Всяка година ми се налага

да си изваждам документ за актуално състояние. Когато си подавам заявката в сградата на Окръжния съд в Сливен, ми искат 5 лв. съдебна такса плюс 1.50 лв. такса за банката и аз си ги плащам без каквито и да е съмнения в правомерността на исканото. И веднага след това ми искат още 15 лв., като ми казват, че ги „дължа”. На въпроса защо ми искат още пари и то три пъти повече от нормалната съдебна такса, отговорът е, че „Информационно обслужване” АД /чиито представители ми искат въпросните 15 лв./ имат договор с Висшия съдебен съвет. Аз наистина не знам как в страна, член на ЕС, някой може да си позволи да иска два пъти да се плаща за едно и също нещо и то на територия на правораздавателен орган. На гишетата вдигат рамене, че са на „най-ниското равнище” и ми дават съвети да се обърна към по-висшестоящи техни представители, показват ми и договора, на който отказват обаче да ми дадат копие, за да се запозная с него, да го атакувам като журналист, гражданин и потърпевш било в съда, било в друга инстанция. След като тази година за пореден път се наложи да вдигна скандал и да „разговарям” неотстъпчиво в коридора на първия етаж на съда на гишето на Информационно обслужване, след това в стая 4, където има чиновнички на съда, след това с г-жа Албена Ганчева – съдебен администратор на горния етаж и най-накрая с г-н Мартин Данчев – говорител на съда, ми беше „позволено” да не плащам въпросните 15 лв. и да ми бъде издаден исканият от мен документ, аз, въпреки всичко, реших да направя каквото мога, за да предотвратя финансовото вироглавие на „ИО” АД към данъкоплатеца-обикновен гражданин, който трябва да търпи своеволията пък дори и на чиновниците от Висшия съдебен съвет. Днес пиша тук, имах желанието да изпратя този сигнал и до Омбудсмана Константин Пенчев, но от неговата е-страница ме сепнаха, че най-големият и сериозен защитник на гражданите в България не се занимава /нещо, повече от странно/ със сигнали, които касаят … Висшия съдебен съвет. Затова се обърнах най-напред към „Господари на ефира”, които до този момент, уви, … не са се обадили, може би ще се наложи да прибегна до съдействието и на някоя европейска институция, тъй като тия хора в Окръжния съд в Сливен е съвсем ясно, че, меко казано, прекаляват. Както читателят разбира тук не става въпрос само за моя милост, а въобще за отношението към човека и европееца в България – нима е редно ВСС буквално да мами хората и да им иска пари за нещо, за което съдът вече е взел своето?! И ако наистина Информационно обслужване АД в някаква степен оказва помощ на съда, което може би е верно – те си знаят, – не е ли редно двете институции да си поделят процентите от изискуемата съдебна такса? Поставям накратко следните въпроси с надеждата, че има все пак институции в България, на които не им е безразлично как се развиват отношенията между гражданите и правораздавателните институции:

– Защо в Окръжен съд в Сливен вземат пари два пъти за издаването на един и същ документ? /това, че не съдът, а „ИО” АД иска втората такса мен не ме грее, парите излизат от моя джоб, а и съдът видимо толерира чиновниците на „ИО” АД, нали гишето им е в техните коридори/!

– Кой е позволил на Окръжния съд в Сливен да оперира с мои данни както му е изгодно, с данни на гражданите на Сливен, и да ги раздава на когото и да е друг, пък дори и той да е ВСС, това правомерно ли е, когато се цели финансова изгода?!? И то всяка година?!

– Защо може да ми искат пари „по този договор”, но не могат да ми дадат копие на въпросния договор между „ИО” АД и ВСС? Г-жа Албена Ганчева отказа да ми съдейства за получаването на копие от този договор, съдействие от г-н Мартин Данчев получих само дотолкова, доколкото той бе любезен да ми даде датата на която е сключен той: 22.06.1999 г.

– Това, което правят на гишетата в съда в Сливен и на гишето на „ИО” АД, е дублиране на дейност и само по себе си – неправомерно използване на лични и всякакви други данни в името на неправомерна /по мое мнение/ финансова изгода!

Пиша тия редове в знак на възмущението си като журналист и гражданин. Две години пренебрегвах желанието си да реагирам с надеждата, че някой от споменатите тук правни институции все пак ще се вразуми и ще отмени или ще атакува правомерността на въпросния договор, но по всичко личи, че всеки у нас си тълкува нещата както си му е изгодно.

И наистина почваш да се чудиш правните институции у нас раздават „право“ или раздават „криво“?!?

Advertisements