Три деца от Сливен – лични впечатления от мача на Бербатов

Нели ДИМИТРОВА

В голям футболен празник се превърна благотворителният мач на 14 юни между отборите на Димитър Бербатов и Луиш Фиго. Над 35 хиляди зрители бяха на Националния стадион „Васил Левски“ и наблюдаваха на живо спектакъла, който завърши при резултат 3:3. Не крайният резултат обаче бе важното в шоуто с благотворителна цел – събраните средства отидоха чрез  фондацията на Бербатов в подкрепа на талантливите деца на България. Димитър Бербатов и Фиго посрещнаха световни звезди в благотворителното си шоу в София, което гледаха и хиляди по телевизията. Сред усетилите на живо атмосферата на празника бяха и три деца от Сливен – членове на клуб  „Успелите деца на България“ за  2016 г. на фондация „Димитър Бербатов“. Това са Преслава Добрева, Деница Кабаджова и Денис Сираков. Какво разказаха те за събитието на националния стадион и за себе си?

Деница Кабаджова  бе  номинирана в категорията за спорт, тя е състезател по карате. На 12 години е, вече шестокласничка в гимназия „Добри Чинтулов“. Пожелава си  да се развива и да трупа опит. „А  ако имам награди са добре дошли. Гордея се с постиженията си, всички са ценни“, каза тя пред Радио Сливен Нет, като спомена за  няколко титли от на световни и европейски първенства. Деница заяви категорично, че ще продължи да се занимава със спорт.
„На стадиона  беще много приятно, досега не съм ходила на толкова важен мач – не само футболен, наистина имаше големи звезди и беше много приятно. Направи ми впечатление това как Бербатов и останалите футболисти се отнасяха и към публиката, и един към друг.  Беше хубаво“, сподели за мача на звездите Деница и допълни, че всички присъствали деца от фондацията на Бербатова са получили подаръци със знака на фондацията – тениски и шапки.
През лятото Деница ще продължи да тренира, но обеща, че ще има и време за почивка. Да й пожелаем успех на Световното първенство в Унгария, което предстои  наесен!
Деница Кабаджова има вече около 70 медала, повечето от които златни, 7 купи, 1 статуетка за най-добър ученик на училището (XI СОУ гр. Сливен, 2015г.), 4 папки с грамоти и отличия, не само в сферата на спорта, приета е след 4-ти ти клас в ППМГ, гр. Сливен и вече шести ученически бележник изпълнен само с шестици. В областта на спорта най-високите постижения са:
/Постиженията досега: Трето кю (кафяв пояс) по Шотокан Карате-До – майсторска степен, защитена през 2016 г., първи места и световни купи през 2013, 2014, 2015 и 2016 година – класирания:
Световно първенство на IJKA Бургас 2013 – 1 място Ката, 1 място IJKA Ката
Световна кохай купа купа на SKDUN – Нови сад (Сърбия) 2013 – 2 място Ката
Европейска кохай купа купа на SKDUN – Егер (Унгария) 2014 – 1 място Кумите, 3 място Ката
Световна кохай купа на SKDUN – Суботица (Сърбия) 2015 – 1 място Кумите, 2 място Ката, 3 място отборна ката – момичета
Европейска кохай купа на SKDUN  – Нюрнберг (Германия) 2016 – 1 място Кумите, 2 място Ката и 3 място отборна Ката – момичета.
Европейско първенство на SKDUN Суботица (Сърбия) 2017 – 3 място отборна Ката – момичета/.
Преслава Добрева получи лично от  Бербатов Голямата награда на ФДБ – статуетка и сертификат за отличие. Тя е лауреат на Голямата награда на фондацията за постижения   в област Спорт за ученици от първи до четвърти клас за 2016 година. Преслава практикува шотокан карате – от повече от 5 години в Клуб за бойни изкуства „Грифон“ – гр. Сливен при сенсей Антон Въндев – 4-ти дан, и сенсей Теодора Въндева – 2-ри дан. За последната година Преслава стана световна, европейска и четирикратна републиканска шампионка. Това 10 – годишно момиче има до момента актив от над 50 медала в колекцията си по карате и още почти толкова в колекцията си по математика. Преслава е едно от малкото деца, което в 2 поредни години е номинирано в 2 категории – наука и спорт в годишните номинации „Успелите деца на България“ на Фондация „Димитър Бербатов“. Тази година тя спечели и първите си медали в първото си състезание по плуване (3 златни и един сребърен), а годината е все още наполовина.
