Античалга събитие

arii-vedi-sankhya-i-yoga

Савчо Савчев: Казвам го без каквото и да е преувеличение, авторите, които участват в сборника, са световно известни учени, работили десетилетия върху тая проблематика. Хора, които, и това беше едно от нещата, които ме привлякоха, не парадират с това, което правят. Те се подписват, например, Б. Смирнов.  И кой е тоя човек, какъв е, защо не съм го чувал? А текстовете му – изумителни. И почвам да търся, ама това е преди десет години, когато започнах работа по преводите, и не мога да намеря нищо нито за него, нито за Т. Я. Елизаренкова. В някакъв момент в една руска книжарница открих два тома на „Ригведа”, поръчах си и третия, но не ми го доставиха, тъй и не разбрах защо. А в тях – целия превод на „Ригведа”, както и изследванията на Елизаренкова върху епоса. Цял живот жената се е занимавала с древноиндийска литература и култура. И навсякъде се е подписвала Т. Я. Елизаренкова. Коя е тя, каква е? Оказа се, че името й е Татяна Яковлевна Елизаренкова. Едва в последната година в интернет можах да открия техни биографични бележки и да разбера какво са учили, какво и къде са преподавали, какво са писали и какво са оставили след себе си като научни трудове. Толкова скромни и свръх отдадени на научните си занимания, хора от … старата руска аристократическа философска, литературна и интелектуална школа. Топоров се оказа неин съпруг, който заедно с нея пише една от студиите, която съм включил в сборника. Тя работи до последния момент от живота си върху превода на „Атхарваведа”, в деня на смъртта й, от издателството се обаждат по телефона, че е готова коректурата на втория том, докато и в деня преди това тя работи върху третия и казва на дъщеря си, че са й необходими още два месеца, за да завърши окончателно превода. Такава всеотдайност далеч не се вижда всеки ден… Ето това ме привлече и у нея, и у другите автори. И това в годините на ХХ, ХХІ и ХХІІ конгреси на КПСС, когато ни проглушаваха ушите с лозунги… А тия хора са си работили сериозните трудове, трудове, които остават за поколенията. Вниманието им било ангажирано с истинска наука. Далеч не всички, разбира се, са били чисти хора. Някои от тях са били хора на КГБ, нека не забравяме за кои години говорим. Калянов, например, негова е студията „Военни въпроси в древноиндийския епос”. В „Архипелаг ГУЛАГ” за него Солженицин казва, че когато умира академик Шчербатски, Калянов отива при вдовицата и я изнудва да му даде непубликувани трудове на големия учен. И днес трудно може да се каже кой от трудовете на Калянов всъщност е чужд… Ето дори и тия интриги ме привлякоха към тези имена… И съм превел тия текстове не за да издавам книга, идеята за това дойде много по-късно. Защото някои от нещата публикувах преди доста години в списанието, което правя. Но в даден момент осъзнах, че ако събера всичко това, то би прозвучало по различен, много по-дълбок начин. И дано е така…

img_1313

Накрая искам да се извиня за десетината грешки, които намерих и след излизането на книгата. Колкото и пъти да съм чел текстовете, се оказа, че грешки отново се намират, особено тая на 163-а страница трети ред отгоре надолу, която, уви, е смислова. Понякога тъй си свикнал с текста, че потъваш в грешката, уви…

img_1305

Говори Георги Славчев.

И понеже книгата е тежичка … в даден момент наистина може да се окаже, че ти идва байгън, особено някои от текстовете на Борис Смирнов, айде да бъда по-мек, не е за четене на един дъх, така да го кажа, в един момент реших, че ако добавя една кратичка статия за езика санскрит или пък историческата статия „Индия в зората на Махмуд”, която е доста по-различна като звучене и стил от тежките студии в сборника, то той би станал по-четивен и привлекателен. И се надявам в тия чалга времена тоя сборник да бъде островче на нещо малко по-сериозно. Не че сериозните неща са задължителни, но нещо като реакция на тия чалга тенденции… Трябва да има и такива хора, които предлагат и подобни … идиотски четива.

img_1351

Георги Славчев: Най-напред искам да изразя огромната си радост, че съм участник, както всички вас, в това събитие. Защото такива събития се посещават и осъществяват от ценители. Ценители на повода на събитието. Както и Савчо каза, това е античалга събитие. Определено. Второ: на такива събития обикновено се срещат хора, които са съзвучни помежду си, съзвучни по отношение възрастта си, идеите си, относно вижданията си, разбиранията си. Със Савчо ни свързва 45-годишно приятелство, а както е известно 45 години не стигат. Тук присъстват и други наши приятели – на първия ред седи Митко Шопов, ето там има един кюстендилец, когото познавам … С други думи тук са хора, които не са дошли случайно, те са дошли мотивирани да преживеят вълнуващо събитие, защото самата книга, която ни е събрала, е едно вълнуващо събитие.

