Въпрос към Нова

В качеството си на какъв се яви Георги Марков сутринта на Вашия екран? Като активист-подуправител на блаженопочившето СДС? Като бивш конституционен съдия? Като незатихващ спортен деятел, който страстно бил целувал бузките на бразилчетата от не знам кой си клуб? (Между другото дали има расист по света, който да не се изживява като баш хуманист в собственото си съзнание!) Като почитател на Бойко, който бил спечелил за десети път властта? Като унгарски зет, който с възхита говори за Орбан и неофашистката унгарска кохорта? Като манекен на всичките тузарски модни къщи взети заедно? Като вечно ченге? Или като «все някому вършещите работа я Сидеров, я Каракачанов или пък Георги Марков, дето и в Националния координационен съвет да го сложиш ще пасне като ключ в ключалка, и в Парламента да го гудиш все си е като мерудия в манджа, и в Конституционния съд да го наредиш си е като плешив етикет на луксозно шише, и във Футболния съюз да го натаманиш, все му отива като агнешка бурбонка на зелена ливада, ама след години пак ще изплува от резервния джоб на големите играчи-диригенти и пак ще ни омотава в брътвежите си»? Кой днес е Георги Марков, та трябва да плакне мозъка на «Многомилата Ани», «Викторе» и Вашите зрители?!?

ОБИКНОВЕН ФАШИЗЪМ

Внимание: ФАШИЗЪМ!!!

НС

Внимание: ФАШИЗЪМ!!!

valeri-simeonov

Внимание: ФАШИЗЪМ!!!

Посолството на САЩ:
Расисткото говорене е шокиращо

Да чуем публични изявления, унизяващи хора въз основа на тяхната раса или етническа принадлежност е шокиращо. Тъжно е да станем свиде­тели на публичен дебат, отровен от реч, която трябва да е неприемлива в модерно, демократично общество, особено по време на празничен период в годината, белязан с добра воля и пожелания за мир.
Това се казва в изявление на посо­лството на САЩ относно проявите на етническа нетолерантност.
“Надяваме се, че в този сезон на мир и добра воля всички българи ще се замислят върху своята вековна традиция на толерантност и ще положат усилия да отстояват своята световна репутация за мирно съжителство с хора от различни етноси. Всички народи се борят с проблемите, свързани с раса и дискриминация, включително и САЩ, но сред ценностите, които споделяме е и уважението към всички наши граждани, независимо от тяхната раса, религия или етническа принадлежност”, продължава деклара­ци­ята.
“Днес, както и всеки друг ден, ние призоваваме българските граждани да осъдят всички форми на принизя­ваща реч и да бъдат положителни гласове в изграждането на едно приоб­щаващо общество, което отразява нашите общи ценности, без дискриминация и нетолерантност”, се казва в заключение на позицията на посолст­вото на САЩ.
В сряда в пленарната зала съпредсе­дателят на Патриотичния фронт Валери Симеонов обяви, че ромите са извън закона.
Според него е безспорен фактът, че “голяма част от циганския етнос живее извън всякакви закони, правила и общочовешки норми на поведение – за тях законите не важат, данъци и такси са неразбираеми понятия, сметките за електричество, вода, социалното и здравното осигуряване са заменени от убеждението, че имат само права, но не и задължения и отговорности”.
Изказването му от парламентарната трибуна бе в подкрепа на позицията на здравния министър Петър Москов за линейките и ромските гета.
В позицията на посолството на САЩ имената на Симеонов и Москов не е са изрично назовани.

18.12.21014
VESTI.bg

Внимание: ФАШИЗЪМ!!!

ОТВОРЕНО ПИСМО

до председателката на Народното събрание г-жа Цачева по повод изказванията на г-н Симеонов
17 декември 2014

София, 17 декември 2014 г.

