушно на стреснатия ми поглед Рашко.
“Мама пак избяга…. А кой ще ми даде пари за училище?…”, чувам между редовете.
Част от хората си тръгват. Тюркян кашля. “Тюркян, хайде, отивай си”, казва някой. Остава.

Снимки: авторът
в. “Сега”, 01.06.2016

………………………………………..

………………………………………..

ИЗЛОЖБА “РЕЛИГИИТЕ В ИНДИЯ”

Фотографии на Шри Амит Мехра
в къща “Д. Добрович”, Сливен, март 2016

Амит Мехра е един от водещите фотографи в Индия и през последните двайсет години работи в областта на архитектурната, рекламната и документалната фотография. Сътрудничи на редица международни агенции и издания, сред които Time, Der Spiegel, Elle, Elle Décor, Architectural Digest Condensate, Gallerie и National Geographic.
Негови снимки са участвали в изложби в Ню Йорк, Лондон, Токио, Мадрид, Мелбърн, Дака, Делхи и Мумбай. Фотографии на Мехра са включени в постоянната сбирка на фондация „Габарон“ в Испания и на музея „Сагамихара“ в Япония.
Книгата му “India, A Timeless Celebration” печели престижната награда „Най-добър фотограф на годината – Азия“ на музея „Сагамихара“, Япония.
Най-новата му книга “Kashmir” е посрещната възторжено заради безпощадния и дълбоко личен поглед на автора към региона. Амит Мехра активно обучава млади фотографи и в момента работи над две нови фотокниги: “Sufis: Messengers of Peace” и “Roznaama”.
Индия притежава изумителни по своето разнообразие и екзотичност забележителности, хора и култура. Географската пъстрота на Индия приютява прелестите на многобройни светове, които могат да бъдат преживяни по нейните ширини: от спиращите дъха планини със заснежени върхове и опияняващите борови гори до тропическото очарование на дългите плажове, галени от вълните, и окъпаното в слънце вълшебство на пясъчните дюни в пустинята Тар. Обхванала цялата гама на духовността – от фината, дълбоко вкоренена мистичност до жизнената будност, струяща от нейните храмово-архитектурни чудеса – Индия осъзнава мигa по неповторим начин.
Изложбата е мозайка на различните религии в Индия – многолики като самата страна. Тя отразява исконния индийски дух на Празника, превърнал цивилизацията на субконтинента в уникално световно явление.
Различните религии, изповядвани пламенно и всеотдайно, и техните празници са скъпоценните камъни в короната на индийската култура. Тържествата са ежегодна интерлюдия в светската рутина на бита, а ярката им жизненост подсилва уханието на всеки сезон. Точно както по време на Холи, пролетния празник на цветовете, честван в цяла Индия от всички религии, хората попиват всички багри и ликуват в единение без граници.
Всяка религия добавя нови празници, всяка е тържество на изобилието от богати традиции, спазвани от незапомнени времена. Суфийските светци например имат многобройни последователи и сред хиндуистите, и сред мюсюлманите в цялата страна. Суфизмът прославя не само живота, но и смъртта, защото тя е сливане с върховната вездесъща сила… Което е пореден повод за празник!
И това не е всичко! Боговете и богините, светиите и пророците, славните исторически събития – всичко намира проява в пъстротата на празничните тържества.
Макар и чествани различно в различните райони на страната, празниците демонстрират вечната хармония на духа на секуларизма. Новите дрехи, танците, музиката и ритуалите – всичко ускорява празничния ритъм!
Време е за молитва, за шествие и за грандиозно зрелище … време е за ликуване в прослава на живота!

12939212_10206165858492223_1431707975_n

Мюсюлмани се молят по време на празника Ид
в джамията Масджит в Делхи.

12968709_10206165851372045_956996714_n

Актьори в роли на различни хиндуистки божества пресъздават
легенди от “Рамаяна” по време на Рамлила в Делхи.

12968664_10206165851532049_2020230626_n

Невръстни джайнисти отиват на молитва в чест на раждането на божествения Учител Махавира в джайнисткия храм в Ахмедабад, Гуджарат.

12935346_10206165852692078_1197256270_n

Свещено хиндуистко къпане в река Хугхли в Колката.

12935411_10206165855892158_152531047_n

Хиндуистки поклонници изпълняват ритуали и свещени напеви
на брега на Ганг в свещения град Варанаси.

12939357_10206165858132214_2097192089_n

Вкопчени във вярата! Поклонници в светилището на суфи-светеца
Шах-е-Хамдам в Шринагар, Кашмир.

12939609_10206165855332144_463903505_n

Будистки монаси в Сарнатх, мястото на първата проповед на Буддха.

12939531_10206165856292168_925192808_n

Момчета хиндуисти от традиционна ведийска школа
на брега на река в Южна Индия.

12939715_10206165854452122_525885431_n

Джайнистки жрец в свещените нозе на божествения учител
Махавира в Шраванбелагола, Карнатака.

12939674_10206165857132189_597894874_n

Християнски свещеници по време на неделна молитва
в православна сирийска църква в Делхи.

12966807_10206165858652227_628414595_n

Жени се кипрят с цветен прах в чест на богинята Дурга
на празника Дурга Пуджа в Делхи.

12957149_10206165852172065_1560128852_n

Млад лама, будистки монах, по време на молитва в Ладакх.

12957168_10206165849251992_260405740_n

Деца в костюми на хиндуисткия бог Хануман, пресъздават сказания от “Рамаяна” по време на Рамлила в Делхи.

12957285_10206165854932134_1499604155_n

Ученик във ведийската школа на Махариши Раманна в Южна Индия.

12966055_10206165852932084_1329178302_n

Старейшина сикх получава цветовете на празника Холи,
честван от сикхския орден на нихангите в Панджаб.

12957363_10206165858012211_760501333_n

Бог Ганеша, понесен на ръце от хиндуистки поклонници, преди потапянето
на идола в морето по време на празника Ганеш Чатуртхи в Мумбай.

12966397_10206165850292018_1221994214_n

Млади сикхи от ордена Ниханг празнуват празника на цветовете Холи.

12966195_10206165854052112_513857779_n

Молитвен светилник в ръцете на хиндуистка поклонница.

12966496_10206165858292218_1096656446_n

Хиндуистка храни ритуално гълъби в мюсюлманско светилище
в Хазратбал, близо до Шринагар, Кашмир.

………………………………………..

………………………………………..

Терпимость и не дискриминация. Вопросы рома и синти

Выступление Директора Национального центра
Республики Узбекистан по правам человека
на Совещании ОБСЕ по человеческому измерению

В соответствии с Конституцией Республики Узбекистан: «Все граждане Республики Узбекистан имеют одинаковые права и свободы и равны перед законом без различия пола, расы, национальности, языка, религии, социального происхождения, убеждений, личного и общественного положения» (статья 18). Реализация данной статьи Основного закона страны подтверждают результаты опросов Центра изучения общественного мнения «Ижтимоий фикр», проведенные в годы независимости1.
1 Опросы: «Узбекистан – на общий дом» (проводится с 1999 по наст. вр.), «Национальное самосознание» (с 2001 по наст. вр.), «Узбекистан: го­ды независимости (с 2001 по наст. вр.), «Узбекистан: общественное мнение» (с 1998 по наст. вр.) и др.
Население рома, проживающее на территории Республики Узбеки­стан, среди местного населения известны как «люли». Они до сих пор двуязычны, т.е. говорят на таджикском и узбекском языках. Обиходным является таджикский язык, дополненный небольшим количеством слов языка рома. Некоторые из них в Узбекистане говорят преимущественно на узбекском языке. Основная вера населения рома, проживающих в Уз­бекистане – ислам.
В рамках выполнения пункта 16 рекомендаций Комитета ООН о ликвидации расовой дискримнации, а также Решения Совета министров ОБСЕ № 4/2013 с особым акцентом на женщин, молодежь и детей рома и синти было проведено пилотное социологическое исследование, направленное на изучение социально-экономического положения рома в Узбекистане, в частности, населения рома в Ташкенте.
Социологический опрос, проведенный центром “Ижтимоий фикр” показал, что 99 процентов опрошенных цыган отметили, что не испытыва­ют никакого ущемления или ограничения в Узбекистане права вести традиционный образ жизни. Цыгане проживают на территории Узбекистана среди местного населения. Они двуязычны, то есть говорят на таджикском и узбекском языках. Обиходным является таджикский язык, дополненный небольшим количеством слов цыганского языка рома. Некоторые группы говорят преимущественно на узбекском языке. Основная вера цыган, проживающих в Узбекистане, – ислам.
Цыгане проживают в частных домах (92 процента респондентов). Лишь 8 процентов отметили, что проживают в квартирах многоквартирных домов. Большинство опрошенных являются гражданами Узбекистана (84 процента), имеют статус “вид на жительство” – 16 процентов.2
Опрошенные цыгане в абсолютном своем большинстве считают, что не ущемляются их права на получение гражданства, не проявляются никакие формы дискриминации в отношении доступа цыган к образованию всех уровней. Согласно опросу, 1,4 процента цыган имеют высшее образо­вание, 13,9 процента – полное среднее, 20,8 процента – неоконченное среднее, 63,9 процента – начальное образование.
Министерством высшего и среднего специального образования бы­ло изучено во всех высших образовательных учреждениях количество обу­чающихся рома. За 2010–2012 годы учебный период в высших учебных заведениях представители рома не обучались.
Опрос общественного мнения, проведенный в свете Национального плана действий по выполнению рекомендаций Комитета ООН по ликвидации расовой дискриминации (ст. 5. общая рекомендация № 27), дает подробную информацию о социально-экономическом положении населения рома (цыган) в Узбекистане (на примере столицы г. Ташкента). На основании данных опроса выявлены следующие основные индикаторы обеспечения прав и свобод населения рома (цыган) в Узбекистане:
1. Опрос выявил, что цыгане, проживающие в Узбекистане, живут небольшими семьями. Средняя семья состоит из 4-6 человек. При этом, в большинстве цыганских семьях – двое-четверо детей. Опрос опровергает распространенный миф о многоженстве в цыганской среде – большинство респондентов (84,4%) имеют одну жену.
2. Согласно данным опроса, большинство цыган (96,2%) придержива­ются традиционного образа жизни, т.е. для них представляется приоритет­ным сохранение традиций и норм в своей повседневной жизни. При этом почти все опрошенные представители цыганского этноса отвечали, что не испытывают никакого ущемления или насильственного ограничения в Узбекистане государством права вести традиционный образ жизни.
3. По религиозной принадлежности цыгане, живущие в Узбекистане, исповедуют ислам (99 % респондентов).
4. Как показал опрос, с точки зрения материального положения цыган, по их собственной самооценке, респондентам денег хватает на необ­хо­димые продукты питания, одежду и лекарства. Полученные данные показывают, что количество респондентов, считающих, что их семья или они лично нуждаются в материальной помощи, уменьшилось более, чем в 2 раза, по сравнению с результатами опроса 2008 года.
5. Опрос показал, что материальную помощь цыгане, проживающие в Узбекистане, получают в большинстве случаев от государства (75%) и от махали (13,7%).
6. Опрос выявил, что все опрошенные цыгане являются гражданами Узбекистана. Цыгане в абсолютном своем большинстве считают, что в стране не ущемляются их права на получение гражданства.
7. Согласно данным опроса, что абсолютное большинство опрошенных цыган (86,0%) подтверждают, что не испытывали со стороны государ­ственных органов никаких ограничений или ущемлений прав на получение образования.
8. Согласно результатам опроса, дети-цыгане в абсолютном своем большинстве посещают общеобразовательную школу. Со стороны государства нет никакого ограничения в доступе к образованию. Так, по ут­верждению 81,9 % опрошенных цыган государственные организации не ущемляют права их детей на получение начального, среднего и общего среднего образования.
9. По мнению 97,1 % опрошенных цыган, в Узбекистане обеспечива­ются равные возможности для всех слоев населения на получение образования на всех уровнях.
10. По данным опроса, цыгане, проживающие в Узбекистане, не сталкиваются с проявлениями дискриминации в отношении доступа к уч­реждениям здравоохранения. По мнению 99,1 % опрошенных, в стране не ущемляются права цыган на доступ и получение услуг учреждений здравоохранения (поликлиник, больниц и др.)
11. По мнению большинства цыган (99 %), в Узбекистане не ущемляются и не ограничиваются их трудовые права со стороны государственных органов.
Таким образом, результаты целевого опроса, проведенного среди представителей населения рома (цыган), проживающих на территории Узбекистана, свидетельствуют о том, что в республике им обеспечиваются равные права и равные возможности для свободного проживания, образования, получения медицинских и всех других социальных услуг. Цыгане подтверждают, что не сталкиваются в своей повседневной жизни с различными формами дискриминации, в том числе в сфере социальной защиты, образования, трудовой деятельности, здравоохранения и др.

