Зарзалата цъфна!

Баба Зарзала цъфна и тая година много красива! Вярвате или не, това великолепно дърво е на около 85 години, затова я наричам „баба“. А за годините й знам от татко /лека му пръст!/, който приживе ми каза, че когато е бил на седем годинки, т.е. около 1936 година, дръвчето е било колкото него на бой. Колкото пъти се върна в бащината си къща, винаги си я милвам и се опитвам да обхвана ствола й, но не мога. Уви, от десетина години започна да пада кората й, бури прекършиха някои от огромните й клони и дава все по-малко плодове – много вкусни, имат много малко общо с кайсиите. Нейните плодове са леко киселки, имат собствен вкус и чар. А самото дърво, за жалост … винаги е било … притихнало и мълчаливо, ех, ако можеше да говори…

Из “Печални тропици”

Клод ЛЕВИ-СТРОС

На кораба

За учените зората и здрачът са едно явление, така са мислели и гърците, доколкото са ги обозначавали с една и съща дума, която си меняла смисъла единствено от това дали е ставало въпрос за вечерно или за утринно вре­ме. Това смешение на понятията прекрасно изразява главната идея на теорети­ческите построения и странното пренебрежение към конкретната страна на нещата. Нека която и да е точка от Земята непрекъснато се колебае между зоната на падането на слънчевите лъчи и зоната, в която светлината си отива от нея или се връща към нея. В действителност няма нищо различно между вечерта и утрото. Изгревът на слънцето е прелюдия, залезът – увертюра, която би се изпълнявала в края вместо в началото, както в старинните опери. Обра­зът на издигащото се слънце веднага намеква за времето, което ни очаква: мрачен и мъртвешки бледен, ако първите утринни часове се окажат дъждовни; розов, лек и пенлив – ако ясната светлина блести ярко. Но при смяната на де­ня утринната заря не предрешава нищо. Тя дава основание за метеорологиче­с­ка прогноза и ни казва: ще вали или времето ще бъде хубаво. Ако говорим за слънчевия залез, то това е съвсем друга работа. Това е завършен спектакъл с начало, средна част и край, нещо от рода на миниатюрна картина на сраже­нията, триумфите и пораженията, които следват едно след друго в течение на дванайсет чàса. Утри­нната зора е само началото на деня, здрачът – негово повто­рение.
Ето защо хората отделят повече внимание на залязващото, отколкото на изгряващото слънце. На тях зората им дава само допълнителни сведения към показанията на термометъра и барометъра; за по-малко цивилизованите тя означава единствено фазата на Луната, полетът на птиците или колебания­та на приливи­те и отливите. В същото време залезът на слънцето възвисява хората като обединява в тайнствени конфигурации перипетиите на вятъра, студа, горещината и дъжда, в които преминава физическото им съществуване. Потоците на съзнанието се четат както неясните съзвездия. Когато по небето започне играта на цветовете на заника, селянинът спира на пътечката, рибарят удър­жа лодката, а „дивакът“-индианец, седнал до затихващия огън, при­ми­жа­ва с очите.

Продължението – в Andral 72-73 b, 2013

Една нощ с „Антипън“

Валери ЛЕКОВ

Преди 10 години през нощта на пътя София – Кюстендил.
– Добър вечер! Или добро утро. Дайте документите на колата, книжката и личните карти на пътниците!
Пътният полицай ни гледаше подозрително – в старата Жигули пътува­хме четирима мургави мъже. Колегата му обикаляше и оглеждаше колата. Из­вадих документите, събрах личните карти на момчетата и ги подадох през сваления прозорец на колата.
– Заповядайте – казах.
– От къде идвате толкова късно? – попита полицаят, докато разглеждаше документите.
– От участие в София– обади се Димо, който все бързаше да каже нещо изтъкващо.
– Какво участие? Да не сте оркестър?
– Не, артисти сме, самодейци – доуточни и Стефан.
– Да бе, артисти – наведе се и с фенерчето започна да осветява лицата ни и да сверява снимките от личните карти. – Я отвори багажника на колата!
Слязох и отворих. Багажникът беше пълен с чанти и сакове. Навярно полицаят си е помислил – “Ей сега ги спипах” и с ехидна усмивка се обърна към мен:
– Какви са тия чанти, какво има в тях?
– Костюми.
Другият полицай също дойде отзад, видя пълния багажник и издаде заповед:
– Я всички слезте от колата.

