Има нещо

 общо между новите технологии и политиците. Те винаги идват с обещание, първите, да те улеснят, а, вторите, за „по-добро“ бъдеще. Резултатът обаче е, че им ставаш роб. Ако им се довериш, разбира се.

Advertisements

Всяка година ми се налага

да си изваждам документ за актуално състояние. Когато си подавам заявката в сградата на Окръжния съд в Сливен, ми искат 5 лв. съдебна такса плюс 1.50 лв. такса за банката и аз си ги плащам без каквито и да е съмнения в правомерността на исканото. И веднага след това ми искат още 15 лв., като ми казват, че ги „дължа”. На въпроса защо ми искат още пари и то три пъти повече от нормалната съдебна такса, отговорът е, че „Информационно обслужване” АД /чиито представители ми искат въпросните 15 лв./ имат договор с Висшия съдебен съвет. Аз наистина не знам как в страна, член на ЕС, някой може да си позволи да иска два пъти да се плаща за едно и също нещо и то на територия на правораздавателен орган. На гишетата вдигат рамене, че са на „най-ниското равнище” и ми дават съвети да се обърна към по-висшестоящи техни представители, показват ми и договора, на който отказват обаче да ми дадат копие, за да се запозная с него, да го атакувам като журналист, гражданин и потърпевш било в съда, било в друга инстанция. След като тази година за пореден път се наложи да вдигна скандал и да „разговарям” неотстъпчиво в коридора на първия етаж на съда на гишето на Информационно обслужване, след това в стая 4, където има чиновнички на съда, след това с г-жа Албена Ганчева – съдебен администратор на горния етаж и най-накрая с г-н Мартин Данчев – говорител на съда, ми беше „позволено” да не плащам въпросните 15 лв. и да ми бъде издаден исканият от мен документ, аз, въпреки всичко, реших да направя каквото мога, за да предотвратя финансовото вироглавие на „ИО” АД към данъкоплатеца-обикновен гражданин, който трябва да търпи своеволията пък дори и на чиновниците от Висшия съдебен съвет. Днес пиша тук, имах желанието да изпратя този сигнал и до Омбудсмана Константин Пенчев, но от неговата е-страница ме сепнаха, че най-големият и сериозен защитник на гражданите в България не се занимава /нещо, повече от странно/ със сигнали, които касаят … Висшия съдебен съвет. Затова се обърнах най-напред към „Господари на ефира”, които до този момент, уви, … не са се обадили, може би ще се наложи да прибегна до съдействието и на някоя европейска институция, тъй като тия хора в Окръжния съд в Сливен е съвсем ясно, че, меко казано, прекаляват. Както читателят разбира тук не става въпрос само за моя милост, а въобще за отношението към човека и европееца в България – нима е редно ВСС буквално да мами хората и да им иска пари за нещо, за което съдът вече е взел своето?! И ако наистина Информационно обслужване АД в някаква степен оказва помощ на съда, което може би е верно – те си знаят, – не е ли редно двете институции да си поделят процентите от изискуемата съдебна такса? Поставям накратко следните въпроси с надеждата, че има все пак институции в България, на които не им е безразлично как се развиват отношенията между гражданите и правораздавателните институции:

– Защо в Окръжен съд в Сливен вземат пари два пъти за издаването на един и същ документ? /това, че не съдът, а „ИО” АД иска втората такса мен не ме грее, парите излизат от моя джоб, а и съдът видимо толерира чиновниците на „ИО” АД, нали гишето им е в техните коридори/!

– Кой е позволил на Окръжния съд в Сливен да оперира с мои данни както му е изгодно, с данни на гражданите на Сливен, и да ги раздава на когото и да е друг, пък дори и той да е ВСС, това правомерно ли е, когато се цели финансова изгода?!? И то всяка година?!

– Защо може да ми искат пари „по този договор”, но не могат да ми дадат копие на въпросния договор между „ИО” АД и ВСС? Г-жа Албена Ганчева отказа да ми съдейства за получаването на копие от този договор, съдействие от г-н Мартин Данчев получих само дотолкова, доколкото той бе любезен да ми даде датата на която е сключен той: 22.06.1999 г.