1 октября 2015 г.
Варшава

………………………………………..

………………………………………..

Децата раждат деца.
Да, но колко?

Боян ЮРУКОВ

Неделя сутрин. Времето навън е хубаво, новините вървят бавно. Сутрешният блок на Нова телевизия удря джакпота в медийните дъвки: “Се­га към една тема, която има и криминален нюанс, и е здравен проблем, най-вече обаче е социална бомба…” Включват началника на Акушеро-гинекологичния комплекс на Русенската болница д-р Георги Хубчев, който призовава за съдебно преследване на малолетните родилки. В студиото чакат адвокат и началник в Агенцията за социално подпомагане, които посочват, че идеята е малоумна (цитирам) и че вече са взети мерки, които би трябвало да помогнат решаването на проблема.
До тук добре – има новина, викнати са експерти, които са взели пози­ция. Темата обаче започва със статистика, която всички, включително хората, работещи с малолетни майки, отминават безропотно и приемат на доверие. Според НоваТВ, броят на родилките под 16 години в България са 3000, а тези под 18 г. – 5500. Числата заедно с интервюто бяха прекопи­ра­ни от десетки издания и печатни медии. Някои натъртиха “социална бомба” и украсиха новината, твърдейки, че малолетните майки били 3000.
Ами всъщност… не.
В материала не става въпрос от къде е дошла тази статистика, но има индикации, че цитират д-р Хубчев. Не става ясно и за какъв период се говори – година, всички непълнолетни сега или друго. Както и да го смятаме обаче, числата не излизат. Единственото обяснение е, че е взел броя малолетни родили в неговото АГ и ги е умножил по всички болници и клиники в страната. Сами разбирате, че това е абсурдно.
Проста справка в сайта на НСИ показва, че през 2014-та децата, родени от майки до 16 годишна възраст са 796. От тях 285 са от малолетни (до 14 години включително). Още 2312 деца са родени от майки на 16 и 17 години.
Това е проверка, която никой журналист не си е направил труда да направи. А всъщност въобще не е толкова трудно. Вместо това виждаме пореден случай на грешни данни, които се тиражират като официална стати­стика. Изпратих запитване до сутришния блок и редакторите на Нова ТВ за това и очаквам отговор. Надявам се, че ще реагират по-адекватно от сутрешния блок на БНТ и поне ще коригират подвеждащата информация в ефир.

Тенденцията според както е удобно на рейтинга

В думите на шефа на АГ-то в Русе и последвалата дискусия има също твърдения за задълбочаващ се проблем. Реших да ги проверя, използвайки същите онези данни за раждаемостта и възрастта на майките, които използвах в анализа ми за възрастовата структура на родилките. Там вече показах, че броят раждания от момичета под 18 всъщност намалява. “Сензационната новина” от вчера ме накара да разширя темата.
За да разберем как се е променяла бременността сред момичетата, трябва да елиминираме няколко фактора, които изкривяват данните или вкарват шум в тях. Увеличение в общата раждаемост ще се отрази на тази сред малолетните като обща бройка, но няма да е индикация за влошаване на положението. Аналогично, намаляването на броя момичета на определена възраст ще донесе със себе си по-малко раждания сред връстничките им, което лесно може да се обърка с подобрение на ситуаци­ята.

nepa1Един подход е да погледнем какъв дял са ражданията от малолетни и непълнолетни от общия брой раждания. На горната графика се вижда ясно, че пикът е в началото на 90-те. При непълнолетните (дясната синя скала) има постоянно намаление от тогава. Сега делът е 4.6%, колкото поне официално е бил през 1976-та. При малолетните (лявата червена скала) тенденцията също е надолу, макар и не толкова постоянна. Причина за това е в малкият брой такива раждания, което води до голям шум в ре­зултатите. От това, както и от огромния скок през 80-те, се забелязва интересно наблюдение – ражданията от малолетни привидно скачат по време на кризите. Това може да има психологическо обяснение, но за да се докаже, трябва сериозно изследване.

nepa2За да разберем по-добре обаче тази промяна, трябва да разглеждаме ражданията на всеки 100 000 жени. Така се елиминира динамиката в де­мографията, където има сериозна негативна тенденция в разглеждания период. На горната графика показвам тази разлика като сравнявам с 1991-ва година. Например, през 1996-та раждаемостта е била около 66% от тази през 1991-ва, а през 2009-та е вече над 97%. Пред 2009-та обаче раждаемо­стта сред малолетните е 83% от тази 18 години по-рано, тоест намалява по-бързо.
Горе се вижда добре известната ни тенденция на намаляваща обща раждаемост. Вижда се рязко увеличение между 1968 и 1993-та в раждаемо­стта сред малолетните и непълнолетните. От графиката обаче изглежда, че след кратък спад през 90-те, има привидно увеличение, кулминиращо през 2009-та. Забелязва се, че това е в синхрон с вероятността жена от коя­то и да е възраст да роди.
За да разберем как се е променяла вероятността едно момиче да ро­ди преди да навърши пълнолетие, трябва да нормализираме данните и да премахнем общото увеличение на раждаемостта. Такова забелязваме в последното десетилетие и по принцип е белег за добри икономически и социални условия за семействата.

nepa4

Горната графика показва как се е променяла вероятността малолетни или непълнолетни да родят независимо от промяната в населението или общата раждаемост. Тоест, независимо от всички фактори, влияещи на жените като цяло. Взел съм 1993-та като отправна точка, тъй като тогава е пикът. Виждаме, че през последните 15 години практически няма промяна. Все пак, нивата сега са доста над тези от преди 80-те. Като общ брой нама­ляват този тип раждания, но основен фактор за това е все по-малкият брой малолетни момичета. В обратна посока пък работи повишаващата се обща раждаемост.
Проблем има, сензация – не.
Отново, както и в другите ми статии по темата, не твърдя, че проб­лем няма. Има и то не малък. Проста справка в данните на World Bank показва, че макар да има подобрение в последните години, ражданията от майки между 15 и 19 години е доста над нивата на други европейски държави, включително Румъния. Както стана дума в студиото на Нова ТВ, взети са мерки в тази насока. Ще трябва и още доста работа в образование­то, сексуалната култура, социалната защита, съдебното преследване на пъл­нолетните бащи и прочие.
Не може обаче да говорим за тенденция на влошаване когато абсолютните числа сочат намаление, а анализът с нормализирани данни за вероятността едно “дете да роди дете” сочи по-скоро липса на промяна от 90-те насам. Липсата на разбиране в тези тенденции и непознаване на истинската статистика у отговорните лица сочи, че не се анализира въобще ситуацията. Тепърва ще видим дали мерките на социалното министерство ще имат ефект, но основната от тях – помощите за непълнолетни майки в натура, – илюстрира как отношението към този тип раждания е по-скоро като към умишлено експлоатиране на социалната система, отколкото като социален и културен проблем. Не се говори дали това е въобще сериозен фактор и дали няма други по-големи. Не видяхме мерки за превенция ка­то по-доброто сексуално образование и задържане в училище, което е друг наболял проблем у нас.
Мисли критично или друг решава вместо теб.
Реакцията на журналистите не трябва да ни учудва. Не очаквам во­дещите на неделния сутрешен блок на НоваТВ да се поправят в ефир. Ако въобще ми отговорят, ще се оправдаят както другите, че “експертите” са спуснали това число и те само цитират. Ще добавят “какво толкова” и ще затворят темата. Липсата на критична мисъл и елементарна проверка е пословична в журналистиката ни, още повече, че експертите, които канят, са често събрани от кол и въже.
Сензациите, грешните статистики и апокалиптичните прогнози в демографията са показателни за по-голям общ проблем. Преди време покрай подобна комуникация с една уж сериозна българска медия ми предложиха да ме вземат като консултат – да проверявам за тях новините конкретно за раждаемостта и смъртността. Отказах по няколко причини, основната от които бе, че видимо пропускат същността на критиката ми към тях. Не се ядосвам, че едните са объркали в пъти броя на малолетните родилки в страната и други твърдят, че българите ще изчезнем след 50-ти­на години, а че системно се правят такива грешки във всички сфери.
Писал съм неведнъж за това. При демографията просто е по-лесно да ги оборя. Енергетика, екология, финанси, информационни технологии. Пи­шат се глупости без елементарни познания или проверка на източниците. Тези глупости влияят на общественото мнение, политически настроения и имат съвсем осезаем ефект върху икономиката, държавната политика, хилавите така или иначе реформи и дори нивото на емиграция. Много та­кива материали са поръчкови в жълти и кафяви медии, но мнозинството са от некадърност, липса на обща култура и безсрамно гонене на сензации. Добър пример за това е отразяването на законопроекта за електронната идентификация и обществената поръчка на МВР.
Лесно е да се плюят “колегите” от прас-прес и медийните бухалки, но те поне осъзнават много добре какво правят. Какво правят останалите?