ДО
ГОСПОЖА ЦЕЦКА ЦАЧЕВА
ПРЕДСЕДАТЕЛКА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

КОПИЕ:
ГЛАВНИЯТ ПРОКУРОР НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Уважаема госпожо Цачева,

Обръщам се към Вас по повод изказването от трибуната на Народното събрание на народния представител и съпредседател на Патриотичния фронт, г-н Валери Симеонов, на 17 декември 2014 г. В него той заяви, че българските роми са се превърнали “в нагли, самонадеяни и озверели човекоподобни, изискващи право на заплати, без да полагат труд, искащи помощи по болест без да са болни, детски за деца, които играят с прасетата на улицата, и майчински помощи за жени с инстинкти на улични кучки”. Нашата организация, Българският хелзинкски комитет, от много години следи проявите на расизъм, включително словото на омраза в българското общество. Мога отговорно да заявя, че до този момент не сме се сблъсквали с подобно отровно расистко, подстрекателско и вулгарно изказване, направено от високата трибуна на Народното събрание. Тя бе осквернена и това, за съжаление, стана под Вашето председателство. Възмущение и отвращение предизвиква фактът, че изказването не предизвика отпор сред парламентарните групи на управляващата коалиция.
Обръщам Ви внимание, че подбуждането към дискриминация, насилие или омраза на етническа основа е престъпление, за което член 162, ал. 1 от нашия Наказателен кодекс предвижда наказание лишаване от свобода от една до четири години. Това, че за расисткото си подстрекателство г-н Симеонов използва трибуната на Народното събрание, което Вие му позволихте без нито една забележка или опит да го прекъснете, е отегчаващо вината обстоятелство. Оправдаването и подбуждането към расова омраза и дискриминация под каквато и да било форма е заклеймено и в член 4 на един от най-старите международни договори на ООН – Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация, по която България е страна. Тази конвенция, както и редица други международни документи, изискват налагането на строги санкции за подобни деяния.

Уважаема госпожо Цачева,

Апелирам към Вас, в качеството си на председателка на българския парламент, да предизвикате най-решително, незабавно и категорично разграничаване на Народното събрание от расисткото заявление, направено от трибуната му от г-н Валери Симеонов. Моля също така да изпратите официалния протокол от заседанието на главния прокурор за предприемане на предвидените в закона действия за наказателно преследване на този народен представител.

С уважение,

Красимир Кънев,
Председател на БХК

Зинаида Златанова

била казала някъде, че “няма такъв език”. Редакцията получи писмо с поразкривени ръкописни букви от леля Чияна от Тюрлю дере, Карнобатско с отговор на нейното министершо послание, което все пак успяхме да разчетем: няма такъв министър, няма такъв политик, няма такава спяща красавица.
И тая женица беше министър на … европейската интеграция на България. На коя ли директива на ЕС се опира подобен високоинтелектуален възглед? Но всъщност кой от тъй наречените ни министри и политици е имал в годините по-хуманно, по-обединяващо нацията, пък и по-интелигентно поведение през последните 25, ъ-ъ-ъ, 40-50-70, че и 100 години?!? Като почнеш от ония, които в началото на 20 век искаха в народното събрание да лишат циганите от глас, до идеолозите на страха и насилието в държавата ни от 80-те, от някои мустакати Държавно сигурни дърдонки-дърдорковци в т.н. Национален съвет на СДС отпреди двайсетина години, та до ден днешен – от Желю до Гоце (че и до прессекретарката на Плевнелиев), от Цветанов до Златанова, от Етем до Касабова, от Сидеров до Бареков?!? Все същата линия на омразен етнотепегьозлък, все тъй идентична линия на личностно и политическо поведение, която цели много тесни “победи” и която осигурява дишане в тесен кръг, а вече и … не изненадва никого. Днешният политически и интелектуален елит на нацията е възпитан и изграден много ясно, категорично и целенасочено от комунистическата кадесарска идеология на 70-те и 80-те и различно държавническо мислене у тия хора … не бихме могли да очакваме.