img_1337

Може и малко гръмко да прозвучи, но когато започнах да чета книгата, изпитах същото чувство, което изпитах през 2009 година, стъпвайки на Китайската стена. Изпитах същото чувство, когато през 2014 година се озовах в подножието на Хеопсовата пирамида. Надявам се, че ме разбирате какво искам да кажа. Като изключителен интелигент, който познава световната литература и световната философия, Савчо определи авторите, влезли със статиите си в сборника, като учени, работили дори и по времето на най-дивия болшевизъм с упоритостта на … интелигентната мравка, на интелигентната пчела, както искате възприемете думите ми, защото са знаели, че всичко, което ще оставят след себе си като интелектуално творчество, ще бъде необходимо на човечеството. Не на отделен режим, не на отделен обществено-политически строй или ако щете на отделна философска или художествена школа. Савчо Савчев е превел и съставил сборника, който е пред нас, успял е и да издаде книгата, защото, няма какво да се лъжем, издателите в България с много малки изключения, са просто едни занаятчии. Ако не е авторът, преводачът или съставителят, който да преследва целта си до край, много от стойностните книги не биха видели свят. Бих нарекъл направеното от него титаничен интелектуален подвиг. И както разбрах, му е коствало десетгодишно усилие! Направеното е безценно. Да, Савчо не е автор, но самата способност да насочиш своя интелектуален прожектор на интереса си именно към тази източна философия, към източната литература, към Индия в случая, никак не маловажно нещо. Самите автори, с тяхната скромност, изписвайки само фамилията си, са придобили тази скромност, може би и генетично заложена, но и несъмнено – и в досега си с тази философия и литература.

img_1379

По принцип има ясна разграничителна линия между европейската философска традиция и източната философска традиция. Европейската философска традиция обяснява света, човека и неговото мислене метафизически, т.е. с някакъв принцип, който е извън човека. Обратното: източната философска традиция обяснява всичко чрез причина, която е в самия човек. Затова е и толкова привлекателна тази философия, тази литература, ако щете и тази религия… Счита се, че Будизмът, примерно, е религията на бъдещето. Това е единствената религия, в която пророкът в същото време е и абсолют.

Аз няма да разказвам и да коментирам тези невероятни, ослепително монументални текстове, защото съставителят и преводачът си е свършил работата изключително сполучливо. И друго: самата архитектура на книгата говори колко много е вложил от себе си нашия приятел в нея. Той е вътре в книгата, той е имплантиран в книгата. И мисля, че тези думи са достатъчни като оценка.

В заключение бих казал, че не се наемам да представя такъв внушителен труд, съставен и преведен от най-чистите извори, сборник, който прави чест на Савчо Савчев. На него, както предполагам и вие, всички, които ще прочетат тази книга, аз дължа благодарност за това изключително екзотично преживяване в света на четенето. Благодаря за вниманието.

Мария Галишка-Владимирова: Не съм чела тази нова книга, сега я виждам, но преди дни отворих блога zarzala, за да видя за какво става дума. И за малкото време, с което разполагах, можах да добия, макар и бегла представа, че авторът на блога прави нова стъпка в своето развитие, в своите изяви. Явно е, че тази книга е доказателство за това, че неговата философска мисъл не знае спокойствие, тя дълбае и търси да проникне отвъд нещата, отвъд видимото за всички нас. Това видяхме в неговата последна книга „Зарзалки” – с това непретенциозно заглавие… Какво скромно, поне аз така го намирам, негово самочувствие, е заглавието на тази книга. А неговите мисли съвсем не са дребни зарзалки. Той много сериозно чете и прониква в прочетеното, но не само това. Виждам онова, което пише, онова, което е публикувал дори като снимки – има една поредица снимки в неговия блог. Видях малките улички. Тези снимки са отражение на една тънка чувствителност, това е човек, който не преминава през живота, мислейки само за това, какво му е нужно да сложи на трапезата, а за това какво се случва, защо се случва и какво ние бихме могли да направим.

img_1369

Думи на Мария.

Аз съм много радостна за тази покана, която ни предлага в новата си книга „Арии. Веди. Санкхя и Йога”– да надникнем в тези непознати за нас светове, което пък значи, че ние сме малко по-назад от него в материала. Поздравявам те, истински ти се радвам и се надявам, че радостта, която ще изпиташ от това, че вече виждаш плода на своя труд ще ти даде още здраве и сили да вървиш напред и да ни зарадваш с още нови издания.

