Античалга събитие

arii-vedi-sankhya-i-yoga

Савчо Савчев: Казвам го без каквото и да е преувеличение, авторите, които участват в сборника, са световно известни учени, работили десетилетия върху тая проблематика. Хора, които, и това беше едно от нещата, които ме привлякоха, не парадират с това, което правят. Те се подписват, например, Б. Смирнов.  И кой е тоя човек, какъв е, защо не съм го чувал? А текстовете му – изумителни. И почвам да търся, ама това е преди десет години, когато започнах работа по преводите, и не мога да намеря нищо нито за него, нито за Т. Я. Елизаренкова. В някакъв момент в една руска книжарница открих два тома на „Ригведа”, поръчах си и третия, но не ми го доставиха, тъй и не разбрах защо. А в тях – целия превод на „Ригведа”, както и изследванията на Елизаренкова върху епоса. Цял живот жената се е занимавала с древноиндийска литература и култура. И навсякъде се е подписвала Т. Я. Елизаренкова. Коя е тя, каква е? Оказа се, че името й е Татяна Яковлевна Елизаренкова. Едва в последната година в интернет можах да открия техни биографични бележки и да разбера какво са учили, какво и къде са преподавали, какво са писали и какво са оставили след себе си като научни трудове. Толкова скромни и свръх отдадени на научните си занимания, хора от … старата руска аристократическа философска, литературна и интелектуална школа. Топоров се оказа неин съпруг, който заедно с нея пише една от студиите, която съм включил в сборника. Тя работи до последния момент от живота си върху превода на „Атхарваведа”, в деня на смъртта й, от издателството се обаждат по телефона, че е готова коректурата на втория том, докато и в деня преди това тя работи върху третия и казва на дъщеря си, че са й необходими още два месеца, за да завърши окончателно превода. Такава всеотдайност далеч не се вижда всеки ден… Ето това ме привлече и у нея, и у другите автори. И това в годините на ХХ, ХХІ и ХХІІ конгреси на КПСС, когато ни проглушаваха ушите с лозунги… А тия хора са си работили сериозните трудове, трудове, които остават за поколенията. Вниманието им било ангажирано с истинска наука. Далеч не всички, разбира се, са били чисти хора. Някои от тях са били хора на КГБ, нека не забравяме за кои години говорим. Калянов, например, негова е студията „Военни въпроси в древноиндийския епос”. В „Архипелаг ГУЛАГ” за него Солженицин казва, че когато умира академик Шчербатски, Калянов отива при вдовицата и я изнудва да му даде непубликувани трудове на големия учен. И днес трудно може да се каже кой от трудовете на Калянов всъщност е чужд… Ето дори и тия интриги ме привлякоха към тези имена… И съм превел тия текстове не за да издавам книга, идеята за това дойде много по-късно. Защото някои от нещата публикувах преди доста години в списанието, което правя. Но в даден момент осъзнах, че ако събера всичко това, то би прозвучало по различен, много по-дълбок начин. И дано е така…

img_1313

Накрая искам да се извиня за десетината грешки, които намерих и след излизането на книгата. Колкото и пъти да съм чел текстовете, се оказа, че грешки отново се намират, особено тая на 163-а страница трети ред отгоре надолу, която, уви, е смислова. Понякога тъй си свикнал с текста, че потъваш в грешката, уви…

img_1305

Говори Георги Славчев.

И понеже книгата е тежичка … в даден момент наистина може да се окаже, че ти идва байгън, особено някои от текстовете на Борис Смирнов, айде да бъда по-мек, не е за четене на един дъх, така да го кажа, в един момент реших, че ако добавя една кратичка статия за езика санскрит или пък историческата статия „Индия в зората на Махмуд”, която е доста по-различна като звучене и стил от тежките студии в сборника, то той би станал по-четивен и привлекателен. И се надявам в тия чалга времена тоя сборник да бъде островче на нещо малко по-сериозно. Не че сериозните неща са задължителни, но нещо като реакция на тия чалга тенденции… Трябва да има и такива хора, които предлагат и подобни … идиотски четива.

img_1351

Георги Славчев: Най-напред искам да изразя огромната си радост, че съм участник, както всички вас, в това събитие. Защото такива събития се посещават и осъществяват от ценители. Ценители на повода на събитието. Както и Савчо каза, това е античалга събитие. Определено. Второ: на такива събития обикновено се срещат хора, които са съзвучни помежду си, съзвучни по отношение възрастта си, идеите си, относно вижданията си, разбиранията си. Със Савчо ни свързва 45-годишно приятелство, а както е известно 45 години не стигат. Тук присъстват и други наши приятели – на първия ред седи Митко Шопов, ето там има един кюстендилец, когото познавам … С други думи тук са хора, които не са дошли случайно, те са дошли мотивирани да преживеят вълнуващо събитие, защото самата книга, която ни е събрала, е едно вълнуващо събитие.