Chiyan, pali an kiya ti halikerwl pi gozi. Birda, ta „nanwy kiswy chshib“…

БАГЕРИТЕ НА УДОБНАТА ЗАКОННОСТ И БАГЕРИТЕ НА МОРАЛА

Огнян ИСАЕВ, Тосен РАМАР, Димитър ГЕОРГИЕВ
Снимки: Валери ЛЕКОВ

И ЗАМИРИСА НА МОРЕ И … РАЗРУХА

Вече се знае, че определените за събаряне ромски къщи в бургаския квартал “Горно Езерово” са принудително разрушени. Медиите още в деня на събарянето излязоха със страховити заглавия и сензационни писания за ромски бунтове, живи вериги, хвърляне на камъни срещу багери и полицаи. Показваха се снимки на разярени и припаднали роми. И толкова. Сензацията отмина. На следващия ден не се чу и никой не попита къде са спали хората, останали без покрив над главите си, и каква ще бъде съдбата им оттук нататък.
Дни преди да влязат багерите в квартала на Бургас, в последния хубав и слънчев ден на лятото на 2009 г. разговаряхме с председателя на единствената работеща ромска неправителствена организация в черноморския град Митко Доков. “Правим инициативен комитет от хора, живеещи в квартал “Горно Езерово”. Ще изпратим отворено писмо до кмета на общината, до областния управител и до министър-председателя. Това безумие ако не може да се спре, поне трябва да се отложи. Тук са много хора и са много притеснени”… В квартал “Горно Езерово” живеят около две хиляди души. Повечето от тях са местни, не са пришълци, както твърдят институциите. Има не повече от десетина семейства, дошли тук от други градове на страната, научаваме от разговора с Доков. По-голямата част от терена, върху който е разположена махалата, е общинска, останалата е частна собственост. Никой от живеещите там не знае върху чия собственост е градил. Ромските махали в страната след 10 ноември 1989 г. са изоставени от държавата и общините. В тях се влиза само предизборно. След това се забравят. Какво се случва вътре, спазват ли се законите, как живеят хората, каква е инфраструктурата – никой не се интересува. Обхватът на действие на властите по принцип е до границите на махалите. Каквото искат да правят ромите, но да си стоят там – изглежда това е мотото на управниците. Така през годините, оставени да живеят на самотек, хората сами се опитват да решават проблемите си. Когато в дадено семейство, живеещо в една стая, се ожени синът, той пристроява още една-две стаи до тяхната къща. Няма кой да му забрани – наоколо всички са близки, а властта е далеко. Такова е положението в почти всички махали в страната. И така си живеят ромите, докато не се окаже, че пречат някому. Тогава законите се стоварват с цялата си строгост върху главите на живеещите вече десетки години в незаконно построените си жилища.
През нощта след срещата ни с Доков дъждът се усили и продължи да вали и на следващия ден. Сутринта отидохме в квартала. По улиците нямаше никакви хора. В едно кафене се бяха събрали получилите известия сами да разрушат домовете си или на следващия ден, 7 септември, това ще направят принудително багерите.
Сред множеството, изпълнило стаята-кафене, се открояваха треперещият 84-годишен бай Исако, който живее в квартала над 50 години, бай Геса – на 64 години, Ангел, който има четири деца и се зарича, че ще се самозапа¬ли, Мирка – майка на десет деца, Гълъбина, която настоява да закупи мястото и да запази дома си. “Тука мястото е апетитно и целта е да се прогонят хората. Казват, че сме пришълци от Сливен и Котел, ама не е така. Аз живея тук от 46 години”. – бърше очи възрастен човек. Младеж допълва, че е на 26 години и е роден тук, в къщата, която ще съборят. Мирка стиска полученото преди дни уведомително писмо и пита къде ще отиде да живее, като съборят двете й стаи. Срокът в писмото й изтича, което значи, че от следващия ден тя и децата й също остават без дом. Възрастни жени плачат. Сълзи напират и в очите на младежите. Поетапно семействата получават писма от Регионалната дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) с определен срок сами да разрушат жилищата си. Ако не го направят до определената дата – следва принудително събаряне. Общият брой на къщите, които трябва да се премахнат на този етап, е 54. Във всяка къща живеят не по-малко от пет човека, което означава, че зимата без дом ще посрещнат над 250 жени, мъже, малки деца и болни старци. “Ела да видиш дали къщите са паянтови, както пише в писмата. Ела да ги снимаш!”, въпреки дъжда навън ни кани млад мъж. По калните