– Това, което правят на гишетата в съда в Сливен и на гишето на „ИО” АД, е дублиране на дейност и само по себе си – неправомерно използване на лични и всякакви други данни в името на неправомерна /по мое мнение/ финансова изгода!

Пиша тия редове в знак на възмущението си като журналист и гражданин. Две години пренебрегвах желанието си да реагирам с надеждата, че някой от споменатите тук правни институции все пак ще се вразуми и ще отмени или ще атакува правомерността на въпросния договор, но по всичко личи, че всеки у нас си тълкува нещата както си му е изгодно.

И наистина почваш да се чудиш правните институции у нас раздават „право“ или раздават „криво“?!?

ШУКРА

П. А. ГРИНЦЕР

Името означава “светлият”. В индуистката митология Шукра е наставник и жрец на асурите, син на Бхригу. “Махабхарата” разказва, че боговете, в началото на войната с асурите за господство над света, търпяли поражение, защото Шукра владеел изкуството да съживява убитите и благодарение на него асурите не познавали смъртта. За да разгадаят тайната му, Кача, син на наставника на боговете Брихаспати, станал ученик на Шукра. Асурите убили Кача, разкъсали тялото му на части и го хвърлили на чакалите, но Шукра съживил Кача със своите заклинания. Тогава асурите изгорили Кача, разтворили пепелта му във вино, а виното дали на Шукра да го изпие. Едва тогава Шукра не могъл да възкреси Кача, тъй като трябвало да убие самия себе си. Въпреки това той го възкресил, но бил принуден да му съобщи магическото заклинание, за да може Кача, възкресен, на свой ред да възкреси Шукра. Кача тъй и направил, а след това съобщил заклинанието на боговете. Оттогава Шукра забранил на брахманите да пият вино. Друга версия на същия мит е изложена в Пураните. Според нея Шукра, за да направи асурите непобедими, предприел хилядагодишен обет: висял надолу с главата над жертвен огън и вдишвал неговия дим. Когато обетът завършил успешно, боговете изпратили на Шукра дъщерята на Индра Джаянти, за да го отвлече и задържи със своята любов, а в същото време в облика на Шукра при асурите се явил Брихаспати. Скоро и Шукра се върнал, но асурите провъзгласили за свой наставник не него, а мнимия Шукра – Брихаспати и обетът на Шукра се оказал безполезен. Боговете завладели свeта, а асурите, съзнателно съблазнени от Брихаспати, станали привърженици на лъжливи учения, под които компилаторите на мита имат предвид будизма и джайнизма. В митовете Шукра се среща и под други имена – Ушанас и Кавя (т.е. син на Кави – т.е. Бхригу) и се отъждествява с Венера.

Превод от руски: С.С.

“Мифы народов мира”, СЭ, том 1I, М., 1982

АГНИ`

В.Н.ТОПОРОВ

Името на бога означава “огън” [rromanis – yag!]. Във ведийската и индуистка митология Агни е Бог на огъня, на домашното огнище, на жертвения пламък. В “Ригведа” неговото име се споменава в около 200 химна. Агни е главният от земните богове, персонификация на свещения огън и стои в центъра на основния древноиндийски ритуал. Главната функция на Агни е посредничество между хората и боговете. Агни е едновременно божествен жрец и жертвен огън, който възнася жертвата в небето чрез езика на пламъците. При неговата слаба антроморфизация (често не е ясно дали става въпрос за божествен персонаж или за самия огън) е характерно обилието от упоменаване на частите на неговото тяло, като при това нерядко описанията си противоречат едно на друго (в една от главите на “Ригведа” той е с три глави, а в друга няма глава). Обикновено тези телесни елементи се уподобяват на огън по форма, цвят (златен, сияещ и др.) и пр. – напр. коси, лице, очи, уста, зъби, език, брада, тяло, гръб, ръце, палци, крака (но някъде е описан и като безног) и дори дрехи. Нерядък е и мотивът поглъщане на храна и нарастване на величието на Агни (всъщност огънят). Агни има много ипостаси: огънят на небето (слънцето, мълнията), огънят във водата, огънят на жертвения пламък. Той е и стар, и млад. Именно за Агни са характерни дългите отъждествявания от типа на “Ти, Агни, си Индра…, ти, Агни, си царят Варуна…, ти си Анша…, ти, Агни, си Тваштар …, ти, Агни, си Рудра”… По тази причина Агни постоянно се сравнява с различни богове, хора, животни, птици и отделни предмети. Многочислени са версиите за Агни и относно неговия произход: той е роден във водите, възникнал е в небето, роден е от самия себе си, възникнал е от триенето на два къса дървесина, разбиран е и като акт на зачатие между небето и земята, неговите родители са небето и земята. Агни е син на Дакши, Дакшините, Илите (Идите), на Пришни, на жреца, на принасящия жертва, на утренните лъчи, на растенията и пр. Той е един (бог), но и множествен (жертвените пламъци). За него се говори, че има тройнствена природа: родил се е на небето, сред хората и във водата. Той има три жилища, има трояка светлина, има три живота, три глави, три сили, три езика.

