Старият бряст e “Европейско дърво на годината 2014”

Stariya bryast

 Кореспонденция от Брюксел на Радио Сливен Нет

Сливенското дърво представи страната ни в европейския конкурс

 Със 77 526 гласа Старият бряст от Сливен спечели надпреварата в конкурса “Европейско дърво на годината” 2014. Резултатът стана ясен преди минути на официална церемония в салона за депутати в Европейския парламент в Брюксел. Евродепутатът Павел Поц от Комисията по околна среда обяви победата на българското дърво, далеч зад което останаха другите призьори – Унгария (36 925 гл.) и Полша (16 768 гл.).
Получавайки статуетката и диплома за първото място, кметът на Сливен инж. Кольо Милев заяви, че Старият бряст е най-обичаното дърво в България и още “Тази награда е за всички, които ни повярваха и гласуваха за Стария бряст”. Той благодари на организаторите на конкурса и покани всички да посетят България и Сливен, за да видят на живо Бряста.
От българската делегация, на церемонията присъстваха еводепутатите Евгени Кирилов и Илияна Йотова.
По-рано днес пред общината в Брюксел Ансамбълът за народни песни и танци – Сливен изви българско хоро. Фолклорните танци и песни обединиха жители и гости на Брюксел от цял свят.

Текст и снимки: Радио Сливен Нет

???????????????????????

???????????????????????

Advertisements

И

сутринта на 4 септември с такси – към „Александър Невски“. Там ни чакаха към … две-три дивизии полицаи, които бяха обградили Бежовата къща от ранни зори – все хора, които нищо не правят, освен да дебелеят, „ний ги хваща­ме, те ги пускат“, цял ден стоят като щъркели на един крак, но на които им плащаме изглежда добри пари, за да не вършат това нищо и да пазят „народните“ избраници от неприкритата любов народна. Но поне тая си работа изпълняват с готовност, отвреме-навреме, макар да нямат право, дори протестират все с искания за увелича­ва­не на заплатите си и винаги биват облагодетелствани от всяка власт, щото властта по принцип си е такава – купува си само тоз и оня, когото тя реши, нали тъкмо ония държат пистолети на кръста си… (Вчера от зам.-министъра на вътрешните работи отново им бяха обещани нови 10 % увеличение на заплатата – виж днешната преса, 31 октомври). И понеже тия ми бележки ги нахвърлям след връщането си от далечни земи тилилейски – пресякохме почти по­ло­ви­на­та от континентална Гърция, а поразклатихме и почти половината от Йонийско море, – нека кажа, че никъде не видяхме хаос нататък, нищо, че гърците наистина са в страшна финансова криза. Не видях­ме и кьорав полицай да се мота (за разлика от България), но всичко около нас ни доказваше, че тия хора там и без да парадират, без въобще да се показват дори, си вършат работа­та. И наистина – една полиция защо трябва да се вижда, но пък трябва да функционира тъй, че редът в града и държавата да е comme il faut. Съгледахме на едно-две места неколцина само, едното беше пристанището на Корфу, където две млади момчета, много стройни с черни фланелки с къси ръкави и черни панталони-клинове много твърдо се оправяха с наглите цивилни шофьори, които излизаха с колите си от ферибота и препречваха движението, и на връщане видяхме една полицайка с нещо за писане и с нещо, върху което пишеше, тъй като имаше лека катастрофа на магистралата високо в планината. Вярвайте, искрено се възмутих от гледката около „Александър Невски“. Някъде четох даже, че покрай това „мероприятие“ са били ангажирани забележете, 5000 полицаи. Някои май искат да убедят и себе си, че се кършат от работа и не си вземат заплатите бадява… Наистина много празна дейност в тая държава. Приличаме на машинария, която бъхти на кухи обороти и никой не знае защо, всъщност, … хаби енергия за нищо. (Между другото това личи и в други сфери)! Не мога да си обясня дебелоочието да клечиш на власт щом повечето хора не те искат, а на всичкото отгоре не си спечелил и изборите – единственото обяснение е, че за близо четири години партийните каси са се поопразнили и трябва да се понатъпчат, пък ние за 24 години свикнахме да живеем наширочко и никак не ни стигат пачките от парламентето, които ние – депутатчетата, – определя­ме колко тлъстички да бъдат. Кънтящите на кухо приказки на Станишко, Местаноглу и Волния ямболско-парижки citoyen, брътвежите на Бой­коБъ и на онзи другия, дето тъй и не научи свестен български, пък беше вицепремиер с портфейл, ден из ден стават все по-противни…

