На някои президенти

и гилотината им е малко.

В днешно време

най-многото, което може да направи един простак е … партия.

Всяко време припознава

своите герои. Държавата-посмешище – и тя.

Един професор по право,

многомандатен червен депутат, по един от tv-каналите скоро след последните избори и първите идиотщини в Парламента, се изказа, че “Волен играе собствената си игра” и повдигна рамене. Очевидно споделяше мнението на собствената си партия. Буквално същото изречение чух преди няколко дни от един познат от юношеските години, с когото се уважаваме и за когото знам, че каквото и да стори столетницата, винаги ще гласува за нея. За мен е очевидно, че един говори, други внимателно попиват каквото и да им се втълпява. Не оправдавам нито тях, нито, още повече, професора по конституционно право: за мен и двамата не съзнават в пълна мяра, че нещата не опират до някой си Волен, а до държавата, до България, за която уж всички се кълнем. Ако го съзнаваха, единият нямаше да повдига примирено рамене, защото още като беше депутат, а после и зам.-председател на Народното събрание, можеше доста по-ефективно да противостои на промъкващата се в ония години тенденция да се постила мек килим пред неофашизма – имаше възможности тогава да упражни влияние, а другият – да повтаря политическите голи оправдания на партия, която винаги, каквото да е сторвала, е излизала пречи­ста от 70 години насам… Ако пък професорът наистина е бил безсилен, защо да изключваме и тая вероятност, тогава какво да мислим?!? Кой дърпа конците и ако сме кукли на конци какво правим, за да излезем от подобна инфантилна ситуация?!?

Днес София

не е старата. И ако на някого това не му харесва и си пише до­машни сценарии за насилие, за да си играе бездарния кухненски театър на миши-фюрер и си въобразява, че България е лично негова, рано или късно ще си понесе последст­вията. (Колко кандидат-фюрери у нас!!!) Ако не сме изградили навика да живеем със света и все още ни люлее котловинната глухота, то този свят ще ни свикне със себе си.

STOP

 

 

14 белега на първичния фашизъм

В корена на първично-фашистката психология винаги има обсебеност от някаква форма на заговор. И най-лесният начин да се разреши заговорът е апелът към ксенофобията

 Умберто EКО

   Въпреки известната неяснота по отношение на разликите между отделните   исторически форми на фашизма, мисля, че е възможно да се очертае един         списък от отличителни черти, типични за онова, което бих желал да               наричам първичен фашизъм, или вечен фашизъм. Тези черти не могат да бъдат организирани в система; много от тях си противоречат, а освен това те са типични и за други видове деспотизъм или фанатизъм. Но е достатъчно да присъства само една от тях, за да стане възможно фашизмът да започне да набъбва около нея.

1. Първата черта на първичния фашизъм е култът към традицията.

Традиционализмът, разбира се, е много по-стар от фашизма. Той е типичен не само за контрареволюционната мисъл след Френската революция; той е роден в късната елинистка епоха като реакция срещу класическия гръцки рационализъм. В средиземноморския район хората от различни религии (повечето от вярванията, снизходително приети от римския Пантеон) започват да мечтаят за някакво откровение, получено в зората на човешката история. Това откровение, според традиционалистката мистика, в продължение на много дълго време е останало скрито под покритието на забравени езици – в египетски йероглифи, в келтски руни, в скрижалите на слабо познати религии от Азия.
Тази нова култура е трябвало да бъде синкретична. Синкретизмът е не само, както ни подсказва речникът, „комбинация от различни форми на вярвания или религиозни практики“; една такава комбинация трябва и да толерира противоречия. Всяко от оригиналните послания съдържа някакъв отломък от мъдрост, и макар да изглежда, че казват несъвместими едно с друго неща, всички те насочват по алегоричен начин към една и съща първична истина.
Като следствие от това не може да има никакъв напредък на познанието. Истината вече е била произнесена веднъж завинаги и единственото, което можем да направим, е да подпомогнем разясняването на нейното неясно послание.
Ако поровите малко в лавиците, които в американските книжарници са обозначени като New Age, можете да откриете там дори Свети Августин, който, доколкото ми е известно, не е бил фашист. Но комбинацията от Свети Августин и Стоунхендж – това вече е симптом за първичен фашизъм.

(Сп. „Модърн уърлд“ чрез librev.com, 2011 г.)

в. „Сега“, 07.11.2013

Продължението в Andral 76-77 a, 2013

Метлата!

Неадекватно правителство, неадекватен министър-председател, неадекватни партии, неадекватен парламент, неадекватна държава!