15.02.2016
Блогосфера

………………………………………..

………………………………………..

Прочетено в интернет

Защо в Индия студентските протести стават все по-остри

Бурхан ВАЗИР, Al Jazeera

Протестите в един от най-известните университети в Индия стават все по-остри и поляризират общественото мнение в страната.
Те започнаха след като председателят на студентския съюз бе арестуван по обвинение в противодържавна дейност, ход, който широката общественост разглежда като опит да се заглуши инакомислието.
Хиляди студенти участваха в поредица протести и заниманията в Университета “Джавахарлал Неру” са в застой.
Арестът на Канхаря Кумар, 28 годишен, се състоя след демонстрация, която отбеляза годишнината от действията на Афзал Гуру, кашмирски мъж, осъден за нападение срещу индийския парламент.
Кумар е бил арестуван, след като студенти от група ABVP, свързани с управляващата партия Бхаратия Джаната (BJP), подават жалба до полицията, според която по време на демонстрацията са били прокламирани антииндийски лозунги.
A смартфонвидео на речта на Кумар, впоследствие широко разпространена, оспорва тези обвинения. Кумар обвинява ABVP и националистическата група Rashtriya Swayamsevak Sangh, лоялни към BJP. Той също изрично осъди насилието.

77f008a254ca44af9ba4c9e29f55cd4e_18
Баси, полицейски комисар в Делхи, каза, че ако към Кумар се приложи мярка освобождаване под гаранция, полицията не би имала възражения. Върховният съд ще гледа правно основание за пускане под гаранция.
След като присъдата бе оповестена, имаше нов кръг на насилие извън съда в Делхи. Кумар е бил нападнат от няколко пронационалистически адвокати вътре в съда.
Очевидци разказват, че около дузина адвокати са хвърляли камъни по журналисти и протестиращи. В последвалото насилие, един адвокат дръпва каишката на фотоапарата на журналист от информационна агенция Associated Press и счупва обектива му.
Адвокатите са развявали индийски знамена и са скандирали “Слава на Майка Индия” и “Предатели, напуснете Индия!”.

Случаят провокира най-големите общонационални протести на студенти от 25 години насам, които инициираха безкомпромисен отговор от поддръжници на правителството на Нарендра Моди, според когото действията срещу Кумар са оправдани.
Протестите се разпространиха в няколко други университети и колежи в цяла Индия, където ученици и учители са провели митинги с искане Кумар да бъде арестуван и съден.
В южния град Хайдерабад, демонстранти се сблъскаха с десни студентски активисти. Ученици от Ченай се сблъскаха с полицията и протести в университет в Калкута също бяха придружени с насилие.
Опозиционни лидери в Индия изразиха опасенията си по-рано на среща с министър-председателя Моди.
В знак на това, че политическата ситуация в Индия е много тежка, те са поискали нова среща с премиера на 23 февруари.
Стотици поддръжници на Кумар протестираха в знак на протест срещу ареста му.
Шехла Рашид, вицепрезидент на Студентския съюз JNU, призова студентите да участват в мирен поход като избягват сблъсъци с полицията.
Официалната реакция на полицията и съдебната система да протестите в JNU се подхранва от все по-голямото убеждение в Индия за покачване на нетърпимостта в Индия, тъй като BJP под ръководството на Моди дойде на власт през 2014 г.

Моди се възприема от критиците му като дълбоко поляризираща фигура и е обвинен за насърчаване на сектантски настроения и авторитарни тенденции.
Правителството също така е обвинено, че се опитва да потисне свободата на словото и мълчаливото игнориране на екстремистки националисти, които заплашват критиците на BJP.
Миналата седмица министър Раджнат Сингх заяви в Twitter: “Ако някои крещят противоиндийски лозунги и предизвикват националния суверенитет и целостта на страната, докато живеят в Индия няма да бъдат толерирани или пощадени.”
Протестите са и напомняне, че областите на историята, образование­то и културата са бойни полета в борба за надмощие на светски левите и хиндуистките националисти в Индия.
През октомври миналата година индийската полиция трябваше да попречи на издаването на книга от бивш външен министър на Пакистан след като пронационалистическа групировка заяви, че ще попречи на събитието.
Седмица по-рано, мюсюлманин в покрайнините на Делхи, заподоз­рян, че яде говеждо, бе линчуван от тълпата.
Миналият месец Рохит Вемула, 26-годишен докторант в Университе­та в Хайдарабад, е бил намерен мъртъв, след като бе изключен от универ­ситета. Смъртта му предизвика протести в Хайдерабад и Делхи.
Мийна Деви, която живее в Бихар, майка на Кумар, защити сина си и отхвърли всички обвинения: “Синът ми говори истината. Той е арестуван, защото неговите възгледи се разминават с политиката на правителството. Синът ми не може да бъде предател. Той ще даде живота си за родината.”

19.02.2016

………………………………………..

………………………………………..

Прочетено в интернет

logo

И двете намерения и действия
имаха съмнителна цел

Сандхя ДЖЕЙН

Свалянето на руския военен самолет Су-24, който уж нахлу за 17 секунди в турското въздушно пространство на 24 ноември 2015 г., е повратен момент за продължителна гражданска война в Сирия. Очевидно е, че Анкара иска да си припише успехи над Москва.
Епизодът е съвсем различен от свалянето на руския Metrojet над Синай (31 октомври) от Ислямска държава, и е изчислен ход срещу най-мощния съюзник на официалната власт. Действията на сирийския президент Башар ал-Асад благоприятства Ал Nusra и Ислямска държава, която попадна под тежък натиск, след като Русия започна бомбардировките на нейните крепости на 30 септември.
Вероятният повод беше твърдението на президента Владимир Путин на срещата на Г-20 в Анталия, Турция, че около 40 страни, сред които някои от членовете на Г-20, финансират ISIS чрез незаконна търговия с пет­рол от заграбените петролни находища в Ирак и Сирия. “Те са защите­ни от военните на цял един народ”, и това обяснява защо “действат така смело и решително, всяват ужас в целия свят, включително и в сърцето на Европа (Париж)”, каза Путин. Той предостави фотографски доказател­ст­ва за дълги влакове и петролни танкери, превозващи петрол от ИД кон­тро­лира­на територия в Турция, откъдето петролът се транспортира до Европа, та до­ри и до Япония. Обединяващата фигура в тази търговия, оце­нена на 50 милиона щатски долара на месец, уж бил Билал Ердоган, синът на президента.
Инцидентът стана въпреки подписано споразумение между Москва и Вашингтон, чиято цел е да се предотвратят подобни инциденти в Сирия. Турция твърди, че е част от водената от САЩ коалиция срещу ИД в Сирия. Когато Държавният департамент на САЩ поясни, че споразумението не обхваща неговите съюзници, президентът Путин обяви (26 ноември), че Русия е дала на Америка предварителна информация за траекторията на полета на злополучния самолет.
Москва се разгневи, че капитан Сергей Румянцев е бил застрелян от сирийска туркменски бригада, след като самолетът е улучен, кое­то е военно престъпление според Женевската конвенция. Навигаторът Константин Муратин се завърна благополучно в базата. По-късно, вертолет Ми-8, търсил пилотите, е бил нападнат и руски моряк е бил убит по време на инцидента; останалата част от екипажа и военнослужещи на борда са били евакуирани до руската авиобаза Hmeymim в Сирия.
Като непосредствен отговор, руският външен министър Сергей Лавров отмени предстоящото си посещение в Истанбул на 25 ноември 2015 с твърдението, че терористичните заплахи в Турция са толкова високи, колкото в Египет. Москва се обърна към гражданите си да отменят пътуванията си до Турция с туристическа или с друга цел. Това несъмнено ще осакати ту­ристическата индустрия защото руските туристи оставят в Турция над 150 милиона щатски долара годишно.
Москва прекрати военните контакти с Анкара, повиши сигурността на въздушната си база в Сирия и следи отблизо движението на турски кораби в близост до своите пристанища.
Според радара на летище Hmeymim, турският изтребител е влязъл в сирийското въздушно пространство и не е направил опит да се свърже с руските пилоти преди да атакуват. Претенциите на Турция, че е отправила 10 предупреждения по време на 17-секундното престъплението се провалят на теста за доверие. Русия вече е разгърнала управляеми ракети на свой крайцер, оборудвала и система за противовъздушна отбрана, подобно на S-300, край бреговете Латакия.
Това е първият път, когато член на НАТО сваля руски/съветски вое­нен самолет от 1950 г. насам. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг подкрепи Турция, но Европа е в противоречия от страхове за война. В САЩ се разграничиха от инцидента, но президентът Барак Обама настоя, че Турция е имала право да защити своята територия и въздушно пространство. Вашингтон потвърди, че САЩ ще доставят на Турция TOW ракети, унищожени от един руски хеликоптер.
Турция играе водеща роля в подклаждането на размириците в Сирия за свалянето на президента Асад, тъй като още през 2011 г. Анкара подпомогаше, подстрекаваше и финансираше ИД като оставяше южната си граница със Сирия отворена, позволявайки на радикали от Европа да се движат напред-назад по контролираната от групировката територия, които улесниха касапницата в Париж. Следователно, по време на среща в Белия дом на 24 ноември 2015, президентите Оланд и Обама се споразумяха за необходимостта от затваряне на границата между Турция и Сирия, за да се ограничи движението на екстремисти в Европа; двете страни отбелязват, че Русия е насочвала усилията си против “умерена опозиция” в Сирия, подкрепяна от Турция и водената от САЩ коалиция.
Интересно е, че на 26 ноември властта арестува главният редактор на вестник “Джумхуриет” Кан Дюндар и шефа на бюрото на вестника в Анкара Eрдем Гюл за публикация, описваща история за турски камиони на Националната агенция за разузнаване, пътували за Сирия през януари 2014 г., натоварени с оръжия и боеприпаси. Висши командири са били преследвани от президента Реджеп Тайип Ердоган, който твърди, че ками­оните са доставили хуманитарна помощ, на което вярват малцина.
Междувременно Русия се развихри в настъпление. Турската лира започва да се обезценява. Премиерът на Русия Дмитрий Медведев разпореди мерки, включително замразяване на някои съвместни инвестиционни проекти с Турция, ограничаване на финансови и търговски сделки и промяна на митата. Граждански полети до и от Турция са ограни­чени, а плановете за Зона за свободна търговия зациклиха. Режимът на безвизов режим за турците е спряна. Няколко турски организации са забранени, а контролът върху вноса на храни са затегнати заради предполага­еми нарушения на стандартите за безопасност.
Въпроси остават около турския газопровод на стойност 12 милиарда долара и атомната електроцентрала в Аккую на стойност 20 милиарда щатски долара. Турция получава 60 на сто от доставките на природен газ от Русия, която се нуждае от пазар в момент, когато цените на петрола са ниски в зависимата от износа си икономика. Мярката е ниска цена за подпомагането на кюрдските бунтовници в Сирия и Турция, които се борят срещу турската армия и ИД. Русия поддържа тесни връзки с кюрдските племена от два века. Друг вариант е Русия и Китай съвместно да упражнят натиск върху САЩ да пренасочи повече от своите военни от Европа и Близкия изток в Азия и западната част на Тихия океан.
Малко известен аспект на интересите на Русия в Сирия е, че Хатай и маршрута до Латакия са важни за Руската православна църква. A село Касаб е било дом на Сирийските православни миряни, сега превзето от Ал Нусра и ИД, принуждават всички немюсюлмани да бягат в Турция. За Москва, опора на исторически и библейски градове в Западна Азия, то­ва означава съвпадение на влиянието на гръцката православна църква и патриаршия в квартала Фенер (Константинопол, в близост до модерния Истанбул), което може да направи Църквата на Москва по-мощна от Вселен­ската патриаршия като покровителка на православните християни.

