Поредната необикновено веселяшка

телевизионна реклама: “В живота няма нищо сериозно”. Че несериозникът не е тъй духовит, колкото си въобразява, е ясно, ама колко ли мозък има у оня, който се е съгласил да бъде оповестено внушението?!? И дава ли си сметка как влияе подобен привидно сапунен мехур на собственото му невръстно дете?!? Шега? Самоирония? Хм. Някои неща не бива да се прощават. (01. 2016)

Advertisements

Хм, то излезе,

че си е поредната сцена от активно мероприятие… Вчера Марков, днес зализания журналистически талибан Карбовски и поувехналия Гарелов. И пак като хоругва вдигат името на любимия маджарски лидер, наговорили са се с вчерашния кресльо, както се казва просто си плюят в устите. Май дробят зеленчуците за специална супа. А пък Нова си е един от каналите за обработка на общественото мнение. Да-а-а…

Въпрос към Нова

В качеството си на какъв се яви Георги Марков сутринта на Вашия екран? Като активист-подуправител на блаженопочившето СДС? Като бивш конституционен съдия? Като незатихващ спортен деятел, който страстно бил целувал бузките на бразилчетата от не знам кой си клуб? (Между другото дали има расист по света, който да не се изживява като баш хуманист в собственото си съзнание!) Като почитател на Бойко, който бил спечелил за десети път властта? Като унгарски зет, който с възхита говори за Орбан и неофашистката унгарска кохорта? Като манекен на всичките тузарски модни къщи взети заедно? Като вечно ченге? Или като «все някому вършещите работа я Сидеров, я Каракачанов или пък Георги Марков, дето и в Националния координационен съвет да го сложиш ще пасне като ключ в ключалка, и в Парламента да го гудиш все си е като мерудия в манджа, и в Конституционния съд да го наредиш си е като плешив етикет на луксозно шише, и във Футболния съюз да го натаманиш, все му отива като агнешка бурбонка на зелена ливада, ама след години пак ще изплува от резервния джоб на големите играчи-диригенти и пак ще ни омотава в брътвежите си»? Кой днес е Георги Марков, та трябва да плакне мозъка на «Многомилата Ани», «Викторе» и Вашите зрители?!?

Журналистически бисери (9)

Кадър 1
“По света и у нас” на Канал 1 е поканил г-н вътрешния министър за интервю. Постепенно г-н министъра изземва функциите на водещите. Не знам досега някой водещ да е иззел дори и за секунда функциите на г-н министъра. Този факт доказва две неща: едното е, че дотам са стигнали в наглостта си управляващите, та си позволяват дори и пред камера вече да се намесват в сфери, които … не са тяхна работа. Макар те да налагат обратното и впечатление, и поведение. Второто е, че самите водещи са … неадекватни.

Кадър 2
След ден. Същият министър вече е в bTV. Срещу него в чудесно настроение г-н Бареков. Как топло си общуват управляващи и национални телевизии.

Кадър 3
Парламента обсъжда поредния вот на недоверие. В една-две секунди чудесен кадър – хората от правителството са се обърнали един към друг на групички – едни се подхилкват, други си говорят, трети са само подпухнали и жестикулират нещо. Тия кадри ми напомниха други кадри … От африканската савана – фамилия хиени, след обилен обяд, събрани заедно, които изглеждаха … по същия начин. В зоологията съм чувал за подобен термин – хилещи се хиени. Ако някой види чак толкова общо между двете групи … си е лично негова работа. Аз споделям това, което ми внушиха кадрите. Абе … кой е тоя оператор и кой е тоя режисьор? (2008, вж. и „Зарзалки или приписки в несвяст“, 2011)

