„МНОГО СМЕ НАЗАД В МИСЛЕНЕТО. А ТО ВОДИ СЛЕД СЕБЕ СИ ДРУГИ НЕЩА“

Разговор с приятел на име Димитър (на когото като деца му викахме Туни), това – в началото.
Постепенно в разговора се събраха трима със същото име.
Интересното е, че и тримата в изминалите 23 години са излизали многократно на работа в чужбина, защото в България не могат да работят. Бог знае защо

Изображение0576

– Казвам са Димитър Петров Пашов, на 62 гудини съм, на 10 октомври ши ги направа.
– Къде тъ свари 10-ти?
– 10 нуември? `89-а?
– Интирисува ма не къде та свари дена точну, а къде работеше.
– При брат ми, държахме цеха под аренда на „Ковач”.
– Къде точно са намира цеха?
– Точно под „Динамо”. ЗММ, „Динамо”, отдолу „Динамо”. То сига там има идна бинзиностанция.
– К`о стана с тоз цех после?
– Ами … многу пари почнахме да пичелим. Брат ми съ уплаши. Почнаха да гу викат у полицията… Ут`де толкуз пари… Многу, ама многу пара приз унуй времи и той съ уплаши и-и-и…
– Няма да та питам от`де толкуз пари…
– Не! Туй е с труд! Той използвà връзките си в София в Министерството едно-друго и му дадоха на всички агромашини договорите на него. За тия пътни машини – багери, булдозери. На него му ги дадоха по договор. На годината Агромашина-София – 50 комплекта, Агромашина-Благоевград – 100 комплек­та… Разбираш ли?
– Тъй! После к`о стана с тебе?
– После аз утидъх при Росен, Милионера дету му казват, черния Росен. Строителна фирма, пак си бях снабдител.
– Е защо отиде при него?
– Ами аз избягах от брат ми…
– Нещо почнахте да не се разбирате ли?
– Да, да. Бях като работник, пък уж съм арендатор. И-и утидъх при Росен.
– После?
– После… Ут Росен…
– През коя година излезе за първи път в чужбина и защо?
– О-о-о, аз много отдавна излизах – по екскурзии, по…
– Не-не-не, става дума за работа. Защо трябваше да излезеш първия път и къде? И с Росен к`о стана, той фалира ли или какво?
– А-а, аз работих … колко години при него, той ми водеше, стаж, осигуровки, всичко. Обаче фирмата на брат му фалира, оня с патериците, Жоро.
– Сещам са.
– Дължаха много пари, той започна да са занимава с внос-износ за Сърбия, аз гу уредих, някакви китари, някакви плании-млании. И там бая пари…
– „Плании”, к`ой туй плании?
– За дърво, дето заглажда дървото, дето режи…
– Машини…
– Машини, те са настолни, малки. И там загуби бая пари, тъй разправят…
– А ти защо не изнасяше?
– Ами аз си бях работник при него. Бях много добре – взимах 1000 лева, ходехме по екскурзии, в командировки в Германия, Полша, Чехия…
– И си беше доволен? После какво стана?
– После разбрах, че отива на фалирване и напуснах.
– Коя година е туй?
– `92-`93 – там някъде. После почнах при Дечко Черния…
– Не мога да са сета…
Папатака: – На наш`та Моца, на Радко Пеев, горе там…
Туни: – После почнах при Папи. Долу срещу КАТ. При негу работих 2-3 години, туй е вече 2000-а година. Сина ми тръгна за Италия. Той беше един от първите, които тръгнаха за Италия.
– Добре, как разбрахте, че в Италия има работа?
– Ами на сина ми един приятел му каза, те тръгнаха двамата. На тоз прия­тел негов приятел пък бил в Италия. Работи един-два месеца там, татко, кай, бъбреците ми не са добре, какво да пра`я? Тръгвай си, викам. Лапиту си дойде… Абе, викам, аз що не тръгна? Той остана, аз утидъх…
– Сам ли тръгна?
– Сам.
– Защо?