Пред репортер на Радио Сливен Нет тя показа тежката статуетка на фондацията на Бербатов /не само с физическа тежест,  а и с морална – б.р. /, чийто лауреат за 2016 година е . През септември Преслава ще бъде в 4-ти клас във Второ училище „Христо Ботев“ в Сливен. „За мен карате не е страшен спорт“ сподели отличеното дете. Тя разказа още, че тренира от 4-годишна и се опитва да усвоява на тренировките всичко, което й преподават. Успява да съчетае спортната подготовка с уроците. Най-близкото състезание за което се готви, обаче, е по втората й номинация – в сферата на математиката. В края на юни  в Несебър е  финалът на международен турнир „Математически звезди“, където сме убедени, че Преслава също ще печели.
За мача на националния стадион тя сподели: „Беше прекрасно – видях толкова много звезди на живо – Бербатов, Стоичков и  много други, респектиращи са. Бербатов е много мил и забавен с нас. Мечтая си пак да присъствам на такива големи спортни състезания, които имат благотворителна цел“.  В личен план си пожела много медали и тази година.
Денис Сираков ще бъде четвъртокласник в училище „Васил Левски“. Отличието му от фондацията на Бербатов е  в област Математика. Денис разказа, че е започнал е  да решава задачи с умножение още в детската градина.  Да, има и трудни задачи, но докато ги разбереш, после е лесно, убеден е отличеният ученик. Денис изучава и  спортни танци, а в края на месеца ще участва заедно с Преслава  на международното математическо състезание в Несебър. Нещо любопитно – решавал е задача за … 5 секунди, твърди самият той. „Пожелавам си нови знания, нови състезания,  да се забавлявам и да печеля награди“, каза той пред наш репортер. От мача на звездите, организиран от Бербатов и Фиго, където Денис бе третото дете, поканено от Сливен да присъства, той е впечатлен от празничната атмосфера, приповдигнатия дух на всички на терена, както и от музикалните изпълнения за откриването на  шоуто.
/Сред най-новите наградите на Денис са:
– Първо място, международно класиране – Международен математически турнир „Математика без граници“- февруари 2017, България – Казахстан.
– Първо място, международно класиране. – Международен математически турнир „Математика без граници“- октомври 2016, България – Казахстан.
– Трето място, международно класиране – XXI Московска олимпиада за малки ученици от 1. до 4. клас  – март 2017, Москва, Руска федерация,  както и успешни участия в национални математически състезания.
Второ място.  Клас 9 Е Открит национален турнир по спортни танци – 26 октомври 2016 Сливен.
 – Второ място. Деца I ST. Национален турнир по спортни танци за КУПА „БЪЛГАРИЯ” – 26 октомври 2016 г. Сливен.
– Трето място. Деца I LA. Национален турнир по спортни танци за КУПА „БЪЛГАРИЯ” – 26 октомври 2016 г. Сливен.
– Първо място. Клас 9 LA. Национален турнир по спортни танци „Изгряващи звезди“ Бургас, Стара Загора, Казанлък и Сливен още от 2015 г.
Награден е от Община Сливен за постигнати високи резултати през учебната 2015/ 2016 г. и 2016/2017 г.
Радио Сливен нет

Радио Сливен Нет със специално признание от организаторите на XIX Национален фестивал на детската книга

Радио Сливен Нет получи специална награда – метална пластика – от организаторите на XIX Национален фестивал на детската книга, който се проведе в Сливен от 9 до 11 май.  Наградата, заедно с грамота и други сувенири с логото на фестивала, се присъжда на екипа за пълно и точно отразяване на проявите, включени в програмата на фестивала тази година. Освен информация за събитията, ние публикувахме и  излъчихме  и интервюта с носителите на тазгодишните награди на името на Константин Константинов: в категорията „За цялостен принос“ – Ангелина Жекова, в категорията „Автор“ – Петя Кокудева и в категорията за илюстрация – сливналията Дамян Дамянов. Имахме удоволствието да разговаряме и отразим казаното от младия руски автор Михал Самарский, смятан за сензация не само в руската литература.