Димитър Шопов: Радостен съм когато присъствам на промоции на книги на мои приятели, но думите на Георги Славчев и на Савчо ме провокираха с нещо, което бих искал да изразя. Когато бях … така … в ония младежки години, когато бяхме заедно в /кръжеца/ „Димчо Дебелянов” още, обичах да чета източна философия и източни приказки, които са носители на тая източна философия и тогава ми направи силно впечатление един простичък факт, който и двамата го изразиха по различен начин, а това ме провокира и аз да го изразя по свой начин: за разлика от европейската философия, от европейските приказки, в източните никъде не срещнах награда. Нашите приказки … винаги царе, царици, принцове и принцеси и накрая хоп – се женят като награда.

img_1372

Димитър Шопов

В индийските приказки това нещо го няма. И тъй като Савчо спомена за тези руски автори, които се занимават с тази проблематика в едни от най-мрачните години на човечеството може би, и изписват имената си само с фамилии, всъщност означава, че те никога не са търсили, точно като индийските мислители, награда за своя труд. Техния труд е всъщност наша награда, че ние ще имаме възможност да го прочетем … благодарение на ей това момче тука… Винаги е бил по-нисък от мен…

Савчо Савчев: Е това вече ми хареса – „момче” е добре…

Димитър Шопов: И ми направи впечатление всъщност факта, че не само индийците са индийци. Савчо като европеец е един от малкото индийци в България…

Савчо Савчев: Европейски индиец…

/смях, шум и ръкопляскания в залата/

img_1252

Георги Славчев: Бих искал да кажа още нещо. Савчо притежава заострена философска мисъл, аналитично-есеистична в същото време, което може и да звучи като оксиморон, но не е … Аз бих му предложил да напише, вече като чисто авторство, той може да го направи, убеден съм в това, някакви своеобразни приписки към тези преводи. Приписки, които биха били рефлексия към онова, което си превеждал.

Савчо Савчев: Тук-там има нещичко…

Георги Славчев: Да, но да ги събереш като книга, ти можеш да го направиш…

Савчо Савчев: Е, дай Боже… Благодаря на всички за вниманието. Бъдете здрави!

На 15 февруари 2017 г.

в Галерия „Средец“ на Министерство на културата от 17 часа ще бъде представена книгата „Арии. Веди. Санкхя и Йога“ – преводен сборник студии и статии от световноизвестни автори по въпросите на Древната индийска литература и култура. Фондация „Andral“ кани желаещите да присъстват.

arii-vedi-sankhya-i-yoga

Арии. Веди. Санкхя и Йога

arii-vedi-sankhya-i-yoga

От съставителя

Върху този преводен сборник от студии и статии работих повече от десети­летие. Някои съм публикувал в списанието, което имам честта и удоволствие­то да списвам вече осемнайсет години, а и в сайта си zarzala.wordpress.com, след като списанието, поради финансови причини, след 55 брой, спря да излиза на хартия. Началото на интереса ми към темата Индия е съвсем разбираема, но моето откритие към самата тема беше повече от шо­ки­ращо, в най-добрия смисъл на думата. В него a priori инстинктив­но бяха капти­рани огромни подводни духовни течения на цял народ, породили у мен мощен интерес към историята и изключително богатата култура, която, за исти­нско щастие, буквално ме отвлече от дребнотемието, мисловната сухота и особено грубата балканска, а и българска, практичност в днешните времена.
В даден момент осъзнах, че ако искам “Andral” да бъде смислено и свястно списание, което да остави значима следа, трябва да го обогатя и идейно, и тематично, да се погрижа и в чисто практически план, доколкото мога, за обогатяването и на rromanis като език. Но тук няма да кажа повече за списанието, а ще се съсредоточа около тематиката на сборника. Най-напред фокусирах вниманието си към древноиндийската митология и в някои енциклопедии и отделни трудове попаднах на имената, които и тук се открояват. У Т.Я. Елиза­ренкова и В.Н. Топоров много силно ме привлякоха необикновената им на­уч­на жизненост, ерудираност и смелостта на идеите, тяхната решителност да отсто­яват високи научни стойности, у Б.Л. Смирнов удивително впечатление ми направи фактът, че се е съсредоточил тъкмо в истинските научни проб­леми в рупорните времена на ХХ-ХХІІ конгреси на КПСС, когато и тук в България се развяваха хоругвите на измислени, хартие­но-кухи ценности. Това ми беше достатъчно, за да започ­на работа по преводи­те на Елизаренкова и Топоров, а по-късно – и на Б. Смирнов. С нищо не мога да сравня удоволствието, изживяно от досега с техните научни трудове, с удов­летвореността, която ми доставяха във времето “Светът на идеите…”, “Светът на предметите…”, “Учение­то за карма и превъплъщението”, “Военни въпроси в древноиндийс­кия епос” и реших да ги поднеса и на български, тъй като в тия вече години руският е не тъй популярен, колкото беше в ония вече отдалечени времена. Към всичко това прибавих и чисто историческия текст на А. Аширбади Лал и М.А. Мамта Шукла, както и кратката статия за езика санскрит, които може и да отклоняват вниманието от единността на останалите текстове в сборника, но пък допринасят за по-широкото му звучене, а разбулват и някои многозначни загадки около тайнствеността на нашето историчес­ко и езиково минало.
Дано удоволствието бъде споделено, дано дълбоките духовни хоризонти на древноиндийската култура и философия, а и на предложените тук текстове върху тях, намерят и по-широки пространствени измерения и у нас.