ANTIPUN-1983 g.

„Антипън“ – 1983 г.

Слязоха и останалите. Шики ме гледаше учудено, Стефан спокойно си запали цигара, а в ухиления поглед на Димо се четеше насмешка.
– Абе много чанти носите. Я ги свалете да видим какво има вътре – втори­ят полицай вече вярваше, че са заловили банда крадци.
Всеки от нас си свали кой чанта, кой сак и чанта и на фона на светлината от фенерчето пред погледите на полицаите аз и Стефан започнахме да вадим женски дрехи – рокли, пенюари, сутиени, перуки, различни шарени забрадки, мъжки панталони, сака и вратовръзки, гердани, гривни, червила и гримове. Димо, който играе ролята на циганче-лепилар измъкна натурално мръсния си парцалив сценичен костюм. Шики извади старо войнишко кепе от строителни войски, зимен войнишки клин, очила без стъкла, мъжки шлифер, руса перука, шарена риза …
Полицаите се шашнаха и не знаеха какво да кажат. Сигурно са си мислили – тия или са крадци и крадат всичко, каквото намерят, или са клошари. Ние се спогледнахме и започнахме да се смеем.
– Ние сме ромска група за хумор и сатира – разиграваме скечове. Тази вечер играхме в бившия Партиен дом в София, по случай 8-ми април – Международният ден на ромите. Лично министърът на културата ни даде тази грамота за принос в утвърждаването на ромската културна идентичност – изпях на един дъх аз и показах грамотата.
В този момент се почувствах като мъжката половина от известния поп­фолк дует Марко и Снежина. И него го спрял катаджия за нарушение на пътя, а той му казал: “Чакай бе, брато, не ме ли позна, аз съм Марко и Снежина?”
– А, пари не ви ли дадоха? – полюбопитства

Продължава в Andral 70-71 a, 2012

ПРОБЛЕМЪТ С ИРАНСКОТО ВЛИЯНИЕ

Марианна Смирнова-Сеславинская

Георгий Цветков

Проникването на ирански елементи, наблюдавано от началото на христи­янската ера във вид на иранизирани (или ирански) имена върху монетите, е изрично потвърждение за древността на културните контакти на прииндското население на Индия с иранските племена, за което в последните десетилетия нееднократно са писали изследователите и на иранската, и на индийската история и култура. Както вече се спомена, племето удумбара е било в съюз с родственото им племе мадри, което граничело с тях на северозапад. Название­то Мадра/Бхадра, отразено както в древната топонимика на областта, тъй и в местните етнически названия, по мнението на Й. Пржилуски, е свързано с ирански етноним. По този повод той пише: “Струва ни се, че далеч преди навлизането на индо-скитите и саксите, дори по-рано от експедицията на Александър Македонски, някои бактрийски племена, спуснали се от Афганистан, били проникнали в Индия и завоювали в крайна сметка Панджаб” (освен това авторът не изключва и влияние на иранизираните по-рано неиндоевропейски племена)45. В действителност явното засилено влияние на иранската култура в областите по западните индийски граници е било постоянно. Още в древността северозападните области на Индия периодически са влизали в състава на иранската империя (в епохата на Ахаменидите, например).
Освен това изследванията от последните десетилетия говорят за