img_1337

Може и малко гръмко да прозвучи, но когато започнах да чета книгата, изпитах същото чувство, което изпитах през 2009 година, стъпвайки на Китайската стена. Изпитах същото чувство, когато през 2014 година се озовах в подножието на Хеопсовата пирамида. Надявам се, че ме разбирате какво искам да кажа. Като изключителен интелигент, който познава световната литература и световната философия, Савчо определи авторите, влезли със статиите си в сборника, като учени, работили дори и по времето на най-дивия болшевизъм с упоритостта на … интелигентната мравка, на интелигентната пчела, както искате възприемете думите ми, защото са знаели, че всичко, което ще оставят след себе си като интелектуално творчество, ще бъде необходимо на човечеството. Не на отделен режим, не на отделен обществено-политически строй или ако щете на отделна философска или художествена школа. Савчо Савчев е превел и съставил сборника, който е пред нас, успял е и да издаде книгата, защото, няма какво да се лъжем, издателите в България с много малки изключения, са просто едни занаятчии. Ако не е авторът, преводачът или съставителят, който да преследва целта си до край, много от стойностните книги не биха видели свят. Бих нарекъл направеното от него титаничен интелектуален подвиг. И както разбрах, му е коствало десетгодишно усилие! Направеното е безценно. Да, Савчо не е автор, но самата способност да насочиш своя интелектуален прожектор на интереса си именно към тази източна философия, към източната литература, към Индия в случая, никак не маловажно нещо. Самите автори, с тяхната скромност, изписвайки само фамилията си, са придобили тази скромност, може би и генетично заложена, но и несъмнено – и в досега си с тази философия и литература.

img_1379

По принцип има ясна разграничителна линия между европейската философска традиция и източната философска традиция. Европейската философска традиция обяснява света, човека и неговото мислене метафизически, т.е. с някакъв принцип, който е извън човека. Обратното: източната философска традиция обяснява всичко чрез причина, която е в самия човек. Затова е и толкова привлекателна тази философия, тази литература, ако щете и тази религия… Счита се, че Будизмът, примерно, е религията на бъдещето. Това е единствената религия, в която пророкът в същото време е и абсолют.

Аз няма да разказвам и да коментирам тези невероятни, ослепително монументални текстове, защото съставителят и преводачът си е свършил работата изключително сполучливо. И друго: самата архитектура на книгата говори колко много е вложил от себе си нашия приятел в нея. Той е вътре в книгата, той е имплантиран в книгата. И мисля, че тези думи са достатъчни като оценка.

В заключение бих казал, че не се наемам да представя такъв внушителен труд, съставен и преведен от най-чистите извори, сборник, който прави чест на Савчо Савчев. На него, както предполагам и вие, всички, които ще прочетат тази книга, аз дължа благодарност за това изключително екзотично преживяване в света на четенето. Благодаря за вниманието.

Мария Галишка-Владимирова: Не съм чела тази нова книга, сега я виждам, но преди дни отворих блога zarzala, за да видя за какво става дума. И за малкото време, с което разполагах, можах да добия, макар и бегла представа, че авторът на блога прави нова стъпка в своето развитие, в своите изяви. Явно е, че тази книга е доказателство за това, че неговата философска мисъл не знае спокойствие, тя дълбае и търси да проникне отвъд нещата, отвъд видимото за всички нас. Това видяхме в неговата последна книга „Зарзалки” – с това непретенциозно заглавие… Какво скромно, поне аз така го намирам, негово самочувствие, е заглавието на тази книга. А неговите мисли съвсем не са дребни зарзалки. Той много сериозно чете и прониква в прочетеното, но не само това. Виждам онова, което пише, онова, което е публикувал дори като снимки – има една поредица снимки в неговия блог. Видях малките улички. Тези снимки са отражение на една тънка чувствителност, това е човек, който не преминава през живота, мислейки само за това, какво му е нужно да сложи на трапезата, а за това какво се случва, защо се случва и какво ние бихме могли да направим.

img_1369

Думи на Мария.