улици обиколихме махалата до самия бряг на езерото. Както във всяка ромска махала, и тук има както хубави, масивни къщи, така и паянтови, строени за ден-два. “Ето тая я бутат, а оная до нея няма да я бутат. Оная на двата етажа и тя си отива. Гледаш ли, тука хората са си сложили алуминиева дограма… Ела, влез в тая къща… Не се събувай, влизай… Виждаш ли как са се обзавели хората? Виж колко е чисто вътре, а и тях ще ги събарят… Ей там, оная барака остава, а до нея хубавата къща ще я махат. А` сега ми кажи как са определили коя да се бута и коя не”? – емоционално показва и пита водачът ни. Според писмата, получени от хората, всички жилищни постройки, определени за събаряне, се водят тип паянтови. Сред сградите, показани ни от младежа, който ни разведе из махалата, освен паянтови имаше и масивни едноетажни и двуетажни къщи. Минахме и пред къща, която човекът, който досега е живял там, сам е започнал да руши. “Страх ги е, в писмата пише, че ако багерите ги съборят, ще трябва след това да платят. И затова сами си ги бутат” – уточнява младият мъж.
Връщаме се в кафето. Там вече са взели решение четирима представители от квартала, начело с Митко Доков и Румен Чолаков, председател на политическото движение “Евророма” в Бургас, да поискат среща с областния управител, за да го помолят да отсрочи разрушаването на домовете им. Оказа се, че влизането в сградата на областната администрация е трудно. След проведени разговори по телефона от Митко Доков с областния експерт по етническите и демографските въпроси до среща със зам.-областния управител бяха допуснати само Доков и Чолаков. Зам.-областният Златко Димитров до момента не бил запознат със случая, тъй като е в администрацията от няколко месеца. Той поел ангажимент да запознае областния управител с проблема, да проверят обстойно каква е ситуацията, възможно ли е да се реагира и до края на деня да информира ромите дали на следващата сутрин ще се стигне до събаряне на жилища в махалата. Междувременно в общината разговаряхме със заместник-кмета, отговарящ за устройството на територията, архитектурата и строителството – Костадин Марков. Попитахме каква е тяхната позиция и има ли алтернатива за хората, оставащи на улицата? “Позицията на общината е, че законите трябва да се спазват. Това са обекти, които са констатирани преди две години. Тези хора знаят, че процедурата приключва в крайна сметка със събаряне. Това са предимно хора, които не са от град Бургас, а са от Ямбол, Сливен и други места. Оттук нататък ние не сме готови да дадем специални условия точно за тях. Има социални жилища, с които разполага общината, но там има ред, по който се кандидатства и се изчаква за подобно жилище. През тези две години те имаха възможност поне да направят опит да кандидатстват. Това им е обяснявано неколкократно. Специален ред обаче, по който да ги настаним някъде и със съществуваща подобна жилищна база, община Бургас не разполага. Уточнявам, че все пак Община Бургас констатира това незаконно строителство, но водещ по процедурата по премахването е държавата в лицето на РДНСК. Утре или вдругиден, когато метеорологичните условия позволят, предполагам, че тези постройки ще бъдат отстранени”. – заяви Марков. Единственото задължение на общината в случая било да се съхрани имуществото от къщите, които ще бъдат разрушени. За което те са подготвили общински складове. Същият ден Българският хелзинкски комитет изпрати изявление до медиите, в което заяви, че ако се допусне да бъдат разрушени ромските къщи в Бургас, България ще извърши тежко нарушение на Европейската конвенция за правата на човека. И призова правителството и лично премиера Бойко Борисов незабавно да се намесят, като или спрат планираното разрушение, или осигурят подходящ алтернативен подслон на хората. В махалата до вечерта преди събарянето всички чакаха телефонно обаждане от зам.-областния управител и таяха надежда, че няма да се стигне до разрушаване на домовете им. Но това не се случи. Той се обади, но само за да потвърди предстоящото събаряне. Сутринта на 8 септември в квартала беше прекъснато електрическото захранване на набелязаните къщи. Багерите и полицията влязоха в квартала. Въпреки отчаянието си, хората опитаха да спрат безумието. И останаха без дом. Две седмици след това, отново в Бургас, бяха разрушени още 19 ромски къщи в квартал “Меден рудник”.

