Помните. На бистрэн

В ночь с 2 на 3 августа 1944 года в нацистском лагере Аушвиц – в газовых камерах было уничтожено 2897 ромов. Всего в этом комплексе лагерей погибло более 20 тыс. представителей ромской нации. Исследователи ромского этноцида считают, что во время Второй Мировой войны погибло до полутора миллиона ромов. В процентном отношении ромский народ больше всего пострадал от убийств, более 90 процентов ромского населения Чехии, Австрии, Германии и Эстонии было уничтожено фашистскими режимами. Во время Второй Мировой войны в карательных акциях оккупационного режима в Украине было уничтожено до 20 тыс. лиц ромской национальности.
2 августа во всем мире отмечается Международный день холокоста ромов – памятная дата, установленная Всемирным Ромским Союзом (International Romani Union) Согласно Постановлению Верховной Рады Украины от 8 октября 2004 г. № 2085-IV “О Международном дне холокоста ромов” день трагедии ромского народа отмечается на государственном уровне и в Украине.
Следует отметить что трагедия ромскогог народа во время Второй Мировой войны начиналась в Бабьем Яру, где 22-24 сентября 1941 года было уничтожено пять ромских таборов среди которых находились преимущественно дети и женщины. Преступные расстрелы были продолжены и уничтожались ромы кочевье которых происходило в Киевской и прилегающих областях, а также успевшие бежать с западных областей Украины.
Также Указом Президента Украины № 625 от 5ноября 2015 г. был создан Оргкомитет “О подготовке и проведении мероприятий в связи с 75-й годовщиной трагедии Бабьего Яра” членом которого стал Президент Всеукраинского союза общественных организаций “Конгресс Ромен Украины”, заместитель Президента Рады национальных сообществ Украины Григориченко Петр. На заседаниях указанного Оргкомитета президент Конгресса настоял на завершении 23-х летней борьбы ромского сообщества Украины за восстановление исторической памяти и справедливости – установлении памятника жертвам ромского геноцида в Бабьем Яру,
Работы по установке памятника “Ромская Кибитка” изготовленная по проекту академика Игнащенка Анатолия Федоровича сейчас в стадии завершения.
Ромское сообщество Украины скорбит по жертвам Бабьего Яра вместе с еврейским, украинским и другими народами, представители которых были жестоко уничтожены – в месте объединения всех народов Украины – Бабьем Яру.

ВСГО “КОНГРЕСС РОМОВ УКРАИНЫ”

Advertisements

Въпрос към Нова

В качеството си на какъв се яви Георги Марков сутринта на Вашия екран? Като активист-подуправител на блаженопочившето СДС? Като бивш конституционен съдия? Като незатихващ спортен деятел, който страстно бил целувал бузките на бразилчетата от не знам кой си клуб? (Между другото дали има расист по света, който да не се изживява като баш хуманист в собственото си съзнание!) Като почитател на Бойко, който бил спечелил за десети път властта? Като унгарски зет, който с възхита говори за Орбан и неофашистката унгарска кохорта? Като манекен на всичките тузарски модни къщи взети заедно? Като вечно ченге? Или като «все някому вършещите работа я Сидеров, я Каракачанов или пък Георги Марков, дето и в Националния координационен съвет да го сложиш ще пасне като ключ в ключалка, и в Парламента да го гудиш все си е като мерудия в манджа, и в Конституционния съд да го наредиш си е като плешив етикет на луксозно шише, и във Футболния съюз да го натаманиш, все му отива като агнешка бурбонка на зелена ливада, ама след години пак ще изплува от резервния джоб на големите играчи-диригенти и пак ще ни омотава в брътвежите си»? Кой днес е Георги Марков, та трябва да плакне мозъка на «Многомилата Ани», «Викторе» и Вашите зрители?!?