Аз съм много радостна за тази покана, която ни предлага в новата си книга „Арии. Веди. Санкхя и Йога”– да надникнем в тези непознати за нас светове, което пък значи, че ние сме малко по-назад от него в материала. Поздравявам те, истински ти се радвам и се надявам, че радостта, която ще изпиташ от това, че вече виждаш плода на своя труд ще ти даде още здраве и сили да вървиш напред и да ни зарадваш с още нови издания.

Димитър Шопов: Радостен съм когато присъствам на промоции на книги на мои приятели, но думите на Георги Славчев и на Савчо ме провокираха с нещо, което бих искал да изразя. Когато бях … така … в ония младежки години, когато бяхме заедно в /кръжеца/ „Димчо Дебелянов” още, обичах да чета източна философия и източни приказки, които са носители на тая източна философия и тогава ми направи силно впечатление един простичък факт, който и двамата го изразиха по различен начин, а това ме провокира и аз да го изразя по свой начин: за разлика от европейската философия, от европейските приказки, в източните никъде не срещнах награда. Нашите приказки … винаги царе, царици, принцове и принцеси и накрая хоп – се женят като награда.

img_1372

Димитър Шопов

В индийските приказки това нещо го няма. И тъй като Савчо спомена за тези руски автори, които се занимават с тази проблематика в едни от най-мрачните години на човечеството може би, и изписват имената си само с фамилии, всъщност означава, че те никога не са търсили, точно като индийските мислители, награда за своя труд. Техния труд е всъщност наша награда, че ние ще имаме възможност да го прочетем … благодарение на ей това момче тука… Винаги е бил по-нисък от мен…

Савчо Савчев: Е това вече ми хареса – „момче” е добре…

Димитър Шопов: И ми направи впечатление всъщност факта, че не само индийците са индийци. Савчо като европеец е един от малкото индийци в България…

Савчо Савчев: Европейски индиец…

/смях, шум и ръкопляскания в залата/

img_1252

Георги Славчев: Бих искал да кажа още нещо. Савчо притежава заострена философска мисъл, аналитично-есеистична в същото време, което може и да звучи като оксиморон, но не е … Аз бих му предложил да напише, вече като чисто авторство, той може да го направи, убеден съм в това, някакви своеобразни приписки към тези преводи. Приписки, които биха били рефлексия към онова, което си превеждал.

Савчо Савчев: Тук-там има нещичко…

Георги Славчев: Да, но да ги събереш като книга, ти можеш да го направиш…

Савчо Савчев: Е, дай Боже… Благодаря на всички за вниманието. Бъдете здрави!

Advertisements

На 15 февруари 2017 г.

в Галерия „Средец“ на Министерство на културата от 17 часа ще бъде представена книгата „Арии. Веди. Санкхя и Йога“ – преводен сборник студии и статии от световноизвестни автори по въпросите на Древната индийска литература и култура. Фондация „Andral“ кани желаещите да присъстват.

arii-vedi-sankhya-i-yoga

Арии. Веди. Санкхя и Йога

arii-vedi-sankhya-i-yoga

От съставителя

Върху този преводен сборник от студии и статии работих повече от десети­летие. Някои съм публикувал в списанието, което имам честта и удоволствие­то да списвам вече осемнайсет години, а и в сайта си zarzala.wordpress.com, след като списанието, поради финансови причини, след 55 брой, спря да излиза на хартия. Началото на интереса ми към темата Индия е съвсем разбираема, но моето откритие към самата тема беше повече от шо­ки­ращо, в най-добрия смисъл на думата. В него a priori инстинктив­но бяха капти­рани огромни подводни духовни течения на цял народ, породили у мен мощен интерес към историята и изключително богатата култура, която, за исти­нско щастие, буквално ме отвлече от дребнотемието, мисловната сухота и особено грубата балканска, а и българска, практичност в днешните времена.
В даден момент осъзнах, че ако искам “Andral” да бъде смислено и свястно списание, което да остави значима следа, трябва да го обогатя и идейно, и тематично, да се погрижа и в чисто практически план, доколкото мога, за обогатяването и на rromanis като език. Но тук няма да кажа повече за списанието, а ще се съсредоточа около тематиката на сборника. Най-напред фокусирах вниманието си към древноиндийската митология и в някои енциклопедии и отделни трудове попаднах на имената, които и тук се открояват. У Т.Я. Елиза­ренкова и В.Н. Топоров много силно ме привлякоха необикновената им на­уч­на жизненост, ерудираност и смелостта на идеите, тяхната решителност да отсто­яват високи научни стойности, у Б.Л. Смирнов удивително впечатление ми направи фактът, че се е съсредоточил тъкмо в истинските научни проб­леми в рупорните времена на ХХ-ХХІІ конгреси на КПСС, когато и тук в България се развяваха хоругвите на измислени, хартие­но-кухи ценности. Това ми беше достатъчно, за да започ­на работа по преводи­те на Елизаренкова и Топоров, а по-късно – и на Б. Смирнов. С нищо не мога да сравня удоволствието, изживяно от досега с техните научни трудове, с удов­летвореността, която ми доставяха във времето “Светът на идеите…”, “Светът на предметите…”, “Учение­то за карма и превъплъщението”, “Военни въпроси в древноиндийс­кия епос” и реших да ги поднеса и на български, тъй като в тия вече години руският е не тъй популярен, колкото беше в ония вече отдалечени времена. Към всичко това прибавих и чисто историческия текст на А. Аширбади Лал и М.А. Мамта Шукла, както и кратката статия за езика санскрит, които може и да отклоняват вниманието от единността на останалите текстове в сборника, но пък допринасят за по-широкото му звучене, а разбулват и някои многозначни загадки около тайнствеността на нашето историчес­ко и езиково минало.
Дано удоволствието бъде споделено, дано дълбоките духовни хоризонти на древноиндийската култура и философия, а и на предложените тук текстове върху тях, намерят и по-широки пространствени измерения и у нас.