Пускам отново фрагмента от 2008-а, тъй като наскоро една национална телевизия ми даде повод да забележа, че някои похвати в журналистиката ни са си par exellence тенденция – който и да дойде на власт, водещи и телевизии си общуват все повече от топло с тях. Не вярвам една от причините да е, че всеки нов водещ усеща с острия си нюх, че в противен случай няма да го траят и ден пред микрофона.
Онзи ден – 23 май 2015, – bTV е поканила за пред зрителя един от политиците, на когото му е време вече да му спретнем паметник пред Народното събрание (според съществуващия закон той спокойно може вече и да се пенсионира, но за някои кадри държавата винаги е била многощедра – той ще има право да работи и след изключително тежката работа, която върши, и след 45-ата си година). Поканен е и друг телевизионен водещ, който нищо чудно да е поел по високоостойностената пътечка на политиката – Андрей от двойката с Иван. (Споменатата телевизия е създала традиция нейни журналисти, след като се посъбудят и поотърсят от младежките си журналистически увлечения, да се изживяват и като политици). Говорят ни за Македония. Много умно. Водещата Марчева е съгласна с всичко, впрочем откакто е пред микрофона тя дава усещане, че е добре приета от некои служби, уверено се кахъри и мъдро разбира всички проблеми на държавата и обществото, което е повече от нормално за типа журналистика, предлагана ни ката сутрин. Най-милото в целия разговор беше, че Марчева държеше да говори на политика на „ти” и почти интимно: „Краси…”. И удържа. Браво! Очевидно е, че тя се чувства уютно. Той – не по-лошо.
И ако някой студент по журналистика търси пример за истин­ска журналистика, няма смисъл чак толкова да тръпне. Просто си пуска bTV-то и e готов още утре да замести било Бареков, било Марчева. Ако пък иска да играе ролята и на твърд националист, като Андрейчо, например, не трябва много – просто трябва да стане малко по-голяма TV лига от него.

Журналистически бисери (8)

“Тази природа е олицетворение на книгата на Ръдиард Киплинг “Книга за джунглата”.
Репликата чух от иначе хубавия филм за природата на Индия на NatGeo Wild, гледан наскоро. На пръв поглед може и да не забележиш елементарността и, казано направо, глупостта на твърдението, но е недопустима за световна медийна империя, която отдавна прави наистина страхотни документални филми. Не знам къде е грешката в случая – дали в оригиналния текст или в превода на български, – но че е глупост, е извън всякакво съмнение.

“Има умни хора, които могат да оправят България, но просто не искат”…

Интервю с Иван Терзобалиев, от Горната махала на Сливен

Изображение0882

– Разговарям с Иван, сина на Пешо, той сега ще се представи…
– Казвам са Иван Петров Терзобалиев.
– На колко си години?
– 41-а.
– Какво образование имаш?
– Основно.
– Защо не продължи?
– Ами … ожених са рано.
– Колко деца имаш?
– Две.
– Като завърши основното си образование почна ли работа?
– Не.
– Колко години не си работил?
– Едно десет години.
– Кои години беше туй?
– 90-те години.
– И кога осъзна, че трябва да почнеш вече по-сериозно?
– На около 30 години бях, когато почнах и то навънка. Първата ми работа беше там.
– Къде беше първата ти работа?
– В Испания.
– Кое наложи да отидеш в Испания?
– Тука нямаше работа и-и-и … тоест имаше работа, ама заплащането беше малко.
– Тогава вече деца имаше ли?
– Имах, да. Едно дете.
– Баща ти беше жив тогава…
– Да, беше жив… Донякъде и той. Извади пари и ми каза “Мойто момче, ве­чи трябва да поемаш сам”.
– И с кого замина? Сам ли замина за Испания или не?
– Първо заминахме за Италия. Бяхме 3-4 момчета тука от махалата. Стоях един месец в Италия…
– Къде бяхте?
– Във Фоджа. Обаче тогава не даваха квартири на емигранти там.
– Не даваха?
– Не даваха. Единствено ако си с документ. Ама те тогава и документи не даваха. И-и-и един месец спахме там в една … , после на пътя спахме…
– На пътя, на гара­та?
– Да, на гарата.
– Коя година беше туй?
– Туй беше 2000-та.
– През тоя месец, през който бяхте там, нещо работихте ли?
– Да, работих, бяхме в едно село, брахме домати. Около две седмици.
– Спомняш ли си селото как се казваше?
– Ами … близо до Фоджа беше…
– Сан Фердинандо?
– Не… Сега не мога да са сета.
– Друго нещо работи ли тогава в Италия?
– Не. В Италия – не. Оттам си фанах автобуса, от Милано…
– Защо си тръгна от Италия?
– Имах един братовчед в Испа­ния, беше там от година-две, Иван – на майка ми на сестра й син, – той даже още е там и той ми каза “Ела при мене, имам квартира, ши намерим и работа”. И аз тръгнах.
– Ти за тоз месец, в който беше в Италия, езика е изключено да си го научил? Пет-шест думи сигурно…
– Да, пет-шест думи.
– Колко време стоя в Испания и къде бе­ше това?
– В Испания стоях около … седем години, до 2007-ма. Бях в Мурсия, област Мурсия, града са казваше Сехин.
– И там какво работи?
– Ами там съм работил доста работи. Не е една професия само. Предимно в селското стопанство. Бране на грозде, праскови, кайсии, маслини… Повечето вре­ме работихме в един парник с жена ми. Парник за цветя. Карамфили и рози. Даже оттам си земах документ. Испанския документ.
– Испанския документ за какво?
– Ами за-а-а право на работа.
– Значи в Испания имаш специален документ за работа…
– Тогава трябваше да имаш някаква работа и самия шеф да та изисква като работник. Имаше срок – мисла, че беше една или две години, през които трябваше да си само при тоя шеф. И след това ти подменат документа, с който ставаш свободен – можеш да работиш където искаш. В цяла Испания.
– В тия седем години ти си бил там с жена си. Детето?
– Децата – не, децата в Испания не бяха, те бяха тука.
– Там осигуряваха ли ви?
– Ами да. В парника ни осигуряваха. На другите места – не. На грозде, на маслини – не. Те са временни работи. Един месец, два месеца…
– Кое наложи да мръднете от Испания?
– Ами ний са прибрахме вече насам, те децата вече пораснаха, повечето – заради децата. Близо три години не бяхме са прибирали.
– И не бяхте виждали и децата…
– Не бяхме виждали и децата. И те не бяха идвали в Испания. И туй беше точно шестата, или седмата година, дойдохме си тука. През туй време майка ми и баща ми са в Кипър. Аз си бях дошъл от Испания април месец, сезона в Кипър почва май. Април-май.