ДРУГИТЕ БЕЖАНЦИ

От Иракската окупация до „Арабската пролет“:
Ромите в Близкия изток

Кемал Вурал ТАРЛАН

Kemal Vural Tarlan

Циганите, древните хора, живели в почти всяка страна от Близкия изток (и най-вече в Египет, Иран, Ирак, Сирия, Турция и Ливан) наброяват над 5 ми­лиона. Сред тях са doms – един от трите основни групи цигани в Близкия изток. Всички наименования като „циганин“, dom, dummi, nawar, kurbet, barake, abdal, helebi, koli, ghorbati, jat / zott и zargar имат обиден смисъл и точно затова биват използвани.
След 2003 г., когато Америка окупира Ирак, циганска по произход общност, наричана в Багдад “Gajar” са преживели много. Членовете на тази общност, около петдесет хиляди в Ирак, се опитват да преживяват чрез правене на музика и танци.
След американците, свалили режима на Садам, обществени и частни институции бяха разграбени от различни групи бунтовници.
Къщи, работни места и свети места на режима, които поддържаха и етническите и религиозни малцинства, бяха унищожени. Gajars също бяха сери­озно потърпевши от тези действия. Районите, където Gajars живееха, сега са в руини, а домовете им – изгорени. Всички, дори жените и децата, също са били обект на всички видове насилие, жените включително и сексуално. Имаше един много известен квартал на Gajar, близо до област Ebu Гариб, който бе известен с мъченията, провеждани в къщите му след окупацията на амери­кан­ците. Това място днес също е напълно унищожено, унищожени са и циганските квартали в други градове, а къщите бяха разрушени от булдозери. В резултат хората трябваше да мигрират.

 

suriye C_ingene4-001

Ромско дете, бежанка от Сирия. Снимка – авторът.

След окупацията циганите бяха изложени на голям брой варварски нападения в градовете из цял Ирак от радикални групировки като Ал Кайда и шиитските бунтовници. В следствие на тези атаки хиляди жени, деца и мъже загубиха живота си, но централното иракско правителство запази мълчание за тези нападения. А те са били толкова жестоки, че голяма част от циганите бяха избити с неистова омраза. И в резултат на това, че централното иракско правителство си затвори очите за тези кланета, хиляди цигански семейства напуснаха своите села и градове и опитаха да се покрият в шума на големите градове. Бяха принудени да посегнат към просията, грабежите и проституцията. Преобладаващата част от тях трябваше да се върнат към номадския начин на живот. Много групи намериха подслон в съседни страни като Сирия, Йордания и Ливан. Новите управници казваха „За търговци и алкохолизирани проститутки в ислямска държава няма място.“ Докато циганите казват на журналистите, че „иракчаните станаха мюсюлмани след окупацията, след това стана трудно да живеем тук.“
Днес шиитските лидери непрекъснато предупреждават циганите да се държат в съответствие с ислямския морал и да изпълняват ислямски условия на живот. Те настройват обществото срещу циганите като казват, че циганките танцуват голи и продават и употребяват алкохол и наркотици. В днешно време циганските общности в Ирак се опитват да живеят, лишени от основните нужди на живот като питейна вода, електричество и здравеопазване. В резултат на непрестанните насилия на радикални групи, десет хиляди различни иракски цигани трябваше да мигрират към провинция Кюрдистан. Поради факта, че населението им в градове като Duhok им се е увеличило, сега те изискват да бъдат политически представени в правителството на Иракски Кюрдистан.

Революцията дойде, а след това?

Стара циганка седи и пуши на брега на Нил, репортерът й задава въпрос: „Да кажем, че революцията е дошла, но след това?“ И жената отговаря: „Сега имам надежда и мисля, че както и да живеем от сега нататък, не може да е толкова зле, околкото през последните години.
Смята се, че в Египет живеят почти два и половина милиона цигани, повечето от които са без документ за самоличност. Те нямат официална регистра­ция, нямат лична карта и са социално изолирани и принудени да живеят в бедните райони на Египет. Те живеят в много лоши условия и къщи около мръсните водни канали в Долината на Нил и работят почасово. След свалянето на Мубарак, много цигани бяха обнадеждени от революцията, но скоро разбраха, че отново ще бъдат излъгани от съдбата и след укрепването на властта на исля­мистите няма да видят етническите и религиозните малцинства равни със себе си. С последната стачка несигурността им за бъдещето е изключително повишена. Напоследък се получиха новини около извършени атентати върху Dom-групи особено в Синай и Александрия. Циганите, които египтяните наричат ​​Ghagar, (означава „Rambler“) все още са “невидимите” хора на Египет.