Многоформеността и абстрактността на Агни са способствали за философските спекулации за Агни като всеобемащо начало, което пронизва мирозданието (“Ригведа” Х, 88 и особено Упанишадите и някои по-късни концепции) или като за светлина, която присъства между хората и вътре в човека. В късните химни на “Ригведа” се обсъждат въпросите за съотношението на небесния огън с безчислените земни огньове. Но за повечето химни е характерно, че Агни гори, сияе, осветява, обладава всички сили, запълва въздушното пространство, разтваря дверите на тъмнината, укрепва небето и земята, пази ги, възкачва се на небето, ражда тези двата свята, живее във водата. Той знае всички пътища, всички мъдрости, всички светове, всички човешки тайни. Той наблюдава за всичко на света, той прави законите. Той приканва боговете на жертвоприношение. Агни е приятелски настроен към хората, към дълга, събира съпрузите, носи богатство, поощрява певците, поразява враговете и тъмата. Многочислени са имената на Агни, най-висшите от тях се пазят в тайна. Той е асура, поглъщател на жертви, първият Ангирас, Митра, Рудра, Матаришван, Бхарата и пр. От неговите епитети най-известни са Джатаведас – “познаващият всички същества” [или “знаещият за (предшестващите) рождения], Танунапат – “син на самия себе си”, Вайшванара – “принадлежащият на всички хора”, Нарашанса – “хвала на хората”. Връзките на Агни с боговете са многообразни. В текстовете Агни се появява заедно с адитите, с Индра, с марутите, с Яма, със Сома и др., но тези връзки, като правило, не образуват сюжет. Същото може да се каже и за отделни мотиви, в които Агни действа с човешки персонажи.

В епическия период Агни съхранява своите предишни функции. Функцията на Агни като космическа сила влиза в рамките на учението за четирите световни периода (т.н. Юги), а функцията на Агни като стихия се преобразува в концепцията за петте елемента, от които се състои мирозданието. Като особено божество Агни минава на втори план, като започва да се възприема като един от четирите или осемте пазители на света, нему се дава властта над юго-запада, а понякога и над изтока.

От отделните сюжети и мотиви с участието на Агни могат да се отбележат няколко: скриването във водата, че се разчленява и разпределя. Агни се крие във водата и проклина рибата и жабите. Агни съблазнява жените на мъдреците и ражда бога на войната Сканду. Агни се превръща в гълъб, а Индра – в сокол. Като се подчинява на Брихаспати, се превръща в жена и се отправя да търси изплашения Индра. Мъдрецът Бхригу проклина Агни за това, че е дал на демона Пуломану името на неговата жена Пулома. Агни изцелява Индра. При създаването на богинята Кали Агни й дава очи, копие. Агни е син на Ангираса (пураните), но Ангирас е доведен син на Агни. Агни е мъж на Свахи, персонифицираният ритуален възглас и др. Тези сюжети и мотиви са недостатъчно отчетливи. В тях Агни обикновено встъпва като зависим персонаж (посланик, посредник, съпровождащо лице). Култът на обожествения огън във вида, в който е засвидетелстван във ведите, се отнасят към периода на индо-иранското единство (сравни “Авеста”). Впрочем, самото име Агни има индоевропейски паралели, сравни славянското ognь, литовското ugnis, латинското ignis и др.

Превод от руски: С.С. 

С незначителни съкращения от “Мифы народов мира”, СЭ, том 1, М., 1980.