7 юни 2016

Митовете на Древна Индия: „СКАЗАНИЕ ЗА ЦАР СОМАКА И НЕГОВИЯ СИН ДЖАНТУ“

Живял в страната на Панчалите велик цар на име Сомака, потомък на Лунната династия. Имал сто жени и всички те били безпределно предани на господаря. Царят много искал да има синове, но годините минавали, а жените му оставали бездетни. И едва когато царят Сомака остарял, една от жените му родила син и отдавнашното желание на господаря на панчалите се изпълнило. На царския син дали името Джанту и детето расло, обичано нежно от всички жени на Сомака. Те се грижели за него с огромно внимание, с радост изпълня­вали всяко негово желание и дните на младия раджа минавали в забава и удоволствия.
Веднъж обаче мравка ухапала царския син по бедрото и Джанту силно викнал от болка. Царските жени се развълнували, обкръжили младия княз и се разплакали; голям шум се разнесъл из двореца. Когато доложили на царя, че мравка ухапала сина му, развълнуван и уплашен, той побързал заедно с всички свои съветници да се втурне в женските покои. Оказало се обаче, че с Джанту не се е случило нищо страшно и болката му е отминала без следа. Тогава царят се върнал към своите царски задължения в мисъл за тъжната съдба на бащата, който има само един син.
“Май е по-добре да бях останал бездетен, – казал Сомака на своите съветници. – Когато имаш всичко на всичко един син, тревогата за него постоянно те дави – страшна е мисълта, че можеш да го загубиш. През целия си живот съм искал да имам много синове. Жените ми са здрави и желаят да ме дарят с потомство, но всички те, с изключение на една, останаха бездетни. Само един син ми подариха на старини. Печална е съдбата на владетеля, навлязал в преклонните си години, но останал без многочислено потомство; а и всичките ми жени остаряват с всяка изминала година. Няма ли начин да бъда избавен от тази печал? Готов съм на всякакви изпитания, стига всяка от тях да ме дари със син”!
На тези думи царският жрец, мъдрият брахман, изкушен в науката за обредите, отговорил на Сомака, че такова средство съществува. “Но то е жестоко и ще трябва да проявиш велика сила на духа и твърдост, господарю” – отвърнал жрецът. Царят Сомака, съгласен на всичко заради свое бъдещо потомство, заповядал на брахмана да му открие кое е това средство.
Тогава брахманът казал: “О, господарю, ти трябва да принесеш в жер­тва Джанту, твоят първи и засега единствен син, и ако направиш това, твоите съпруги ще те дарят след време със сто други твои синове, прекрасни и смели. В часа, когато пламъкът на жертвения огън обхване тялото на Джанту и твоите жени вдъхнат дима на жертвоприношението, те ще почувстват тежест в телата си, непозната им преди това; и всяка от тях ще ти роди син. И първенецът твой Джанту ще придобие ново раждане в лоното на своята майка; а ти ще го познаеш по златния родилен белег по гърба”.
Тъй голямо било желанието на царя Сомака да има многочислено потомство, че той дал съгласието си Джанту да бъде принесен в жертва. Върховният жрец заповядал на брахманите да разпалят огъня на олтара и да приготвят свещената утвар за жертвения обред. След това той се отправил към женската половина на двореца за Джанту.
Когато жените на царя узнали за готвеното жертвоприношение, ги обхванала скръб, ужас и жалост; те обградили Джанту и не искали да го дадат на суровия жрец. Но той със сила изтръгнал княза от ръцете на плачещите жени, довел го до олтара и го принесъл в жертва, като изричал заклинания.
И както предсказал жрецът, когато жените на царя вдъхнали дима от жертвения огън, те почувствали в телата си непозната за тях тежест; и след десет месеца всяка от тях родила на царя син. И Джанту отново бил роден от своята майка, както било предсказано, и той бил считан сред синовете на Сомака за най-старши, а жените на господаря все тъй го обичали както и преди.
След известно време жрецът, принесал в жертва предишния Джанту, умрял. А скоро след това животът напуснал и престарелият цар Сомака. След смъртта си царя се отправил към небесното царство на Индра, като преминал през страшните владения на Яма. Там той видял своя върховен жрец, който горял в пламъци на незагастващ огън и се гърчел в нетърпими болки. Царят Сомака разбрал от него, че той търпи тая съдба заради това, че е принесъл в жертва престо­лонаследника Джанту. Тогава цар Сомака пожелал да подели с него мъките, за да почете несправедливия, който заради общото им решение трябвало да поеме цялата вина. И царят, и брахманът горели в пламъка на огъня във владенията на Яма, докато не се пречистили от своите прегрешения. Едва тогава Царят на справедливостта пуснал двамата в небесните селения.