Националният фестивал на детската книга се провежда  ежегодно през м. май от 1999г. Организира се от Регионална библиотека „Сава Доброплодни“ – Сливен и Сдружение „Национален фестивал на детската книга“ с подкрепата на Министерство на културата, Община Сливен, Областна администрация – Сливен, Държавна агенцията за българите в чужбина, издателства и др. Гости на Фестивала са автори, издатели, книгоразпространители, библиотечни специалисти от България и други страни, педагози, психолози, представители на българските общности от чужбина и много деца.

Всяка година в програмата на фестивала се включват: базари на книги, представяне на автори и издателства, кръгли маси по проблемите на детската книга, конкурси, изложби, представления, концерти, карнавални шествия и др. Ежегодно в рамките на Националния фестивал на детската книга се провеждат и национални детски литературни конкурси и конкурси за рисунка на различни теми.

От 2004г., в рамките на Фестивала, се връчва и Национална награда “Константин Константинов” за принос в книгоиздаването за деца през предходната година. Наградата включва малка пластика, диплом и парична сума и се връчва в четири категории: голяма награда за цялостен принос и награди за: издателство, автор, илюстратор. Първият носител на наградата за цялостен принос е поетът Валери Петров, a за издателство – ИК ”ФЮТ”.

От 2002г. организаторите на Националния фестивал на детската книга работят в партньорство с Международния детски фестивал “Змеjeве дечjе игре” /Нови Сад, Сърбия/, а от 2005г. и с Андерсеновия фестивал /Сестри Леванте, Италия/, Фестивал на приказките /Берлин, Германия/. Създадоха се контакти и с Международния фестивал „Библиобраз“ /Москва, Русия/, „Везаний мост“ /Тузла, Босна и Херцеговина/ и „Срещи под старата маслина“ /Бар, Черна гора/ и други. За организацията и провеждането на Националния фестивал на детската книга, Регионална библиотека “Сава Доброплодни” – Сливен е отличена с грамоти, престижни национални и чуждестранни награди.

Патрон на фестивала тази година бе номинираната за еврокомисар Мария Габриел, а председател на организационния комитет по традиция е кметът на общината.

Зарзалата цъфна!

Баба Зарзала цъфна и тая година много красива! Вярвате или не, това великолепно дърво е на около 85 години, затова я наричам „баба“. А за годините й знам от татко /лека му пръст!/, който приживе ми каза, че когато е бил на седем годинки, т.е. около 1936 година, дръвчето е било колкото него на бой. Колкото пъти се върна в бащината си къща, винаги си я милвам и се опитвам да обхвана ствола й, но не мога. Уви, от десетина години започна да пада кората й, бури прекършиха някои от огромните й клони и дава все по-малко плодове – много вкусни, имат много малко общо с кайсиите. Нейните плодове са леко киселки, имат собствен вкус и чар. А самото дърво, за жалост … винаги е било … притихнало и мълчаливо, ех, ако можеше да говори…