Другите бежанците от Сирия

Syrian Gypsies

Ромско дете, бежанка от Сирия. Снимка – авторът.

На 17 декември 2010 г. в Тунис един млад амбулантен търговец беше в основата на граждански безредици, станали известни като “Арабска пролет”. Този бунт се състоя на арабската улица, след това се разпространи в целия Близък изток. В резултат на това въстание няколко диктаторски режими в Близкия изток, били на власт почти половин век, паднаха един по един. Когато през март 2011 г. вълненията достигнаха Сирия, се предполагаше, че режимът на Baas ще загуби властта си скоро след това. Очакването беше, че ще има смяна на режима в Сирия. Днес сирийският режим все още е на власт поради религиозното и етническото разнообразие в Сирия, поради географско положение и политическите връзки между различни групи в рамките на режима на Baаs и световните сили.
Войната продължава вече трета година, убити са над 70 000 човека. Милиони от различни етнически групи трябваше да напуснат собствените си домове и родни градове. Над един милион сирийци са напуснали страната си, за да избягат в съседни страни, като някои от тях са положили неимоверни усилия да имигрират в сравнително по-безопасни места извън Сирия. Днес те се опитват да оцелеят в лагери или живеят под наем. Повече от година правя фотографска документалистика по отношение на сирийците, признати като “гости” в градовете близо до сирийските граници и като бежанци или търсещи убежище по законите на международното право. Аз фотографирам тези лица – те работят във ферми или във фабрики като бягат през минни полета в ужасен страх, после се връщат в техните си палатки или апартаменти под наем, обляни в сълзи.
Между тези хора и общности има древна група от хора, които живеят не само в Близкия изток, но живеят и в целия свят. Има стотици хиляди ци­гани, известни като Dom, Dummi, Nawwar, Kurbet или Zott, които говорят няколко от местните езици в допълнение към кюрдски, Domari, турски и ара­бски. Тези цигански групи живеят в цяла Сирия като номади или са се ус­тановили и интегрирали сред сирийците. В началото на този век, циганите бяха разделени от изкуствени граници на други народи. Въпреки че живеят в различни страни, те поддържат комуникация със своите роднини. Има и бра­кове между роднини. След избухването на най-новата гражданска война, те бяха подложени на дискриминация от страна на други хора и народи и са се опитвали да избягат към градове, в които живеят други техни роднини. Има една проста реалност за тези хора, дори и да живеят в различни държави: те споделят една и съща съдба. Те имат много ниско качество на живот, те са уни­жавани, презирани, дискриминирани столетия и продължават и днес да бъдат отлъчвани от работа.
Циганите в Сирия през последните две години се оказаха във война, в която те не вземат ничия страна. На празно място близо до гара Газиантеп, се натъкнах на група хора, които се опитват да живеят върху платнища и в пластмасови палатки. В този лагер ще видите предимно жени и деца. Мъжете са се преместили в райони, близо до града с надежда да намерят работа. Децата тичат в палатките и около палатките с парче сух хляб в ръката, а в палатките ще видите само няколко одеяла. Тия хора са дошли от Алепо. „Военни влязоха в родния ни град. После хора на сирийската армия дойдоха и ни казаха, че военни самолети ще бомбардират домовете ни и че трябва да тръгнем. Така оставихме къщи и имущество и тръгнахме. До нас стигна, че градът ни вече е бомбардиран. Сега вече нямаме къщи”. Това ми каза млада жена с татуировки по ръцете и лицето. Тогава я попитах „От коя страна очаквате подкрепа”? Отговорът беше „За нас няма разлика между страните. Нашите къщи вече ги няма, оттогава сме нещастни, а днес вече всички имаме нужда от храна”.