Превод: Савчо Савчев

Митовете на Древна Индия: БОГИНЯ КАЛИ

Някога асурите и боговете се срещнали в жестока битка и в тази битка синовете на Адити победили и изстребили синовете на Дити. Тогава Дити, в мъка за погиналите си синове, казала на своята дъщеря: “Тръгни към дебрите на горите и отдай плътта си на изтезание. Нека със силата на твоето подвижни­че­ст­во родиш могъщ син, който да отмъсти на Индра и на другите богове за смъртта на твоите братя”. Дъщерята се поклонила на майка си и, същинска дива биволица, се отправила към гората. Там тя се отдала на нечуто жестоко подви­жничество, от което потреперили световете, а Индра и боговете се вцепени­ли в безмерно изумление и тревога. И за това подвижничество й било дадено да роди могъщ син в облика на бивол. Неговото име било Махиша, Биволът. С течение на времето неговата сила ставала все по-голяма, както водата в океана в часа на прилива. Тогава вождовете на асурите се ободрили; начело с Видюнма­лина дошли при Махиша и казали: “Някога царствахме в небесата, о, мъдри, но боговете с измама отнеха нашето царство, като прибегнаха към помощта на Вишну. Върни ни това царство, прояви мощта си, о, Велики Биволе. Разгроми в битка съпругата Шачи и цялото войнство на боговете”. Като изслушал тези речи Махиша пламнал от жажда за битка, преместил се в Амарáвати*, а след него поели върволицата асури.
Страшната битка между боговете и асурите продължила цели сто години. Махиша разгромил войската на боговете и се втурнал в тяхното царство. Свалил Индра от небесния трон, изтръгнал властта и се възцарил над световете.
Боговете били принудени да се покорят на асура-бивол. Но не било леко да понасят неговия гнет; изтормозени, те отишли при Брахма, Шива и Вишну и им разказали за безчинствата на Махиша: “Той ограби всички наши съкрови­ща и ни превърна в слуги, живеем в постоянен страх и не смеем да се противо­пос­тавим на неговите заповеди; богините, нашите жени, бяха заставени да служат в неговия дом, повелú на апсарите и гандхарвите да го равличат и сега той ден и нощ се весели в обкръжението им в небесната градина Нандана. Той навсякъде язди Айрават, божествения кон Учшайхшриваса държи при себе си, а на синовете си разрешава да се качват на овена, принадлежащ на Агни. С ро­гата си той изрива горите от земята и размътва океана, като извлича съкровища от недрата му. И никой не може да се изправи срещу него”.

kali-1

Битката на Кали с демона Махеша. Камък.
Елора, храмът Кайласанатха. VIII в.

Като изслушали боговете, властителите на вселената се разгневили; пламъкът на гнева им излязал от устата им и се слял в огнен, подобен на планина, облак; в този облак били въплътени силите на всички богове. От този огнен облак, озарил с буреносен блясък вселената, се появила жена. Пламъкът на Шива станало лицето й, силата на Яма – косите й, мощта на Вишну създала ръцете й, богът на луната сътворил гръдта й, Индра я опасал със сила, могъществото на Варуна й дарило нозете, Притхиви, богинята на земята, сътворила бедрата й, петите й създал Суря, зъбите – Брахма, очите – Агни, веждите – Ашвините, носът – Кубер, ушите – Ваю. Така възникнала Великата Богиня, превъзхождаща с могъщество и страшния си нрав всички богове и асури. Боговете й дали оръжие. Шива й дал тризъбец, Вишну – боен диск, Агни – копие, Ваю – лък и колчан, пълен със стрели, Индра, владиката на боговете – своята прославена ваджра, Яма – жезъл, Варуна – примка, Брахма й дарил своята огърлица, Суря – лъчите си, Вишвакарман й дал изкусно изработен топор, скъпоценни огър­лици и пръстени, Химават, Владиката на горите, – лъв, за да го язди и да се придвижва на него, Кубер – чаша с вино.
“Да победиш”! – викали небесните жители, а богинята надала боен вик, разтресал световете, и, яхнала лъва, се отправила на бой. Асурът Махиша, чул този страшен вик, излязал насреща й със своите войски. Той видял хилядоръ­ката богиня, простряла длани, които затъмнили цялото небе; под нейните стъпки се разклатила земята и подземните светове. И битката започнала.

kali-2

Кали. Бронз.
Танджур. Х в.

