На 15 февруари 2017 г.

в Галерия „Средец“ на Министерство на културата от 17 часа ще бъде представена книгата „Арии. Веди. Санкхя и Йога“ – преводен сборник студии и статии от световноизвестни автори по въпросите на Древната индийска литература и култура. Фондация „Andral“ кани желаещите да присъстват.

arii-vedi-sankhya-i-yoga

Арии. Веди. Санкхя и Йога

arii-vedi-sankhya-i-yoga

От съставителя

Върху този преводен сборник от студии и статии работих повече от десети­летие. Някои съм публикувал в списанието, което имам честта и удоволствие­то да списвам вече осемнайсет години, а и в сайта си zarzala.wordpress.com, след като списанието, поради финансови причини, след 55 брой, спря да излиза на хартия. Началото на интереса ми към темата Индия е съвсем разбираема, но моето откритие към самата тема беше повече от шо­ки­ращо, в най-добрия смисъл на думата. В него a priori инстинктив­но бяха капти­рани огромни подводни духовни течения на цял народ, породили у мен мощен интерес към историята и изключително богатата култура, която, за исти­нско щастие, буквално ме отвлече от дребнотемието, мисловната сухота и особено грубата балканска, а и българска, практичност в днешните времена.
В даден момент осъзнах, че ако искам “Andral” да бъде смислено и свястно списание, което да остави значима следа, трябва да го обогатя и идейно, и тематично, да се погрижа и в чисто практически план, доколкото мога, за обогатяването и на rromanis като език. Но тук няма да кажа повече за списанието, а ще се съсредоточа около тематиката на сборника. Най-напред фокусирах вниманието си към древноиндийската митология и в някои енциклопедии и отделни трудове попаднах на имената, които и тук се открояват. У Т.Я. Елиза­ренкова и В.Н. Топоров много силно ме привлякоха необикновената им на­уч­на жизненост, ерудираност и смелостта на идеите, тяхната решителност да отсто­яват високи научни стойности, у Б.Л. Смирнов удивително впечатление ми направи фактът, че се е съсредоточил тъкмо в истинските научни проб­леми в рупорните времена на ХХ-ХХІІ конгреси на КПСС, когато и тук в България се развяваха хоругвите на измислени, хартие­но-кухи ценности. Това ми беше достатъчно, за да започ­на работа по преводи­те на Елизаренкова и Топоров, а по-късно – и на Б. Смирнов. С нищо не мога да сравня удоволствието, изживяно от досега с техните научни трудове, с удов­летвореността, която ми доставяха във времето “Светът на идеите…”, “Светът на предметите…”, “Учение­то за карма и превъплъщението”, “Военни въпроси в древноиндийс­кия епос” и реших да ги поднеса и на български, тъй като в тия вече години руският е не тъй популярен, колкото беше в ония вече отдалечени времена. Към всичко това прибавих и чисто историческия текст на А. Аширбади Лал и М.А. Мамта Шукла, както и кратката статия за езика санскрит, които може и да отклоняват вниманието от единността на останалите текстове в сборника, но пък допринасят за по-широкото му звучене, а разбулват и някои многозначни загадки около тайнствеността на нашето историчес­ко и езиково минало.
Дано удоволствието бъде споделено, дано дълбоките духовни хоризонти на древноиндийската култура и философия, а и на предложените тук текстове върху тях, намерят и по-широки пространствени измерения и у нас.

7 юни 2016

Арии. Веди. Санкхя и Йога

Âåäè. Àðèè. Ñàíêõÿ è Éîãà copy

Преводен сборник студии и статии по древноиндийска философия, история и култура на Т. Елизаренкова, В. Топоров, В. Калянов, Б. Смирнов, А. Аширбади Лал, М. А. Мамта Шукла, 464 стр.

В тираж само за приятели.