Краят на октомври – необикновено, ненавременно топло. Но е прекрасно време за стачка! на студентите, които поеха инициативата и надигат глас, за да бъде промяна. Момичета и момчета, с вас мислено сме всички, които преди двайсет и четири лета стачкувахме, окупирахме сгради, улици и универ­ситети, отразявахме събитията по вестниците и мечтаехме за едно много по-добро бъдеще – много по-красиво от онова, кое­то ни подхвърлиха… От нас едва само някои успяха, тук-там и днес се виждат… Дано вие успеете и промените България!

Ситуацията

около някои страни от ЕС днес – примерно Гърция (или Португалия, или Испания) – е ни повече-ни по-малко опит за установяването на някакъв особен нов колониализъм, в който основен играч са … банките. Тъй и ще го нарека – банков колониализъм, целта на който е

Продължението виж в Andral 68-69 a, 2012

Е, радетелите да унизят царя

май най-сетне успяха.

Продължението виж в Andral 68-69 a, 2012

„ДА НЕ СХВАЩАМЕ ХОРАТА САМО КАТО ЕГН-НОМЕРА! ДА ПРОТЕГНЕМ РЪЦЕ ЕДИН КЪМ ДРУГ!

 Франк АБАС

Днес мога да кажа, че ромските деца от квартал Владиславово във Варна успяха, както много други български деца, да влязат отново в училище. Това е още едно доказателство, че ромите нямат проблеми да се интегрират в българската образователна система. Много от тях имат желание да усвоят добре българския език. Те осъзнават, че това за тях е важно, защото само по този начин биха могли да се интегрират в обществото и да е възможен съвместния живот между българи и роми. Често ме питат как е възможно един немски бизнесмен да преодолее психологическата бариера между себе си и тези хора. Какво говори този случай тогава по темата за политиката спрямо ромите в България? Когато през 2004 г. видях ромско гето, ромски квартал, бях шокиран, тъй като това веднага ми навя спомен за Варшавско гето [явно тук става въпрос за еврейското гето във Варшава по време на Втората световна война – б.р.]. Моето семейство в ония години е било антифашистки активно и баба ми и дядо ми успяха да ми внушат още в детска възраст, че видиш ли някъде гето, то е следствие от икономически причини. Срещнах сестри от Ордена на Майка Тереза и под тяхно влияние реших да извърша една радикална стъпка в моя живот – да се настаня да живея в гетото. И половин година се издържах с помощта на сестрите от тоя Орден, които вече бяха живели преди мен там.

Продължава в Andral 64-65 a, 2011

Инвазията на неонацисткото движение

в целия бивш соцлагер би трябвало да ни замисли по-дълбоко. Запада да го оставим – все пак тия идеи се родиха нататък. Роди ги народ, дълбоко свързан с хуманизма, пое ги друг велик народ, също много дълбоко свързан с хуманизма, който се опита да ги доведе докрай. Първият се отърва много леко, вторият изпи горчилката им почти до самото дъно. Имах щастливата възможност преди време да бъда за по десет дни и в Италия, и в Германия – тези люлки на европейската цивилизация, но люлки и на антихуманизма. Вече писах, че неонацизмът в Италия в последните години се радва на необичайна подкрепа, за Германия е ясно. И най-странното е, че тия идеи в днешно време имат своите сериозни поддържници дори и в една Русия, в която наистина няма семейство, което да не е пострадало от фашизма. Държава, която даде 27 милиона жертви, по последни официални данни, през Втората световна война, от които 18 милиона граждански лица.

Защо, защо Европа се връща към тия идеи?!?