Ню Делхи, 01.12.2015

………………………………………..

………………………………………..

Прочетено в интернет

Президентът на Индия откри ИНДОЛОЖКА КОНФЕРЕНЦИЯ,
на която д-р Шаши напомни за ромската култура и език

Тридневна международна индо­ложка конференция бе организира­на от Индийския съвет за културни отношения в Раштапрати Бхаван от 21-ви до 23-ти ноември, 2015 г. Президентът на Индия, г-н Пранаб Мукерджи, прочете писмо до учени­те-индолози, гости от различни страни. Президентът, ICCR и министър на външните работи, г-жа Сушма Сварадж, говориха за богатата култура и наследство на Индия.
Д-р Локеш Чандра, известен индолог и председател на ICCR, се обърна с реч към индолозите. Той каза, че индийските философи преподават на света урок за любов­та и ненасилието. Участници в Конференцията бяха изтъкнатата индоложка от Русия проф. Мариета Степанян, проф. Клаус Питър Цолер от Норвегия, проф. Ю Лонгю от Китай, проф. Уаян Ардика от Индо­незия, проф. Оскар Пуйол, проф. Дейвид Фраули от САЩ и индийските учени д-р Каран Сингх, проф. Сатя Врат Шастри, Харе Кришна Сатапати, проф. Трипати, проф. Шаши Прабха Кумар, д-р Рамендра Панди, проф. Нарендра Уогъл от Канада, проф. Шашибала и др.
В дискусия антропологът-поет д-р Шаши посочи връзката между ромите, хората на индийски произход, и индийските номадски общности банджара по отношение и на ромския език. Бившият посланик, г-н Видясагар Верма от Международния ромски културен университет и други учени обсъдиха различни индоложки аспекти.
По-рано д-р Шаши се срещна с президента на Индия в Раштрапати Бхаван, където представи книгата “Нома­дите на Индия” и говори за ромската литература, отделно беше представена и фотоизложба. Оповестено бе и изявление до медиите от проф. Шарма от Медийния изследователски център.

………………………………………..

………………………………………..

Прочетено в интернет

indiainfostyle_logo

Kerala film fest IFFK to feature
retrospective on Tony Gatlif

Tony Gatlif

The 20th edition of the International Film Festival of Kerala (IFFK), to be held here from December 4-11, will explore the fiercely emotive oeuvre of French filmmaker Tony Gatlif through a retrospective of his selected works.
The movies that will be screened in the ‘Contemporary Master’ category are Gadjo Dilo (1997), Je suis né d’une cigogne (1998), Swing(2001), Exils (2004) and Transylvania (2006).
Gatlif’s muses are the world’s outcasts and dehumanised – from the denizens of Parisian ghettos, to exiles and immigrants far from home and, closest to his heart, the Romany people (better known through the politically charged exonym ‘Gypsies’). The lives, trials and traditions of the nomadic Roma – from whom he is partially descended – are a regular feature.
In Gadjo Dilo (Crazy Gadjo), Gatlif has the companion piece to his magnum opus – Latcho Drom, the 1992 lyrical tribute to Roma music in which he traced its journey from Rajasthan to Romania, Hungary and the Mediterranean. In Gadjo Dilo, he follows an outsider who enters the Roma world in search of a melody.
His next feature Je suis né d’une cigogne (Children of the Stork) deals with themes of displacement and searches for sparks of humanity and humour in the face of even the most trying circumstances. That an actual stork embodies victimhood and loss lends both absurdity and poignancy.
Swing returns to the Roma, this time in Western Europe, and their Manouche jazz musical tradition. The bond between two children – one of the caravan and the other of the city – during a summer vacation is one of the many delights on offer. Exuberant melodies again set the tune and mood to which the characters sway.
With Exils, Gatlif retrains his eye on the bonds of music and dance that binds disparate cultures bound together. This time, he goes back to his own roots in Algeria, tracking two committed bohemians whose road trip to their native land becomes a spiritual expedition.
Another personal journey – this time for love – is at the core of Transylvania. A woman’s romantic quest through the Gothic heart of Romania to find the man she loves and another chance at happiness. The wilful loss of identity and redemption are key themes here.
The selected films showcase Gatlif’s motif of worlds within worlds, of people within peoples. They offer a taste of life – shorn of broad brushes and labels – on the margins, in the niches and nooks, with its heartbeats and drumbeats.
Each film is at once revelry of life and rebellious polemic against modernity’s conformism.

NetIndian News Network
Thiruvananthapuram,
November 27, 2015

………………………………………..

………………………………………..

Прочетено в интернет

Последната обвиняема за серия неонацистки убийства проговори

Единствената жива заподозряна за редица неонацистки убийства в Германия – Беате Цшепе, каза пред съ­да, че е знаела за престъпленията, но не е участвала в тях, съобщи агенция “Ройтерс”. Това е първото й изявление от началото на процеса преди две години и половина.
Цшепе е обвинена, че е участвала в убийствата на осем турци, грък и германска полицайка, извършени между 2000 и 2007 г. Тя е заподозряна и за два взрива в имигрантс­ки квартали на Кьолн и 15 банкови обира. Ако бъде призната за виновна, я заплашва доживотен затвор.
Смята се, че Цшепе е членка на неонацистката групировка “Нацио­налсоциалистически нелегални”. Двамата други заподозрени за убийствата – Уве Бьонхарт и Уве Мундлос, се самоубиха, докато полицията ги преследваше след неуспешен банков обир. По-късно Цшепе се предаде, след като подпали апартамента, в който е живяла с Мундлос и Бьонхарт, припомня агенция ДПА.
Тя посочи, че съратниците й са я уведомили за убийствата, след като те вече са били факт. “Не участвах нито в подготовката, нито в извър­шването”, гласи изявлението, прочетено от адвоката й.
В момента тече процес и срещу четирима други души, обвинени, че са съдействали на неонацистката банда. В 53-страничното си изявление Цшепе твърди, че NSU никога не е била организирана групировка, а че Мундлос е измислил името и само Бьонхарт би могъл да се смята за неин член, пише “Дойче веле”.
Очаква се съдията да зададе допълнителни въпроси на Цшепе, на които тя ще отговори отново в писмена форма. Това вероятно ще стане следващата седмица.
Въпреки мълчанието на обвиня­емата процесът предизвика редица скандали в Германия. Бундестагът определи случилото се като “срамен провал на германските служби за сигурност и разузнаване”, а отноше­нията между Берлин и Анка­ра се обтегнаха, след като съдът в Мюнхен не бе предвидил места за турски медии, макар че мнозинст­вото от жертвите са турци.
През 2013 г. Германия официал­но поднесе извинения в ООН зара­ди пропуските, допуснати при разследването, и призна, че тези убийства “са сред най-тежките посегателства срещу човешките права през после­дните десетилетия в Германия”.

в. Дневник”, 09.12.2015

………………………………………..

………………………………………..

Прочетено в интернет

Община Варна обезщетява ромите, чиито къщи събори

Николай ИВАНОВ

Община Варна започна да обезщетява ромите от махала “Максуда”, чиито къщи събори. Общинският съвет гласува да се отпуснат 7500 лв. за целта. По 300 лв. ще полу­чат 25 души, сред които само­тни майки с по 4, 5 и 7 деца, мъж инвалид и други роми, определени като нуждаещи се по социални критерии. Сумите са определени от ек­спертна група, назначена от кмета Иван Портних, а преди това бяха потвърдени и от социалната комисия към местния парламент.