Хиляди врагове нападнали богинята – на колесници, върху слонове, на коне – като я поразявали с удари с боздугани, и мечове, и топори, и копия. Но Великата богиня като на шега отразявала ударите и, невъзмутима и безстрашна, стоварвала своите оръжия върху безчислената войска на асурите. Лъвът, който била възседнала, с развята грива се втурвал в редовете на асурите същински пламък на пожар в горски храсталак. А от диханието на богинята възникнали стотици страховити войни, които я последвали в сражението. Богинята мушкала могъщите асури със своя меч, зашеметявала ги с ударите на боздугана си, пробождала с копието си и ги пронизвала със стрелите си, хвърляла примката на шиите им и ги влачила след себе си по земята. Хиляди асури се валяли под ударите й, обезглавени, разсечени, пронизани или насечени на парчета. Но някои от тях, дори и обезглавени, все тъй продължавали да стискат в ръцете си оръжие и да се сражават с Богинята; и потоците кръв се леели по земята там, където тя се носила върху гърба на своя лъв.
Много войни на Махиша сразили войните на Богинята, много разкъсал лъвът, който се хвърлял върху слоновете, и върху колесниците, и на ездачите, и на пешаците; и войската на асурите се разпръснала, разбита и смазана. Тогава сам биволоподобният Махиша се появил на полето на битката, сплашил войните на Богинята със своя облик и страшен рев. Той се хвърлил върху тях и едни стъпкал с копита, други метнал с рогата си, трети сразил с ударите на опашката си. Той се устремил към лъва на Богинята и под ударите на неговите копита земята потреперала и разстресла; с опашката си той разплискал великия океан, от което се разразила страшна буря и водата излязла от бреговете си; с рогата си Махиша раздрал на парченца облаците в небето, а неговото дихание предизвикало каменопади и горски пожари.
Тогава Богинята хвърлила върху Махиша страшния клуп на Варуна и го затегнала здраво. Но асурът в същия миг напуснал биволоподобното си тяло и се превърнал в лъв. Богинята замахнала с меча на Кали – Времето – и отсякла главата на лъва, но в същия миг Махиша се превърнал в човек, държащ в едната си ръка жезъл, а в другата – щит. Богинята опънала лъка си и пронизала със стрела човека с жезъла и щита; но той в миг се превърнал в огромен слон и с ужасяващ рев се хвърлил върху Богинята и нейния лъв като размахвал чудови­щ­ния си хобот. Богинята отсякла с топор хобота на слона, но тогава Махиша отново приел предишния си облик на бивол и започнал да рие с копита земята и да мята към Богинята огромни планини и скали.
Гневната Богиня отпила опияняваща глътка от бокала на господаря на богатството, царят на царете Кубер, и очите й почервенели, загорели като пламък и по лицето й потекли кървави сълзи. “Мучи, безумецо, докато аз отпивам вино! – викнала тя. – Скоро боговете ще изреват ликувайки, когато узнаят, че съм те убила”! С исполински скок тя се извила във въздуха и отвисоко се хвърлила върху великия асур. С ногата си стъпила върху бивола и с копието си приковала тялото му към земята. В стремежа си да се избегне гибелта, Махиша се опитал да приеме нов облик и се изсулил наполовина от биволската си уста, но Богинята начаса отсякла главата му.
Махиша паднал на земята бездиханен и боговете възликували и възгласи­ли хвала на Великата Богиня. Гандхарвите възпели нейната слава, а апсарите с танц почели победата й. И когато обитателите на небето се преклонили на Богинята, тя им казала: “Всеки път, когато ви грози голяма опасност, ме повикай­те, аз ще се отзова”. И изчезнала.
Минало време и отново беда затъмнила небесното царство на Индра. Двама страшни асури, братята Шумбха и Нишумбха, с могъщество и слава се изви­сили без мяра в света и подчинили боговете в кръвопролитна битка. В страх бягали боговете и се укрили в северните планини, там, където от поднебесните урви се спуска на земята свещената Ганга. И те се обърнали към Богиня­та в прослава: “Защити Вселената, о, Велика Богиньо, твоето могъщество е равно по сила на цялото небесно войнство, о, ти, недостижима дори за всезнае­щите Вишну и Шива”!
Там, където боговете се обърнали към Богинята, дошла прекрасната Парвати, Дъщерята на планините, да се окъпе в свещените води на Ганг. “Кого славят боговете”? – попитала тя. И тогава от тялото на нежната съпруга на Ши­ва се появила страшната Богиня. Тя излязла от тялото на Парвати и казала: “Мен славят и привикват боговете, които пак се притеснени от асурите, мен, великата Кали, те призовават, мен, гневния и безпощаден воин, чийто дух е заключен, като второ аз, в тялото на Парвати – милостивата богиня. Суровата Кали и нежната Парвати, ние сме двете начала, съединени в едно божество, двете лица на Махадева, Великата богиня”! И боговете възславили Великата богиня под различните й имена: “О, Кали, о, Ума, о, Парвати, смили се, помогни ни! О, Гаури, прекрасна съпруго на Шива, о, Дурга, труднопобедимата, да надделееш с мощта си над нашите врагове! О, Амбика, Велика майко, защити ни със своя меч! О, Чандика, Гневната, опази ни от злите врагове със своето копие! О, Дево, Богиньо, спаси боговете и вселената”! И Кали, като се вслушала в молбите на небесните жители, отново поела на битка с асурите.