Античалга събитие

arii-vedi-sankhya-i-yoga

Савчо Савчев: Казвам го без каквото и да е преувеличение, авторите, които участват в сборника, са световно известни учени, работили десетилетия върху тая проблематика. Хора, които, и това беше едно от нещата, които ме привлякоха, не парадират с това, което правят. Те се подписват, например, Б. Смирнов.  И кой е тоя човек, какъв е, защо не съм го чувал? А текстовете му – изумителни. И почвам да търся, ама това е преди десет години, когато започнах работа по преводите, и не мога да намеря нищо нито за него, нито за Т. Я. Елизаренкова. В някакъв момент в една руска книжарница открих два тома на „Ригведа”, поръчах си и третия, но не ми го доставиха, тъй и не разбрах защо. А в тях – целия превод на „Ригведа”, както и изследванията на Елизаренкова върху епоса. Цял живот жената се е занимавала с древноиндийска литература и култура. И навсякъде се е подписвала Т. Я. Елизаренкова. Коя е тя, каква е? Оказа се, че името й е Татяна Яковлевна Елизаренкова. Едва в последната година в интернет можах да открия техни биографични бележки и да разбера какво са учили, какво и къде са преподавали, какво са писали и какво са оставили след себе си като научни трудове. Толкова скромни и свръх отдадени на научните си занимания, хора от … старата руска аристократическа философска, литературна и интелектуална школа. Топоров се оказа неин съпруг, който заедно с нея пише една от студиите, която съм включил в сборника. Тя работи до последния момент от живота си върху превода на „Атхарваведа”, в деня на смъртта й, от издателството се обаждат по телефона, че е готова коректурата на втория том, докато и в деня преди това тя работи върху третия и казва на дъщеря си, че са й необходими още два месеца, за да завърши окончателно превода. Такава всеотдайност далеч не се вижда всеки ден… Ето това ме привлече и у нея, и у другите автори. И това в годините на ХХ, ХХІ и ХХІІ конгреси на КПСС, когато ни проглушаваха ушите с лозунги… А тия хора са си работили сериозните трудове, трудове, които остават за поколенията. Вниманието им било ангажирано с истинска наука. Далеч не всички, разбира се, са били чисти хора. Някои от тях са били хора на КГБ, нека не забравяме за кои години говорим. Калянов, например, негова е студията „Военни въпроси в древноиндийския епос”. В „Архипелаг ГУЛАГ” за него Солженицин казва, че когато умира академик Шчербатски, Калянов отива при вдовицата и я изнудва да му даде непубликувани трудове на големия учен. И днес трудно може да се каже кой от трудовете на Калянов всъщност е чужд… Ето дори и тия интриги ме привлякоха към тези имена… И съм превел тия текстове не за да издавам книга, идеята за това дойде много по-късно. Защото някои от нещата публикувах преди доста години в списанието, което правя. Но в даден момент осъзнах, че ако събера всичко това, то би прозвучало по различен, много по-дълбок начин. И дано е така…

img_1313

Накрая искам да се извиня за десетината грешки, които намерих и след излизането на книгата. Колкото и пъти да съм чел текстовете, се оказа, че грешки отново се намират, особено тая на 163-а страница трети ред отгоре надолу, която, уви, е смислова. Понякога тъй си свикнал с текста, че потъваш в грешката, уви…

img_1305

Говори Георги Славчев.

И понеже книгата е тежичка … в даден момент наистина може да се окаже, че ти идва байгън, особено някои от текстовете на Борис Смирнов, айде да бъда по-мек, не е за четене на един дъх, така да го кажа, в един момент реших, че ако добавя една кратичка статия за езика санскрит или пък историческата статия „Индия в зората на Махмуд”, която е доста по-различна като звучене и стил от тежките студии в сборника, то той би станал по-четивен и привлекателен. И се надявам в тия чалга времена тоя сборник да бъде островче на нещо малко по-сериозно. Не че сериозните неща са задължителни, но нещо като реакция на тия чалга тенденции… Трябва да има и такива хора, които предлагат и подобни … идиотски четива.

img_1351

Георги Славчев: Най-напред искам да изразя огромната си радост, че съм участник, както всички вас, в това събитие. Защото такива събития се посещават и осъществяват от ценители. Ценители на повода на събитието. Както и Савчо каза, това е античалга събитие. Определено. Второ: на такива събития обикновено се срещат хора, които са съзвучни помежду си, съзвучни по отношение възрастта си, идеите си, относно вижданията си, разбиранията си. Със Савчо ни свързва 45-годишно приятелство, а както е известно 45 години не стигат. Тук присъстват и други наши приятели – на първия ред седи Митко Шопов, ето там има един кюстендилец, когото познавам … С други думи тук са хора, които не са дошли случайно, те са дошли мотивирани да преживеят вълнуващо събитие, защото самата книга, която ни е събрала, е едно вълнуващо събитие.