Продължението в Andral 68-69 b, 2012

ПАТХАНКОТ – СТОЛИЦАТА НА УДУМБАРА

М.В. Смирнова-Сеславинская
Г. Н. Цветков

Северна Аудумбара, както може да се съди по съхранени сведения, е била разположена на голям търговски път, който съединявал Такшашил (съвременeн Таксил на изток от Пешавар) и други градове на Кашмир до Шакал, Агродак и Рохитак от долината на Ганг. Конкретното местоположение на Северна Удумбара, определено от нас по-горе, е показано на карти 7, 9, 10 и 11. В същото време това е бил единственият път, свързващ централните области на Северна Индия и териториите на запад. Както вече споменахме, благоприятното место­положение на Северна Удумбара станало основа на нейното благосъстояние. Сеченето не само на медни монети, но и на монети от сребро говори за това, че икономическото положение на Удумбара вероятно е било твърде устойчиво. Най-големият град на Удумбара, който съответства на днешния град Патханкот [Pathânkot], се намира на кръстопътя на търговските пътища към Чамба, Нурпур и Кангра и е бил важен търговски център на Северен Панджаб. При това значението на на Патханкот е било не толкова в удобствата на минаващите през него пътища, тъй като пътищата в планините представлявали сами по себе си кози пътеки, долините – тесни, понякога дълбоки с километри, а снегът преграждал пътя до половината от годината. Разположението на Патханкот е

Продължението в Andral 68-69 b, 2012

СЕВЕРНА УДУМБАРА

Социално-икономическото развитие на Северна Удумбара

Марианна Смирнова-Сеславинская
Георгий Цветков

По-горе направихме обща характеристика на социалното устройство на обществата в басейна на Инд (Северен Панджаб) в късната древност и ранното средновековие. Ганите и сангхите като републикански образования били хара­ктерни за обществата в долината на Ганг през същия период, но до нас не са стигнали сведения за племенни обединения на домите в областта на басейна на Ганг от това време. Що се отнася на териториалните образования на Удумба­ра в прииндската зона, то по-голямата част от сведенията се отнасят до Северна Удумбара и това е основно информация, която се получава от анализа на удумбарската нумизматика. Най-напред е съвсем очевидно, че към началото на н.е. Северна Удумбара е достигнала много по-високо ниво на социално развитие, отколкото другото (другите?) териториални образувания на удумбара, тъй като единствено в Северен Панджаб са намерени монети на Удумбара. На второ място, имаме сведения за наличието на брахмански касти с наименования Аудумбара и Удумбара в Гуджарат и Южен Раджастан, и Думба в Панджаб, според които има функционално разслоение на обществата на Южна и Северна Удумбара. В басейна на Ганг както устните предания, така и топонимическите и археологическите източници говорят за доминация на домите в миналото и за съществуването на собствени управници. Освен това знаем, че различните гани и сангхи както в Северен Панджаб, така и в басейна на Ганг се намирали на различна степен в социалното си развитие. Очевидно племената на домите в различните области на Индия следва да се разглеждат именно от гледна точка на вероятното различно ниво на развитието на отделните племенни териториални общини. Южна Удумбара е възможно да е представлявала една от значителните племенни общини на преддържавно ниво, във всеки случай вероятно тъй е било в епохата на завоеванията на Александър Македонски. Що се касае за домските общини в по-обширни територии, обхващащи северната част от басейна на Ганг и прихималайския район, то те са могли да бъдат и някол­ко. Данни за Дом-Катарите, руините на домски крепости и многочислените топонимически свидетелства позволяват да се предположи съществованието поне на едно териториално образование на домите от типа “гани, живеещи от оръжие” [военизирани гани – може би това е по-точния превод – бел. С.С.] (и това е било вероятно в района на съвременен Горакхпур).

Превод С. Савчев

 

Мафии

до мафиите… Президентски, правителствени, партийни, организирани, неорганизирани, български, турски, ромски, арменски, еврейски, помашки, гагаузки, шопски, футболни, тежкоатлетни, абревиатурни, петролни, газови, митнически, червени, сини, жълти, зелени (тия са повече бъдещи), журналистически, топлофикационни, електроразпределителни, студеноводни, археологическо-иманярски, местни, национални, областни, окръжни, селски, кадесарски, дансуващи, меверейски, алкохолни, тютюневи, акцизни, дедесарски, гранични, погранични, финансови, учебникарски, университетски, улични, катаджийски, лекарски, депутатски, педерастки, зеленчукови, месопреработвателни, боклуджийски, алкохолни, фолкмафия, дрогаджийски, курвенски, атакаджийски, бесепарски, резесарски, седесарски, депесарски, евротъпи и евроостри, христиански, мюсюлмански, юдейски, кришнарски, евангелистки, постоянни, телевизионни, просташки, полуинтелигентни, интелигентни, временни … Всякакви… Стига, нека се събудим…

„Дали се зора зазори или се две нощи смесиха“…