– Ами вечи нямането та кара. Не стигаха парите. И рискувах – ни език, ни дявол. Ами … ибал съм ма`а му. И … тръгнах. Данчо Мишката … той тръгна по-рано със сина ми.
Папатака: – На Пею Дънàната…
Туни: – Той мъ чакà там на гарата. Във Фоджа.
– Е-е-е, тъз Фоджа ши я напрайм българска прувинция направо!
– Че то си беше така, бе! Отначало беше много трудно. Няма пари, език не знайш…
– Как пътувахте?
– Оттука – с бус до Милано. От Милано фащаш влака – и … Фоджа. В началото беше много трудно. Запознаваме са с един украинец, ами аз кай ши въ зема на работа.
– Ами кък са разбрахте, на руски?
– На руски. Зема мъ чувека, цигари ми носи, вода ми носи и след туй си удържа парите.
– Отначало какво правехте?
– Домати, беряхме домати.
– Ама такива като наш`те или малките, дето им викат чери-домати?
– Тефтерчето си гу паза. Първия ден изкарах 7 евро на тез – чери-домати.
Папатака: – Ех, братко, ха-ха…
– Първия ден изкара 7 евро, цял ден?
Туни: – Да. На другия ден вече 12 евро, после 18 евро, 25 евро… И стигнах… Много пари вадехме след това. Спяхме по обори, по … ей такива изоставени сгради … къде ли не сме спали. И … полека-лека тръгна работата.
– И к`о сега, първия ден 7 евро и ти к`о си викаш?
– Аз не съм са утчаял, ама много момчета си тръгнаха още първия месец. Горещо, езика не знайш, не си свикнал на такава работа, трудно ти й. И … викам си тъй няма да стане тъз работа – на него му дават 7-8 евро на един кацетон 200 килограма домати…
– Какво е туй „кацетон”?
– Пластмасова касетка, която събира 200 кг домати. На него му дават 7-8 евро, на нас ни дават 3 и половина. И решихме да си напрайм една хубава бригада и да отидем пред една църква, спиш на тротоара. Ама там има плоча над тебе и ако вали дъжд не тъ мокри.
– Туй е във Фоджа?
– Покрайнините на Фоджа – Борго Мезуноне. Отидахме там и още на сутринта в 5 часа идват колите на каповците [кàпо – чорбаджията, собственика, боса – бел. ред.]. „Трябват ми 20 човека”. „Айде наш`та бригада!”. А-а-а, вечерта … гледаш – 50 евро надница.
– На всеки…
– Да. Екстра работа. Засилихме – давай-давай-давай, докато дойде септември-и-и.
– Тъй. Чакай малко. Колко време са доматите?
– Зависи кога ги сейш. Едното поле е сято на 5-и, другото до него – на 10-и, другото – на 20-и – таман свършиш едното, другото почва.
Папатака: – Абу много домати, бе…
Туни: – Много домати, то там снабдява цяла Европа с домати, тоя район.
– И?
– Дòди септември, намаля работата. Айде, викам, неска няма да утивъм на работа. Ши си зема ядене, пиене, няма да рàбота… Хъшлаците като ма чуха – ами и аз няма да утивъм, и аз няма да утивъм… Пък аз си бях напраял една връзка с падрето на църквата. Те там я ремонтирваха. Дай ми, викам, една шпатула – да помагам. Ами, вика, кък ши работиш без пари? „Без пари ши работа, да мине времето!” На български му говора, ама са разбираме. Падрето ми даде костюми, дрехи, фанели, даде ми визитка, ако ви закачи полицията, обадете ми са на мене, вика.
– Туй – хитро!
– У неделя ши стана, ши измета пред църквата, ако има локви – водата ши махна. Той мъ гледа къко прая – абе, Микеле, защо? Аз, викам – като додат хората да им е приятно…
– Защо ти викат Микеле?
– Ами там тъй ми викат…
Папатака: – Ами и на мене тъй ми викаха – Микеле.
– Щото и ти си Димитър…
Папатака: – Да, затуй. Митко – Микеле.
Туни: – Аз сега в Кипър съм Димитри…