Министър-председателят си признава, че не е политик… Ами какъв сте след като сте МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ, господине Орешарски?!? Водещ на седянката?!? Или административният смешник на държавата?

Станишев неглижира хората, че на площада били пет хиляди, а за него гласували не знам си колко. Господин Станишев, тия ви думи доказват, че не уважавате народа, на който бяхте министър-председател цели четири години!!!

Местан продължава да си пуши пурата в сребристия мерцедес в дълбок философски сладоунес /това го видях преди няколко години на „Стамболийски“ и разбрах, че тоя твърде обидчив кадър на явните служби не е моят тип политик!, че пет пари не дава не само за своя си етнос/ и да се опитва да раздава картите от мръсничката си колода /много мръсна, г-н Местан!, отдалеч мирише!/ и да пробутва старите мършасали партийни кадри. Уви, господине, мислех, че партията ви след смяната ще поеме по друг път и наистина ще обърне повече внимание на хората със забрадките от Родопите и Разградско, а не само да се грижи за милионите на Великия си хидролог, за неговия политически упокой и тънкия слой на хората около Вас си.

Гербаджиите днес се сетиха, че трябвало да се промени изборният кодекс. А къде бяхте цели четири години, нали и преди ония избори същите ги плещехте?!? Или не ви остана време от футбол на малки вратички, рязане на лентички и кой знае какви далавери, които тъй май и няма да излязат на светло, както ви се закани един възпълничък гневен дансьор?!?

Сидеров сам си атакува офиса… И туй не бяхме виждали!!! Ало-о-о, доячът на национализма, що буташ отворена врата у шопско поле и доиш тъпомозъчните си овце?!? За да продължаваш да харчиш за няма и седмица по трийсе бона у Paris?

На депутатите им плащаме, за да си играят на цирк, на детска градина, на менажерия, на иди ми-дойди ми и тъй нататък, и тъй нататък! Ако аз не отида на работа и излизам когато ми хрумне ще ме изгонят на втория ден, вие що го правите, бе, деца на скеча?!? Давате ми пример ли?

Как пък за тия двайсет и три години не се намери човек, хора, партия, които наистина да работят за България, а не единствено за себе си, за шугавата си партийка, за собствената тройна гуша, за гушката на тия около себе си … С политиката си убихте стотици хиляди, изгонихте милиони – акъл не идва и това е…

Тази книга в джобен формат

Gunter Grass. Ohne Stimme. STEIDL. Гюнтер Грас. Без глас. STEIDL.

побира три речи на Нобеловия лауреат Гюнтер Грас, писани през годините. Припомняме на читателите, че “Andral” в кн. 11-12 от 2000 г. публикува като уводен материал още тогава словото, озаглавено “Без глас”, дало името и на настоящата книга. Тази реч беше произнесена на 11. 10. 2000 г. в Страсбург на Световна конференция против расизма, расова­та дискриминация, ксенофобията и нетолерантността. Тогава, след публикацията, пуснахме и редакционна беле­жка, в която между другото се казваше: „Това слово не е известно на широката българска общественост, за разлика от наскоро издадената и разграбена автобиография на Хитлер. Нито един български вестник дори не информира своите читатели, че такава конференция се е състояла, нито един вестник, списание, радио или телевизия не посмяха да популяризират това слово. Нека читателят си зададе въпроса защо и да търси отговорите най-вече в себе си“…
Сега едва ли бих добавил нещо. Освен може би един въпрос: дали и днес ня­кое българско издателство би застанало срещу неофашистките вея­ния в обществения живот на България и би поело риска, финансов или друг, да публи­кува на български тази книга?
Хуба­вото на демокрацията е, че тенден­циите са различни, или поне би трябвало да бъдат различни, би трябвало и всички те да могат да дишат сво­бод­но в общест­веното пространство, за да има движение и развитие на нови идеи. Уви, у нас многогласие­то е крайно недолюбвано. Поне от 69 години. Или, ако щете, от 1332 лета…
Преди 13 г. речта на Грас бе­ше преведена от английски на прияте­лски начала от Надя Немцова, която днес си вади хляба в Англия. Сега пак нямаме възможност да преведем и предложим на читателите есетата на немс­кия нобелист… Уви…
Прочее, Бог да Ви пази, г-н Грас!

„Andral“

Днес издават и четат

“Моята борба”, днес е много неприлично някой да издаде, а друг да прочете “Чичо Томова­та колиба”…
Днес не издават и не четат “Птици долитат при нас” и “Далечини далечни”, днес издават и ти промиват мозъка с “Основи на българизма”.