Преди седмица

първи канал в ранния следобед излъчи френски документален филм за Елза Мартинели. За съжаление успях да хвана двайсетина от общо /после проверих/ 40-минутния филм. Изгледах го докрай, въпреки че можеше и да закъснея за важна среща. Но дори и да бях закъснял нямаше да съжаля, защото в днешно време човек рядко успява да се докосне до подобни духовни изживявания. Бяха ми необходими десетина кадъра и няколко изречения, споделени от голямата филмова звезда, чаровен човек и мислеща личност, за да схвана, че героиня на филма беше много сериозна световна фигура в културата. Та тая жена само за някакви си двайсетина минути ми даде тъй много поводи за размисъл – не само за киното изобщо, не само за италианското кино отпреди 50-60 години, не само за днешното му настояще, – но и въобще за културата, за моделите на битие на идеите и толкова други проблеми. Онова, за което говореше тя, сякаш пряко се отнасяше и за българското кино и култура от двайсетина години насам, например наблюдението и изводите й защо от `75-а до 90-а година италианското кино се е сринало от висотите на световните майстори на италианския неореализъм до днешното му незавидно равнище. И колкото и да е странно, без вероятно и да знае истината за нашата пък действителност, тя говореше сякаш и пряко за нас… от думите й усетих как наистина в последните едно-две десетилетия проблемите „тук“ или „там“ се превръщат и в проблеми „там“ или „тук“, как тенденциите на едно място „се пренасят“ без и да разберем точно как и на друго място и на други места, как днешните „културни“ вируси погазват и заразяват територия след територия. Много поводи за размисъл ми даде този филм. Например, защо ли народ, дал на света Ренесанса, днес е загърбен като че ли от Божествените промисли…
Длъжен съм още веднъж да изтъкна културния пиетет на французите към стойностното! Писал съм за тия им документални филми по повод един от техните писатели /Жулиен Грак/. Нищо че нашите програми дават тия продукции в два часа през нощта – все има хора, които се интересуват от истински неща. Добра дума и за това, че като световна култура те не загърбват други народи и други култури, а отдават дължимото изобщо на хора с достоен принос… Все трябва да има нация, която да отстоява високи духовни позиции. Ако една, по една или друга причина, в някакъв период неглижира стойностното, то е добре все пак, че се намира някоя и друга, която да го отстоява. /В последните едно-две десетилетия правят впечатление култури като австралийската, новозеландската или канадската, да речем/… Наистина е хубаво по-често да дават подобни филми.

Advertisements

В „котловината“ душата живее нищото си битие…

Френският канал TV 5 има поредица за свои писатели от миналия век. Някои предавания съм гледал. В елегантен, типично френски стил цял час ни разказват за живота и творчеството на един или друг писател – с кадри с негово лично участие или с думи на отлично подготвения водещ зад кадър. Има още