СТОЛИЦАТА – В КВАРТАЛ “НАДЕЖДА”
БЕЗ … ВСЯКАКВА НАДЕЖДА

Месец и осем дни след събарянето на ромски къщи в бургаския квартал “Горно Езерово”, след това и в “Меден рудник”, на 15 октомври 2009 г. багерът на непреклонната законност заработи и в столицата. Когато пристигнахме в столичния квартал “Надежда” на булевард “Рожен”, непосредствено до трамвайната спирка, мястото беше отцепено от полиция. Багерът работеше усърдно. На тротоарите под дъжда стоеше багажът на вече бившите обитатели на постройките. Разглобени легла, дюшеци, шкафове, маси, печки, дрехи в найлонови чували, корита и какво ли не още привличаше погледите на ранобудните минувачи и возещите се в трамваите. Живеещите до снощи на това място стояха извън обсега на отцепения от полицията район и с унили погледи гледаха разрушаването на къщите. Поради ранния час, липса на информация, безразличие или други причини представители на медиите нямаше. Приближихме се към Траян и Магда. “Ще ви настанят ли някъде”? – попитахме. “Никъде. Оставаме на улицата.” – беше краткият отговор на Магда. Траян е по-разговорчив. От 19 години живеят там. 30 човека споделяли къщата с четири стаи и двете малки пристройки в двора. Има жени с деца, бременни, болни, които сега отишли при съседите на топло. Довечера не знаят къде да отидат. Никой от тях няма постоянна работа. “Ей оня е кметът ни. Нека каже къде да отидем”. – включи се и Магда. Но кметът на район “Надежда” инж. Димитър Димов, като видя журналист с диктофон и фотоапарат, разговарящ с хората, бързо влезе в автомобила си и потегли. Към нас се приближава треперещ възрастен мъж, който от студ или от вълнение, говори трудно. Обяснява ни, че ей там, на отсрещния тротоар до светофара, стоят децата му – жената с бебето и ония малките са му внуци. Цяла нощ не са спали и каквото могли от багажа пренесли при роднини. “Там един чувал, другаде два чувала. Другото къде да го носим? Няма къде! Тука на тротоаро”. – споделя 58-годишният Страхил, баща на шест деца. “Ти защо си без чорапи”? – чуваме женски глас зад нас. Обръщаме се и виждаме униформена жена-полицай да разговаря с босоного момиче. Детето е десетгодишната Гюла. Не й е студено, казва, въпреки че се е обгърнала с якенцето си. Ученичка е, но днес не е отишла на училище, защото им развалят къщата. Не иска да я снимаме, срамува се. Наобикалят ни и други деца. Повечето от тях кашлят лошо. Казваме им да отидат някъде на топло. Те ме гледат учудено. Бончо има три деца. Държи в ръцете си най-малкото. Казва, че сутринта не са имали проблеми с полицията. Просто излезли навън, когато им казали да напуснат къщите. Някаква жена снощи дошла и им казала да изнесат каквото могат, че сутринта в шест и половина ще идва багер да им разрушава къщата. А за какво? “Не знам. От общината нещо…” – вдига рамене 23-годишният мъж и се чуди какво да прави с багажа и къде да отведе семейството си. Връщаме се отново при Траян и Магда, които стоят до покъщнината си на тротоара. Магда вече плаче и проклина. От Траян научаваме, че преди 19 години са се самонастанили в тази къща, която е общинска собственост. Никой от общината тогава не е реагирал. Пожелали да плащат наем, но им отговорили, че не може, тъй като нямали настанителни заповеди. Едва преди пет години завели дело, което обитателите спечелили и продължили да живеят там. И сега изведнъж решили да събарят къщата. “Казват, че от тук ще мине метрото. Ама това е само претекст. Ако е така, защо не бутат и комшийските къщи”? – пита Траян. Жената, която идвала снощи, била от отдела за закрила на детето. Никой от тях