1466397730_7

Квартал “Аспарухово”, след трагедията. Снимка БГНЕС.

Постройките бяха съборени в края на август. Рухнаха 46 коптора, а останаха още 15-ина, за които също имаше издадени заповеди. Безпризорните семейства бяха настанени в общински приют, което пък предиз­вика недоволство на живеещите наоколо. Последва кореспонденция с Европейската комисия и запитване от страна на правосъдното министерство до община Варна дали събарянето е законно. В периода на изясняване на ситуацията багерите преустановиха дейността си. А след това не продължиха, макар от страна на градската управа да не бе извърше­но нарушение. Районният кмет Христо Христов, който е съпартиец на Портних в ГЕРБ, няколко пъти даде обещания, че разрушаването ще продължи, но това така и не се случи. Градският кмет пък предпоче­те да мълчи. Неясна е съдбата на други около 150 постройки в гетото, за които е констатирано, че са незаконни.

21.12.2015
в. “Сега”

………………………………………..

………………………………………..

Индия съди Великобритания
заради диамант

105-каратовият скъпоценен камък „Кохинор“ да бъде върнат на Делхи, откъдето е откраднат, настояват ищците

105-каратовият диамант “Кохинор”, смятан за един от най-големите скъпоценни камъни в света, е на път сериозно да изостри отношенията между Индия и Великобритания. Уникалният камък, чиято стойност е 100 милиона британски лири, е обект на съдебен спор, след като индийски бизнесмени и звезди от Боливуд заведоха дело срещу Великобритания. Те твърдят, че диамантът е откраднат от Индия, чиято собственост е, и е крайно време да бъде върнат на страната, на която принадлежи.
Ищците по делото са членовете на сформираната специално за това група от бизнесмени, актьори и актриси организация, наречена “Планина на светлината” – това означава името на диаманта в превод от фарси. Те вече са наели британска адвокатска кантора, която да защитава интереси­те им пред Върховния съд в Лондон, където предстои да бъде гледано дело­то. Диамантът, който в момента е част от короната на британската кралица Елизабет Втора, е “един от многобройните артефакти, изнесени от Индия при съмнителни обстоятелства”, обяснява Давид де Соуза, който работи за индийската компанията “Титос”. Фирмата защитава интересите на Индия по делото. Според него по време на британската колонизация на Индия ценният камък е бил задигнат. Де Соуза е на мнение, че британската колонизация на Индия е довела до многобройни кражби на национални ценности, както и че е “сринала психиката на нацията”. “Кохинор” не е просто един 105-каратов скъпоценен камък, той е част от историята на нашата страна и от културата”, заяви боливудската актриса Бумика Сингх, която е част от организацията “Планина на светлината”.
Според официалната история за съдбата на “Кохинор” диамантът е бил подарен на британската кралица Виктория през 1849 г., по времето на последния лидер на сикхите Дулип Сингх, след като Великобритания прибавя към територията си и Пенджаб. Диамантът е изкопан от мина в индийския щат Андра Прадеш през 56 г. преди новата ера и тогава е бил изумителните 793 карата. Камъкът обаче е обработван и докато стигне до кралица Виктория, той вече е 186 карата. Съпругът й принц Алберт наредил “да се увеличи блясъкът” му. През 1952 г., когато кралица Елизабет Втора сяда на британския престол, диамантът “Кохинор” е инкрустиран в короната й и до днес продължава да е част от нея. Според легендите диамантът “Кохинор” може да бъде носен само от Господ или от жена.

Кохинор
Юристите, защитаващи интересите на ищците, смятат да се позоват на т.нар. Закон за Холокоста в частта му за връщането на паметници на културата. Разпоредбата, приета от британския парламент през 2009 г., дава право на националните институции да връщат откраднати произведения на изкуството. Сатиш Джакху от намиращата се в Бирмингам кантора “Рубрик Лоис Кинт” казва, че най-напред ще искат делото, заведено от индийците, да бъде разглеждано като “престъпление спрямо стоки” заради твърденията, че британското правителство е откраднало “Кохинор”. В случай че Лондонският върховен съд се произнесе в полза на британското правителство, индийците са готови да внесат казуса и пред намиращия се в Хага Международен арбитражен съд, решаващ спорове между държави.
Не само индийците настояват скъпоценният камък да бъде върнат в родината му. През юли т.г. британският депутат от опозиционната Лейбъристка партия Кийт Ваз призова премиерът Дейвид Камерън да върне на Делхи легендарния “Кохинор”. Той отправи призива си, след като по време на реч в Оксфорд индийски парламентарист настоя Лондон да плати репарации на Делхи по случай 200-годишнината от британската колонизация на Индия.

Анг корона
Лондон изобщо не е склонен да върне безценния диамант на Делхи. Британският премиер Дейвид Камерън нееднократно е заявявал, че страната му няма да предаде на Индия “Кохинор”. “Не смятам за правилно искането на индийците да им бъде върнат този скъпоценен камък”, заяви той по време на визитата си в Индия през 2013 г. Според медиите на Острова премиерът на Индия Нарендра Моди, който преди дни бе на посещение в Лондон, е повдигнал въпроса по време на срещата си с британската кралица Елизабет Втора. Тя също не е съгласна диамантът да напусне Великобритания, твърди в. “Дейли мейл”.
Британският историк Андрю Робъртс споделя пред британския в. “Мейл он съндей”, че диамантът трябва да си остане където е, тъй като той е вид признание за ролята на Великобритания в модернизацията и демократизацията на Индия.
Диамантът “Кохинор” не е единственото спорно ценно притежание на Лондон. Великобритания има спорове относно законното придобиване и на Елгинските мраморни антични скулптури и барелефи, които някога са били в Акропола. В момента те се намират в Британския музей, но Атина настоява, че са нейни, и иска да ги върне. Според Лондон античните шедьоври били донесени на Острова през XIX в. от лорд Елгин в съответствие с тогавашните закони и са собственост на Британския музей. Атина обаче оспорва законността на придобиването на антиките. Според Гърция лорд Елгин, който е бил британски посланик в Османската империя, се е сдобил с ценните предмети от Акропола не със съгласието на Гърция, а след сделка с турските власти, които по това време са окупатори.

в. “Сега”, 18.11.2015

………………………………………..

………………………………………..

9093772663126423121

Пречистването на богинята

Повече от един милиард галона отпадъци се вливат в Ганг всеки ден. Може ли премиерът на Индия да спаси реката?

Джордж БЛЕК

Изворът на Ганг е в Хималаите, на около триста мили северно от Делхи и на пет мили южно от граничния с Индия Тибет, където тя се появява от ледена пещера, наречена Gaumukh (Кравешка уста) и известна като Бхагиратхи. Единадесет мили по-надолу, сиво-синята ледена тиня достига до малък храм в град Gangotri. Виждат се струпани поклонници на скалистия бряг. Някои пият на глътки ледената вода, която наричат Амрит – нектар. Жените в ярки сарита газят във водата, пълнят малки пластмасови шише­нца, за да ги занесат у дома. Индийците, живеещи в чужбина, могат да си купят бутилка от Amazon или от E-bae за 9,99 долара.
За стотици милиони индуси, в Индия и по целия свят, Ганг не е просто река, а богинята Ганг, свалена на земята от дома си в Млечния път от бог Шива. През 16 в. императорът-могул Акбар я нарича “водата на безсмъртието”. Митът, че реката сама се пречиства се приписва или на серни извори, или на високи нива на естествена радиоактивност в хималайските притоци, а понякога и на присъствието на бактериофаги, които унищожават бактериите, е жив и до днес.
След Gangotri надолу по течението намесата на човека е видима. Бреговете са обезобразени от малки ВЕЦ, някои наполовина построени, а някъде водата е отклонена в тунели, пробити в твърдата скала. Водноелектрическият язовир в Техри функционира от 2006 г., но понякога предизвиква наводнения в зависимост от капризите на сезона и непрекъснато променящите се потребности на електрическата мрежа. Първото значимо човешко замърсяване започва в Uttarkashi, на седемдесет мили от извора. Подобно на повечето индийски общини, Uttarkashi изхвърля в реката замърсен цимент, сгурия, в града все още няма подходящи средства за изхвърляне и на домакинския боклук. Вместо това отпадъците се приемат в открито сметище, където, след проливен дъжд, попадат в реката.

The birth of Ganges

Раждането на Ганг.

На сто и двадесет мили на юг, след древния поклоннически град Харидвар, Ганг навлиза в равнините. Там е отправната точка на стотици километри напоителни канали, построени от британците през първата половина на 19 в. за да се преодолее голяма продоволствена криза в ония години. Властите днес са зле подготвени за да се справят със замърсяването и неефективното използване на водата за напояване надолу по течението. След сливането й с река Ямуна, почти лишена от живот след преминаване през Делхи, Ганг поема отпадъчните води от захарни рафинерии, дестилерии на целулоза и хартия, както и от цехове за щавене на кожи, както и замърсените селскостопански отоци от големия Gangetic Plain на Северна Индия, където половин милиард хора са зависими в оцеляването си.
За времето, през което реката достига Бенгалския залив, повече от хиляда и петстотин мили от нейния извор, тя е преминала през Алахабад, Варанаси, Патна, Калкута, през други над сто по-малки населени места и хиляди крайречни села, но никъде няма канализация. Ганг поглъща повече от един милиард галона отпадъци всеки ден, три четвърти от него са от органични и битови отпадъци, а останалата една четвърт – от промишлени оточни води. Всичко това я прави една от десетте най-замърсени реки в света.

160725_r28415rd-1200x927-1468605777

Снимка: Саймън Норфолк / Институт на The New Yorker

Повече от един милиард галона непречистени отпадъчни
и промишлени отпадъчни води се вливат в река Ганг всеки ден.