Разговарях с мъж на име Хасан за dom-ите в Сирия. Хасан е на 17 години, женен и има 2 деца. Той е вдигнал палатка в района на Nizip, където живеят dom-ите. Разпънал е шатрата си с помощта на хора, които живеят в района. В неговата палатка има 9 души, включително неговите баща, сестри и братя. Hasan говори свободно Domari, кюрдски и арабски, признава, че е Domari. Циганите, дошли от Сирия, не говорят турски. Те се представят като кюрди, а тези, които говорят турски са предимно кюрди или цигани от Туркменистан. Той посочва с пръст към друга палатка и казва: „Те казват, че са кюрди, но не им вярвам, техни роднини живеят зад къщата ми в Алепо”.
Събрах за тях информация от Хасан и от други хора. Латакия е мястото, където за циганите е било тежко, имало е сериозни въздушни атаки. Според тях хората е трябвало да мигрират в градове към Западна Сирия, като Sham или градове, които са контролирани от кюрдската общност или общества като Af­rin, Кобани или Камишли. Онези, които са зъболекари, или майстори-кова­чи, хора, които обрязват, музиканти или тенекеджии, не могат да вършат онова, което умеят поради индустриализацията, модернизацията на производството и промяната в законите. Хасан в Сирия е бил работник в строителството; ако има нужда от него, ще работи в Турция. „Турските работници работят за 80 лири. Ние работим за четиридесет лири, но за нас не всеки ден има работа. Обикновено работим веднъж седмично. Скоро семейството ми ще се премести в Мерсин, където деца и възрастни ще събираме реколтата от ягоди. Изглежда тази война никога няма да свърши, но случи ли се, аз ще се върна в Алепо”.
Група от лица, търсещи прохлада под току-що цъфнало бадемово дърво на ръба на една пустош се дразнят, когато ме видят в квартал Imam Keskin в Урфа. Те не казват повече от няколко думи дори и да са сигурни, че не съм държавен служител. Старите жени ругаят хората, които според тях са причинили “сегашното им състояние”, облегнали гърба си на бадемовото дърво сред бадемовото ухание. Докато си тръгвах от там, един от тях започна да крещи “Не им позволявайте да ни снимат.” Преди два дни, сирийските Gypsies` палатки бяха изгорени в квартал Yenice и то съвсем близо до полицията. В новините, само се споменава, че “сирийски палатки са били изгорени”. Търсещите закрила се опитваха да избягат от полицията и да се скрият тук. Местните власти са забранили палатките в тези райони от заради предразсъдъци, жалби на местни жители и неизбежното замърсяване.
През последните дни цигани от Сирия бягат най-често към нашата страна [тук става дума за Турция – бел. пр.], като се опитват да живеят в недострое­ни апартаменти, навеси, най-вече около бедните квартали. Техните роднини, които са се устроили тук, са вдигнали за тях палатки близо до къщите си, дори и да не разполагат с никакъв хляб, за да го споделят с тях. Те вървят заедно, за да събират скрап, поразвалени стоки и къшей хляб от улиците. За много от тях стилът им на живот са вдигнатите палатки, които могат да се видят в близост до градове, села или паланки и то под скъсани тенти, в райони близо до границата от Мардин до Антакия [Анталия?].
Те често биват обвинявани в кражби и неморалност, дискриминирани от араби, кюрди и турци, дори и да са успели да се скрият в тези лагери, благодарение на способността си да говорят арабски, турски или кюрдски. От друга страна там отново са дискриминирани и изложени на същите предразсъдъци в актове на управлението на лагерите, поради което те вече нямат желание да останат в тези лагери.
Повечето от тях стоят далеч от лагера и са се върнали към номадския на­чин на живот, за да не бъдат унижавани от “gadjos”, да не бъдат в затвора или зад телени мрежи. Те са готови да отидат на работа като общи работници в Средиземноморския регион или Централен Анадол като евтина работна сила. Казват, че в тези области те работят за по 5 турски лири на човек на ден.