img_1337

Може и малко гръмко да прозвучи, но когато започнах да чета книгата, изпитах същото чувство, което изпитах през 2009 година, стъпвайки на Китайската стена. Изпитах същото чувство, когато през 2014 година се озовах в подножието на Хеопсовата пирамида. Надявам се, че ме разбирате какво искам да кажа. Като изключителен интелигент, който познава световната литература и световната философия, Савчо определи авторите, влезли със статиите си в сборника, като учени, работили дори и по времето на най-дивия болшевизъм с упоритостта на … интелигентната мравка, на интелигентната пчела, както искате възприемете думите ми, защото са знаели, че всичко, което ще оставят след себе си като интелектуално творчество, ще бъде необходимо на човечеството. Не на отделен режим, не на отделен обществено-политически строй или ако щете на отделна философска или художествена школа. Савчо Савчев е превел и съставил сборника, който е пред нас, успял е и да издаде книгата, защото, няма какво да се лъжем, издателите в България с много малки изключения, са просто едни занаятчии. Ако не е авторът, преводачът или съставителят, който да преследва целта си до край, много от стойностните книги не биха видели свят. Бих нарекъл направеното от него титаничен интелектуален подвиг. И както разбрах, му е коствало десетгодишно усилие! Направеното е безценно. Да, Савчо не е автор, но самата способност да насочиш своя интелектуален прожектор на интереса си именно към тази източна философия, към източната литература, към Индия в случая, никак не маловажно нещо. Самите автори, с тяхната скромност, изписвайки само фамилията си, са придобили тази скромност, може би и генетично заложена, но и несъмнено – и в досега си с тази философия и литература.

img_1379

По принцип има ясна разграничителна линия между европейската философска традиция и източната философска традиция. Европейската философска традиция обяснява света, човека и неговото мислене метафизически, т.е. с някакъв принцип, който е извън човека. Обратното: източната философска традиция обяснява всичко чрез причина, която е в самия човек. Затова е и толкова привлекателна тази философия, тази литература, ако щете и тази религия… Счита се, че Будизмът, примерно, е религията на бъдещето. Това е единствената религия, в която пророкът в същото време е и абсолют.

Аз няма да разказвам и да коментирам тези невероятни, ослепително монументални текстове, защото съставителят и преводачът си е свършил работата изключително сполучливо. И друго: самата архитектура на книгата говори колко много е вложил от себе си нашия приятел в нея. Той е вътре в книгата, той е имплантиран в книгата. И мисля, че тези думи са достатъчни като оценка.

В заключение бих казал, че не се наемам да представя такъв внушителен труд, съставен и преведен от най-чистите извори, сборник, който прави чест на Савчо Савчев. На него, както предполагам и вие, всички, които ще прочетат тази книга, аз дължа благодарност за това изключително екзотично преживяване в света на четенето. Благодаря за вниманието.

Мария Галишка-Владимирова: Не съм чела тази нова книга, сега я виждам, но преди дни отворих блога zarzala, за да видя за какво става дума. И за малкото време, с което разполагах, можах да добия, макар и бегла представа, че авторът на блога прави нова стъпка в своето развитие, в своите изяви. Явно е, че тази книга е доказателство за това, че неговата философска мисъл не знае спокойствие, тя дълбае и търси да проникне отвъд нещата, отвъд видимото за всички нас. Това видяхме в неговата последна книга „Зарзалки” – с това непретенциозно заглавие… Какво скромно, поне аз така го намирам, негово самочувствие, е заглавието на тази книга. А неговите мисли съвсем не са дребни зарзалки. Той много сериозно чете и прониква в прочетеното, но не само това. Виждам онова, което пише, онова, което е публикувал дори като снимки – има една поредица снимки в неговия блог. Видях малките улички. Тези снимки са отражение на една тънка чувствителност, това е човек, който не преминава през живота, мислейки само за това, какво му е нужно да сложи на трапезата, а за това какво се случва, защо се случва и какво ние бихме могли да направим.

img_1369

Думи на Мария.

Аз съм много радостна за тази покана, която ни предлага в новата си книга „Арии. Веди. Санкхя и Йога”– да надникнем в тези непознати за нас светове, което пък значи, че ние сме малко по-назад от него в материала. Поздравявам те, истински ти се радвам и се надявам, че радостта, която ще изпиташ от това, че вече виждаш плода на своя труд ще ти даде още здраве и сили да вървиш напред и да ни зарадваш с още нови издания.