Съдържание:

Ригведа – великото начало на индийската литература и култура

Предисторията на протоиндоарийците

Абсолютната хронология на Ригведа и връзките на Ригведа с индската цивилизация

Ригведа и Авеста                                       

Материалният свят на ригведийския арий

Обществото на ариите в периода на Ригведа

Ригведа и ведийската литература

Текстът на Ригведа и относителната хронология на неговите части

Риши – създателите на химните на Ригведа

Съдържание на Ригведa                                          

Религия и митология в Ригведа

Език и диалект в Ригведа

Стилът на Ригведа

За метриката на Ригведа

За цветовия код на ариите от Ригведа

За преводите на Ригведа

Светът на идеите на ариите в Ригведа

Военни въпроси в древноиндийския епос Ригведа

Въоръжение

Организация и численост на войската

Видове и родове войска

Употреба на родовете войска и тяхната тактика

Военното обучение

Правилата за водене на война

Военните съсловия

Военните митове

Развитие на вишнуизма по текстовете на Махабхарата

За Книга на Вирата

Санкхя

„Правоверни” и „неправоверни” школи в Индия

Общност на целите

Индийският песимизъм

Знание и причинност

Учението за карма и превъплъщението

Учение за освобождението /мокшадхарма/

Теизъм, пантеизъм, атеизъм

Литературата на санкхя и йога

Значение на думата санкхя /Основни черти на системата/

Учение за гуните

Пуруша и пракрити

Прани и гуни

Миропроявление (Vyakta Prakrirti)

Редът на проявлението

Аханкара

Индрии

Тялото

Индия в зората на Махмуд

Езикът санскрит

Помните. На бистрэн

В ночь с 2 на 3 августа 1944 года в нацистском лагере Аушвиц – в газовых камерах было уничтожено 2897 ромов. Всего в этом комплексе лагерей погибло более 20 тыс. представителей ромской нации. Исследователи ромского этноцида считают, что во время Второй Мировой войны погибло до полутора миллиона ромов. В процентном отношении ромский народ больше всего пострадал от убийств, более 90 процентов ромского населения Чехии, Австрии, Германии и Эстонии было уничтожено фашистскими режимами. Во время Второй Мировой войны в карательных акциях оккупационного режима в Украине было уничтожено до 20 тыс. лиц ромской национальности.
2 августа во всем мире отмечается Международный день холокоста ромов – памятная дата, установленная Всемирным Ромским Союзом (International Romani Union) Согласно Постановлению Верховной Рады Украины от 8 октября 2004 г. № 2085-IV “О Международном дне холокоста ромов” день трагедии ромского народа отмечается на государственном уровне и в Украине.
Следует отметить что трагедия ромскогог народа во время Второй Мировой войны начиналась в Бабьем Яру, где 22-24 сентября 1941 года было уничтожено пять ромских таборов среди которых находились преимущественно дети и женщины. Преступные расстрелы были продолжены и уничтожались ромы кочевье которых происходило в Киевской и прилегающих областях, а также успевшие бежать с западных областей Украины.
Также Указом Президента Украины № 625 от 5ноября 2015 г. был создан Оргкомитет “О подготовке и проведении мероприятий в связи с 75-й годовщиной трагедии Бабьего Яра” членом которого стал Президент Всеукраинского союза общественных организаций “Конгресс Ромен Украины”, заместитель Президента Рады национальных сообществ Украины Григориченко Петр. На заседаниях указанного Оргкомитета президент Конгресса настоял на завершении 23-х летней борьбы ромского сообщества Украины за восстановление исторической памяти и справедливости – установлении памятника жертвам ромского геноцида в Бабьем Яру,
Работы по установке памятника “Ромская Кибитка” изготовленная по проекту академика Игнащенка Анатолия Федоровича сейчас в стадии завершения.
Ромское сообщество Украины скорбит по жертвам Бабьего Яра вместе с еврейским, украинским и другими народами, представители которых были жестоко уничтожены – в месте объединения всех народов Украины – Бабьем Яру.

ВСГО “КОНГРЕСС РОМОВ УКРАИНЫ”