7 юни 2016

Индра и светите подвижници (3)

Живял някога на земята царственият мъдрец Вишвамитра, син на Гадхи от рода Каушик, който се отдал на нечувано под­вижничество с цел да придобие брахмански статут и с това разтърсил царството на Индра до самите му основи. Веднъж Вишвамитра, могъщият цар на Канякубджи, посетил обителта на божествения мъдрец Васиштха и видял у него прекрасната крава Нандини, която изпълнявала всички желания. На царя му се приискало непременно да има тази крава, но Васиштха не се съгласявал каквито и съкровища да му предлагали. Тогава Вишвамитра се опитал да вземе тази крава със сила; но кравата на Васиштха създала страшни бойци, които обърнали в бягство цар­ска­та войска. “Сам бог Дяус не могъл да отнеме кравата на Васиштха и го по­стигнало възмездие заради нейното похищение”, – подсказали на Вишвамитра, и той видял, че брахманът е по-могъщ от царя. Тогава той поискал от кшатрий да стане брахман и за тази цел се отдал на велико, тъй сурово подвижничество, че Индра изпаднал в смут и си помислил: “Та той ще придобие такава сила, че с нея ще ми отнеме трона на небесата и ще завладее моето царство, както някога са го овладели Сунда и Упасунда, а след тях – и Равана”!
И както в митичните времена Брахма призовал Тилотама за спа­се­нието на небесата от могъщите асури, тъй и Индра изпратил небесната апсара Менака да съблазни Вишвамитра и да го отклони от опасното за боговете подвижничество.
И Менака се отправила към обителта на Вишвамитра, където цар­ственият мъдрец се бил отдал на жестоко покаяние, а заедно с нея Ин­дра изпратил и Ваю, бога на ветровете, и Кама, бога на любовта, за да й по­могнат да изпълни неговата повеля. Красавицата Менака приближила до обителта на сина на Гадхи, и приветствайки го, започнала да танцува и лудее на горската поляна близо до колибата. Тогава вятърът, като следвал повелята на царя на боговете, изхлузил от нея одеждини й; под­ви­жникът я видял гола и страстта ги овладяла. Той я извикал и тя се при­б­лижила. И те дълго-дълго се отдали на любовните ласки между цъф­налите храсти, а годините отминавали покрай тях като ден.

ИндраПродължава в Andral 84-85 b, 2016

Индра и светите подвижници (2)