Аз лично не мога да си го обясня. Но като наблюдавам процесите и в България, и в Словакия, и в Чехия, и в Унгария, и в Румъния, и в Русия не мога да не си дам сметка, че това не може да не бъде сериозна брънка от един цялостен процес, от едно цялостно “активно мероприятие” на бившите кадесари, ако си позволя техния жаргон. Някак събитията в тия страни стават твърде “по еднакъв начин”, с едни и същи средства, думи, пропаганда, дори някак с еднакво “изглеждащи” лица – за най-мръсните действия се използват най-бедните слоеве от работничеството (там, където го има, разбира се, например в една Италия; днес в България понеже няма дори и работничество, се използват млади хора от най-бедните крайни квартали, градската бездуховна селяния, на която биват подхвърлени жълти стотинки за всякакви антихуманни действия-простотии, най-мразещата ромите прослойка, която не може да понесе не друго, а вътрешната свобода на рома, за разлика от нея, натрупала дълбока омраза към “черната земя”, която волю-неволю прадядовците му е трябвало да обработват повече от хилядолетие – няма да забравя една народна песен, в която се проклина тъкмо “черната земя” – отклик на мъчителната борба на българския селянин с нея), фюрерчетата им до един са гладко бръснати, със стоманено-командни движения на нежните си ръчички, винаги водят след себе си глутници от ония – беднюгите… Те – наядените и ония – гладните. Старата песен – на нов глас. Едно време техните бащи ни опяваха и втълпяваха десетилетия наред за своята си партия, за своите си вождове и за своите си идеи, сега техните синчета използват префасонираните си идеи, за да владеят отново умовете на младите. Един от тях дори на мотор се качи, рокерска тужурка навлече, много приличаща на тужурките на тайните служби от Октомврийската, подстриган високо, бръснат гладичко, с тънки рамки на очилата. На футболен мач ще видиш същите бръснати глави да вдигат неофашистки знамена, същите знамена си позволяват да внасят в национални TV медии в преки предавания и никой от тия медии дори и не се сеща, че това, най-малкото, е противоконституционно. Няма прокуратура, няма полиция, няма органи на реда… Държавата влиза … в Европейския съюз…

(„Andral“ 39-40, 2005 г.)