Димитър Шопов: Радостен съм когато присъствам на промоции на книги на мои приятели, но думите на Георги Славчев и на Савчо ме провокираха с нещо, което бих искал да изразя. Когато бях … така … в ония младежки години, когато бяхме заедно в /кръжеца/ „Димчо Дебелянов” още, обичах да чета източна философия и източни приказки, които са носители на тая източна философия и тогава ми направи силно впечатление един простичък факт, който и двамата го изразиха по различен начин, а това ме провокира и аз да го изразя по свой начин: за разлика от европейската философия, от европейските приказки, в източните никъде не срещнах награда. Нашите приказки … винаги царе, царици, принцове и принцеси и накрая хоп – се женят като награда.

img_1372

Димитър Шопов

В индийските приказки това нещо го няма. И тъй като Савчо спомена за тези руски автори, които се занимават с тази проблематика в едни от най-мрачните години на човечеството може би, и изписват имената си само с фамилии, всъщност означава, че те никога не са търсили, точно като индийските мислители, награда за своя труд. Техния труд е всъщност наша награда, че ние ще имаме възможност да го прочетем … благодарение на ей това момче тука… Винаги е бил по-нисък от мен…

Савчо Савчев: Е това вече ми хареса – „момче” е добре…

Димитър Шопов: И ми направи впечатление всъщност факта, че не само индийците са индийци. Савчо като европеец е един от малкото индийци в България…

Савчо Савчев: Европейски индиец…

/смях, шум и ръкопляскания в залата/

img_1252

Георги Славчев: Бих искал да кажа още нещо. Савчо притежава заострена философска мисъл, аналитично-есеистична в същото време, което може и да звучи като оксиморон, но не е … Аз бих му предложил да напише, вече като чисто авторство, той може да го направи, убеден съм в това, някакви своеобразни приписки към тези преводи. Приписки, които биха били рефлексия към онова, което си превеждал.

Савчо Савчев: Тук-там има нещичко…

Георги Славчев: Да, но да ги събереш като книга, ти можеш да го направиш…

Савчо Савчев: Е, дай Боже… Благодаря на всички за вниманието. Бъдете здрави!

Арии. Веди. Санкхя и Йога

arii-vedi-sankhya-i-yoga

От съставителя

Върху този преводен сборник от студии и статии работих повече от десети­летие. Някои съм публикувал в списанието, което имам честта и удоволствие­то да списвам вече осемнайсет години, а и в сайта си zarzala.wordpress.com, след като списанието, поради финансови причини, след 55 брой, спря да излиза на хартия. Началото на интереса ми към темата Индия е съвсем разбираема, но моето откритие към самата тема беше повече от шо­ки­ращо, в най-добрия смисъл на думата. В него a priori инстинктив­но бяха капти­рани огромни подводни духовни течения на цял народ, породили у мен мощен интерес към историята и изключително богатата култура, която, за исти­нско щастие, буквално ме отвлече от дребнотемието, мисловната сухота и особено грубата балканска, а и българска, практичност в днешните времена.
В даден момент осъзнах, че ако искам “Andral” да бъде смислено и свястно списание, което да остави значима следа, трябва да го обогатя и идейно, и тематично, да се погрижа и в чисто практически план, доколкото мога, за обогатяването и на rromanis като език. Но тук няма да кажа повече за списанието, а ще се съсредоточа около тематиката на сборника. Най-напред фокусирах вниманието си към древноиндийската митология и в някои енциклопедии и отделни трудове попаднах на имената, които и тук се открояват. У Т.Я. Елиза­ренкова и В.Н. Топоров много силно ме привлякоха необикновената им на­уч­на жизненост, ерудираност и смелостта на идеите, тяхната решителност да отсто­яват високи научни стойности, у Б.Л. Смирнов удивително впечатление ми направи фактът, че се е съсредоточил тъкмо в истинските научни проб­леми в рупорните времена на ХХ-ХХІІ конгреси на КПСС, когато и тук в България се развяваха хоругвите на измислени, хартие­но-кухи ценности. Това ми беше достатъчно, за да започ­на работа по преводи­те на Елизаренкова и Топоров, а по-късно – и на Б. Смирнов. С нищо не мога да сравня удоволствието, изживяно от досега с техните научни трудове, с удов­летвореността, която ми доставяха във времето “Светът на идеите…”, “Светът на предметите…”, “Учение­то за карма и превъплъщението”, “Военни въпроси в древноиндийс­кия епос” и реших да ги поднеса и на български, тъй като в тия вече години руският е не тъй популярен, колкото беше в ония вече отдалечени времена. Към всичко това прибавих и чисто историческия текст на А. Аширбади Лал и М.А. Мамта Шукла, както и кратката статия за езика санскрит, които може и да отклоняват вниманието от единността на останалите текстове в сборника, но пък допринасят за по-широкото му звучене, а разбулват и някои многозначни загадки около тайнствеността на нашето историчес­ко и езиково минало.
Дано удоволствието бъде споделено, дано дълбоките духовни хоризонти на древноиндийската култура и философия, а и на предложените тук текстове върху тях, намерят и по-широки пространствени измерения и у нас.