Живели някога двама велики мъдреци – Бхарадваджа, син на Брихаспати, син на Ангирас, и Райбхя от рода Атри. Двамата били верни другари и техните обители се намирали недалеч една от друга. Бхарадваджа имал син на име Явакри, а Райбхя имал двама сина – Параваса и Арваваса.
Бхарадваджа бил велик подвижник; Райбхя се бил прославил и в трите свята като ненадминат познавач на свещените Веди. Синът на Бха­радваджа Явакри попитал веднъж своя баща: “Кажи, защо тъй голяма по­чит оказват всички на премъдрия Райбхя? Нима твоето подвижничество не е по-висше от познаването на Ведите”? “– Не, сине мой, му отговорил Бхарадваджа. – На трите свята няма нищо по-висше от свещеното знание”. Чул това, Явакри се натъжил. “Райбхя почитат повече, отколкото моя ба­ща, си помислил той, – неговите синове се радват на по-голяма слава. Но аз ще ги надмина каквото и да ми струва”!
И в стремежа да постигне целта си, Явакри се отдал на сурово под­вижничество. Той постил, стоял на една нога неподвижно и в пек, и в студ, подлагал тялото си на огън и го охлаждал в студена вода и когато благодарение на неговото подвижничество заслугите му станали из­ве­стни, той отправил зов към Индра и казал: “За моя суров подвиг, вла­детелю на боговете, дай ми в дар знанието на свещените Веди”. “– Не подвижничеството е пътят до постигнеш Ведите, възразил Индра. Иди при наставник, о Явакри, и изучи Ведите както трябва, с прилежание и смирение”. Но Ява­кри не искал да стигне по обичайния път до постиженията на Ведите и продължавал своето подвижничество. И, натрупал още по-големи заслуги в изтезанието на тялото си, той отново призовал Индра. “Ти няма да постигнеш целите си чрез изтезания на тялото, – отново му казал Ин­дра. – Иди при наставник, о, син на Бхарадваджа.” “– Няма нищо в те­зи три свята, което не би могло да се постигне чрез подвижничество, – му възразил в упорството си Явакри. – Ако ти не изпълниш сега моето желание, аз ще подложа тялото си на още по-жестоки изтезания. Аз ще отсичам част по част своето тяло и една по една ще ги хвърлям в огъня; и твоята власт на небесата ще бъде разколебана от моя подвиг”! Тогава Ин­дра се принудил да изпълни желанията му. По молба на Явакри той дал на самия него и на баща му съвършеното знание на Ведите и им обещал победа над всички съперници във владеенето на това свещено знание.

Индра 2
Продължава в Andral 84-85 b, 2016

Kumbh Mela: седмица на най-големия религиозен празник в света

– Репортаж на един пилигрим –

Атмосферата е на истински духовен спектакъл, с мигащи неонови светлини, пищни парадни платформи, а оглушителните високоговорители внушават религиозни послания денонощно

На всеки 12 години, милиони поклонници се събират за Kumbh Mela, там, където се сливат реките Ганг и Ямуна близо до Алахабад, Индия. Поклонни­ци­те се къпят в свещените води, за да се пречистят. Kumbh Mela е едно от най-важните поклонения в индуизма, на което се събират най-голям брой поклонници от целия свят.
Много наблюдатели описват Kumbh Mela като религиозен панаир. Атмосферата е като на духовен спектакъл, с мигащи неонови светлини, изобразява­щи сцени от Махабхарата, пищни фасади декорират богатите ашрами-лагери, а оглушителните високоговорители излъчват религиозни послания 24 часа в денонощието.
Спринтираме, за да хванем влака до Алахабад и забелязваме, че всяка врата на всяка кола буквално е провесена от хора. Не можем да се качим на която и да е кола. Два дни по-късно, тълпи обграждат жп гарата в Алахабад и в трес­кав­ото бягяне загиват 36 души, а ранените са няколко десетки повече.
Намирането на автобуса е лесно. Цената е само 105 рупии (около $ 2) на човек. Тарапаната обаче е голяма и пътуване от 75 мили ни отнема почти шест часа.
Гладни и уморени, пристигаме в Алахабад в 11 вечерта и търсим да се настаним в предварително резервирани места за нощувки. В 2 часа сутринта успяваме все пак да намерим нашия лагер – две брезентови палатки. Девет души сме настанени в нашата палатка. Цената е 500 рупии ($ 10) на човек на вечер. За стиска слама на земята изглежда скъпо.
Странно и оглушително е общуването по обществените системи на Кумбха Мела, а тук те изобилстват. Освен от нашата палатка, дрезгави писъци на човека-глас и викове от високоговорителя, наподобяващи бълнуване на лунатик – подобни викове се чуват отвсякъде. Звуците са твърде високи и писъците се връщат до нас на вълни и изкривено. Все пак тъй съм капнал, че заспивам веднага.

Saints
Сутринта преди да си тръгнем търсим нещо за хапване и по-добри места за спане. Сто метра по-нататък някакви хора ме питат как се справяме. Много добре, отговарям, но ще се чувствам по-добре след обяд.

Продължава в Andral 74-75 a, 2013

New

Andral 70-71 a, 2012

Andral 70-71 b, 2012