и в книгата „Зарзалки или приписки в несвяст“,

която може да намерите в книжарниците в градинката на „Кристал“ и Дома на киното

След Десети ноември

от невидимия за обикновения човек свят като грижливо пазени в зоологическа градина зверчета занаизлизаха хорица, които познаваха ограничен кръг люде. С течение на години тия зверчета бяха обработвани, школувани, бяха готвени за ония неща, случили се след посочената дата. Без никога да са били банкери оглавиха банки, които източиха джоба ни и хазната, без да са били никога политици оглавиха най-важните постове в държавата и в новосъздадените с тяхното активно участие партии, без никога да са били сериозни журналисти им се връчиха огромни средства, за да манипулират, тероризират, да промиват мозъци и пр., и пр. с единствената цел да бъдат преизпълнени ония планове, които определени кръгове измислиха и осъществиха, а това пък ги превърна във финансов, икономически, политически и всякакъв снобски елит. Как са били готвени тия хора – виждаме, те изпълниха и продължават да изпълняват задачата си. Десет години след Дeсети държавицата ни (една кърпа държава!) не може и не може да стъпи на крака. Дали някой си мисли, че не е могла?! Не-е-е! Точно тия хора, за които става дума, ПРЕЧЕХА тя да стъпи на крака! И на много от тях сценаристите им писаха шестици. Виждаме го по блестящите къщички, вилички, колички, животец, по службиците, които заемат. Търсеха се непознати момчета и момичета и под булото, че на новото време му трябват нови хора (а всъщност младият, неопитен и жаден за властица и пари е много по-лесен за обработка и послушание) успяха да излъжат народеца поне сто пъти. Търсеха се възможно по-нагли и беднички, а и по-бездарнички, защото тъкмо те са най-удобните. Познавам момчета, които на 9 ноември бяха в “Работническо дело”, а на 19 ноември – в “Демокрация”. Новото време изискваше алчност, простотия, демагогия, наглост, перверзна житейска философия и куп още качества, които му бяха дадени с пълни шепи. (Всъщност “новото време” го определиха хора с такива качества и те дадоха основния акорд на симфонията, която, щем-не щем, слушаме и в момента). Носителите им бяха намерени, които пък не се вписаха – някой набързо, други след време, – бяха заменени и други заеха местата им. Тъй и една сутрин България осъмна с нов главен редактор на един от централните вестници – някой си Волен Сидеров. Световно неизвестен, той оглави медия, която трябваше да покаже на България и на света новото лице на страната ни. Фотограф бил, казват. Сериозно изкуство. Никога не съм виждал негови снимки, може и да може нещо момчето… Ама от време на време попрочитам някои негови статийки, в които съзнателната манипулация, кривото огледало, бездарното мислене и пр. качества са главни техни характеристики. Още като главен редактор на въпросния вестник, той не можа да направи тъкмо вестник. Скука – това е думата. Като управляващ синята медия беше само и единствено на една позиция, тъй едностранчива и сива, тъй тъпа и скучна, че който иска да се върне към ония години – нека си губи времето. К`во нещо обаче – след като му биха шута от Централата, той изведнъж се промени на 180 градуса. Взе да пуска против вчерашните си благодетели, къде в бледочервените, къде в тъмночервените нови вестничета, статишки, в които громеше (по същество) вчерашната си позицийка без да се усеща. Яд и желание за мъст и реванш имаше в тях, ама читателят, като знае, че снощи до 18 часа е бил в другия лагер, как да му вярва?! Бездарници, вий в други полк минахте, май тъй бе казал поета… Хвърляш оцапаната страница и се заричаш това име да не ти е обект на внимание, тоя вестник да го няма пред очите ти. Ама ТЕ са заели цялото пространство, какво друго да четеш. Просто няма какво. Това също е в сценариите. Всяка пролука в настроенията на хората, всяко настроенийце е добре дошло за тях – пари бол, правят нов вестник или друга медия. Ако година след Десети само един-два вестника обработваха съзнанието на людете, постепенно се обхванаха все повече категории “мислещи”, за да са под контрол, да им се влияе, за да се промиват мозъците все по-качествено. От вестника-майка се пръкнаха дъщерни образования, всяко от които се професионализира идейно, нищо, че отвреме-навреме, се проявяваха “ревност”, “злобица” и тем подобни словесни пушеци, които трябваше да манкират различия. Едното ще бъде откровeно расистко, другото – националпатриотично, третото – просто родолюбиво… Всяко от тях гъделичка низките страсти, всяко от тях съзнателно плаши, всяко от тях дзиндзирика струнката на противопоставянето. Непрестанно се търси виновник, ама не конкретен виновник за едно и друго, а ей-тъй – работи се