7 юни 2016

Помните. На бистрэн

В ночь с 2 на 3 августа 1944 года в нацистском лагере Аушвиц – в газовых камерах было уничтожено 2897 ромов. Всего в этом комплексе лагерей погибло более 20 тыс. представителей ромской нации. Исследователи ромского этноцида считают, что во время Второй Мировой войны погибло до полутора миллиона ромов. В процентном отношении ромский народ больше всего пострадал от убийств, более 90 процентов ромского населения Чехии, Австрии, Германии и Эстонии было уничтожено фашистскими режимами. Во время Второй Мировой войны в карательных акциях оккупационного режима в Украине было уничтожено до 20 тыс. лиц ромской национальности.
2 августа во всем мире отмечается Международный день холокоста ромов – памятная дата, установленная Всемирным Ромским Союзом (International Romani Union) Согласно Постановлению Верховной Рады Украины от 8 октября 2004 г. № 2085-IV “О Международном дне холокоста ромов” день трагедии ромского народа отмечается на государственном уровне и в Украине.
Следует отметить что трагедия ромскогог народа во время Второй Мировой войны начиналась в Бабьем Яру, где 22-24 сентября 1941 года было уничтожено пять ромских таборов среди которых находились преимущественно дети и женщины. Преступные расстрелы были продолжены и уничтожались ромы кочевье которых происходило в Киевской и прилегающих областях, а также успевшие бежать с западных областей Украины.
Также Указом Президента Украины № 625 от 5ноября 2015 г. был создан Оргкомитет “О подготовке и проведении мероприятий в связи с 75-й годовщиной трагедии Бабьего Яра” членом которого стал Президент Всеукраинского союза общественных организаций “Конгресс Ромен Украины”, заместитель Президента Рады национальных сообществ Украины Григориченко Петр. На заседаниях указанного Оргкомитета президент Конгресса настоял на завершении 23-х летней борьбы ромского сообщества Украины за восстановление исторической памяти и справедливости – установлении памятника жертвам ромского геноцида в Бабьем Яру,
Работы по установке памятника “Ромская Кибитка” изготовленная по проекту академика Игнащенка Анатолия Федоровича сейчас в стадии завершения.
Ромское сообщество Украины скорбит по жертвам Бабьего Яра вместе с еврейским, украинским и другими народами, представители которых были жестоко уничтожены – в месте объединения всех народов Украины – Бабьем Яру.

ВСГО “КОНГРЕСС РОМОВ УКРАИНЫ”

Целият наш днешен капитализъм

всъщност е люта борба за пари и власт, като 90 на сто от враждуващите до гроб помежду си са хора на Дър­жавна сигурност. Те капитализираха хилядократно онова, което им даде майчицата-пагончица – стратегии и тактики, методи и похвати, инфор­ма­ция – вътрешна и външна, скрита и покрита, медена и кална, многобро­йни уроци по исти­нска и много-много псевдонаука в най-различни направления – и човек неведнъж има поводи да си прави изводи, че 90 процента от тия в душата си нямат и капка патриотизъм, нищо, че те самите и клакьорите около тях пищят патриотарски и оплитат кокошите умове на тълпата в менгемето на интересите си. И е жалко, че негативите им биват изцяло обрани от българския народ, в чието име ония се бият в косматите байганювски гърди. (02.2016)