lwvcho
Когато Шумбха, могъщият предводител на войнството на демоните, видял прекрасната Кали, той бил пленен от нейната красота. И й изпратил свато­ве. “О, прекрасна Богиньо, стани ми жена! Всичките три свята и всички съкровища в тях сега са в моя власт! Пристани ми и ти ще ги владееш ведно с мен”! – така казали на Кали от името на Шумбха неговите посланици, но тя отвърнала: “Дала съм обет: само онзи, който ме победи в бой, ще стане мой съпруг. Нека той се яви на полето на битката; ако той или неговата войска ме победи, аз ще му стана жена”!
Посланиците се върнали и предали думите й на Шумбха; но той не поже­лал лично да се сражава с жена и й изпратил своята войска. Асурите се хвърли­ли към Кали, като се стремели да я пленят и да я заведат при своя господар укротена и покорна, но Богинята лесно ги разпръснала с ударите на своето копие и множество асури паднали на полето на битката; едни сразила сама Ка­ли, други разкъсал на парчета нейният лъв. В страх бягали оцелелите асури, а Дурга ги преследвала яхнала своя лъв и наченала страшно клане; нейният лъв развявал гривата си, разкъсвал асурите със зъби и нокти и лочел кръвта на сразените.
Когато Шумбха видял, че войската му е унищожена, го обхванал страшен гняв. Събрал той тогава цялата своя гмеж, всички асури, най-могъщите и най-важните от всички, които го признавали за свой водач, и ги отправил срещу Богинята. Несметната сила на асурите се хвърлила върху безстрашната Кали.
Тогава в нейна помощ се притекли всички богове. Брахма се появил на полето на битката, качен на колесница, впрегната от лебеди; Шива, увенчан от месеца и обвит с чудовищни страховити змии, се появил върху гърба на паун, размахал копие; Вишну полетял върху Гаруда, въоръжен с диск, боздуган и лък, с ръковина-тръба и жезъл, а неговия ипостас – вселенският вепър и човеколъв – ги следвал; Индра, властителят на небесните жители, се явил върху слона Айрават с ваджра в ръка.
Кали изпратила Шива при повелителя на асурите. “Нека той се покори на боговете и сключи мир с тях”. Но Шумбха отхвърлил предложението й за мир. Той изпратил като водач на своите орди пълководеца Рактавиджа*, могъщи­ят асур, като му заповядал да се разправи с боговете, да не ги щади. Рактавиджа повел неизчислимата войска на асурите в битка и отново те се сблъскали с боговете в смъртна схватка.
Небесните жители се хвърлили върху Рактавиджа и неговите войни със силата на своите оръжия и изтребили много асури, като ги сразили на бойното поле, но не могли да надделеят над Рактавиджа. Боговете нанесли на пълково­деца множество рани и кръвта се ляла на потоци; но от всяка капка кръв, пролята от Рактавиджа, на бойното поле се появявал нов воин, който се хвърлял в битката; затова и войската на асурите, изтребвана от боговете, вместо да намалява, се умножавала до безкрай и стотици асури, появили се от кръвта на Рактавиджа, встъпвали в бой с небесните войни.
Тогава богиня Кали сама влязла в бой с Рактавиджа. Тя го поразила със своя меч и изпила кръвта му до капка и поразила всички асури, родени от кръвта му. Кали, нейният лъв и боговете, които я следвали, унищожили всички несметни пълчища асури. Богинята се втурнала на гърба на своя лъв в обителта на нечестивите братя; те се опитали да й устоят. И двамата могъщи войни, най-главните предводители на асурите – Шумбха и Нишумбха, – паднали, сразени от нейната ръка и се отправили в царството на Варуна, впримчили душите на асурите, погинали под бремето на своите злодеяния.