ДРУГИТЕ БЕЖАНЦИ

От Иракската окупация до „Арабската пролет“:
Ромите в Близкия изток

Кемал Вурал ТАРЛАН

Kemal Vural Tarlan

Циганите, древните хора, живели в почти всяка страна от Близкия изток (и най-вече в Египет, Иран, Ирак, Сирия, Турция и Ливан) наброяват над 5 ми­лиона. Сред тях са doms – един от трите основни групи цигани в Близкия изток. Всички наименования като „циганин“, dom, dummi, nawar, kurbet, barake, abdal, helebi, koli, ghorbati, jat / zott и zargar имат обиден смисъл и точно затова биват използвани.
След 2003 г., когато Америка окупира Ирак, циганска по произход общност, наричана в Багдад “Gajar” са преживели много. Членовете на тази общност, около петдесет хиляди в Ирак, се опитват да преживяват чрез правене на музика и танци.
След американците, свалили режима на Садам, обществени и частни институции бяха разграбени от различни групи бунтовници.
Къщи, работни места и свети места на режима, които поддържаха и етническите и религиозни малцинства, бяха унищожени. Gajars също бяха сери­озно потърпевши от тези действия. Районите, където Gajars живееха, сега са в руини, а домовете им – изгорени. Всички, дори жените и децата, също са били обект на всички видове насилие, жените включително и сексуално. Имаше един много известен квартал на Gajar, близо до област Ebu Гариб, който бе известен с мъченията, провеждани в къщите му след окупацията на амери­кан­ците. Това място днес също е напълно унищожено, унищожени са и циганските квартали в други градове, а къщите бяха разрушени от булдозери. В резултат хората трябваше да мигрират.

 

suriye C_ingene4-001

Ромско дете, бежанка от Сирия. Снимка – авторът.

След окупацията циганите бяха изложени на голям брой варварски нападения в градовете из цял Ирак от радикални групировки като Ал Кайда и шиитските бунтовници. В следствие на тези атаки хиляди жени, деца и мъже загубиха живота си, но централното иракско правителство запази мълчание за тези нападения. А те са били толкова жестоки, че голяма част от циганите бяха избити с неистова омраза. И в резултат на това, че централното иракско правителство си затвори очите за тези кланета, хиляди цигански семейства напуснаха своите села и градове и опитаха да се покрият в шума на големите градове. Бяха принудени да посегнат към просията, грабежите и проституцията. Преобладаващата част от тях трябваше да се върнат към номадския начин на живот. Много групи намериха подслон в съседни страни като Сирия, Йордания и Ливан. Новите управници казваха „За търговци и алкохолизирани проститутки в ислямска държава няма място.“ Докато циганите казват на журналистите, че „иракчаните станаха мюсюлмани след окупацията, след това стана трудно да живеем тук.“
Днес шиитските лидери непрекъснато предупреждават циганите да се държат в съответствие с ислямския морал и да изпълняват ислямски условия на живот. Те настройват обществото срещу циганите като казват, че циганките танцуват голи и продават и употребяват алкохол и наркотици. В днешно време циганските общности в Ирак се опитват да живеят, лишени от основните нужди на живот като питейна вода, електричество и здравеопазване. В резултат на непрестанните насилия на радикални групи, десет хиляди различни иракски цигани трябваше да мигрират към провинция Кюрдистан. Поради факта, че населението им в градове като Duhok им се е увеличило, сега те изискват да бъдат политически представени в правителството на Иракски Кюрдистан.

Революцията дойде, а след това?

Стара циганка седи и пуши на брега на Нил, репортерът й задава въпрос: „Да кажем, че революцията е дошла, но след това?“ И жената отговаря: „Сега имам надежда и мисля, че както и да живеем от сега нататък, не може да е толкова зле, околкото през последните години.
Смята се, че в Египет живеят почти два и половина милиона цигани, повечето от които са без документ за самоличност. Те нямат официална регистра­ция, нямат лична карта и са социално изолирани и принудени да живеят в бедните райони на Египет. Те живеят в много лоши условия и къщи около мръсните водни канали в Долината на Нил и работят почасово. След свалянето на Мубарак, много цигани бяха обнадеждени от революцията, но скоро разбраха, че отново ще бъдат излъгани от съдбата и след укрепването на властта на исля­мистите няма да видят етническите и религиозните малцинства равни със себе си. С последната стачка несигурността им за бъдещето е изключително повишена. Напоследък се получиха новини около извършени атентати върху Dom-групи особено в Синай и Александрия. Циганите, които египтяните наричат ​​Ghagar, (означава „Rambler“) все още са “невидимите” хора на Египет.

Другите бежанците от Сирия

Syrian Gypsies

Ромско дете, бежанка от Сирия. Снимка – авторът.