на едро. Разделяй и владей е основната им формула и всеки от нас разбира кой може да има сметка от насъскванията на един етнос срещу друг. Всички други се оказват виновни, само не и българите. Преди около петнайсетина години бащите на тия журналстващи, а някои от тях са си просто същите!, намериха турците за сатаната, тъй направиха, та стотици хиляди напуснаха пределите на Родината си и вече никога няма да работят за нея. Днес те търсят и намират сатаната в лицето на циганите – те са албанците на Родината, те са косоварите, те са дявола, пък ний сме самите ангели небесни… Циганите изнесоха капиталите на България преди Десети, циганите направиха целия външен дълг и преди Десети, и след Десети, циганите окрадоха банките и живеят днес в Майами и Йоханесбург, циганите с български пари са окупирали Виена и пр. столици, цигани бяха всичките министър-председатели на всичките бездарни правителства след Десети, цигани бяха всичките “народни” представители на всичките “народни” събрания и те измисляха законите и тоя хубав животец, дето днес го живее цялата държава, циганите сринаха страната до седмото дъно на вселената, циганите определят принципите на приватизацията и за жълти стотинки купуват едно, друго и трето предприятие… Циганите са виновни за всичко. И циганите мълчат, те просто не знаят нищо, не знаят даже в какво ги обвиняват, 98 на сто от тях не могат да си купят и един вестник дори… Медия ли имат да се защитят?! Пространство, в което да се изявят?! Нищо, нямат нищо. От тях се знаят двама-трима души, обрали храчките на вестници, на радиа и телевизии, станали обществени посмешища и опитни зайчета за дарни и много бездарни писачи и пр. журналисти и продължават да бъдат и днес поредното упражнение за някои да си точат безмозъчните перца. Е, добре, тъй да бъде. В тия ваши опити безкрайно да очерните един или друг етнос, а себе си да мислите за ангелите на вселената, сте просто смешни и това най-сетне трябва да ви се каже. В тия си хулеизяви от петнайсетина години насам вие не се усещате, че приличате на ония средновековни инквизитори, които нарочваха някоя нещастница в еди кое си селце в не знам кои си алпи и пиринеи, която в ония времена трябваше да изкупува вси человечески грехове в името на безпределната чистота на светото католическо христианство. И то само защото някой си е поискал от нещастницата, тя му е отказала и той, като не може да преглътне отказа й, отива при местния абат и я ковлади, че оная “общува” със сатаната, той лично я е видял в еди коя си доба съвсем случайно, като се е връщал от гората от къпинобер, да вика духове, да гали дявола по опашката и след това той персонално я е съгледал да яха метлата. Блазе нему, блазе и вам, патриоти! И както оная несретница изяждаше калая на човешката глупост в името на висши църковни, държавнически, верски и пр. интереси, тъй и вие по същия начин, съобразно съвременните ви методи и похвати, търсите под вола теле и си го намирате сами! В името на висшите си интереси, в името непременно на България (има си хас да кажете нещо друго, а колко пък удобно е да цапате името й за каквото ви падне!), в името на майката-Родина, в името на собствените си много лични, джобни интереси, да кажем истината. Похватите, с които работите, светът познава и усъвършенства много отдавна и най-вече от 50-60 години насам, учители са ви знаменити световни мръсници, които избиха по всякакви начини милиони и милиони човешки същества и между тях и 500 000-700 000 невинни роми от цяла Европа, които НИКОГА не са ви искали ни земя, ни държава, ни власт. Които винаги са искали само едно – да работят за вашата държата и да живеят като свободни хора. И както човечеството е живяло хилядолетия наред. И КАКТО МАЙ НИКОГА ВИЕ НЕ СТЕ ЖИВЕЛИ! Вие винаги сте управлявали света, Европа, България както ви дойде, както ви хрумне и след това винаги сте търсели виновници за собствената си глупост (вие ги наричате идеи), простотия, алчност и духовна мизерия. Вие – многоучените, вие – солта на земята, вие – многомъдрите, които всеки ден се съветвате с и се поспъвате в собственото си дълбокоумие, фиксидеи и супердуховна извисеност. Циганизира ли се България, пита риторично една ваша издънка и не се и сеща, че най-малкото, което трябва да направи със себе си е ДА НЕ ШОВИНИЗИРА ЧАК ТОЛКОВА МОЗЪКА СИ. Абсолютно убеден, че циганите след десет години ще бъдат не по-малко от 3 милиона и като сочи днешната цифра 700-800 хиляди и без и да помисли и една секунда дали това е физически възможно, той доказва, че изобщо не може да мисли и прави най-лесното – опира се на някакъв си чл.