Индийските власти се опитват да изчистят Ганг в продължение на трийсет години. Официалните оценки за сумата, изразходвана за това усилие, варират в широки граници – от шестстотин милиона до три милиарда долара. Трябва да се отбележи, че всеки опит това да се осъществи е свързан с корупция или апатия. Премиерът Нарендра Моди, избран през май 2014 г., е поредният управляващ, който се стреми да се справи с проблема. Моди и неговата националистическа партия Бхаратия Джаната, на която той е лидер (B.J.P.) проведе кампания с обещания за превръщането на Индия в просперираща съвременна нация с прозрачно управление. Централната визия Моди е чиста Индия Според него бързото икономическо развитие и избавянето на милиони хора от бедността не е необходимо да стане с цената на мъртви реки и замърсен въздух. Досега обаче най-забележителната черта на енергийната политика на държавата е бързото ускоряване на добива на въглища и действието на електроцентрали, захранвани с въглища. В много градове качеството на въздуха е в опасни граници, причинявайки половин милион преждевременни смъртни случаи всяка година.
Два месеца след като Моди беше избран, той обяви своята най-амбициозната инициатива за почистване: Namami Gange, или поклонение на Ганг. Като доказателство че това е възможно, Моди сочи западния щат Гуджарат, където той е работил като главен министър в периода 2001-2014 г., днес впечатляващ с икономическия си растеж. Част от бреговете на река Сабармати, която тече през Ахмедабад, най-големият град в Гуджарат, днес е с елегантни сенчести еспланади, в които жителите вечер се разходжат на чист въздух; все още обаче реката си остава една от най-замърсените в Индия.
Моди е по-известен с дългата си връзка с радикалния хиндуистки национализъм, отколкото с добри правителствени инициативи. Роден в семейство от ниска каста (баща му продавал чай на железопътна гара), той е бил само на осем години, когато започва да посещава заседанията на Rashtriya Swayamsevak Sangh, масовата организация, която е най-агресивното лице на Hindu-националистическата идеология. За двайсет и няколко години той се превръща в лидер на студентския филиал на R.S.S., а скоро след това се сприятелява с друг водещ активист – Амит Шах, – станал най-доверения му помощник в Гуджарат.
През 1990 г. Моди вече е признат като бъдещ лидер на B.J.P. и е един от основните организатори на протеста-поклонение от Гуджарат до град Айодхя, в северния щат Утар Прадеш. Според легендата Айодхйа бил домът на бог Рама и протестиращите поискаха да бъде издигнат хиндуистки храм на мястото на джамия от шестнадесети век. През 1992 г. хиндуистки тълпи се разбунтували в Айодхя и съборили джамията. Това разбунило цялата страна, загинали две хиляди души. Десет години по-късно, когато Моди вече е главен министър на Гуджарат, хиндуистки поклонници направили друго посещение в Айодхйа. На връщане мюсюлмански тълпи, запалили влака, с който пътували, вследствие на което петдесет и девет души изгорели живи. Като репресивна мярка повече от хиляда мюсюлмани били убити, докато полицията бездействала. Тогава Моди беше обвинен от широката общественост в безразличие, някои го обвиниха дори в съучастие, и, въпреки че той беше по-късно оправдан от Върховния съд, му е отказвана виза за САЩ в продължение на десетилетие.
През 2014 г., Моди спечели парламентарните избори. Избирателите са уморени от корупцията, и Моди, харизматичен оратор и проницателен потребител на социалните медии, обеща да я изкорени. Бизнес общността настоява за дерегулация. Младите индийци са отчаяни за работни места. династията на Неру-Ганди е изчерпала своите политически идеи, а Рахул Ганди, внук на Индира, се оказа слаба политическа фигура, за да се бори с Моди.
Моди не държи да се хареса на всички Hindu-националистически последователи. Но обещанието му да изчисти Ганг се отразява директно върху религиозните настроения и кастите в политиката. Два проблема са от първостепенно значение. Единият е замърсяването от щавенето в кожарската индустрия, центрирана в Канпур, приблизително по средата на реката, индустрия почти изцяло мюсюлманска собственост. Другата е, канализацията около Варанаси, на двеста мили по течението на реката, а Варанаси е смятан за духовен център на индуизма, където реката е с открита канализация. И двата града са в щата Утар Прадеш, който е с население от 215 милиона и е в центъра на индийската електорална политика. Известен е също така с крайната си бедност, с ширещата се корупция, с твърди политически касти и с насилие, в което повечето от жертвите са мюсюлмани. Поне половината от масовите убийства в Индия през последния четвърт век са тъкмо в Утар Прадеш.
През 2014 г., когато министрите на Моди започват да обсъждат проекта за Namami Gange, подробностите са неясни и противоречиви. Естествено, канализацията на Варанаси и цехове за щавене на Канпур ще получат специално внимание. Идеята е Ганг да се превърне в “център на духовен туризъм”, но се говори и за изграждането на язовири на всеки шейсет мили по протежение на най-натоварените участъци на реката, за да се улесни транспортирането на тежки товари. Войници ще бъдат организирани в Eкo-работната група на Ганг, а местните общности ще се присъединят към усилията.
Моди говори, че са вдъхновени от трансформациите на река Чикаго и на Темза, но те са едва една десета от дължината на Ганг. Възстановяването на Рейн, половината от дължината на Ганг, отнема почти три десетилетия и струва четиридесет и пет милиарда долара. Бюджетът за Namami Gange е около три милиарда долара за период от пет години.
Моди обяви усилията за Варанаси. Ганг около Варанаси (по-рано Бенарес) трябваше да бъде устойчива на разграждане, въпреки че това е трудно да се постигне с оглед физическата реалност на мястото, заплетено от градски алеи, тълпи просяци, вдовици, дрипави аскети, погребални ритуали и неизлечимо болни, от крави, кучета, маймуни и мотоциклети. Смесица от богато украсени храмове и тютюнев дим, пушеци от кремационни ритуали, Варанаси е нещо невиждано с рояците чужденци, предварително настроени да видят Индия с очите на възможно най-екзотичните хипита, току-що освободени от военна служба израелски деца, японски туристически групи с бели хирургически маски, упорити американски пенсионери и пр. Когато през октомври миналата година посетих града, боклукът и тинята след мусона лежаха върху кейовете на дебели пластове на участъци от четири мили, където хиляди поклонници идват всеки ден, за да се потопят в реката и да се “пречистят”. Плитката вода по брега беше сплъстена супа от мъртви цветя, найлонови торбички, изпражнения и човешка пепел.
Цилиндрични кули, едната украсена с изображение на Шива, се издигат по крайречната канализационна мрежа от помпени станции, предназначени за защита на най-посещаваните места за къпане – от Аси Гхат на юг, до Радж Гат на север. П. К. Дуиведи, набит шестдесет и четири годишен мъж, който преди време е отговарял за пречиствателните станции, ми каза, че помпените станции, построени през 70-те години, наскоро са ремонтирани. Но по-малко от една трета от канализацията, обслужваща 1,5 милиона души на Варанаси, се третират, останалата част отива директно в реката.
“От Аси Гхат да Радж Гат потокът от Ганг е почти нулев”, каза Дуиведи. Посочих, че река Аси, десетметров широк отводнителен канал, който се влива в Ганг само над Аси Гхат, заобикаля помпените станции и излива непречистени отпадъчни води в реката. Дуиведи отговори, че няма все още всеобхватен план за прокарване на канализационна система в по-новата, северна половина на Варанаси. Но инженерите все още се борят с предизвикателството за полагане канализационни линии под кривите улички на стария град.
Първият съгласуван опит за почистване на Ганг е от 1986 г., когато тогавашният премиер Раджив Ганди стартира началната фаза на това, което той нарича “План за действие за Ганг”. Тридесет и пет пречиствателни станции са построени в трите най-населени щати по поречието на реката – Утар Прадеш, Бихар и Западен Бенгал, – но капацитетът им е съобразен с броя на населението в онзи момент и те бързо се превръщат в морално остарели. Освен това, въпреки че централното правителство плаща за пречиствателните станции, общините били оставени да ги обслужват и често те не успяват да плащат заплатите или сметките за ток, за да продължат тяхното функциониране.
През 1993 г., под егидата на премиера П.В.Нарасимха Рao, са построени нови пречиствателни станции, задействат се и други проекти, вследст­вие на което замърсяването в някои от по-големите притоци на реката намалява. През 2009 г. правителството на премиера Манмохан Сингх създава Национален орган за басейна на река Ганг. През следващите две години работите по почистването се ръководи от Джайрам Рамеш, министър на околната среда. Рамеш, днес член на опозицията в парламента, в много отношения олицетворява стария партиен елит, който Моди ненавижда: космополитен, с прекрасен английски, образован по западен образец, с докторантура в Carnegie Mellon и M.I.T.
Попитах дали Рамеш е имал по-цялостен поглед върху проблема от своите предшественици. Отговорът беше, че незавършените водноелек­трически проекти, които бях видял в Хималаите, са резултат от решение на Върховния съд да се спре строителството в екологично чувствителните зони на реката, които той подкрепил. Изграждането на следващите поколения пречиствателни станции трябва да се основава на оценка за броя на населението за 2025 г., а централното правителство, в допълнение към финансирането на строителството на нови станции, ще поема до седемдесет на сто от разходите за експлоатация и управление на съоръженията в продължение на пет години. Няколко нови пречиствателни станции ще бъдат готови още по време на мандата на Моди.
За център на парламентарния си избирателен район Моди избира Варанаси. “Чувствам, че Ma Ганга – Майка Ганг – ме призовава във Варанаси,” казал той през 2014 г. Идеята дошла от Амит Шах, ръководител на кампанията Моди в Утар Прадеш и бивш негов съветник в Гуджарат. Утар Прадеш е сърце и въплъщение на индийския национализъм и на Шах бе поставена задачата да укрепи състоянието на B.J.P. там. Той е брилянтен и безмило­стен стратег, а кампанията беше грозна. Моди напада Арвинд Кеджривал, опонентът му във Варанаси, нарича го “агент на Пакистан”.
Шах, който през 2013 г. отново повтори призива за храм Рама да бъде построен на мястото на разрушената джамия в Айодхя, не направи опит да ухажва мюсюлманските гласоподаватели. Вместо това той се концентрира върху увеличаване избирателна активност сред по-ниските касти индуси, в разполагането на хиляди млади R.S.S. доброволци в безпрецедентна кампания от врата на врата. В резултат Моди взе седемдесет и един от осемдесет места в парламента на Утар Прадеш, достатъчно, за да му даде абсолютно мнозинство в Долната камара на парламента. Шах е назначен за председател на B.J.P.
След тази кампания Моди избра Ума Бхарти да оглави новосъздаденото Министерство на водните ресурси. Бхарти често бива наричана sadhvi, женският еквивалент на садху, или свят човек, и е била спорна фигура през цялата си кариера. Пламенна индуистка националистка, тя е виден лидер на бунтовниците, които събориха джамията в Айодхйа през 1992 г. и все още е изправена пред шест наказателни обвинения от съда на щата Утар Прадеш, включително за безредици, незаконно събрание, и “намерения с цел да предизвика обществено зло”. Отделно Върховният съд я обвинява в престъпен заговор. (Такива преследвания на силни политици почти никога не водят до осъждане).
През 2004 г. Бхарти заяви пред репортери, че разрушаването на джамията в Айодхйа, която тя нарича “спорната структура”, е “победа за индийското общество”. По-късно, когато официалната анкетна комисия я обвини в подбуждане на насилието на тълпата, тя отрече да е призовавала разрушаването на джамията, но каза: “аз не съм извинително на всички. Готова съм да бъда обесена за моята роля“. (Нито Моди, нито Бхарти се съгласиха с исканията ми за интервю).
Индийските националисти, с които говорих във Варанаси – общински служители, бизнесмени, свещеници, ветерани R.S.S. и активисти – реагираха на всяка критика към Бхарти или Моди. Една вечер се качих по стръмнината до малкия храм Атма Veereshwar, където се срещнах с Равиндра Санд, Сарасвати брамин-свещеник, дълбоко ангажиран с религиоз­ните традиции на Варанаси и реката. Той ми каза: “Можете да наречете Моди десен, фундаменталист, екстремист, каквото искате”. Това, което наистина има значение обаче е страстта и вярата на Моди да живее с огромните предизвикателства пред Индия. “Той е честен като никой друг. Спи по три часа на нощ. Аз се моля на Бога Моди да бъде министър-председател на Индия поне още десет години“.
Когато споменах разрушаването на джамията в Айодхйа и клането на мюсюлмани в Гуджарат, Санд ме погледна така, сякаш пропускам главното. “Трябва ли да бъда честен, попита той? Аз не обичам мюсюлманите. Моди чувства нещата по същия начин. Айодхйа е бил дом на Бог Рама, и мюсюлманите са били първоначалните агресори при инцидента в Гуджарат. Ако човек ме удари, а аз му отвърна с четири шамара, вие ще ме обвините ли за боя? Не е правилно. Съжалявам да го кажа, но тези мюсюлмани навсякъде проявяват агресия“.
Подобни възгледи се изразяват открито от основните привърженици на B.J.P. в Утар Прадеш. “Моди е поклонник “ – ми каза Рамгопал Мохли, кметът на Варанаси. Namami Gange ще напусне Ghats чиста; боклукът ще бъде извозен с камиони до нов завод отпадъци за производство на енергия; изхвърлените цветя от кладите за кремация ще се превърнат в тамян”. Подобно на Моди, Мохли е пътувал до Япония да се запознае с идеите и практиката в Киото, който е дом на седемнадесет паметника на ЮНЕСКО по програмата за световното културно наследство. Подобно на Варанаси, каза той, “Киото също е град на тесни улички и храмове. Под земята има линии на метрото. Минава под алеи, през надлези”. Но призна, че Варанаси има повече улици и повече храмове – и че, разбира се, Индия не е Япония.