не знае как се казва. Дошла да предложи Донка, която има бебе, да живее с детето във временен приют. Тя не приела. Предпочела да остане със семейството си. “Сега се притесняваме тия от закрилата да не ни отнемат и децата. А те са още кърмачета”. – допълва младата майка. Появиха се още от живеещите в съборените вече къщи. Някои от тях донесоха найлони и покриха вещите си на тротоарите. Други ни наобиколиха и в надпревара започнаха да разказват. Никаква заповед не са виждали. Сутринта дошли от полицията, събудили децата и им казали всички да излизат. Не им дали възможност да си изнесат всичко и багерът започнал да събаря. Казали им, че не са от София и да си отиват, а те са си от тук. Дъщерята на 45-годишната Веска е бременна, внучката й е с епилепсия, синът й е глухоням. Димитрина беше увила в одеяло своето дете и гледаше с широко отворени очи. Едни плачеха, други проклинаха кмета, правителството и съдбата си. Накрая багерът приключи работа си и гордо се оттегли. Полицаите се качиха в колите си и поеха към следващото си задължение. Ние също оставихме хората на съдбата им. Адвокат Йорданка Бекирска от БХК е подала жалби от името на 14 човека, живеещи на този адрес. Преди разрушаването на къщите тя е разговаряла с представители на общината, като заявила, че ако тези хора останат на улицата, се нарушават европейски закони. Отговорът бил, че те изпълнявали българските, а европейските нямали никакво значение. Решихме, че няма никакъв смисъл да разговаряме с когото и да било от общината. Отговорът би бил идентичен с този, който получихме миналия месец в Бургас – че законите трябва да се спазват и прилагат, че общината не може да даде алтернатива, че има ред, по който се получават общински жилища и т.н.
Същият ден в столичен хотел се проведе работна среща на тема “Реалности и перспективи в политиките за интеграция на ромите”.
Съвсем цинично. На срещата се обсъждаха основните приоритети и програмни мерки, които да залегнат в 4-годишната управленска програма на правителството, насочени към интеграцията на ромската общност у нас. Тя беше открита от вицепремиера и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов, който е и председател на ГЕРБ. Попитахме г-н Цветанов докъде ще се стигне със зачестилите събаряния на ромски къщи в страната, като споменахме за сутрешното събаряне в София и допълнихме, че има заведени дела срещу това, които сигурно ще стигнат и до европейския съд, което не е добре за страната ни. Той отговори, че това е проблем на общинските власти, които са длъжни да изпълняват законовите разпоредби. И че законите са еднакви за всички в страната. А една от презентациите на тази среща бе за жилищните условия на ромите и в препоръките към властимащите имаше следния текст: “Да се обединят, насочат и координират усилията на държавните органи, на органите на местната власт, на гражданските сдружения, на ромската общност и на всички заинтересовани институции в страната за подобряване на жилищните условия на ромите и благоустрояване на кварталите с ромско население”. И така, докато се обмисля и приеме как да се подобрят жилищните условия на ромите, багерът на законността ще продължава да разрушава само постройки, в които живеят роми. И непрекъснато да убеждават, че законът е еднакъв за всички и всички сме равни пред него. Изглежда това омръзва и на хората, защото в интернет форумите по темата попаднах и на “Стига сте отчитали дейност с циганските колиби, подберете незаконно построените дворци на новобогаташите”! Или те са по-равни от равните пред багера на законността?