На 17 декември 2010 г. в Тунис един млад амбулантен търговец беше в основата на граждански безредици, станали известни като “Арабска пролет”. Този бунт се състоя на арабската улица, след това се разпространи в целия Близък изток. В резултат на това въстание няколко диктаторски режими в Близкия изток, били на власт почти половин век, паднаха един по един. Когато през март 2011 г. вълненията достигнаха Сирия, се предполагаше, че режимът на Baas ще загуби властта си скоро след това. Очакването беше, че ще има смяна на режима в Сирия. Днес сирийският режим все още е на власт поради религиозното и етническото разнообразие в Сирия, поради географско положение и политическите връзки между различни групи в рамките на режима на Baаs и световните сили.
Войната продължава вече трета година, убити са над 70 000 човека. Милиони от различни етнически групи трябваше да напуснат собствените си домове и родни градове. Над един милион сирийци са напуснали страната си, за да избягат в съседни страни, като някои от тях са положили неимоверни усилия да имигрират в сравнително по-безопасни места извън Сирия. Днес те се опитват да оцелеят в лагери или живеят под наем. Повече от година правя фотографска документалистика по отношение на сирийците, признати като “гости” в градовете близо до сирийските граници и като бежанци или търсещи убежище по законите на международното право. Аз фотографирам тези лица – те работят във ферми или във фабрики като бягат през минни полета в ужасен страх, после се връщат в техните си палатки или апартаменти под наем, обляни в сълзи.
Между тези хора и общности има древна група от хора, които живеят не само в Близкия изток, но живеят и в целия свят. Има стотици хиляди ци­гани, известни като Dom, Dummi, Nawwar, Kurbet или Zott, които говорят няколко от местните езици в допълнение към кюрдски, Domari, турски и ара­бски. Тези цигански групи живеят в цяла Сирия като номади или са се ус­тановили и интегрирали сред сирийците. В началото на този век, циганите бяха разделени от изкуствени граници на други народи. Въпреки че живеят в различни страни, те поддържат комуникация със своите роднини. Има и бра­кове между роднини. След избухването на най-новата гражданска война, те бяха подложени на дискриминация от страна на други хора и народи и са се опитвали да избягат към градове, в които живеят други техни роднини. Има една проста реалност за тези хора, дори и да живеят в различни държави: те споделят една и съща съдба. Те имат много ниско качество на живот, те са уни­жавани, презирани, дискриминирани столетия и продължават и днес да бъдат отлъчвани от работа.
Циганите в Сирия през последните две години се оказаха във война, в която те не вземат ничия страна. На празно място близо до гара Газиантеп, се натъкнах на група хора, които се опитват да живеят върху платнища и в пластмасови палатки. В този лагер ще видите предимно жени и деца. Мъжете са се преместили в райони, близо до града с надежда да намерят работа. Децата тичат в палатките и около палатките с парче сух хляб в ръката, а в палатките ще видите само няколко одеяла. Тия хора са дошли от Алепо. „Военни влязоха в родния ни град. После хора на сирийската армия дойдоха и ни казаха, че военни самолети ще бомбардират домовете ни и че трябва да тръгнем. Така оставихме къщи и имущество и тръгнахме. До нас стигна, че градът ни вече е бомбардиран. Сега вече нямаме къщи”. Това ми каза млада жена с татуировки по ръцете и лицето. Тогава я попитах „От коя страна очаквате подкрепа”? Отговорът беше „За нас няма разлика между страните. Нашите къщи вече ги няма, оттогава сме нещастни, а днес вече всички имаме нужда от храна”.