Ivan Pafos 1996

Иван. Пафос, Кипър. 1996 г.

– А децата тука при кого бяха?
– При майката на Олга бяха. И … постояхме тука месец-два. И разговарях с майка ми. “Елате, вика, в Кипър”. Аз си дойдох с пари от Испания. Викам, айде там ши направим една почивка…
– В Испания направихте ли хубави пари? Не та питам колко, ама доволен ли си?

Виж продължението в Andral 78-79 a, 2014

Хм, колкото и да са ми неприятни,

някои теми ти се навират сами в съзнани­ето…
По принцип тайните служби би трябвало да са тайни, невидими, да вършат работа тихо в името на държавата (май се налага да припомним и повторим: да работят за държавата, не за себе си и за собствените си кадри и цели!), без да са видими, без изоб­що да парадират, както е по целия свят. В последните години обаче у нас все повече техни служители се къпят в суета и бая попохвалват неземната си работа, себе си, своите служители и подчинени под път и над път. Коритаров мине не мине собствено предаване и ни обучава в специализирани тер­мини, въвежда ни в проблематиката (“Увод в …”), щото как може Бареков да не знае какво е “нелегал”? Осман Октай ни уверява, че не Доган дирижира Държавна сигурност, а Държавна сигурност много сигурно го дирижира. В друго предаване Божидар Димитров с умерено солиден глас невинно и някак случайно изтърва пред зрителя хвалбите на тайните служби по повод … Красимир Каракачанов – “колко важен е за България”… Чак смешничко ти става. Щото си неграмотен човечец, не за друго… Абе тия хора имаш чувството, че не си вършат тайната рабо­та, а много държат ние да знаем, че нещо вършат. Какво тъй тайно и много важно е направил за България за тия двайсет и пет години Каракачанов не можем, пък и май не искаме да знаем, освен онова, което виждаме с очите си – че младежът преди четвърт век, а днес човекът на възраст май никога не е правил друго, освен да работи за тайните служби. Четвърт век го гледаме как влиза и излиза от парламента, един път в една коалиция, друг път – в друга, но много повече пъти остава уж вън от парламента, пък все тъй в активната политика, щото толкоз много го припознават, него и партията му, избирателите, че на последните парламентарни избори го сайдисаха с няма и два процента. А иначе професионален политик вече десетилетия, същински Ленин, който четвърт век ни къпе в едни и същи словесни глупости от какви ли не телевизионни студия, облъчва и досадничи на зрителя с високата си каракачанска хуманност. Е, да, последният път май имаше явната задача да се внедри при Бареков, за да огледа по-отвътре как са там нещицата и след като нещо не му хареса да поизлезе от коалицията, след като вкара в европар­ламента друг свой пак много внимателно отгледан и обгрижен в годините джамбаз-“колега”. Дали пък това и не му беше целта, пък и целта на … службите? Каракачанов сума години говори и натъртва за “циганската престъпност” (и е прав да е много активен борец), но мълчи за някои други престъпности – примерно “българска­та”, примерно “турската”, примерно “арменската”, примерно “каракачанската” (може пък тях да ги няма в държавата?!?) и имаш усещането, че е възпитан и си е останал като политик и гражданин с не повече от седем думи в главата.