Превод С. Савчев

Арии. Веди. Санкхя и Йога

Âåäè. Àðèè. Ñàíêõÿ è Éîãà copy

Преводен сборник студии и статии по древноиндийска философия, история и култура на Т. Елизаренкова, В. Топоров, В. Калянов, Б. Смирнов, А. Аширбади Лал, М. А. Мамта Шукла, 464 стр.

В тираж само за приятели.

Съдържание:

Ригведа – великото начало на индийската литература и култура

Предисторията на протоиндоарийците

Абсолютната хронология на Ригведа и връзките на Ригведа с индската цивилизация

Ригведа и Авеста                                       

Материалният свят на ригведийския арий

Обществото на ариите в периода на Ригведа

Ригведа и ведийската литература

Текстът на Ригведа и относителната хронология на неговите части

Риши – създателите на химните на Ригведа

Съдържание на Ригведa                                          

Религия и митология в Ригведа

Език и диалект в Ригведа

Стилът на Ригведа

За метриката на Ригведа

За цветовия код на ариите от Ригведа

За преводите на Ригведа

Светът на идеите на ариите в Ригведа

Военни въпроси в древноиндийския епос Ригведа

Въоръжение

Организация и численост на войската

Видове и родове войска

Употреба на родовете войска и тяхната тактика

Военното обучение

Правилата за водене на война

Военните съсловия

Военните митове

Развитие на вишнуизма по текстовете на Махабхарата

За Книга на Вирата

Санкхя

„Правоверни” и „неправоверни” школи в Индия

Общност на целите

Индийският песимизъм

Знание и причинност

Учението за карма и превъплъщението

Учение за освобождението /мокшадхарма/

Теизъм, пантеизъм, атеизъм

Литературата на санкхя и йога

Значение на думата санкхя /Основни черти на системата/

Учение за гуните

Пуруша и пракрити

Прани и гуни

Миропроявление (Vyakta Prakrirti)

Редът на проявлението

Аханкара

Индрии

Тялото

Индия в зората на Махмуд

Езикът санскрит

Индра и светите подвижници (3)

Живял някога на земята царственият мъдрец Вишвамитра, син на Гадхи от рода Каушик, който се отдал на нечувано под­вижничество с цел да придобие брахмански статут и с това разтърсил царството на Индра до самите му основи. Веднъж Вишвамитра, могъщият цар на Канякубджи, посетил обителта на божествения мъдрец Васиштха и видял у него прекрасната крава Нандини, която изпълнявала всички желания. На царя му се приискало непременно да има тази крава, но Васиштха не се съгласявал каквито и съкровища да му предлагали. Тогава Вишвамитра се опитал да вземе тази крава със сила; но кравата на Васиштха създала страшни бойци, които обърнали в бягство цар­ска­та войска. “Сам бог Дяус не могъл да отнеме кравата на Васиштха и го по­стигнало възмездие заради нейното похищение”, – подсказали на Вишвамитра, и той видял, че брахманът е по-могъщ от царя. Тогава той поискал от кшатрий да стане брахман и за тази цел се отдал на велико, тъй сурово подвижничество, че Индра изпаднал в смут и си помислил: “Та той ще придобие такава сила, че с нея ще ми отнеме трона на небесата и ще завладее моето царство, както някога са го овладели Сунда и Упасунда, а след тях – и Равана”!
И както в митичните времена Брахма призовал Тилотама за спа­се­нието на небесата от могъщите асури, тъй и Индра изпратил небесната апсара Менака да съблазни Вишвамитра и да го отклони от опасното за боговете подвижничество.
И Менака се отправила към обителта на Вишвамитра, където цар­ственият мъдрец се бил отдал на жестоко покаяние, а заедно с нея Ин­дра изпратил и Ваю, бога на ветровете, и Кама, бога на любовта, за да й по­могнат да изпълни неговата повеля. Красавицата Менака приближила до обителта на сина на Гадхи, и приветствайки го, започнала да танцува и лудее на горската поляна близо до колибата. Тогава вятърът, като следвал повелята на царя на боговете, изхлузил от нея одеждини й; под­ви­жникът я видял гола и страстта ги овладяла. Той я извикал и тя се при­б­лижила. И те дълго-дълго се отдали на любовните ласки между цъф­налите храсти, а годините отминавали покрай тях като ден.

ИндраПродължава в Andral 84-85 b, 2016