В МОНТАНА ВСЕ ОЩЕ НЯМА БАГЕРИ

На територията на град Монтана съществуват два ромски квартала – “Огоста” с около 1800 жители и “Кошарник” с около 2 500 жители. Те се намират в двата края на областния град. В началото на 50-те години на миналия век ромското население е било съсредоточено в пределите на квартал “Огоста”, застроен по поречието на река Огоста. След проливни дъждове, придошлите води на реката разрушили много от тогавашните къщи и колиби. Голяма част от населението била евакуирана и настанена във временни бараки извън града. През 1972 г. по проект на Община Монтана започва изграждането на новия квартал “Кошарник” в извънградската зона по онова време. Понастоящем кв. ”Кошарник” се населява и от много придошли през последните години от други места ромски семейства. В свободните пасбищни пространства около квартала, те са построили незаконни еднофамилни тухлени къщи без проектни планове и разрешителни от общината. От своя страна общината не е реагирала срещу това незаконно строителство, въпреки негодуванието на местните жители на квартала. В тези къщи се раждат деца, семействата растат и нуждата от жилищна площ нараства. Така “изникват” като гъби все нови и нови незаконни къщички и барачки, населявани от нови семейства. Не по-малък е проблемът и в квартал “Огоста”. Той е ограден от железопътна линия, от реката и от главен път Е-79. Броят на населението с всяка изминала година се увеличава, а разширение на територията на квартала е невъзможна. Единици успяват да закупят жилища извън пределите му – в града или близките села, но повечето остават в старите си домове. Така се появяват нови етажи и пристройки, заемащи части от уличната и тротоарна територия, което нарушава регулацията. Някои от живеещите имат нотариални актове само за старите парцели, други нямат никакви документи за собственост. Но всички живеят с ясното съзнание, че това са техни домове, онаследени от дедите им преди четири поколения. Властта е безсилна да спре тези процеси. Общината не разполага с достатъчно общински жилища, с които да удовлетвори нуждите на семействата. Докога ще продължи това на този етап никой не може да каже. Но какво ще се случи с живеещите в незаконно построените жилища, когато местната власт реши да използва опита на колегите си от Бургас и багерът на законността влезе в ромските квартали на Монтана?
Усилията на ромските неправителствени организации за решаване на проблемите с регулацията на ромските квартали и осигуряване на жилища стигнаха само до включването им като конкретна нужда и приоритет в “Рамковата програма за интегриране на ромите в българското общество”. Същият приоритет беше приложен и в международния договор, който подписа Република България по изпълнение на Десетилетието на ромското включване. Приети са местни стратегии, отново по инициатива на гражданското движение на ромите, но съществуващата институционална дискриминация спрямо ромите на местно и национално ниво води до изработване на нормативни документи само на хартия. Овластените нямат никакъв интерес тези документи да бъдат бюджетно обезпечени. Омаловажаването на представителството на ромите в изпълнителната власт води до междуетнически, междусъседски, социални и религиозни конфликти. А несъстоялият се договор между българския гражданин от ромски произход и държавата с нейните институции води до проблеми по регулирането на кварталите и изграждане на нормална инфраструктура. Поради тези причини няма ясни условия между ползватели и доставчици на услуги като ел. енергия, вода и канализация.
Ромските квартали се намират в покрайнините на градовете, което ги прави стратегически изгодни за големи складови бази, бензиностанции, производствени цехове и др. Очертава се нов проблем между ромите и бизнеса, в който държавата, неизяснила статута на тези квартали, осигурява безпрепятствена възможност на представителите на големия бизнес да се възползват и купуват тези терени на безценица. Представители на националистически партии в местните общински съвети гласуват решения, с които защитават част от интересите на определени граждани и тези решения винаги са в ущърб на ромите. Може би целта на досегашните управляващи е ромското население да се държи в постоянна несигурност, да няма представителство и да бъде манипулирано по време на избори.
И като капак на всичко, като добавим високо качените електромери на стълбовете и зачестилите “грешки” по сметките за ток и вода, недоверието на ромите наистина придобива размери, превръщащи го в мълчалив бунт. А бунтът се превръща в пасивна безпомощност, преминаваща в безотговорност. Безотговорност дори към собственото им бъдеще… И това на децата им.

И ВЪВ ВАРНА СА В ОЧАКВАНЕ

В морската столица на България все още не са влезли багерите на законността. Още на входа на Варна, в лявата страна се надига голяма ромска махала. Голяма част от жилищата в махалата Максуда нямат нотариални актове, което автоматично ги прави незаконни жилища. В разговор Николай, който работи в неправителствения сектор по проблемите на Варна и региона, споделя слуха, че парцелът, на който са построени незаконните жилища, е купен от двама братя бизнесмени. Всъщност мястото на ромската махала е изключително апетитно, защото се намира почти до брега на морето, и всеки бизнесмен би наддал за него. “Говори се, че до две-три години ще започнат да бутат къщи, но без кръв няма да мине. Хората имат двуетажни луксозни къщи. Живеят по тези места от дълго. Без бой няма да се дадат. Ще се лее кръв”, споделя с огорчение Николай.
Всъщност слухът за двамата братя бизнесмени във Варна е много показателен за моментното състояние на неуредените жилищни проблеми на ромите. За жалост държавата, в лицето на общините, не успява да намери точния начин за разрешаването на проблема. За да се спаси и спечели от всичко, държавата продава неуредените ромски махали на едрия бизнес, който от своя страна се опитва с всички възможни средства, включително и с багери, да изчисти терена си, за да го подготви за бизнес-инвестиции. Така държавата абдикира от проблема, а ромите се сблъскват с едрия бизнес – за да спасят домовете си, или да ги загубят, както се случи в Бургас и София.