ganga
Попитах Мохли какво мисли за назначаването на Ума Бхарти. “Всеки обича Ума Бхарти,” каза той. Но отказа да каже дали мюсюлманите чувстват нещата по същия начин и насочи разговора отново към плановете на Бхарти за реката. “До октомври на 2016 г., ще започнем да виждаме чистотата, до към двадесет на сто. В следващата 2017 г. ще започнем да виждаме реалната граница на почистването”.
“Umaji, добави той индийски почетен възглас, ако Ганга не се почиства, след три години може да изпадне в самадхи”. Самадхи обикновено се определя като състояние на дълбока, духовна концентрация, което води до чувство на единство с вселената. За някои аскети, добавя моят преводач, то е свързано с влизане в гроба и заравяне на себе си жив.
Следващите щатски избори в Утар Прадеш ще се проведат в средата на 2017. Победата на Моди в националните избори му даде контрола върху Долната камара на парламента, но той не контролира Горната камара. Утар Прадеш в момента се управлява от партията Samajwadi, която има сериозна мюсюлманска подкрепа.
Моди и Амит Шах стартират кампанията си на 13 юни в Алахабад, свещен град, в който Ганг и Ямуна се вливат една в друга. Предходните седмици видяхме поредица от насилствени сблъсъци в град Кайрана, в западната част на щата Утар Прадеш, което предизвика тревожни спомени от последното сериозно огнище на насилие в Индия през 2013 г. Шейсет и пет души загинаха тогава. Член на Парламента в Кайрана от B.J.P. твърди, че стотици индуси са избягали, страхувайки се за живота си. Обвиненията впоследствие бяха опровергани, но в речта си в Алахабад Шах предупреди за масово изселване на индусите, ако партията Samajwadi запази властта.
Три седмици по-късно, на 5 юли, Моди назначи трима нови министри от Утар Прадеш в своя кабинет, ход, обикновено тълкуван като обръщане към определени касти и блокове с право на глас в изборите догодина. Един от тези министри е брамин, вторият е член на “другите изостанали касти”, а третият е представител на далитите (наименование, което заменя термина “недосегаемите”).

Ganga 2
Канпур, с население от повече от три милиона, е най-големият град в щата Утар Прадеш и микрокосмос на всичко, от което е болна градска Индия. Британците веднъж го нарекоха “Манчестър на Изтока”, заради неговите процъфтяващите текстилни фабрики. Днес обаче те са в постоянен в икономически спад, като най-активни са цеховете за щавене, една от най-замърсяващите индустрии в света. Както и във Варанаси, около една пета от населението на Канпур са мюсюлмани, но те имат по-голямо политическо влияние, защото почти всички цехове за щавене са мюсюлманска собственост и калкулират повече от милиард долара на година в приходи от износ.
Един задушен следобед в Канпур слязох до мястото, наречено Клането Гхат, заради убитите през 1857 г. триста британските жени и деца по време на бунт срещу управлението на British East India Company, сочен като първи локален метеж във войната за независимост. Реката беше на сто ярда през мрачно тинесто пространство. От канал течаха мръсни води направо на плажа. Откъснат от реката, той се бе превърнал в бълбукащ басейн. Групи от деца играеха в плитчините, жени, скупчени в кръговете на ръба на водата, готвеха гозби от кокосови орехи, плодове, докато някои правеха гирлянди от невен.
Канпур има четиристотин и две регистрирани цеха за щавене, които изхвърлят повече от две трети от отпадъците си в реката. Повечето от тях са непосредствено под Massacre Гхат, в мюсюлманския квартал Jajmau. От уважение към хиндуистката чувствителност клането на крави е незаконно в Утар Прадеш. Повечето от кожите, които достигат до цеховете за щавене Канпур, са от водни биволи; малкия брой на говежди кожи са или внос, или резултат от естествена смърт, или на животни, намерили смъртта си на пътя.
Собственици на кожарските цехове в двете най-бедни, но и най-доходоносните сектори на индустрията, ми се оплакаха, че са преследвани, защото са мюсюлмани. “От правителството не очакваме друго, освен неприятности”, ми казва Хофизурахман, собственик на малък цех щавене на кожи в Jajmau. Хофизурахман е Президент на Асоциацията на малките работилници за щавене на кожи от 1987 г. насам; неговата работилница работи с изрезки, изхвърлени от по-големите предприятия. Той е любезен възрастен мъж с бяла брада и велурена шапка от свинска кожа, работи в навес със стени от груба мазилка. Когато го срещнах, ушите ми пропищяха от блеене на кози и крясъци на свадливи гъски, а дворът беше осеян с изсушени парчета сурова кожа, превърнали се в играчки за дъвчене на кучетата. Кльощави момчета, голи до кръста и лъскави от пот, дишаха шумно около яма в тухлена облицовка, сортираха парчета “мокро синьо”, положени за обработка с високо токсични соли на хром, който прави кожата по-еластична, отколкото стария метод на обработка с растителни материали.
Хофизурахман призна, че цеховете за щавене замърсяват Ганг, но според него истинските виновници са корумпираните държавни и градски власти. През 1994 г., когато кметството на града открило централния завод за обработка на отпадъците, собствениците на кожарските цехове за щавене на кожи трябвало да поемат част от разходите. След време бюджета за строителството на завода се утроил, а с нея – и техните задължения. “Имаше само сто и седемдесет и пет цеха за щавене по това време, каза той. Но след това се появиха още двеста двадесет и седем и правителството поиска и от тях пари. Но съоръжението никога не беше модернизирано. То просто взе парите”.
През 2014 г. Съвета за външни отношения, наименован Индийски съд, полицията и политическите партии бяха посочени като трите най-корумпирани институции в страната. Местните власти често прибират значителен процент от таксата, плащана от частни изпълнители, работещи по проекти за публични услуги като водоснабдяване, електричество и пречистване на отпадъчни води. “Това е почти легално”, каза Ракеш Джаисвал, ръководител на EcoFriends, малка група, която се грижи за околната среда в Канпур. “Тридесет-четиридесет процента за тях не е корупция, по-скоро се приема като право. Понякога всички пари се прибират от властите, а работата е извършена само на хартия”. Попитах дали нещата са се подобрили при Моди, но той поклати глава: “Не са се променили никак”.