Разговарях с мъж на име Хасан за dom-ите в Сирия. Хасан е на 17 години, женен и има 2 деца. Той е вдигнал палатка в района на Nizip, където живеят dom-ите. Разпънал е шатрата си с помощта на хора, които живеят в района. В неговата палатка има 9 души, включително неговите баща, сестри и братя. Hasan говори свободно Domari, кюрдски и арабски, признава, че е Domari. Циганите, дошли от Сирия, не говорят турски. Те се представят като кюрди, а тези, които говорят турски са предимно кюрди или цигани от Туркменистан. Той посочва с пръст към друга палатка и казва: „Те казват, че са кюрди, но не им вярвам, техни роднини живеят зад къщата ми в Алепо”.
Събрах за тях информация от Хасан и от други хора. Латакия е мястото, където за циганите е било тежко, имало е сериозни въздушни атаки. Според тях хората е трябвало да мигрират в градове към Западна Сирия, като Sham или градове, които са контролирани от кюрдската общност или общества като Af­rin, Кобани или Камишли. Онези, които са зъболекари, или майстори-кова­чи, хора, които обрязват, музиканти или тенекеджии, не могат да вършат онова, което умеят поради индустриализацията, модернизацията на производството и промяната в законите. Хасан в Сирия е бил работник в строителството; ако има нужда от него, ще работи в Турция. „Турските работници работят за 80 лири. Ние работим за четиридесет лири, но за нас не всеки ден има работа. Обикновено работим веднъж седмично. Скоро семейството ми ще се премести в Мерсин, където деца и възрастни ще събираме реколтата от ягоди. Изглежда тази война никога няма да свърши, но случи ли се, аз ще се върна в Алепо”.
Група от лица, търсещи прохлада под току-що цъфнало бадемово дърво на ръба на една пустош се дразнят, когато ме видят в квартал Imam Keskin в Урфа. Те не казват повече от няколко думи дори и да са сигурни, че не съм държавен служител. Старите жени ругаят хората, които според тях са причинили “сегашното им състояние”, облегнали гърба си на бадемовото дърво сред бадемовото ухание. Докато си тръгвах от там, един от тях започна да крещи “Не им позволявайте да ни снимат.” Преди два дни, сирийските Gypsies` палатки бяха изгорени в квартал Yenice и то съвсем близо до полицията. В новините, само се споменава, че “сирийски палатки са били изгорени”. Търсещите закрила се опитваха да избягат от полицията и да се скрият тук. Местните власти са забранили палатките в тези райони от заради предразсъдъци, жалби на местни жители и неизбежното замърсяване.
През последните дни цигани от Сирия бягат най-често към нашата страна [тук става дума за Турция – бел. пр.], като се опитват да живеят в недострое­ни апартаменти, навеси, най-вече около бедните квартали. Техните роднини, които са се устроили тук, са вдигнали за тях палатки близо до къщите си, дори и да не разполагат с никакъв хляб, за да го споделят с тях. Те вървят заедно, за да събират скрап, поразвалени стоки и къшей хляб от улиците. За много от тях стилът им на живот са вдигнатите палатки, които могат да се видят в близост до градове, села или паланки и то под скъсани тенти, в райони близо до границата от Мардин до Антакия [Анталия?].
Те често биват обвинявани в кражби и неморалност, дискриминирани от араби, кюрди и турци, дори и да са успели да се скрият в тези лагери, благодарение на способността си да говорят арабски, турски или кюрдски. От друга страна там отново са дискриминирани и изложени на същите предразсъдъци в актове на управлението на лагерите, поради което те вече нямат желание да останат в тези лагери.
Повечето от тях стоят далеч от лагера и са се върнали към номадския на­чин на живот, за да не бъдат унижавани от “gadjos”, да не бъдат в затвора или зад телени мрежи. Те са готови да отидат на работа като общи работници в Средиземноморския регион или Централен Анадол като евтина работна сила. Казват, че в тези области те работят за по 5 турски лири на човек на ден.