13 август 2013 г.
Сливен

Целия разговор – в Andral 74-75 a, 2013

Advertisements

Анонимност и съвест

Първанов назначил от „свойта“ квота еди коя си в СЕМ. По-рано била негов съветник. В СЕМ спускат от небето все „наши“ хора, т.е. такива, които да прокарват правата линия. Превеждам за себе си факта на нормален език – за да продължава да контролира още по-сериозно медиите, властта поддържа установената от десетилетие тенденция да назначава свои хора на възлови места. Колкото и странно да е, днес автоцензурата в журналистиката е много по-отчайваща отпреди двайсет години. Основен коз в цялата работа е безработицата. Успяха да скъсат главата на свободното слово, за да нямат контрол върху себе си, за да правят каквото си искат, а това че го правят, вижда цялата държава, а вече и Европейският съюз. Допреди месеци лавираха в Брюксел, не смееха да вдигнат глава, подписваха де що им подадат, как я наричаха преговарящата – „Госпожа yes“? Или бъркам? От известно време поемат нов курс – започват да играят на хора с … позиция и глас, провеждат „нови“ политики, правят безсмислени филми да „спасяват“ блокове на АЕЦ при положение, че нямат шанс, много добре го знаят, ама що да не се заиграват с народа, пък и със собствената си съвест. Мотор в играта е бивш вицепремиер – бил „скептичен оптимист“. Само Бог  и неговият паднал ангел на земята Овчаров знаят какво значи оксиморона.

Онзи ден влязох в един е-вестник. Прочетох дълго-дълго интервю на двама журналисти, уволнени преди време от „Поглед“. Направи ми впечатление, че от 29-те коментара по темата единствено моя милост си беше оставил името, всички се бяха скрили с псевдоними и пр. аноними. Е, големи журналисти сте, дами и господа, като се загръщате с анонимност! Ако не се сещате какво значи това, ще ви го кажа – това си е чиста проба конформизъм. И най-лошото е, че го правите с … чиста съвест. Чиста … съвест… Вашата.

Пак ни баламосват за АЕЦ, този път – с филм

Ако обикновен човек не си свърши добре работата, то той не би могъл да разчита, че някой ще го търпи дори и месец, дори и седмица. Но когато управляващите явно не са си свършили работата или са я свършили много зле, никой не може да им направи каквото и да е, дори и ние, които сме ги избрали.

Правителството изненада наново народа си и започна нова кампания. За … спасяването на III и IV блок на АЕЦ. Абе в България винаги тъй ли ще бъде? Първо ще вдигнем сградата, а после ще се питаме дали сме сложили цимент на втората плоча?!? Къде бяхте, дами и господа, когато трябваше да мислите по-далновидно при вземането на решения?!? Нали преди година тъкмо вие си приписвахте като необикновено голямо постижение влизането ни в ЕС?!? Когато казвам това не обвинявам само вас – днешните управляващи, – тъй като процесът на договаряне и присъединяване продължи доста време, през които се смениха няколко правителства, а главният преговарящ на последните две правителства беше един и същи човек. Кого тръгнахте да увещавате днес и отново? Нали ви се даваха съвети да попитате на референдум народа си дали иска да спре блоковете и дали иска въобще да влиза в Европейския съюз? Вие попитахте ли го?!? И защо никога не питате собствения си народ, когато трябва да се вземат тъй съдбовни за страната и за него самия решения?!? Достатъчно ли е сега да отчетем … грешките? Със следващите си решения няма ли да забатачите държавата в още по-дълбоко блато?!

Задаваме въпроси, дами и господа. Това ни остана.