-кор. фър-фър, д-рррр, ст. н. Бръм-бръм и прочие наукопобен шут, който не прави друго, освен да троши парите на данъкоплатеца, и който, между другото, е и 10 процента ром. О-о-о, такъв ще ти донесе и сярна киселина от 101 водни кладенеца само и само да те убеди в собствения си нещастен мозък. Вадят се какви ли не “изследвания”, придружени непременно с проценти, таблици, диаграми, изводи, статистически и всякакви други данни само и само да ти изпият мозъка, да го изпилят точно на онова, “изискуемото” местенце, за да те “убедят”, читателю. И убеждават мнозина, изглежда, щото атаката е повсеместна, постоянна, с години и десетилетия! И е странно, че на активисткото хоро се хващат най-големите бездарници! Преди повече от трийсет и пет години един друг много голям бездарник, дето тормози десетилетия българския читател със стотиците си книги-тъпанарщини, “алармира” обществото, че “само” след двайсет години циганите в България щели да станат десетки милиони, а българите, горките, щели да се стопят. Някой днес да си спомня името на бездарника Ст. Ц. Даскалов?! Играейки ролята на пророк Йеремия, в началото на шейсетте той уж подпръцна, а се осра. Нещо днес да е вярно от неговото “пророчество”?! Нищичко!!! Днес други лъжепророци вещаят същото. И да ги питаш: ако циганите днес са 700-800 хиляди, възможно ли е след десет години да станат 3 милиона?! Ако половината от тая цифра са деца и старци, остават 300-400 хиляди възпроизводителни хора. Тази цифра, разделена на две дава 150-200 хиляди двойки. По колко деца на година трябва да раждат тия двойки, за да станат 3 милиона? Всяка от тия двойки трябва да ражда всяка година по дете и половина – две. Е, извинявайте, господа, благодарим ви за огромното доверие, но дори и за нас това не е възможно, уверявам ви! Не ставайте вманиачени математици, пък ако ви е много приятна тая роля, що не идете и не се хвърлите от оня, Аспаруховия, мост с главата надолу, за да отдъхне майката-Родина от вас и вашите пророчества, а и от безброй други унищожителни в тия години ваши деяния?!? Но аз не си въобразявам, че не можете да разделите сеното на две магарета. Напротив, вие много добре знаете, че казаното от вас са пълни и безусловни глупости. Но не всеки читател си дава сметка за елементарната съзнателно направена математическа грешка. На това и се надявате! На това и разчитате! Вие копаете яма, нарочна яма, и наливате омраза там, където я няма. Вие пилите мозъците на хората, за да ги направите роботи на собствените си машинации, вие много добре знаете защо вършите всичкото това и какви са далечните ви “идеи”. Вие промивате сивото вещество на българина, за да ви е угоден и удобен за всякакви манипулации. Вие съзнателно отклонявате вниманието на хората от истинските проблеми и от вашите истински деяния в тия десет години и им вменявате вини и комплекси, каквито нито имат, нито пък съзнават. Вие съзнателно разделяте с видима пропаст България и това го правите с години и години. Че въпросният фотограф не е ли един от вашите скромни войници?! Не разделя ли България той с въпросната си статийка?! И не прави ли това от десет години насам?! Че като какъв се явяваше той като главен редактор на “Демокрация”?! Не беше ли “Демокрация” един от полюсите на РАЗДЕЛЕНИЕТО на България?! И не беше ли “Работническо дело”, а после “Дума” – другият полюс?! Какво правеха тия два вестника, освен НЕПРЕКЪСНАТО ДА РАЗДЕЛЯТ държавата и хората в нея, а ония, които стоят зад тях – ПРОСТО ДА Я ВЛАДЕЯТ?!? Няма да навлизам в подробностите на въпросната статийка, тя си пада малко тъпичка във всеки абзац, във всяка теза, във всеки извод. Пиша тия редове, за да обърна внимание на хората към главния проблем: ВНИМАВАЙТЕ в какво вярвате и се опирайте вътре у себе си на ВЕЧНИТЕ ЦЕННОСТИ НА БЪЛГАРИЯ – толерантност, уважение към другия и истинска мисъл за бъдещето й. А лъжепророци, уви, винаги ще има…

(„Andral“ 7, 2000 г.)

и в книгата „Зарзалки или приписки в несвяст“,

която може да се намери в книжарниците в градинката на „Кристал“ и Дома на киното

Б.а. – Тази бележка е писана и публикувана преди десет години. Поводът за написването й е съвсем друг от повода за основанието ми и решението ми да я публикувам отново тук тъкмо днес. А може би и да не е тъй „друг”, може и да има „нещо” общо… Едва ли мога да се лаская от факта, че и тогава съм виждал някаква опасност в думите на една или друга фигура, в едно или друго обществено и политическо движение на някаква персона – това, което става днес ме хвърля далеч-далеч зад каквото и да е глупаво и лекомислено самооблъщение. Но може би ще се намерят хора, които ще видят в нея онова, което съглеждахме преди десетилетие и предупреждавахме читателя за едно и друго… Може би и ще се замислят по-дълбоко за процесите в държавата.