Ganga 3
Тадж Алам, президент на Асоциацията по кожарство на Утар Прадеш, се оплака от друго. Kings International се нарича заводът за щавене на кожи на Алам, който прави най-висок клас сарашки услуги за износ. Разположен е в Уннао, малък град на десетина мили от Канпур, заобиколен от красиви градини и стени, увити в бугенвилии. Разговаряме в богато украсения, климатизиран офис на компанията и Алам отбелязва, че правителството спира работата на цеховете всяка година, понякога в продължение на няколко седмици, за да се избегне замърсяването на реката по време на най-голямия религиознен празник на Индия – хиндуисткия фестивал за къпане в Алахабад, на сто и тридесет мили надолу по течението. Това струва на нашата индустрия десетки милиони долари, каза Алам. “Но има десет милиона души, които серат и уринират в реката, и замърсяват с отпадъци кейовете всеки ден. В нашия сектор работят може би 99,99 на сто мюсюлмани. Дали правителството налага подобна забрана на която и да е друга индустрия?“
Алам ми каза, че е притеснен за държавните парламентарни избори през следващата година. “Ако B.J.P. спечели, те могат да правят каквото си искат“, каза той. “Когато някоя партия има абсолютно мнозинство, може да злоупотребява. И се злоупотребява“.
Да се почистят цеховете за щавене в Канпур се оказва точно толкова нерешим проблем, колкото и почистването на канализацията на Варанаси. Прекарах един ден в квартала щавене на кожи с Ракеш Джаисвал, ръководителят на EcoFriends, за да опозная проблема. Джаисвал, който основава организацията през 1993 г., гони шейсетте, има сребриста коса, сресана изискано. Спряхме на един чист участък на около четвърт миля от реката, където останки от производството образуваха големи купчини. Някои бяха изрезки от мокро синьо. Други бяха съставени от парчета кожи с четина, около които бръмчаха облаци от мухи. А работник тъпчеше сухата кал като степваше обрезките с обратни удари на метална вила. Когато приключи, субстанцията ще бъде продадена за пилешки фураж или лепило. Наблизо поток от отпадъци от процеса на щавене на кожи се носеше надолу с лек наклон към Ганг. Носеше се миризма от тежка смес на гниещи животински кожи, акумулаторна киселина и изгорели животински косми.
През 1998 г. Джаисвал предявява съдебен иск срещу централното правителство, следствие на което замърсяващи индустрии, между които сто двадесет и седем цеха за щавене, са затворени. Много е направено за пускането на инсталациите за първична обработка да се възобнови, но Джаисвал ми каза, че и сега нивата на замърсяване с хром в отпадъчните води е все още осемдесет пъти над законовия лимит, което доказва, че собствениците не харчат пари за обработката на кожите с растителни вещества, и че новите правила се прилагат само частично. От цеховете за щавене отпадъчната водата се изпомпва до съоръжението за основната обработка, построена през 1994 г. В заводите отпадъците от канализацията и от щавене на кожи са в съотношение 3 към 1. След третиране, сместа се използва за напояване. Заводът изпуска девет милиона литра отпадъци на ден от щавенето на кожи, едва една трета от това, което генерира индустрията. Когато попитах инженера на проекта защо обработката с естествени вещества никога не е била увеличена, той сви рамене.
По-късно с Джаисвал шофираме до края на Канпур, за да видим напоителния канал. Той се спуска от по-висока ивица земя, на която работниците разпределяха кожи, за да съхнат на слънце. Третираната смес от канализацията и отпадъците от щавенето на кожите бликаше от две ръждясали тръби и правеше видими струи надолу по канала. През 1999 г. Джаисвал провел проучване за замърсяване в селата, които ползват тази вода за напояване; пробите му разкрили опасни нива на хром в земеделска продукция и в млякото. Попитах Джаисвал дали оттогава ситуацията се е подобрила. “Качеството на водата е същото”, каза той.
Успехът за почистването в крайна сметка няма да зависи от Ума Бхарти, или дори от Моди, а от по-малко видими бюрократи като Шаши Шекар, секретар по водните ресурси в Министерството на Бхарти и специа­лист по земни ресурси. Преди да заеме сегашния си пост той е бил начело на Съвета за централен контрол по замърсяването, национална агенция, която разчита на неговия професионализъм, но често не е в състояние да осигури спазването на приетите стандарти поради корупцията и некомпетентността на чиновниците.
Когато отидох да видя Шекар в офиса му в Ню Делхи миналата есен, той ми показа PowerPoint презентация, която напомня, че Моди е не само идеолог, но и взискателният главен изпълнител. През 2015 г. Индия записва икономически ръст от 7.5 на сто, изпреварвайки Китай. През септември, по време на посещение в Силиконовата долина, Моди извоюва ангажименти на изпълнителни директори на Google и Microsoft в Индия за Сундар Пичай и Сатя Надела, за да обединят Интернет достъпа до селата и да инсталират високоскоростен Wi- Fi в железопътните гари в страната. (Индия е вторият по големина в света интернет пазар, но има най-бавните средни скорости на връзката в Азия). Тя е въвела и програми като Прагати, платформа за видеоконференция, предназначени да направят правителството по-отговорно към обществото, където Моди противопоставя държавни служители на граждани с техните “оплаквания за бюрокрация, корупция, закъснения в изпълнението на проекти за строителство и благоустройство”, както и ред други въпроси.
“Министър-председателят е за ефективна, отговорна и устойчива система на почистване“, каза Шекар. Той призна, че кампанията е имала бавен старт, но заяви, че неговото министерство е поставило поредица от крайни срокове, които скоро ще започнат да дават осезаеми резултати. Той е бил в Канпур след като си тръгнах оттам, но вече има последователен план за почистване на отпадъчните води в града. Има нареждане всеки цех за щавене на кожи да инсталира сензори за измерване на замърсяването. Няколко съдебни дела също са в ход, включително и един пред Върховния съд, с искане да бъдат закрити цехове, които надвишават допустимите нива, макар Ракеш Джаисвал да отбеляза, че това е било правено и преди, но с краткотраен ефект.
Шекар също бе предложил “промяна на парадигмата” в подхода към пречистване на отпадъчни води. Въпреки усилията на предишното правителство, шестдесет на сто от пречиствателните станции по поречието на реката или не са все още пуснати в експлоатация или не работят с целия си капацитет, а деветдесет процента от тях пък не са успели да изпълнят предписаните стандарти. Твърде много отговорност е все още в ръцете на корумпирани местни служители и изпълнители. Решено е оттук нататък на изпълнителите да бъдат изплащани финансовите договори само след като са свършили работа.
Големите корпорации са се договорили за почистване на повърхността на реката със специални машини. Поет е ангажимент от Tata Group, най-големият икономически консорциум в Индия, да поеме участък на реката във Варанаси. Шекар планира да изгради общински тоалетни в някои от най-бедните крайречни села. Жените са особено запалени по тази идея, каза той, тъй като това е важно за неприкосновеността на личния им живот, те обикновено излизат по нужда в полето рано сутрин по тъмно или след вечеря, когато са уязвими от змии или други животни, или биха могли да станат обект на сексуално насилие.
Не би трябвало компаниите да срещат трудности в които и да са аспекти на почистването. Пречиствателни станции, които вече са в процес на изграждане, ще бъдат завършени. Наскоро Шекар ми изпрати вест по електронната поща, че работата по почистване на Ghats във Варанаси, Канпур и Алахабад е стартирала по график; разбира се, за компания с ресурси като Tata това не е особено трудна задача. Шекар също каза, че правителството е въвело стандарти за т.н. “хибрид-рента” – план за плащания към изпълнителите, които приемат да работят по нови екологични технологии за пречиствателни и други проекти в строителството и благоустройството. Но ще трябва да се внимава с финансовите стимули, за да се намали бюрокрацията и корупцията, особено в някои части на страната, където държавните органи не са под контрола на политическа партия на Моди, ми каза той.
Най-големия актив на Моди може да бъде убеждението у хората, че той може да бъде вдъхновител за промяна чрез отвесни динамика. Но това е и най-голямата му отговорност. “Очакването е толкова голямо”, каза Шекар. “Дори и бюрократите имат усещането за него като за супермен.”
Шекар призна, че проектът Namami Gange няма да възстанови реката напълно. Язовирът и водноелектрическите централи в Техри ще останат. В по-ниските участъци на реката, където потокът е вече силно изтощен, процесът ще отнеме десетилетия, за да се отговори на неефективното използване на водата за напояване. Дори и така, той сподели: “Никога в миналото правителство не е инициирало проект от такъв мащаб. Поставен съм под голям натиск, доколкото целите са големи и са засегнати много интереси. Но ако човек не вижда високо, няма да стигне и до средата“.
В ранна сутрин във Варанаси слязох в Аси Гхат, за да се срещна с Навнийт Раман, председател на Културната фондация на Бенарес и потомък на семейство, чието потекло може да се проследи до човек, който е бил министър на финансите на афганистански крал през 16 век. Раман е при­родозащитник от по-скромен мащаб, който се грижи за засаждането на дървета и предлага компост за цветята, оставени от поклонници на Златния храм, най-важният храм в града, и който е обезпокоен, че свещени­ци­те са намалели.
Поздравихме лодкаря и го помолихме да ни откара до източния бряг на Ганг, който според местните е място за нещастници; трябва да нямаш никакъв късмет да умреш там – ще се преродиш в осел. Изгряващото слънце обля извития бряг на кея, храмовете и дворците. Когато пристигнахме, Раман бръкна в чантата си и гребна шепа блестящи лилави семена с големината на шам фъстък. Това бяха семена на тропически бадем, Terminalia catappa, които ще се превърнат в това, което на местните е известно като “канализационно дърво”, тъй като може да филтрира тежки метали и други замърсители. Вървяхме по тясна ивица от храсталаци над линията на водата и разпръсвахме семената вляво и вдясно.
“Повечето хора идват до Бенарес за да отдадат последна почит на своите близки и скъпи за тях хора, които са починали”, каза Раман. “Мисля, че на този бряг на реката бихме могли да посадим една гора за помен. Това е моята лична война. Не го правя за г-н Моди”. Раман си представя градини, пешеходни алеи и пейки, където семействата могат да седнат и да гледат през реката красотата на храмовете и кея. Но признава, че това е видение от бъдещето.
Попитах го дали някога се е обезкуражавал от бавния темп на промяна. Той сви рамене и каза, че всичко, което може да направи е да се довери на Шива. “Индия е земя на обезсърчението”, каза той. “Ако не сте обезкуражили от суровите лета, ще ви обезсърчи или кравата, защото преживя онова, което сте посадили, или мотора, трактора или колата, които смачкват посаденото, или съседа ви, оскубал листата просто за забавление. Ако не можеш да се справиш с обезсърчението, в Индия просто няма място за теб”.

The New Yorker
юли 2016

Andral 84-85 êîðèöà 2

Продължава в Andral 84-85 b, 2015