kvt-1573-001-1A05-1EA0-634A

Циганско момиче, бежанка от Сирия. Снимка – авторът.

В заключение, циганите са жертви на “гражданската война”, започнала сред тези, които са живели заедно сред различните религиозни и етнически групи. На Балканите те пострадаха много по време на разпадането на комунистическата система. Хиляди роми са били принудени да емигрират от въоръжените радикални шиити в Ирак заради своята „недостатъчна ислямска вяра”, по мнението на шиитите. По онова време повечето от тях трябваше да потърсят убежище в Сирия. По време на войната в Близкия изток, влязла вече в третата си година, циганите се намират в зоната на конфликтите. Медиите твърдят, че условията на живот стават все по-обезпокоителни.
Новите власти в тези страни приемат нова стратегия: по отношение на религиозните и етнически малцинства, включително и циганите, те не са предприели никакви ефективни стъпки, остават само уклончивите обещания. Докато тези теми и проблеми са пренебрегвани от политиците, а равенството на религиозните и етнически малцинства се пренебрегва, мултикултурната структура на Близкия изток ще продължи да се влошава.

Превод от английски със съкращения

***
The Iraqi Gypsies After the Collapse of Hussein’s Regime, Yasunori Kawakami
http://www.domresearchcenter.com/journal/22/index.html, Accessed: 18 January, 2015
The Gypsies of Iraq – meetings with a people in isolation, http://www.yourmiddleeast.com/features/the-gypsiesof-iraq-meetings-with-a-people-in-isolation_12455, (Accessed: 18 January, 2015).
Gypsies and Society in Iraq: Between Marginality, Folklore and Romanticism, Ro­nen Zeidel; http://www.tandfonline.com/…/a…/10.1080/00263206.2013.849696 (ползван: 18-ти януари 2015 г.).
The Iraqi gypsies living on the fringes of society, http://observers.france24.com/content/20150304-iraq-gypsiesvillages-minorities-diwaniya (Accessed: 4 March 2015).
No More Singing and Dancing: Iraq`s Gypsies Want to Vote, A.-K. Dosky,
http://www.niqash.org/articles/?id=3062 (Accessed: 18 January 2015).
Devrimin ardından Mısır http://www.ntvmsnbc.com/id/25226886/ (Accessed: 18 January 2015).
M. Paul Lewis, ed. II ― Domari in Ethnologue: Languages of the World (Dallas, TX: SIL International, 2009) http://www.ethnologue.com/show_language.asp?code=rmt (Accessed: 18 January 2015).
Gypsies inside the Egyptian circle http://www.domresearchcenter.com/news/egypt/egypt1­circle.html (Accessed: 18 January 2015).

Най-голямата партия в България е ПАРТИЯТА НА ОМРАЗАТА

На описанието на тази случка попаднах случайно в мрежата. Понеже считам, че не трябва да се мълчи, я копирах и пуснах и при мен. Заглавието е мое – С. С.

@ Olia Al-Ahmed:

Тази вечер, връщайки се от работа, около 21 ч. бях нападната от скинари в рейс № 76. Рейсът беше препълнен. Аз си седях кротко на седалката, изморена и замислена. Пътувах за вкъщи. На спирка „Стадион Васил Левски” се качиха 4-ма младежи с бръснати глави и татуировки. Двама от тях бяха изключително агресивни, единият подпийнал. Започнаха високо да крещят: „Смърт на циганите! Всички цигани вън от България! България за българите! Всички на кола!” По дребният поздрави пътниците с „Хай Хитлер” и вдигна високо изпъната ръка! По едрият и почерпеният започна да агитира другите да създадат партия, да се съберат където трябва и да убият всички цигани до един. Другарчето му започна да го укротява, като му каза да е по-тих, защото е в рейса пред много свидетели. Но той не се впечатли от думите му. Напротив, грубо изблъска и бутна един по-мургав гражданин от рейса /който не беше циганин, а почернял българин след почивка. Момчето говореше по телефона с гаджето си на чист литературен български!/ След това копелето се захвана с мен. Започна брутално да ме обижда и да се заяжда с мен заради цвета на кожата ми. „Брато, дай да я ликвидираме тая чернилка!
Продължението вж. в Andral 82-83 a, 2015

