За ограничеността на метода

Великолепен литератор е Ейхенбаум. Но и неговият метод е ограничен. Не може всичко да се свежда само до “заемки” на похвати и техника. И колкото и добри да са нещата му за Толстой, скрито остава защо, все пак, Лев Николаевич си остава великан в литературата…

Нека ми бъде позволена свободата на живот и мисъл…

Ейхенбаум: “Да се обича миналото от ненавист към настоящето – това е духовен аскетизъм, това е умъртвяване чувството за живот”.

Дори и така да е, нека ми бъде позволена свободата на живот и мисъл. И отношение към света. Явно е, че причините в двете решения са коренно противоположни, тъй че и резултатите не биха могли “да се срещнат”.

Необходимостта от нови прочити…

Необходимостта от нови прочити. Да, ето това се налага през 20-те – 30-те години на ХХ век. Всеки нов прочит извежда нови проблеми и идеи.

Не мога да кажа…

Не мога да кажа като Ейхенбаум “Започвам силно да обичам своето поколение”. Защото моето не само нищо не успя да направи, но не бе и поколение с характер, уви.