Бележка на редакцията: Снимките в настоящата публикация не са с особено добро качество, за което се извинявам. Причината е, че някои от тях са правени много рано сутринта (и с непрофесионална апаратура), още по тъмно, когато гражданите още спят и е някак по-”удобно” да се руши, не да се съгражда.
Липса на визия, абсолютна безчувственост, тотална глупост и мнима законност – властта в България продължава да отблъсква своите граждани, вместо да ги “привлича”. И това – десетилетия!!! Явленията, описани по-горе са за да се “удовлетвори” електората на някои фашизирани партии, нищо друго, тъй като са “поети” предизборни … ангажименти, представете си.
Управляващите разменят “невинни” услуги помежду си, за да удовлетворят някои по-дребни свои желания и не им пука за много по-сериозните неща… И стъпка по стъпка отчуждават…
Статията и снимките препечатвам от блога на Огнян Исаев.
Заглавията и подзаглавията са на “Andral”. Благодаря на Валери Леков за изпратените снимки. Въпреки голямото закъснение (което читателят съзнава, че не е по наша вина), предлагам настоящата публикация без каквото и да е колебание, тъй като проблемът е наистина много сериозен и много тежък. А и за да докажем, че някои неща не могат и не бива да се забравят… Не е работа само бързо да реагираш и след това да си затвориш очите и да подминеш. На нас не ни отива…
В случилото се може би има и … нещо положително: някои просто те тикат да узряваш по-бързо политически…
Рано или късно и това ще стане, в това нямам ама наистина никакво съмнение.

Списание “Andral” 56-57, 2010 г.

21. 07. 2014
Втора бележка на редакцията:
Някои действия на правителствата и кметствата на България, както се вижда и от днешните безумия в Стара Загора, се повтарят във времето. През 2010 на власт бяха гербаджиите на Б. Борисов и точно по онова време, когато и публикувахме в “Andral” статията, Цв. Цветанов събра послушни хора в един от централните хотели на София и нагло уверяваше присъстващите, че неговото правителство ляга и става с проблемите на ромите. Днес кое е по-различното?!? С времето става все по-ясно, че въпросът за това къде ще живеят хората е системен и е необходимо сериозно държавническо решение и то не само от едно, което и да е то, правителство. Виновни за наслагващите се от двайсет и пет години все по-затормозяващи един или друг сегмент на обществото проблеми стават все по-сериозни, все по-дълбоки и отчайващи хората независимо от етноса. Преди 40 г. тогавашната власт намери турците виновни за своята залязваща сигурност, властова некомпетентност и икономически недоимък, днес какво ли не се прави да се отвлича вниманието от некадърни политически ходове, от безобразните крадци и кражби в държавата точно от висшите политически кръгове на хора, които са не другаде, а тъкмо в парламента и по другите коридори на властта /и всъщност истинските виновници за всички безобразия и неблагополучия в България от четвърт век/. Кой не разбира, че с багери и трактори не се върши добро, а само се наслагва омраза, ненавист и се посяват още по-дълбоки бъдещи социални гангрени?!? Може би само фашизоидните мозъци, които, уви, стават все повече по улици, площади и по коридорите на политиката. Няма страна, която да върви към по-дъбър живот за своите граждани с подобни действия и политика. Ако има ми я посочете. Но нека не си мислим, че политиците не го знаят. Знаят го прекрасно и точно затова го правят съзнателно и нарочно, а това доказва, че изобщо не мислят за държавата. С разделение държавата няма шанс за какъвто и да е успех. Разделението обслужва само властимащите. Затова го прокарват и следват.
Няма партия, особено от ония в парламента, която да не е виновна за проблемите и на българи, и на роми и на турци. Нека ги посочим поименно: виновни за положението на нацията днес и все по- противни на хората и избирателите в България са и БСП, и ГЕРБ, и ДПС, и Атака, и сините, които пропиляха огромното народно доверие в годините, и новоизлюпените тиквеници, които се пръкнаха през последните месеци и които все повече ще ни бодат очите в годините. В България не се инвестира в бизнес, икономика и смисъл, имащите пари в България инвестират в млади чукундури, които правят партийки, които обучават кадрите си не в друго, а как да бъдат инструмент на акулите в процеса на продължаващ грабеж. И след като си свършат „работата” биват изхвърляни на боклука на историята като поредните мръсни пачаври.
Поредните действия на правителствени и кметски власти не доказват друго, освен неистова омраза към собствения си народ, неспособност за справяне с проблемите, нежелание за развитие на България.

Някой много ненавижда България. Да го намерим и да го лишим от възможността да продължава да издевателства над нас. Едно момче ни доказа, че и сам човек може да направи нещо… Стига да не е роб.