БЕЗ ГЛАС

Гюнтер ГРАС, Нобелов лауреат

Дами и господа,

По време на дъждовете миналото лято, т.е. по време на „постния“ за новини сезон, когато незабележими партийни членове искаха да наводнят новинарските емисии със страховити истории, по изключение имаше истинска новина, която разбуди публичното пространство. Като че ли синият, десен екстремизъм бе неочаквано открит като заплаха за Германия. „Откритието“ беше подпомогнато и от серия брутални насилствени актове, които доведоха дори и до фатален край. Имайки предвид, че някои от участващите младежи живеят в градовете и селата на Източна Германия, все още неразрешеният проблем с опита за убийство в Дюселдорф бе избутан на заден план. А оттогава насам, въпреки падането на Стената, ние германците все още продължаваме да мислим ограничено по жизнено важни въпроси и се самоопределяме като източногерманци и западногерманци и източногерманците за пореден път дадоха повод за подхранване почвата на насилието. Повлияни от комунистическото си минало, те се възприемат от обществото по презумпция склонни към такива проблеми, като че ли в продължение на десетилетия не е имало местни „подпалвачи“, подпомагани от високоморалния дребен буржоа Бедерманс, (герой на швейцарския писател Макс Фриш – бел. С.С.) формиращ задължителната част на всяка действаща десница. Разбира се, Бавария бързо апелира за забраната на Националсоциалистическата партия. Надигнаха се слаби, колебливи гласове, противопоставящи се на забраната: забраната на една партия не би била достатъчна за разрешаването на този проблем. Силнопрофесионалните скинхедс бяха бързо идентифицирани като лошите. И все пак скоро стана очевидно, че това предполагаемо безпогрешно посочване на очевидни расисти и убийци е само върхът на айсберга: никой нямаше, а и все още няма куража да назове името на гореспоменатия буржоа Бедерманс като техен съучастник, но в управлението.

В Германия е същото както във всяка друга европейска държава: рибата се вмирисва откъм главата и стига до опашката. Хората забравиха или се опитаха да забравят, че преди години, в началото на дебата за приемане на бежанци, баварският министър-председател г-н Щойбер беше този, който с демагогско трептене на гласа предупреждаваше за възможната „поквара на немската раса“ А преди около година, веднага след като изборите в Австрия взеха своя разрушителен курс, отново г-н Щойбер беше този, който окуражаваше Австрийската народна партия на Хайзер. Със сигурност все още си спомняме расистките изказвания на Роналд Кох, сегашният министър-председател на Хесен по време на местните избори за блокиране на твърде закъснялото натурализиране на отдавна отседнали чужденци. Въпреки че кампанията Kinder statt Inder („Повече деца, не индийци“) бе доказателство за провала на парламентарните избори в Северен Рейн-Вестфалия, това все пак говори красноречиво как безотговорни политици, призоваващи за забрана на Националсоциалистическата партия, скачат в расисткия влак, когато това им изнася. Има още

ОБИКНОВЕН ФАШИЗЪМ

Внимание: ФАШИЗЪМ!!!

НС

Внимание: ФАШИЗЪМ!!!

valeri-simeonov

Внимание: ФАШИЗЪМ!!!

Посолството на САЩ:
Расисткото говорене е шокиращо

Да чуем публични изявления, унизяващи хора въз основа на тяхната раса или етническа принадлежност е шокиращо. Тъжно е да станем свиде­тели на публичен дебат, отровен от реч, която трябва да е неприемлива в модерно, демократично общество, особено по време на празничен период в годината, белязан с добра воля и пожелания за мир.
Това се казва в изявление на посо­лството на САЩ относно проявите на етническа нетолерантност.
“Надяваме се, че в този сезон на мир и добра воля всички българи ще се замислят върху своята вековна традиция на толерантност и ще положат усилия да отстояват своята световна репутация за мирно съжителство с хора от различни етноси. Всички народи се борят с проблемите, свързани с раса и дискриминация, включително и САЩ, но сред ценностите, които споделяме е и уважението към всички наши граждани, независимо от тяхната раса, религия или етническа принадлежност”, продължава деклара­ци­ята.
“Днес, както и всеки друг ден, ние призоваваме българските граждани да осъдят всички форми на принизя­ваща реч и да бъдат положителни гласове в изграждането на едно приоб­щаващо общество, което отразява нашите общи ценности, без дискриминация и нетолерантност”, се казва в заключение на позицията на посолст­вото на САЩ.
В сряда в пленарната зала съпредсе­дателят на Патриотичния фронт Валери Симеонов обяви, че ромите са извън закона.
Според него е безспорен фактът, че “голяма част от циганския етнос живее извън всякакви закони, правила и общочовешки норми на поведение – за тях законите не важат, данъци и такси са неразбираеми понятия, сметките за електричество, вода, социалното и здравното осигуряване са заменени от убеждението, че имат само права, но не и задължения и отговорности”.
Изказването му от парламентарната трибуна бе в подкрепа на позицията на здравния министър Петър Москов за линейките и ромските гета.
В позицията на посолството на САЩ имената на Симеонов и Москов не е са изрично назовани.