kvt-1573-001-1A05-1EA0-634A

Циганско момиче, бежанка от Сирия. Снимка – авторът.

В заключение, циганите са жертви на “гражданската война”, започнала сред тези, които са живели заедно сред различните религиозни и етнически групи. На Балканите те пострадаха много по време на разпадането на комунистическата система. Хиляди роми са били принудени да емигрират от въоръжените радикални шиити в Ирак заради своята „недостатъчна ислямска вяра”, по мнението на шиитите. По онова време повечето от тях трябваше да потърсят убежище в Сирия. По време на войната в Близкия изток, влязла вече в третата си година, циганите се намират в зоната на конфликтите. Медиите твърдят, че условията на живот стават все по-обезпокоителни.
Новите власти в тези страни приемат нова стратегия: по отношение на религиозните и етнически малцинства, включително и циганите, те не са предприели никакви ефективни стъпки, остават само уклончивите обещания. Докато тези теми и проблеми са пренебрегвани от политиците, а равенството на религиозните и етнически малцинства се пренебрегва, мултикултурната структура на Близкия изток ще продължи да се влошава.

Превод от английски със съкращения

***
The Iraqi Gypsies After the Collapse of Hussein’s Regime, Yasunori Kawakami
http://www.domresearchcenter.com/journal/22/index.html, Accessed: 18 January, 2015
The Gypsies of Iraq – meetings with a people in isolation, http://www.yourmiddleeast.com/features/the-gypsiesof-iraq-meetings-with-a-people-in-isolation_12455, (Accessed: 18 January, 2015).
Gypsies and Society in Iraq: Between Marginality, Folklore and Romanticism, Ro­nen Zeidel; http://www.tandfonline.com/…/a…/10.1080/00263206.2013.849696 (ползван: 18-ти януари 2015 г.).
The Iraqi gypsies living on the fringes of society, http://observers.france24.com/content/20150304-iraq-gypsiesvillages-minorities-diwaniya (Accessed: 4 March 2015).
No More Singing and Dancing: Iraq`s Gypsies Want to Vote, A.-K. Dosky,
http://www.niqash.org/articles/?id=3062 (Accessed: 18 January 2015).
Devrimin ardından Mısır http://www.ntvmsnbc.com/id/25226886/ (Accessed: 18 January 2015).
M. Paul Lewis, ed. II ― Domari in Ethnologue: Languages of the World (Dallas, TX: SIL International, 2009) http://www.ethnologue.com/show_language.asp?code=rmt (Accessed: 18 January 2015).
Gypsies inside the Egyptian circle http://www.domresearchcenter.com/news/egypt/egypt1­circle.html (Accessed: 18 January 2015).

Из „Печални тропици“

Клод ЛЕВИ-СТРОС

Claude-Levi-Strauss risunka 2

V. Намбиквара

В сертаната

В Куяба, където се върнах две години по-късно, се опитвах да разбера каква в действителност е ситуацията на участъка на телеграфната линия на петстотин или шестстотин километра на север от града.
Към линията в Куяба изпитват всеобща ненавист, за което има няколко причи­ни. След основаването на града през XVIII в. редките докосвания до севера били осъществявани по речен път по средното течение на Амазонка. За да се сдобиват с любимото си възбуждащо средство – гуараната, – жителите на Куяба оборудвали цели експедиции на пироги по река Тапажос, които продължавали над половин година. Гуараната е твърда маса с цвят на кестен, приготвяна почти изцяло от индианците мауе от стрити на прах плодове от лианата пауллиния сорбилис. Плътната саламоподобна маса се втрива върху костеливия език на рибата арапаима и се съхранява в чанта от еленова кожа. Тези подробности не са маловажни, тъй като метално ренде или която и да е друга кожа могат да погубят свойствата на скъпоценното вещество. Жителите на Куяба обясняват също, че тютюнът, усукан на връв, трябва да се къса и наситни ръчно, а не да се реже с нож, тъй като изветрява. Прахът от гуараната изсипват в подсладена вода, където той остава суспензиран, не се разтваря, а след това тази смес с ле­ко шоколадов вкус се пие. Аз лично нито веднъж не почувствах от нея никакво въздействие, но сред жителите на Централно и Северно Мато Гросу гуарана играе онази роля, която играе мате сред жителите на юга.
Въпреки това свойствата на гуараната, очевидно, си струват усилията. Преди да се спуснат по водопадите, експедициите се настанявали на брега, хората си поделяли участъка, за да си засадят царевица и маниока. По такъв начин експедицията си осигурявала свежа храна за обратния път. Но след развитието на параходните съобщения гуараната бързо и в голямо количество започнала да идва до Куяба от Рио де Жанейро, където крайбрежните съдове я доставяли по море от Манаус и Белена. Тъй че сега експедициите по Тапажос принадлежат повече на героичното, позабравено минало.
Но след като Рондон обявил, че ще открие северозападния район за циви­лизацията, тези спомени оживяха. Подстъпите към платото не бяха много известни. Там имаше две стари поселища – Розариу и Диамантину. Разположе­ни съответно на около сто и сто и седемдесет километра на север от Куяба, те водеха полузаспал живот откакто бяха изчерпани запасите от руда и дребен чакъл. След това трябваше да се предвижиш по суша, като пресичаш един след друг притоците на Амазонка, а не да се спускаш по тях на пирога – твърде опасна възможност за тъй дълго разстояние. Но в общи линии около 1900-та година северното плато си оставаше митическа област, където, както твърдеше мълвата, съществуваше планина, наречена Серра ду Норте, все още фигурираща на по­вечето карти.

Продължава в Andral 82-83 b, 2015