18.12.21014
VESTI.bg

Внимание: ФАШИЗЪМ!!!

ОТВОРЕНО ПИСМО

до председателката на Народното събрание г-жа Цачева по повод изказванията на г-н Симеонов
17 декември 2014

София, 17 декември 2014 г.

ДО
ГОСПОЖА ЦЕЦКА ЦАЧЕВА
ПРЕДСЕДАТЕЛКА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

КОПИЕ:
ГЛАВНИЯТ ПРОКУРОР НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Уважаема госпожо Цачева,

Обръщам се към Вас по повод изказването от трибуната на Народното събрание на народния представител и съпредседател на Патриотичния фронт, г-н Валери Симеонов, на 17 декември 2014 г. В него той заяви, че българските роми са се превърнали “в нагли, самонадеяни и озверели човекоподобни, изискващи право на заплати, без да полагат труд, искащи помощи по болест без да са болни, детски за деца, които играят с прасетата на улицата, и майчински помощи за жени с инстинкти на улични кучки”. Нашата организация, Българският хелзинкски комитет, от много години следи проявите на расизъм, включително словото на омраза в българското общество. Мога отговорно да заявя, че до този момент не сме се сблъсквали с подобно отровно расистко, подстрекателско и вулгарно изказване, направено от високата трибуна на Народното събрание. Тя бе осквернена и това, за съжаление, стана под Вашето председателство. Възмущение и отвращение предизвиква фактът, че изказването не предизвика отпор сред парламентарните групи на управляващата коалиция.
Обръщам Ви внимание, че подбуждането към дискриминация, насилие или омраза на етническа основа е престъпление, за което член 162, ал. 1 от нашия Наказателен кодекс предвижда наказание лишаване от свобода от една до четири години. Това, че за расисткото си подстрекателство г-н Симеонов използва трибуната на Народното събрание, което Вие му позволихте без нито една забележка или опит да го прекъснете, е отегчаващо вината обстоятелство. Оправдаването и подбуждането към расова омраза и дискриминация под каквато и да било форма е заклеймено и в член 4 на един от най-старите международни договори на ООН – Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация, по която България е страна. Тази конвенция, както и редица други международни документи, изискват налагането на строги санкции за подобни деяния.

Уважаема госпожо Цачева,

Апелирам към Вас, в качеството си на председателка на българския парламент, да предизвикате най-решително, незабавно и категорично разграничаване на Народното събрание от расисткото заявление, направено от трибуната му от г-н Валери Симеонов. Моля също така да изпратите официалния протокол от заседанието на главния прокурор за предприемане на предвидените в закона действия за наказателно преследване на този народен представител.

С уважение,

Красимир Кънев,
Председател на БХК

Днешните проблеми на зеления ни капитализъм

влачат корени от зрелия (май имаше и такъв официален термин…) червен социализъм на 80-те. Омразата на властта към турците (тогава) е всъщност омраза и към всички други. И неистов страх, разбира се. Евреите не ги бройте, у нас те са шепа хора, които имат Израел, Мосад и световните банки. Арменците също не ги бройте – в България те също са шепа много щастливи подбудители на непри­язън, кои­то тъй се опияняват в самовлюбеността си, че в мигове на издаваща ги моментна искреност и доста низко духовно високомерие се увличат и се опитват да забравят на­ис­ти­на сериозните си държавнически и народностни проблеми и си самовнуш­ават архиголямост, архиважност, небесно-библейска стойностност, а някои и с неодашнагска решимост и рафинирана средновековна хитрост се стремят да овладяват все по-ключови властови територии и в България. От двайсетина години и те тръгнаха по многотайните изпитани пъ­течки на световната банкерска (христианска и зидарска) мафия, т.е. на истинската световна конспирация. Жег­натите от съдбата нации са много опасни и в определени исторически моменти готови на всичко… Поне с по-слабите около себе си. Но нека спрем до тук…